Решение по дело №846/2014 на Районен съд - Севлиево

   Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 34

 

гр.  Севлиево 24.02.2015 г.

 

                                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                 

  Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание

  на   двадесет и шести януари       

  през   две  хиляди и петнадесета  година, в състав:

 

Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА

            

при секретаря          И.Ц.

като разгледа докладваното от съдията  АВРАМОВА                  гр.д. № 846                     по описа за 2014 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 ал.1 от ЗЗО във вр. с чл.79 ЗЗД с цена на иска 2000 лв., предявен като частичен иск от общо претендирана сума от 98 510 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.02.2014 г. между страните е бил сключен Договор № 070247 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Съгласно договора ответникът се е задължил да заплаща дейностите  по чл.1 ежемесечно въз основа на фактури и спецификации. На 17.04.2014 г. ищцовото дружество е депозирало пред РЗОК фактура № 23830 на стойност 98 510 лв., представляваща неизплатената част от дейностите по договора и спецификации за м.февруари 2014 г. С писмо от 25.04.2014 г. ответникът е върнал фактурата с мотив, че тази сума е за дейност, надвишаваща утвърдената и договорена между страните. Приема се в писмото, че уговорената прогнозна стойност е по силата на Допълнително споразумение от 17.03.2014 г. към основния договор. Ищецът счита, че допълнителното споразумение е в сила от 13.03.2014 г., както изрично е посочено в него, поради което то е неприложимо за дейностите за м.февруари 2014 г. Ищецът счита, че е изпълнил всички свои задължения по договора и е недопустимо „ретроактивно”действие на клауза от споразумението. Затова моли съда да уважи иска.

В законния месечен срок ответникът е представил писмен отговор. В него оспорва иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Подробно е разгледана „веригата правоотношения по повод кандидатстване и сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки” и въз основа на нея и фактологията, относима към иска. В този смисъл счита, че ответникът е действал законосъобразно и общо претендираната сума за м.февруари 2014 г. не се дължи на ищеца, тъй като се касае за надпрогнозна дейност, която след извършване на проверки е констатирано, че не подлежи на изплащане.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства.

От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:  страните не спорят следните факти:  на 28.02.2014 г. между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК гр.Габрово, в качеството на възложител, и ищеца, в качеството на изпълнител, на осн.чл.59 ал.1 от ЗЗО е сключен договор № 070247 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. На 17.03.2014 г. между страните по договора е сключено допълнително споразумение, което в единствения си член променя приложение № 2 към договора, считано от 13.03.2014 г. На 17.04.2014 г. ищецът е издал фактура № 23830 на стойност 98510 лв. за „дейност по договор № 070247/14 г. и спецификация за м.февруари 2014 г.”- л.39, която е била изпратена на РЗОК Габрово за изплащане. С писмо от 25.04.2014 г. – л.36 фактурата е била върната, „тъй като е за дейност, надвишаваща утвърдената и договорирана между нас”. По-горе в писмото е посочено, че прогнозната стойност за дейност за м.февруари 2014 г. в размер на 186 723 лв. за клинични пътеки /КП/ и 2160 лв. за медицински изделия е била определена чрез допълнителното споразумение от 17.03.2014 г. след издаване на решение РД-НС-04-29 от 13.03.2014 г. на Надзорния съвет на НЗОК.

Със заповеди от 01.04.2014 г. – л.73 и 87 Директорът на РЗОК Габрово е наредил извършване на съвместна медицинска и финансова проверка на ищцовото дружество в изпълнение на поредното писмо /задължително указание/ на НЗОК към директорите на РЗОК, като в т.2 е посочено, че медицинската дейност за м.февруари 2014 г., надвишаваща утвърдената по т.1 ще бъде изплатена през м.март 2014 г. след извършване на проверка.

Констативните протоколи от тези две проверки са представени от ответника и съобразно техните заключения конкретно посочени истории на заболявания /ИЗ/ „са от надлимитна дейност през м.февруари 2014 г. и се спират от плащане”. Не е спорно между страните и обстоятелството, че претендираната обща сума от 98 510 лв. представлява именно т.нар.надлимитна дейност за м.февруари 2014 г.

Преди да се произнесе по спорните между страните права и обстоятелства, съдът ще отбележи, че е налице задължителна за съдилищата съдебна практика по чл.290 ГПК, съгласно която споровете във връзка с изпълнението на договорите, които НЗОК сключва с изпълнителите на медицинска помощ на осн.чл.59 ал.1 ЗЗО, подлежат на разглеждане по общия исков ред, регламентиран по ГПК, а не по реда на административното производство. Съдът ще посочи само решение № 87 от 07.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 730/09 г. ІІ г.о. ТК, в което е посочено и следното съществено обстоятелство – „Договорът по своята същност е съглашение между равнопоставени правни субекти, тъй като сключването му е предвидено в закона само като възможност за лечебните заведения, но не и като тяхно задължение. Без значение за характера на този договор е обстоятелството, че условията, при които същият се сключва, са лимитирани от разпоредбите на НРД”.

Основният спорен въпрос, който се поставя по делото е дали НЗОК чрез РЗОК следва да заплати на ищеца дейности по лечение на здравно осигурени пациенти за м.февруари 2014 г., стойността на които надвишава определения от ЗНОК бюджет. В тази връзка възникна и следния въпрос: кога ищецът е бил уведомен за лимита за този месец. За да се отговори на тези въпроси съдът преценява следното: договорът за 2014 г. е подписан на 28.02.2014 г. Неразделна част от него е Приложение № 2 – л.62, в което за първото тримесечие на 2014 г. са отразени суми за м.януари в размер на 190 500 лв. и за м.февруари 213 624 лв. Сборът на тези две суми, който е 404 124 лв., е отразен в колоната „общо за І-во тримесечие”. Сума за м.март обаче не е посочена. В писмения отговор на ответника – л.51 и 52 е конкретизирано, че тъй като дейностите се отчитат в месеците, следващи отчетените, то в това приложение посочените суми в колонки януари и февруари 2014 г. фактически се отнасят да дейностите за м.декември 2013 г. и м.януари 2014 г. След сключване на допълнителното споразумение от 17.03.2014 г. е променено приложение № 2 – л.63 и за първи път в колонката за м.март 2014 г. е посочена сума от 188 883 лв., която всъщност представлява прогнозната стойност за дейностите за м.февруари 2014 г. Следва обаче поредно допълнително споразумение от 19.03.2014 г. – л.66, с което е променено Приложение № 2, в което се съдържат нови цифри. В колоната за м.януари е посочена сумата 190 500 лв. заплатена за дейност за м.декември 2013 г. В колоната за м.февруари 2014 г. се съдържа заплатената дейност по надпрогнозни стойности за м.декември 2013 г. в размер на 27 590 лв., а в колоната за м.март е посочена сума от 374 917 лв., която пък е образувана от 168 149 лв. допрогнозна дейност за януари, 131 092 лв. надпрогнозна дейност за януари 2014 г. и 73 515 лв. остатък от прогнозната стойност за първото тримесечие на 2014 г. Тези данни съдът описва от изложеното в писмения отговор на ответника, което не е оспорено от ищеца.

Съдът приема за безспорно установено, че към момента на сключване на договора ищецът не е бил уведомен за прогнозната сума за дейността си за м.февруари 2014 г., а то е било и невъзможно, тъй като договорът е сключен в последния ден на м.февруари 2014 г. Този извод на съда се потвърждава не само от описаните по-горе приложения, но и от становището на ответника – „в момента не бих се ангажирал с отговор на поставения от Вас въпрос знаела ли е болницата през м.февруари каква е определената й прогнозна стойност за дейността за този месец или това е станало по-късно” – л.102. Не може да се направи друг извод и след като бяха изслушани свидетелите, всички служители от РЗОК Габрово. Така свид.Р. Р. посочи: „за месец февруари тук в това приложение /№ 2 към договора при сключването му/ нямаме прогнозна дейност, което ще бъде отразено през м.март” – л.103 Тя също обясни, че прогнозната стойност за м.февруари за първи път е посочена при допълнителното споразумение от март 2014 г., изменило и приложение № 2. Странни изявления направи свид.М. – л.157 и 158, която е лекар-контрольор към РЗОК Габрово, твърдейки, че „те още от предната година си знаят горе-долу колко им е лимита и след това малко се актуализира”. Според тази свидетелка болницата в гр.Севлиево е имала хоспитализации дори над габровската болница и „ако имат добър  мениджър ще каже – по първа пътека ще вкарате този месец 15-20 души, по трета пътека – ще гледате 2-3 души, според цената на пътеката ще си направят сметката”.

