Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/02.04.2021г., гр. Варна
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХLIX СЪСТАВ, гражданско отделение, на шестнадесети март 2021г., в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар
Милена Узунова разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14800 по описа за
2020г.
Производството е образувано по искова молба подадена от М.Ц.Г., ЕГН**********,***,
чрез пълномощник и съдебен адресат: адв. З.Л. от ВАК
с адрес ***, против „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
„П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, **** К.Т., ЕГН **********,***
и Т.В.Т., ЕГН **********,***.
В проведено открито съдебно заседание на 16.03.2021г. процесуалният
представител на ищцата оттегля предявените искови претенции против ответника „П.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***. С Определение в
проведеното открито съдебно заседание съдът прекрати на осн.чл.232 ГПК производството против ответника „П.“ ЕООД
иск, за солидарното му осъждане заедно
с останалите ответници да заплати на
ищцата сумата от 21000 лв. представляваща
непогасено едностранно поето задължение с настъпил падеж по запис на
заповед издаден в гр.Варна, на 06.11.2019 г., ведно със законната
лихва за периода считано от 18.09.2020 г. до окончателното погасяване на главницата.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр.
чл.415 ГПК и чл.535 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта на вземането, за което с разпореждане по
ч.гр.д.№11661/2020г. на РС Варна е издадена Заповед №260306/24.9.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а
именно за установяване на солидарното задължение на ответниците
за сумата от 21000 лв., представляваща непогасено едностранно поето задължение
с настъпил падеж по запис на заповед, издаден в гр. Варна на 06.11.2019 г.,
ведно със законната лихва за периода считано от 18.09.2020 г. (датата на
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното погасяване на
главницата.
В исковата молба се твърди, че на 06.11.2019 г. в гр. Варна „Д.С.“ ЕООД
издало в полза на ищцата запис на заповед за сумата от 21 000 лв., като се
задължило да извърши плащането с падеж на 31.03.2020 г. Твърди с, че това
едностранно задължение било авалирано от останалите
трима длъжници по ценната книга, а именно "П."
ЕООД, **** Т. и Т.Т.. Твърди се, че към 18.09.2020
г., а и към днешна дата цялото вземане на поемателката
стои непогасено - никой от четиримата солидарни длъжници
не й е заплатил нищо.
Твърди се, че на 18.09.2020 г. ищцата подала заявление за заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание на чл. 417 от ГПК. В тая
връзка било образувано ч.гр.д. № 11661/2020 г. на PC-Варна, XLIX с. В рамките
на посоченото производство на 24.09.2020 г. ВРС издал заповед за изпълнение,
която бива оспорена от четиримата сегашни ответници с
подадени в срок възражения по реда на чл. 414 от ГПК.
В постъпилия от ответниците, чрез процесуален
представител отговор се оспорва допустимостта и основателността на исковата
претенция. Твърди се, че във връзка с процесното
вземане е водено съдебно производство, по което е постановено влязло в законна
сила Решение № 198/13.01.2020г. постановено по гр.д.№4783/2019г. по описа на
ВРС. Не се оспорва издадената Запис на заповед, както и нейното авалиране от останалите ответници.
Твърди се, че издадената запис на заповед обезпечава вземане на ищцата по
облигационно правоотношение с първия ответник, а именно Предварителен договор
от 05.05.2016г. за покупко-продажба на обект(
апартамент № 6 и две паркоместа) в гр.Варна,
ул."Паско Желев" №3, във връзка с което е произнесено цитираното
решение, т.е. по отношение настоящата искова претенция е произнесено съдебно
решение по друго дело. В същото време не се оспорва дължимостта
на сумата от 22000 лв. от страна на първия ответник. Оспорва се редовнастта на процесната Запис
на заповед, доколкото е налице поправка на датата на падежа й. Твърди се, че процесната запис на заповед не е надлежно предявена на ответниците, поради което за тях не е настъпило задължение
за плащане. Оспорва се изтъкната от ишщеца липса на
каузална сделка, въз основа на която е издадена Записа на заповед, като се
навеждат твърдения за подобна с конкретни параметри и страни.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство като доказателства бяха приложени и
приети: приложеното гр.д. № 4783/2019 г. по описа на ВРС, 46 състав,
приложеното ч.гр.д. № 11661/2020 г. по описа на ВРС, 49 състав, решение № 189
от 13.01.2020 г., по гр.д. № 4783/2019 г. по описа на ВРС, 46 състав,
уведомление за насрочен опис на недвижим имот на 01.12.2020 г., обезпечителна
заповед от 28.11.2019 г., предварителен договор за покупко
– продажба на имот от 05.05.2016 г.
Представен по делото е запис на заповед от 06.11.2019 г., по силата на
който ответникът „Д.С.“ ЕООД се е задължил безусловно да заплати на дата на
падеж - 31.03.2020 г./поправена дата 31.03.2019г./ на ищцата М.Ц.Г. сумата от
21000 /двадесет и една хиляда/ лева. Качество на авалисти
заповедта на заповед са поели „П.“ ЕООД, ЕИК ****, **** К.Т. и Т.В.Т., които
надлежно са положили подписи под нея.
Въз основа на заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
е образувано ч.гр. дело №11661/2020 г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№260306/24.9.2020г., с която ответниците са осъдени
за заплатят на ищцата сумата от 21000.00 лева/двадесет и една хиляди лева/,
представляваща главница дължима по запис на заповед от 06.11.2019 г., при
предявяване на записа с падеж 31.03.2020 г. издадена от “Д.С.“ ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от **** К.Т. със седалище и адрес на управление:*** и авалиран при условията, при които е издаде от “П.“ ЕООД,
ЕИК ****, представлявано от Т.В.Т., със седалище и адрес на управление:***, **** К.Т., ЕГН ********** и Т.В.Т., ЕГН **********
– с размер на задължението 21 000 лева/двадесет и една хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
420.00 лева/четиристотин и двадесет лева/, представляваща заплатени разноски за
държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Въз основа на заповед по чл. 417 ГПК е издаден изпълнител лист, който е
получен на 29.09.2020г. от заявителя.
По делото са представени доказателства за образувано Изпълнително дело №2101/2020 г. по
описа на ЧСИ, per. № 895 - Людмил Станев. Изпълнителното дело е образувано на 30.09.2020 г.
От изисканото и приложено по настоящото производство, гр.д. № 4783/2019 г.
по описа на ВРС, 46 състав се установява, е образувано по предявен от ищцата и
в настоящото производство М. Ц. Г., против "П." ЕООД, ЕИК **** иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22000 лева съгласно
спогодба от 31.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателно изплащане на задължението.
При тази установеност на
фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявения
иск, черпи правното си основание
от чл. 422, ал. 1 вр. чл.
535 и сл. ТЗ.
По него в тежест на
ищеца е да докаже, че е поемател
на валидно менителнично задължение, по което издател
е ответника. Ищецът няма
задължение да въвежда твърдения за наличие на
каузално правоотношение между него и издателя
на ефекта.
От ангажираните от ответната
страна писмени доказателства, представени с допълнителна уточнителна молба и приобщеното по надлежния ред по
гр.дело№ 4783/2019 г. по описа на ВРС, 46 състав се
установява,
че между ищцата и „П.“ ЕООД, действащо чрез
управителя Т.В.Т. е сключен предварителен договор за покупко-продажба от 05.05.2016г. на
недвижим имот- апартамент 6 и два броя паркоместа, находящи се в гр.Варна,
ул.“****, съчетан с договор за изработка.
Представен е анекс-спогодба от 31.08.2018г., с който предварителният договор от 05.05.2016г. е прекратен по взаимно съгласие
на страните, като в същото време ответното дружество признава, че е получило сумата от 30 000 лева и се задължава да възстанови
сумата на ищцата на 10 вноски,
от по 2200 лева с падеж последно
число на месеца.
С Решение №189/13.01.2020г. по гр.дело №4783 по
описа на ВРС за 2019г., "П." ЕООД, ЕИК ****, със седалище *** е
осъдено да заплати на М. Ц. Г.,
ЕГН ********** сумата от 22 000 лева на осн. § 3(1) от спогодбата от 31.08.2018г. към предварителен
договор от 05.05.2016г. за покупко-продажба на обект(
апартамент № 6 и две паркоместа) в гр.Варна,
ул.“Паско Желев“ №3, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД ведно със законната лихва от датата на
исковата молба -27.03.2019г.
Настоящият съдебен състав приема, че доколкото
предмет на настоящото производство е издаден в полза на ищцата Запис на заповед
от ответното дружество "Д.С."
ЕООД, не са налице основания да се приеме производството за
недопустимо. Това дружество не е страна в облигационното правоотношение,
предмет на производството по гр.дело №4783 по описа на ВРС за 2019г.
Макар и в
отговора на ИМ ответниците да навеждат твърдения за
каузално правоотношение, въз основа на което е издадена процесния
Запис на заповед, подобни доказателства по делото не бяха представени. Ответниците не проведоха доказване на твърденията си, че
именно във връзка със задължение на „П.“ ЕООД е издаден процесния
Запис на заповед, т.е. че целта на издаването е била обезпечаване задължение на
това дружество.
От друга
страна, дори да се приеме, че „П.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцата сумата,
която евентуално е предмет и на настоящото производство, /макар и цената на
иска да е различна/, то това не означава, че вземането на ищцата е погасено. Ответниците не представиха доказателства, че дружество „П.“
ЕООД е погасило задължението си чрез плащане, или по някакъв друг начин. Именно
за гарантиране изплащането на евентуалното задължение на един от ответниците, останалите са авалирали,
а в случая на „Д.С.“ ЕООД и издали Записа на заповед. Следва да се отчете
обстоятелството, че Записа на заповед е издаден в хода на воденото производство
по гр.дело№ 4783/2019 г. по описа на ВРС, 46 състав, което е образувано на
28.03.2019г., а Записа на заповед е издаден на 06.11.2019г.
Съдът приема, че ответниците не успяха да докажат
погасяване на задължението по твърдяното от тях каузално отношение, във връзка
с която е издаден процесния Запис на заповед от 06.11.2019г.
Следователно,
преценката следва да се концентрира
върху процесния запис на заповед
и неговата редовност.
Ответниците релевират възражения
за
опорочаване на реквизитите на ценната книга, досежно предвидения падеж на
задължението.
Безспорно
е, че записът на заповед като
ценна книга следва да има
конкретно определено в закона съдържание чл. 535 ТЗ), като
документ, който не съдържа някой
от реквизитите не е запис на
заповед, освен в изрично посочените от закона изключения,
а именно: липса на определен падеж,
липса на място на плащане
и местожителство на издателя и липса на място на
издаване. В конкретния
казус от страна на ответниците
е обективирано възражение относно датата на падежа на
задължението.
Неоснователно е възражението на ответника за нередовност
на записа на заповед издаден
на 06.11.2019 г., поради поправка на съдържанието му.
Видно от съдържанието на документа, в графата "падеж"
първоначално с печатащо устройство цифром е написана
година 2019г., впоследствие зачеркната и добавена ръкописно цифром
и словом датата 31.03.2020 г.
Подправянето на съдържанието на записа на заповед ( освен подписа ) е
уредено в чл. 430 ТЗ. Тъй като в закона не са определени граници на понятието
"подправяне на съдържанието", трябва да се приеме, че всяко изменение
на съдържанието на записа на заповед ( освен подписа ), което не съответства на
първоначалната воля на издателя или не е било впоследствие одобрено от него, е
подправяне на съдържанието. Изменението може да се отнася до съществените или
несъществените елементи от съдържанието му. Без значение са обемът на
изменението, обемът на изменението, личността на извършителя на изменението.
Въпросът относно наличието на подправяне на съдържанието е фактически. В тежест
на лицата, които твърдят, че е налице подправяне на съдържанието на ценната
книга, да докажат своите твърдения. Този извод е следствие от цялостния режим
на ценните книги и разпоредбата на чл. 154 ГПК. Щом ценната книга съдържа
всички реквизити, тя има онова съдържание, което е видно от нейния текст. Приносителят
се легитимира със самия документ, без да е необходимо да представя допълнителни
доказателства за своите права.
Подправянето не засяга действителността на нареждането за плащане и
сделката по прехвърляне собствеността върху документа, а само обема на права и
задълженията по книгата. Правата и задълженията на подписалите преди
подправянето се определят от първоначалното, а на тези след него - от
подправеното съдържание. Възражението, което се прави във връзка с подправянето
съдържанието на записа на заповед, е обективно, то не зависи от
добросъвестността на лицата, и може да бъде противопоставено на всеки кредитор.
Възможно е от документа да не може да се установи моментът, в който
изменението е направено. В този случай трябва да се приеме, че всички подписали
лица са положили подписите си преди внасянето на изменението. Правило в подобен
смисъл не е уредено, но то има приложение в сравнителноправен
аспект, исторически е известно на българския законодател - чл. 64, ал.2 ТЗ (
отм. ) - и може да се изведе по аналогия на правото от основния в менителничното и чеково право принцип на защита на правата
на добросъвестните трети лица.
В конкретния казус, изменението на текста на менителничния
ефект не влияе върху действителността му. Ответниците
не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си за подправяне
съдържанието на записа на заповед, поради което Съдът приема, че ценната книга
съдържа всички реквизити и има онова съдържание, което е видно от нейния текст.
Освен това от изявление на ищцата /неоспорено от ответниците/
става ясно, че именно отв.Т. е изготвила текста на
Записа на заповед и тя е внесла и корекцията в годината за падеж. Текстовото
изписване на датата на падежа изцяло съответства на поправената дата.
При
липса на пороци на ценната
книга и по изложените съображения, съдът намира, че ищцата
успешно е установила
да е носител на изискуемо и ликвидно вземане, по представения запис на заповед,
поради което предявения иск подлежи на уважаване
като основателен.
По разноските:
С
оглед изхода от спора съдът
дължи произнасяне с осъдителен диспозитив по отношение на
разноските направени в хода на заповедното
производство. С издадената заповед са присъдени разноски
в размер на 420
лв.,
представляващи държавна такса. Предвид оттегляне на част от исковата претенция, съдът приема, че на ищцата се следват разноски в размер на 315 лв. които се
следват на въззивника.
Предвид
изхода от спора в исковото производство, на ищцата
се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, на присъждане подлежи за сумата от 420 лв. за държавна такса.
Предвид оттеглената част от исковите претенции и прекратяване на
производството против отв. „П.“ ЕООД, ЕИК ****, на осн.чл.78, ал.4 ГПК на ответника се дължат разноски.
Ответникът претендира сумата от 450 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът не
споделя възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
предвид размера на исковата претенция – 21000лв. и разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, ****
К.Т., ЕГН **********,*** и Т.В.Т.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА М.Ц.Г., ЕГН**********,***, сумата 2100.00 лева (двадесет и една хиляди лева), по силата на
Запис на заповед от 06.11.2019г.,
с падеж 31.03.2020
г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №264133/24.09.2020г. по
чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 11661/2020 г., на ВРС, ХLIX
с.
ОСЪЖДА „Д.С.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, **** К.Т., ЕГН **********,*** и Т.В.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА М.Ц.Г., ЕГН**********,***, сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет лева), разноски по заповедното
производство, както и сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет лева), разноски в настоящото исково
производство,
на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Ц.Г., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 450/четиристотин и петдесет/ лева, съставляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн.чл.78,
ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: