№ 2463
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110203204 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. И. А. от гр.София срещу наказателно
постановление № 8019/23.01.2023г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл.8, ал.1 и ал.2 и
чл.37, ал.1, т.1, предл.първо на Наредба № 11/03.07.100`г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000лв., на основание чл.53,
ал.1, т.2 ЗП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление
на 05.01.2023г., в 12,00 часа, на път I-8, километър 39+500, в посока
гр.Сливница-гр.София, управлявал и извършвал превоз на товари с ППС с
четири оси, с две управляеми оси, марка ... с рег.№ ... като извършвал превоз
на фракция без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата /Разрешително/, съгласно чл.8, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата. При
извършеното измерване с техническо средство /електронна мобилна везна за
1
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел РW-10 № К0200009
и ролетка № 1307/18/5м/ било установено надвишаване на нормите за
движение, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“В“ от Наредбата, с 9700 тона.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление като
твърди, че при издаването му били извършени съществени нарушения на
чл.42 и чл.57 ЗАНН – липса на материална компетентност на издателя на
наказателното постановление, липса на съставомерност на нарушението от
обективна страна – придвижването на товарния автомобил не било включено
в изчерпателно определените дейности, които обосновавали характеристиката
„специално ползване на пътищата”, неправилно подвеждане на текстовото
описание на нарушението под правната квалификация на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“, предл.2 ЗП – правилната квалификация на нарушението била чл.177,
ал.3, т.1 ЗДвП, жалбоподателят не бил субект на нарушението – правният
текст бил относим единствено към регистрираните превозвачи-търговци,
нарушена била нормата и на чл.27 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателно постановление № 8019/23.01.2023г. като
неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да намали наложеното
наказание до минималния размер, определен в закона.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият Агенция „Пътна инфраструктура“ се явява в съдебно
заседание, оспорва депозираната жалба и моли съда да остави същата без
уважение като потвърди обжалваното наказателно постановление. Представя
писмено становище по делото. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема за установено:
Видно от известие за доставяне наказателно постановление №
8019/23.01.2023г. е връчено на нарушителя на 27.01.2023г. Жалбата е
депозирана в Агенция „Пътна инфраструктура“ на 03.02.2021г. – в законния
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 05.01.2023г., в 12,00 часа, жалбоподателят Е. И. А. управлявал
тежкотоварен автомобил - пътно превозно средство с четири оси, с две
управляеми оси, марка ... модел „ФМ“, с рег.№ .... като извършвал превоз на
2
фракция. ППС се движило по път I-8, в посока гр.Сливница-гр.София. На
километър 39+500 товарният автомобил бил спряно за проверка от свидетеля
Б. К. П. – инспектор при Агенция „Пътна инфраструктура“. В хода на
проверката, чрез измерване с електронна везна DFW-KR № 118845 и ролетка
№ 1305/18/5м/, било установено, че превозното средство е с надтоварване на
двойно задвижващата ос от 28,700 тона при максимално допустимо
натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата.
При така констатираното надтоварване водачът на тежкотоварния
автомобил извършвал движение с ППС без да представи разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, за надтоварване на
превозното средство.
Свидетелят Б. К. П. съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 0009446/05.01.2023г., като субсумирал
същото под нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11/03.07.2001г. на МРРБ. Жалбоподателят не възразил при връчване на
АУАН и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на издадения АУАН
административнонаказващият орган издал наказателно постановление №
8019/23.01.2023г., с което на основание чл.53, ал.1, т.2 ЗП наложил на Е. И. А.
глоба в размер на 3 000 лв.
От правна страна и по доказателствата
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. и
Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“/, акт за установяване на административно нарушение №
9446/05.01.2023г. и наказателно постановление № 8019 /23.01.2023г. са
издадени от оправомощените за това длъжностни лица.
В случая възражението за липса на материална компетентност на
издателя на обжалваното наказателно постановление е неоснователно -
Заповед № РД-11-246/31.03.2022г., която обуславя наличието на материална
компетентност, е издадена на основание чл.21г, т.1 и т.8 и чл.56, ал.3, т.1 ЗП
вр. чл.167, ал.3 и чл.170, ал.1 ЗДвП и чл.11, ал.2, т.13 от Правилника за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна
структура”, определящи лицата, оправомощени да издават наказателни
3
постановления във връзка с извършени нарушения по ЗП.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 8019/23.01.2023г. е
издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Посочени са
мястото и времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в
двата акта, посочени са съставомерните признаци на нарушението, подведено
е под правната норма на материалния закон, цифровата квалификация е
съответна на текстовото описание.
В акт за установяване на административно нарушение №
9446/05.01.2023г. и наказателно постановление № 8019/23.01.2023г.
извършеното нарушение е подведено под релевантната правна квалификация.
Поради тези причини съдът приема, че възраженията за нарушение на
процесуалните правила при съставянето на АУАН, респ. при издаването на
наказателното постановление, са неоснователни и правото на защита на
водача на ППС не е било нарушено при провеждане на административното
производство.
Поради тази причина съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № 8019/23.01.2023г. не са извършени процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът намира:
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП се забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/.
Страните по делото не спорят, че управляваният от жалбоподателя
тежкотоварен автомобил - пътно превозно средство с четири оси, с две
управляеми оси, марка ... модел „ФМ“, с рег.№ ...., покрива критериите по
чл.5 от Наредба № 11 /03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и по този начин управляваният тежкотоварен автомобил е
извънгабаритно ППС според текста на чл.2 от същата Наредба, изискваща и
специален разрешителен режим за движението на ППС попътищата от
Републиканската мрежа.
Страните не спорят – а и видно от замерванията, извършени с
4
калибровани технически средства / електронна везна DFW-KR № 118845 и
ролетка № 1305/18/5м/ – по отношение на фактическите показатели,
измерващи техническите характеристики по чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от
Наредбата, че същите са с надвишени стойности, а именно: надтоварване на
двойно задвижващата ос от 28,700 тона при максимално допустимо
натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата.
Така измерените фактически показатели обуславят прилагане на
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП – изискване за разрешително от
администрацията, управляваща пътя задвижението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия.
Съгласно сертификат и Декларация за съответствие за Ролетка
1307/18, в съответствие с Директива 2014/32/ЕС, заявление за последваща
периодична проверкана средствата за измерване, подлежащи на метрологичен
контрол, Декларация за съответствие и стикер за преминала периодична
проверка за електронна везна К 0200009, измервателните уреди отговарят на
техническите характеристики и са сертифицирани за извършването на
контролни замервания от органите на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Страните по делото не спорят, че на 05.01.2023г., в 12,00 часа, Е. И.
А. извършвал движение с ППС без да представи разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, за надтоварване на превозното средство
и за превишаване на максимално допустимата маса.
С констатиране на административното нарушение за
административнонаказващия орган е следвало корелационното задължение за
налагане на административно наказание.
Видно от разпоредбата на чл.53, ал.1 ЗП за реализираните нарушения
по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП субектите на нарушението подлежат на ГЛОБА в
интервала от 1 000 лв. до 5 000 лв. С определяне на наказанието в размер –
средния АНО е приложил правилно закона –следва да се има предвид, че до
издаване на наказателното постановление нарушителят не изпълнил
условието по чл.37, ал.3 от Наредба № 11 /03.07.2001г. на МРРБ – не заплатил
необходимата такса и не представил документ за това.
По отношение на възражението за липса на правосубектост на
нарушителя по смисъла на чл.чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП, съдът намира същото
5
за неоснователно – съгласно разпоредбата на административни наказания
подлежат физическите лица, нарушили разпоредбата на закона – липсва
разграничителният критерий за собственост на ППС.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление №
8019/23.01.2023г. е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на Агенция „Пътна инфраструктура“ за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че такива са дължими. Жалбоподателят следва да заплати
разноски по делото в размер на 100 лв., на основание чл.63д ЗАНН вр. чл.37
от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 8019 /23.01.2023г.
на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Е. И. А. от гр.София, ж.к.“Левски Зона В“, бл.8,
вх.“А“, ет.6, ап.17, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за
пътищата вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 /03.07.100`г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложена глоба в размер на
3 000 лв.
ОСЪЖДА Е. И. А. от гр.София, ж.к.“Левски Зона В“, бл.8, вх.“А“,
ет.6, ап.17, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски по
делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6