Съдът е сериозно обезпокоен от разсъжденията на един лекар, според когото изпълнителят на медицинската помощ трябва да следи основно цифрите и лимита за сметка на здравето и конституционните права на българските граждани. Болничното заведение осъществява специфична дейност, тъй като тя касае здравето и живота на хората, поради което към цифрите не трябва да се подхожда формалистично. Съдът има предвид, че при свободното движение на хора, свободният им избор на лечебно заведение и лекуващ лекар е възможно едни болнични заведения да изразходят по-малко средства в сравнение с прогнозния бюджет, а други повече. От значение е и моментното състояние на лечебното заведение. В тази връзка съдът напълно възприема обясненията на представляващия ищеца д-р П. – л.174, който проследи развитието на болницата в последните години с цел да мотивира увеличението на пациентите. Ноторно известно е на жителите на община Севлиево, че в близките години назад болницата беше напусната от голям брой лекари и медицински персонал, че се смениха доста нейни управители, че дълго време не се заплащаха и трудовите възнаграждения /за което в Севлиевския РС бяха разгледани голям брой искове по КТ/. Тази лоша тенденция е преодоляна и сега болничното заведение има съвсем друг статут. Отражение на това би могло да бъде и увеличения брой пациенти, които вече имат доверие на лекарите, персонала и болницата като цяло.

Съдебно-медицинската експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, дава същото заключение – „на практика изпълнителят е бил лишен от възможността да прецени какъв обем дейност може да извърши за този период „/м.февруари 2014 г./ - л.171.

По делото не са представени доказателства, че НЗОК, респ.РЗОК е уведомила предварително ищеца за прогнозна сума за този месец. А съдебната практика сочи много случаи, в които още през м.декември на предходната година изпълнителят по договора е бил уведомяван писмено какъв е бюджета му за м.януари и февруари на следващата година, тъй като е известно, че договорите се сключват едва в края на м.февруари.

Мотивиран от горното съдът счита, че между страните по делото не е бил уговорен предварително лимит за дейностите за м.февруари 2014 г.

Следващият въпрос, на който трябва да се отговори е защо ответникът е отказал изплащане на тази сума и законосъобразен ли е този отказ. По-горе беше посочено, че връщането на фактурата е извършено с писмо от л.36 с мотив, че сумата е „за дейност, надвишаваща утвърдената и договорирана между нас”. Необходимо е отново да се отбележи, че това писмо е изготвено след извършване на двете проверки – медицинска и финансова. Фактически основанието за отказ да се заплати сумата е превишаване на месечния бюджет, а не неосъществяване на дейностите. Нещо повече, внимателният прочит на медицинския констативен протокол при проверката на всички истории на заболяванията за м.февруари 2014 г., всъщност може да се раздели на две части. Констатираните нарушения по ИЗ от допрогнозните стойности се свалят от плащане и следва да се възстановят неправомерно изплатените суми. В тези случаи се съставят АУАН и се издават наказателни постановления, които подлежат на обжалване пред РС и каквито документи представи ищецът за висящи административнонаказателни производства. Втората група констатации са свързани с ИЗ от надпрогнозната стойност през м.февруари 2014 г. и те се спират от плащане. По този констативен протокол обаче /и в тази му част/ не се съставят актове и наказателни постановления и болничното заведение практически няма никаква правна възможност да оспори тези констатации и те да бъдат променени. А от заключението на съдебно-медицинската експертиза се оказа, че някои от  констатациите на лекаря-контроьор са неправилни и експертът не ги потвърди. Очевидно е, че действащото в момента законодателство,  все пак поставя една от страните по договорите по чл.59 ал.1 ЗЗО в по-изгодна позиция само и единствено защото тази страна определя бюджета на другата, а тя пък трябва да го изпълнява точно под заплахата от неплащане на суми, които са над лимита. Но в случая основното е, че ищецът дори е нямал определен лимит за м.февруари 2014 г. Затова съдът счита, че отказът за плащане е незаконосъобразен.

Основанието на иска е чл.59 ал.1 ЗЗО във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД. Текстът на чл.79 ЗЗД касае неизпълнение на задължение, което може да бъде пълно или неточно. Частичното изпълнение е неточно изпълнение и то не съответства на дължимото в количествено отношение. Или иначе казано, при него длъжникът е осъществил само част от дължимия резултат.

Предпоставките за уважаване на иск за реално изпълнение по чл.79 ал.1 ЗЗД са наличие на облигационно отношение, неизпълнение /пълно или частично/ и реалното изпълнение да е възможно, като посочените три предпоставки трябва да съществуват кумулативно.

Безспорно е установено в настоящото производство, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка чрез сключения между тях договор, описан по-горе. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е извършил конкретни медицински дейности през м.февруари 2014 г.Ответникът е изпълнил частично задължението си по чл.1 ал.2 от договора, като е изплатил част от сумата, но е отказал плащане на сума в общ размер от 98 510 лв. Отказът да се изплати тази сума е незаконосъобразен.

Предявеният иск е частичен в размер на 2000 лв. от общ размер 98 510 лв.

Спор между страните се породи по обстоятелството кога влиза в сила допълнителното споразумение от 17.03.2014 г., след като в него изрично е посочено „считано от 13.03.2014 г.” А точно това споразумение определя за първи път прогнозната стойност за м.февруари 2014 г.

Съдът остава на становището си, изложено и по-горе, че едната от страните по договора не може да бъде задължена с конкретно посочена прогнозна стойност, след като е изтекъл месеца, за който се отнася тази прогноза.  Значението на думата „прогноза” съгласно българския тълковен речник означава „предвиждане” и тя е използвана не случайно в чл.22 от Приложение 2Б към ПМС № 353/12 г. /отм./, на който текст се позовава в писмото – л.36 РЗОК, за да откаже плащане по фактурата. В това писмо е цитиран изцяло този текст и в него се говори за утвърден годишен прогнозен план за обем дейност и стойност на разходите на изпълнителите на болнична помощ.

В заключение съдът ще посочи, че по силата на закона ответникът, респ. РЗОК имат правото да определят стойностите на медицинските дейности за болнична помощ и то само и единствено в рамките на бюджета на НЗОК. Т.е. лечебните заведения трябва да се съобразяват с прогнозните определени за тях стойности, тъй като бюджетът на НЗОК е определен. В този смисъл прогнозите имат дисциплиниращ ефект по отношение на финансовата политика на болничните заведения и им помагат да предвиждат финансовите си ресурси и да планират дейностите си. Но когато прогнозата за месеца е определена едва след приключването му, не може да се откаже плащане само на това основание. Очевидно е необходимо НЗОК да работи в тази насока, за да не се допуска подобна ситуация.

Мотивиран от горното съдът счита, че предявения частичен иск в размер на 2000 лв. от общ размер 98 510 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

ПО РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца всички направени от него разноски по делото по приложен списък по чл.80 ГПК – л.173. Разноските представляват 500 лв. адвокатско възнаграждение, 80 лв. д.т. и 400 лв. де3позит за двете експертизи, или общо 980 лв. Сумите са изплатени от ищеца и документирани чрез пълномощното и вносните бележки за д.т. и депозитите.

Водим от горното съдът

 

                 Р                Е               Ш                 И:

 

ОСЪЖДА  НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София 1407 ул.Кричим № 1 да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД ЕИК ********* гр.Севлиево ул.Стефан Пешев № 147, представлявана от Управител д-р М. К. П. сумата от 2000 лв./две хиляди/ - частичен иск от сумата 98510 лв. /деветдесет и осем хиляди петстотин и десет/, представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки и консумативи за м.февруари 2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на иска 14.08.2014 г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.59 ал.1 от ЗЗО във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.1 ал.2 от Договор № 070247 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 28.02.2014 г., както и направените по делото разноски в размер на 980 лв./деветстотин и осемдесет/

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: