МОТИВИ към НОХД
№2216/2008 г.:
Обвинението е против
подсъдимия В.А.Ю. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият се обвинява за
това, че през м.януари 2008 г. в гр.Пазарджик,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди
движими вещи - 4бр. акумулаторни батерии на обща стойност 60 лева от владението
на А.Т.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият В.Ю. прави
самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Районният
съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за
установено следното:
Свидетелят
А.М. *** в гр.Пазарджик. Избеното помещение в къщата му се заключвало с
катинар, поставен на вратата. През м. януари 2008 г. подсъдимият В.Ю.
отишъл в къщата на свидетеля М.. С помощта на желязо счупил халките на вратата
на избеното помещение. Влязъл и взел 4 бр. акумулаторни батерии за лек
автомобил. Занесъл ги в изкупвателен пункт и ги продал на свидетелят Стефчо
Гълъбинов, на който ги продал за сумата от 60 лева.
Видно от
заключението на оценъчната експертиза, която съдът кредитира като компетентно
пълно изготвена, стойността на вещите предмет на деянието, към момента
на извършване на деянието е 60 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието
на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите А.М., Стефчо Гълъбинов,
Христо Грънчаров, заключението на оценъчната експертиза, както и писмените
доказателства приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, която напълно се подкрепя
от събраните доказателства, съдът прие, че подсъдимият В.А.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като през
м.януари 2008 г. в гр.Пазарджик, чрез разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи -
4бр. акумулаторни батерии на обща стойност 60 лева от владението на А.Т.М. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
При
извършване на деянияето подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е
съзнавал всички обективни елементи на състава, както и квалифициращите и е
искал настъпването на общественоопасните последици на деянията си.
От
доказателствата по делото се установи, че вещите предмет на престъплението са
се намирали в избеното помещение, чиято входна врата е била заключена с катинар.
За да установи владение върху него подсъдимият е халките, на които бил закачен
катинара и влязъл. С оглед на това съдът прие, че
се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като за
преодоляване на преградата, здраво направена за защита на имота, подсъдимият е
употребил желязо. Последното
представлява техническо средство, но за тази квалификация по смисъла на чл.195,
ал.1, т.4 от НК не е повдигнато обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия В.Ю. за извършеното от него деяние
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието
и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на
кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления,
заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, която е сравнително ниска, като се има предвид ниската
стойност на предмета на престъплението.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са
отрицателни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направеното самопризнание, чистото
съдебно минало, невисоката стойност на обекта на деянието, ниския социален
статус на подсъдимия, а като отегчаващи - лошите характеристични данни.
Съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно
изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва на подсъдимия В.А.Ю. да се наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия,
съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му не е наложително наказанието
лишаване от свобода да се изтърпи реално.
Затова на основание чл.66, ал. от НК отложи
изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С
оглед осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В.Ю. бе осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 30
лева,
в полза на Държавата по сметка на
съдебната власт.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето
през което спрямо В.Ю. е бола взета мярка за неотклонение задържане под стража
в периода 19.02.2009 г. – 25.03.2009 г.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: