МОТИВИ към присъда по НОХД № 4568 по описа на
Варненски районен съд за 2014 г, ХХХVII състав
Варненският
районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по който на 08.10.2014 г. е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Н.Й.Н. по
обвинението за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 195
ал.1, т.4, пр.1 във вр. с чл.194 ал.1 от
НК.
В заключителната част
на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. Н. Й. Н.
На 11.02.2012 г. в гр.Варна, чрез използуване на моторно превозно
средство – неустановен автомобил, отнел чужди движими вещи – 1544 кг. желязо извън
габаритен отпадък /хюнебеци/ на обща стойност – 722,59 лв. от владението на Л.И.Л.
в качеството му на управител на фирма „Ламерит“ ЕООД и собственост на фирма
„Форс билд“ ООД с управител В.С.С., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл.195 ал.1, т.4, пр.1, във вр. с чл.194ал.1 от НК.
Предвид
разпоредбата на чл.370 ал.1 и 2 от НПК, съдът служебно насрочи предварително
изслушване по делото. В съдебно заседание подсъдимия Н. пожела делото да се
разглежда по общия ред със събиране на доказателства.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, като моли съда да признае за виновен подс. Н., като му наложи
наказание една година ЛОС, изпълнението на което да бъде отложено за срок от
три години на основание чл.66 от НК, като наказанието бъде кумулирано при
условията на чл.23 и чл.25 от НК с наложеното му наказание по НОХД № 803/2013
г. по описа на ВРС.
Защитникът на подс.Н. в съдебно заседание моли съда, да наложи наказание към минималния размер, което
на основание чл.66 от НК бъде отложено с три годишен изпитателен срок, като
навежда доводи за това.
Подсъдимият Н. се признава за виновен в хода на съдебното
производство. В последната си дума заявява, че съжалява за извършеното от него
деяние. Моли съда да му наложи минимално
наказание.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
През месец февруари 2012 г. св.Д.Ц. живеел със
семейството си в къща под наем в гр. Варна, местност „Мешале“, парцел № 466. На
10.02.2012 г. вечерта на гости в дома на св.Ц. дошъл подсъдимия Н.Н., както и
още един него приятел на име – С.. Същата вечер св.Ц. изпил около – 700 гр. ракия,
поради което по-късно заспал. След което С. си тръгнал от дома му. Тогава подсъдимият
Н. излязъл от къщата на Ц. и отишъл до намиращия се в близост строителен обект,
стопанисван от фирма „Ламерит“ ЕООД с управител Л.И.Л.. На обекта имало много
материали и пособия, включително и множество железни „хюнебеци“. Тези „хюнебеци“
били собственост на фирма „Форс билд“ ООД с управител В.С.С. и били наети от
фирма „Ламерит“ ЕООД за използване при извършване на строителни работи на
обекта. Като използвал обстоятелството, че пазача на обекта не бил отвън и без
да иска разрешение от представител на фирмата владееща „хюнебеците“ след
полунощ на 11.02.2012 г. подсъдимия чрез използуване на неустановено моторно
превозно средство - автомобил, пренесъл в задния двор на къщата на св.Ц. голямо
количество „хюнебеци“, които по късно било установено, че са – 1544 кг. на обща стойност –
722,59 лв. Сутринта на 11.02.2012 г., когато св.Ц. се събудил, при него на
гости да пият кафе дошъл св.А.И.. Не след дълго при тях дошъл подсъдимия Н.,
който казал на двамата свидетели, че през нощта е пренесъл в двора на къщата на
св.Ц. железни „хюнебеци“, като им предложил да му помогнат да пренесат железния
материал до фирма за изкупуване на „скрап“, като за услугата обещал да им
заплати възнаграждение. На св.Ц. и св.И. подсъдимия не казал от къде и по какъв
начин се е снабдил с „хюнебеците“. Подсъдимият отишъл в пункт на фирма „Вива
метал“ ООД, която изкупувала метални отпадъци. Там се срещнал с работник на
фирмата – св.П.П.К. и поискал от него да отиде с автомобил, за да натоварят
отпадъчното желязо. С камион на фирмата двамата отишли до къщата, където живеел
св.Ц.. Там подсъдимият заедно със свидетелите – Ц., И. и К. натоварили
„хюнебеците“ и ги пренесли до изкупвателния пункт, където ги разтоварили. Била
изготвена покупко-изплащателна сметка на името на подсъдимия Н. и договор в
който било отразено, че подсъдимия е предал – 1544 кг. желязо, извън
габаритен отпадък, за което му били заплатени – 722,59 лв. От своя страна Н.
дал на свидетелите – Ц. и И. по – 50 лв. за услугата, след което тримата се
разделили.
Съгласно заключението на
назначената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетите недвижими
вещи възлиза на - 722,59 лева.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в
с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 337/2012 г. по описа на ІІІ
РУ при ОД МВР - Варна писмени доказателствени средства, като се подкрепят и
допълват в детайли и чрез показанията изслушаните в с.з. свидетели - П.Д., П.К.,
Д.Ц., В.С., Д.Ц., на които съдът даде вяра изцяло приемайки, че са
непротиворечиви, обосновани и логически свързани и правилно отразяват
възприятията й относно конкретните обстоятелства във връзка с предмета на
доказване. Ето защо съдът прие, че установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка се подкрепя отчасти и от обясненията на подс. Н., поради
което и съобразявайки се с процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107, ал.5
от НПК ги намери за достоверни, даде им вяра и ги постави в основата на
постановената присъда. До този правен извод съдът стигна след детайлен и
обстоен анализ на същите, чрез съпоставянето им с останалия приобщен по делото
доказателствен материал, при която съпоставка се установи, че няма нито един
момент в тях, който да опровергава обвинителната теза и да сочи липса са
съпричастие към извършеното престъпление, за което е предаден на съд.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството,
съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Н.Й.Н.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 11.02.2012 г. в
гр.Варна, чрез използуване на моторно превозно средство – неустановен
автомобил, отнел чужди движими вещи – 1544 кг. желязо извън габаритен отпадък
/хюнебеци/ на обща стойност – 722,59 лв. от владението на Л.И.Л. в качеството
му на управител на фирма „Ламерит“ ЕООД и собственост на фирма „Форс билд“ ООД
с управител В.С.С., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Престъпление по чл.195 ал.1, т.4, пр.1, във
вр. с чл.194 ал.1 от НК.
Горното
решение, съдът взе по следните правни съображения :
Обект
на престъплението по чл.195 ал.1 от НК са обществените отношения
засягащи имуществените права на гражданите.
Субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е
осъществено от подсъдимия, чрез действия по отнемането на движимите вещи, чрез
прекъсване владението им от пострадалия от деянието свидетел.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл - отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по
неправомерен начин, т.е. той е съзнавал обществено опасния характер на деянието
си и е целял настъпването на обществено опасните последици. Имал е за цел да се
облагодетелства от отнетите вещи, като се
разпореди с тях.
Калификацията по чл. 195 ал.1 т. 4 от НК се
определя от обстоятелството, че за да отнеме вещите подсъдимия е използвал
моторно превозно средство с цел да превози отнетото имущество и да се отдалечи
от престъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него.
Смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства – съдействал за разкриване на обективната истина в хода на ДП.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства
- предишна съдимост.
Причини за извършване
на деянието са ниската степен на правна култура у подсъдимия, стремеж към
неправомерно облагодетелстване, като не зачита законоустановения ред в
страната.
При определяне наказанието на
подс. Н. съдът обсъди високата степен на обществена опасност на престъплението
(касае се едно от най-често извършваните престъпления), както и сравнително ниската
степен на обществена опасност на подс. Н. с оглед данните за съдебното му минало
и като отчете наличие както на смекчаващи, така и на отегчаващи отговорността
обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание в хипотезата на чл. 54, ал.1, от НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година като счете, че това
наказание в случая ще постигне в пълнота целите както на специалната, така и на
генералната превенция, предвидени в нормата на чл. 36 от НК. Като съобрази
размера на наложеното наказание, както данните за личността на подсъдимия
прецени, че в случая за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне
на подсъдимия, не е наложително така наложеното му наказание да бъде изтърпяно
ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и
постанови отлагане изтърпяване на наказанията, като определи на подс. Н.
изпитателен срок от три години.
Съдът
констатира, че подс. Н. е осъден по НОХД № 803/2013г. на ВРС, ВЗС на 27.02.2013
г. Настоящото престъпление е довършено на 11.02.2012 г., т.е преди да е влязла
в сила присъда, за което и да е от тях, поради което е налице реална съвкупност
и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал.
1 от НК за определяне на едно общо наказание. На посоченото основание съдът
определи най-тежкото между наказанията, а именно една година ”лишаване от
свобода”, като прецени, че в случая за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия, не е наложително така
наложеното му наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което и приложи
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и постанови отлагане изтърпяване на
наказанията като определи на подс. Н. изпитателен срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на
80,00 лева в полза на ОД на МВР и 60,00 лева в полза на ВРС.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: