РЕШЕНИЕ

 

Номер   260225                27.05 Година  2021           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав

 

На единадесети май, 2021    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: А. Стойчев

 

                                                            Секретар: Боряна Козова

 

като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 129 по описа за  2020 година намери за установено следното:

 

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от А.К.К. с ЕГН **********,***, против Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на сумата в размер на 95 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 16.01.2019 год., ведно със законната лихва върху стойността от 95 000 лв. от датата на увреждане до окончателното изплащане, за което събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 2019-1024-91/16.01.2019 год. и е образувана преписка № 7/2019 год., като се твърди от ищеца, че около 18:40 часа на 16.01.2019 год. същият, управлявайки автомобил марка „Крайслер“, модел 300 ц, цвят черен металик, с идентификационен № според констативния протокол за ПТП **** е бил блъснат от Б.Д.К., управляващ лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, който е предприел изпреварване с висока скорост и е навлязъл в насрещното платно, като е ударил челно движещия се в лентата си автомобил на ищеца, при който удар на А.К. са били причинени следните контузии, а именно контузия на дясното коляно, контузия и изкривяване на носа с оток на носа, кръвонасядане в лявата поясна област, в областта на носа, по левия горен крайник, по десния долен крайник и по левия долен крайник, охлузвания по двата долни крайника, счупване на пета ходилна кост на десния долен крайник, както и излив на кръвениста течност в дясната колянна става, за което е налице и влязла в сила присъда по НОХД № 1408/2020г. по описа на ПОС, с която делинквента Б.Д.К. е признат за виновен , че е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е причинил процесното ПТП, като е нанесъл на ищеца средна телесна повреда.

 В исковата молба се правят алюзии относно претърпени неимуществени вреди на ищеца във връзка с претърпяна четири-пет месеца преди инцидента коремна операция на херния, която се твърди след настъпване на ПТП да се е активизирала. Ищецът твърди, че автомобилът, причинил ПТП и управляван от Б.К., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. Твърди се, че състоянието на ищеца не се подобрява с времето и остава трайно, като с Експертно решение на ТЕЛК от 08.05.2019 год. е констатирано, че А.К. е временно неработоспособен и се взима решение за продължаване на неговия отпуск по болест. Установява се от ищеца, че същият е поискал от ответното дружество да изплати застрахователно обезщетение в тримесечния срок по чл. 496 КЗ, но с писмо от 10.01.2020 год. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е отказало да репарира претърпените от ищеца вреди.

Ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба, но изцяло оспорва иска.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице влязла в сила присъда по НОХД № 1408/2020г. по описа на ПОС, с която делинквента Б.Д.К. е признат за виновен , че е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е причинил процесното ПТП, като е нанесъл на ищеца средна телесна повреда. Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановената присъда от наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента Б.Д.К. в неимуществената сфера на ищцата, като съществува и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице Н. по назначената СМЕ, които установяват причинно –следствената връзка между активното поведение на Д. и вредоносния резултат. Също така е безспорно между страните по делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила управляван от К. е била сключена валидна застраховка ГО с ответното дружество. По делото са представени и изрични доказателства, от които се установява, че ищцата е отправила на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното  въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцеца болки и страдания след настъпване на увреждането. 

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

 Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитан свидетеля И.С., който обективират в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от К. болки и страдания. Съдът освен това отчита и съдържанието на изслушаната по делото СМЕ установяваща, че установените увреждания на ищеца би следвало да преминат напълно в рамките на няколко месеца, което е и станало. Становището на вещо лице Н., което се кредитира от съда е, че установената пъпна херния на пострадалия няма общо с процесното ПТП, както и проблемите му с очите, а също и наличното старо увреждане на коляното  и дегенеративните промени в лумбалния пояс, които са възрастови и нямат общо с претърпяната травма. По повод направеното искане в последното съдебно заседание за назначаване на допълнителна комплексна СМЕ за констатиране на някакви здравословни последствия от уврежданията, следва да се подчертае, че първоначалната СМЕ не бе оспорена от К. при изслушването й, поради което и не е спазена разпоредбата на чл. 200, ал.3, изречение последно от ГПК. При това положение и установените факти по делото са, че ищецът е претърпял следните контузии, а именно контузия на дясното коляно, контузия и изкривяване на носа с оток на носа, кръвонасядане в лявата поясна област, в областта на носа, по левия горен крайник, по десния долен крайник и по левия долен крайник, охлузвания по двата долни крайника, счупване на пета ходилна кост на десния долен крайник, както и излив на кръвениста течност в дясната колянна става. Тези увреждания обаче са отшумели към момента на изслушване на СМЕ според констатациите на вещото лице.

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер на 30 000 лева.  Съдът отчита, при определяне на този размер, че не се  касае за комплексно увреждане обхващащо цялото тяло и поради това съществено затрудняващо лечението, възстановяването  и начина на живот на пострадалия до пълното възвръщане на движенията. Несъмнено, с оглед констатациите на вещото лице, към момента К. е възстановен. Също така и по отношение най- съществената травма, а именно счупването на петата становището на експерта е, че е следвало К. веднага след имобилизацията да започне придвижване и стъпване, но с помощни средства. Т.е. налице са били болки, страдания и неудобства за ищеца но не от порядък обосноваващ възможност за присъждане на обезщетение в поискания в исковата молба размер.

Следва да се присъди и законната лихва върху главниците начиная от настъпването на деликта във връзка с разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД и липсата на модалитет при това правоотношение прогласен в КЗ с изключение на разпоредбата на чл.380 от КЗ.

Ищецът е освободен от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения иск такса. Цената на уважения иск за неимуществени вреди е в общ размер на 30 000 лв. Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 1200 лв. по сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 205.26 лв.

Съдът не установява отправено искане от ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Има искане за присъждане на разноски, но съдът не установява по делото направени такива, нито приложен от ищеца списък на разноски. Отправено е искане за присъждане на разноски от ответника, като е приложен списък за разноски / лист 116/, както и доказателства за сторени такива, а именно заплатен хонорар по договор за правна помощ в размер на 4080 лева с ДДС. Ето защо ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2791.58 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ето защо и Съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на осн. чл.432 от КЗ да заплати на А.К.К., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 16.01.2019 год., за което събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 2019-1024-91/16.01.2019 год. и е образувана преписка № 7/2019 год., като се твърди от ищеца, че около 18:40 часа на 16.01.2019 год. същият, управлявайки автомобил марка „Крайслер“, модел 300 ц, цвят черен металик, с идентификационен № според констативния протокол за ПТП **** е бил блъснат от Б.Д.К., управляващ лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, който е предприел изпреварване с висока скорост и е навлязъл в насрещното платно, като е ударил челно движещия се в лентата си автомобил на ищеца, при който удар на А.К. са били причинени следните контузии, а именно контузия на дясното коляно, контузия и изкривяване на носа с оток на носа, кръвонасядане в лявата поясна област, в областта на носа, по левия горен крайник, по десния долен крайник и по левия долен крайник, охлузвания по двата долни крайника, счупване на пета ходилна кост на десния долен крайник, както и излив на кръвениста течност в дясната колянна става, за което е налице и влязла в сила присъда по НОХД № 1408/2020г. по описа на ПОС, с която делинквента Б.Д.К. е признат за виновен , че е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е причинил процесното ПТП, като е причинил на ищеца средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от настъпването на деликта на 16.01.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му претендиран размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87  да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 1200 лева съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 205.26 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на назначените по делото експертизи.

ОСЪЖДА А.К.К., с ЕГН **********,*** да заплати на „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87  сумата от 2791.58 лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :