РЕШЕНИЕ
№ 913
гр.Бургас, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
29 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1639 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл. вр. с чл.107 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс, вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и такси.
Жалбоподател е Зеда Тур АД с ЕИК:***, със съдебен адрес ***.
В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Д.П. ***.
Ответник по жалбата (АО), е началник отдел МДТ при община
Несебър. В производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт М.В..
Предмет на оспорване е акт за установяване на задължения
по декларация (АУЗД) № МДТ-1287/28.12.2018г.
на АО, с който по партида № ***0003, открита с декларация за придобиване на
недвижим имот № 69318/26.04.2011г., са установени неплатени задължения по
видове и периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 28.12.2018г.,
както следва :
- такса битови отпадъци (ТБО) за 2013г. в размер 515.20лв.
и лихви за забава размер 461.50лв.;
- ТБО за 2014г. в размер 556.69лв. и лихви за забава в
размер 831.75лв.
АУЗД е обжалван изцяло и в срок по административен ред от
жалбоподателя, съобразно правилото на чл.107, ал.4 от ДОПК, пред началник отдел
МДТ на община Несебър. По повод това обжалване е издадено решение №
8/13.06.2019г. на началника, с което АУЗД е потвърден изцяло.
В жалбата се правят бланкетни оплаквания за нарушаване
принципи по ДОПК и АПК, чрез изброяване номера на членове от посочените закони
и без вербално описание. Прави се възражение за липса на компетентност на
органа, издал акта. Прави се конкретно оплакване, че АУЗД не съдържа
обстоятелствата, въз основа на които са формирани правните изводи на органа,
т.е. прави се довод, че акта е немотивиран и по този начин е нарушена
изискуемата от закона писмена форма. В тази връзка се оспорва и размера на
установените задължения. Сочи се, че платените от жалбоподателя ТБО за 2013 и
2014г. са в произтичащия от закона размер. Сочи се, че за двете процесни години
жалбоподателят е подал декларации за определяне размера на таксите според
количеството, по реда на чл.25 от Наредба № 11 за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър, които
декларации неправилно не са били взети предвид от органа по приходите при
определяне размера на ТБО. Прави се и възражение за погасяване по давност на
задълженията за 2013г. Иска се съдът да отмени обжалвания акт. Иска се
присъждане на разноските по делото. Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Счита направените в нея
оплаквания за неоснователни и излага подробни мотиви в защита на позициите си.
Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на разноски. Представил е
заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Представя и нови
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат
на акта, след решение на решаващия орган по чл.155 ал.2 ДОПК, с което е
потвърден оспорения по административен ред АУЗД, при което е налице правен
интерес от оспорването и жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от АУЗД № МДТ-1287/28.12.2018г. на АО,
от който се установява издаването му. В обстоятелствената част на акта е
посочено, че съобразно подадена от Зеда Тур АД декларация по чл.14 от ЗМДТ № 69318/26.04.2011г.
дружеството притежава недвижим имот –
хотел Морска звезда в к.к.Слънчев бряг, с година на построяване 1973, с масивна
монолитна конструкция, с РЗП 2854 кв.м., с облагаема основа за ДНИ и ТБО
207 486лв. Въз основа на декларацията била открита партида № ***0003. При
извършена служебна проверка било установено, че за периода от началото на
2013г. до края на 2014г. по партидата на дружеството не е внесена изцяло
дължимата сума за ТБО. Към АУЗД е представена обяснителна записка от органа по
приходите относно начина, по който са изчислени задълженията за ТБО на Зеда Тур
АД (л.35-36).
Представен е препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ № 69318/26.04.2011г.,
подадена от Зеда Тур АД. В нея е посочено, че въз основа на договор за
приватизация № РД.01.45/26.09.2000г., дружеството е станало собственик на
процесния недвижим имот с посочените в АУЗД характеристики. Дружеството е
посочило, че декларираната сграда е с
отчетна стойност 207 486лв., което обстоятелство не е спорно по делото.
Като доказателства по делото в заверени преписи са представени:
- Наредба № 11 за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредба № 11), приета
от Общински съвет Несебър на основание чл.9 от ЗМДТ (л.158-196);
- решение № 667, обективирано в Протокол №
20/18.12.2013г. на Общински съвет Несебър,
с което на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА във връзка с чл.66, ал.1
от ЗМДТ и чл.20 от Наредба № 11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за
2014г. (л.82);
На територията на Община Несебър има изградени депа за
обезвреждане на битови отпадъци. Това се установи по делото чрез представен акт
за частна общинска собственост № 5744/30.05.2014г. и скица, издадена от СГКК –
Бургас относно земеделски имот, депо за битови отпадъци, с идентификатор
53045.234.565 с площ 6855 кв.м. в м.Балабана, землище на гр.Обзор.
Като доказателства по делото са представени заповеди на
кмета на община Несебър за определяне на районите на територията на общината,
включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през
съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и
обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване – заповед № 1589/30.10.2012г. за 2013г. и заповед
№ 1216/30.10.2013г. за 2014г., ведно с приложенията към тях, определящи
границите на районите за осъществяване на услугите, за които се събира ТБО.
С цел доказване реалното предоставяне на услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места в
населеното място, част от което е процесния недвижим имот, по делото са
представени множество доказателства. Представени са преписи от утвърдените
графици на сметопочистването и сметоизвозването, поименно разписание на
длъжностите и работните заплати на управление БКС на община Несебър, счетоводна
справка относно заплатените от общината на РИОСВ Бургас такси за депониране на
отпадъци и др.
По делото е назначена съдебноикономическа експертиза за
установяване точните параметри на дължимите ТБО. От заключението се установи,
че процесните такси в АУЗД са изчислени на база отчетната стойност на имота –
207 486лв. вещото лице е взело предвид, че :
- с решение № 48 по протокол № 4/21.12.2011г. на общински
съвет Несебър, за 2013г. са определени стойностите на ТБО по компоненти, както
следва : 3.3 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1.5 на хиляда за
поддържане чистотата на населените места; 0.4 на хиляда за обезвреждане на
отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Общата ТБО за 2013г. е 5.2 на
хиляда.
- с решение № 667 по протокол № 20/18.12.2013г. на
общински съвет Несебър, за 2014г. са определени стойностите на ТБО по
компоненти, както следва : 3.4 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1.6
на хиляда за поддържане чистотата на населените места; 0.4 на хиляда за
обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Общата ТБО за 2013г.
е 5.4 на хиляда.
Приетата стойност на имота, отнесена към съответните
величини на таксите, сочат обща ТБО 1078.93лв. за 2013г. и 1120.42лв. за 2014г.
Тези стойности съответстват на приетите в АУЗД.
От заключението на вещото лице се потвърждават
безспорните между страните обстоятелства, че за процесните две години Зеда Тур
е подало декларации за определяне размера на таксите според количеството.
Същите не са били взети предвид при определяне на ТБО, тъй като не са били
подадени заявки за започване на сезонната дейност и съответно издадени талони
за плащане. Пречка за реализиране на тази процедура било предвиденото в чл.26
ал.2 от Наредба № 11 обстоятелство, че дружеството имало неплатени задължения
към общината. От заключението се установяват и другите посочени в АУЗД
обстоятелства, а именно, че Зеда Тур АД
преди издаването на акта е заплатило отчасти таксите за двете години - 563.73лв. за 2013г. и 563.73лв. за 2014г.,
като съответно остатъците за плащане са посочените в АУЗД :
- такса битови отпадъци (ТБО) за 2013г. в размер
515.20лв. и лихви за забава размер 461.50лв.;
- ТБО за 2014г. в размер 556.69лв. и лихви за забава в
размер 831.75лв.
От приетото допълнително заключение на вещото лице се
установи, че стойността на ТБО за хотел Морска звезда, изчислена при спазени
изисквания на чл.25 т.1 от Наредба № 11, т.е. според количеството на битовите
отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на
сметоизвозване, би била за 2013г. 380.53лв. и за 2014г. – 421.08лв., при реално
заплатени ТБО за всяка от двете години по 563.73лв.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, а
направените в тази връзка оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на
кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от главен
експерт в отдел МДТ при община Несебър, оправомощен за това със заповед №
394/26.04.2012г.(л.86) на кмета на община Несебър. Предвид това съдът прие, че
не е налице основание за оспорване на акта по чл.146, т.1 от АПК.
Обжалваният акт е издаден при спазване на установената от
закона писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че липсват мотиви, от които да
стане ясно за адресата защо АО е приел правните си изводи за дължимост на
оспорените такси. Макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат в пълнота
обстоятелства, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който възникват
задълженията по акта – собственост на жалбоподателя върху индивидуализиран
недвижим имот на територията на община Несебър, намиращ се в урбанизирана зона,
последваща служебна проверка, констатираща липсата на изцяло внесени ТБО за
процесните две години, метод за изчисляване на таксата съобразно оценката на
имота. Затова съдът прие, че не е налице основание за оспорване на акта по
чл.146 т.2 от АПК.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт, а направените
оплаквания от жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Оплакванията на
жалбоподателя за нарушаване на общи процесуални принципи са напълно неясни
(състоят се единствено от изброяване на номерации на законови текстове), и
напрактика липсват, поради което е невъзможно конкретното им обсъждане от съда.
Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.
Неоснователно е в частност оплакването на жалбоподателя
за нарушено право на защита поради това, че в процесния АУЗД не са изложени
поотделно данни за трите компонента, формиращи ТБО и изпълнението на услугите
по съответстващите им дейности. Стойностите на самите компоненти на ТБО са
нормативно определение от общинския съвет, поради което математическите
изчисления при формирането на общата такса не е необходимо да са част от
мотивите на АУЗД. С оглед проверка на тези изчисления е представената по делото
докладна записка, която не следва да се преценява като част от мотивите на
акта. В записката в табличен вид са онагледени направените изчисления, които
формират стойността на съответната предоставяна услуга. Размерът на всяка от
трите такси - за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; за услугите по
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места
и ставката за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - е бил
определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран общия размер
на задължението. Жалбоподателят не е лишен от възможността да се защитава срещу
всяка от таксите поотделно и в този смисъл не е налице съществено процесуално
нарушение. Наред с това следва да се отбележи, че жалбоподателят е имал право
по чл.107, ал.2 от ДОПК да поиска и получи тази справка още преди да обжалва
акта, но липсват данни да се е възползвал от това.
Във връзка с извършената по повод жалбата проверка
относно правилното приложение на материалния закон, съдът прие следното.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за извършвани от
общината услуги, които могат да се групират в три категории: 1. събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до определени за това места; 2. складиране
и третиране на битовите отпадъци в депа, съоръжения и инсталации с цел
обезвреждането им; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания в общината. Чл.63, ал.1 от ЗМДТ предвижда ТБО да се заплаща за извършените от общината услуги по чл.62, като
съгласно ал.2 на чл.63 видът на услугите, както и честотата на събиране и
транспортиране на битовите отпадъци, се определят със заповед на кмета на
общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. В
процесния случай такива актове на кмета са били надлежно издадени. Заповедите
се отнасят за територията на община Несебър, където попада недвижимия имот на
жалбоподателя – к.к.Слънчев бряг.
Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 11 размерът на таксата
се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържането на чистотата
на териториите за обществено ползване.
Съгласно
чл.66, ал.2 от ЗМДТ всички относими за календарната година разходи на общината
за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл.62 се включват в
план-сметка за годината за всяка от услугите по чл.62, по източници на
финансиране. По делото се установи, че с решение общински съвет Несебър надлежно
е одобрил план-сметки за дейност „Чистота“ за процесния период, а също и размера
на ТБО за нежилищни имоти върху отчетната им стойност и размер на годишна такса
за 1 куб. м. отпадък.
В жалбата не са направени конкретни оплаквания за
неизпълнение на услугите по трите компонента на ТБО. Наред с това събраните по
делото доказателства в съвкупността си установяват предоставянето на услугите.
Община Несебър, чрез органите си, е организирала и реално осъществила събиране
и извозване на отпадъците, депонирането им, както и почистването на районите в
курортния комплекс за обществено ползване. Предвид това и в съответствие с
правилото на чл.71 от ЗМДТ, съгласно
което по всеки от компонентите такса се събира от общината само доколкото
съответната услуга е била реално предоставяна за процесния период и за
урбанизираната територия на която се намира декларирания недвижим имот, в
тежест на жалбоподателя е възникнало задължение да заплати съответната ТБО в
трите и компонента. Този правен извод не е спорен между страните. Именно затова
жалбоподателят е заплатил определени суми като ТБО за процесните две години.
Основен според по делото правен въпрос е относно
приложимия метод за определяне на таксата. Същата е била определена
пропорционално на данъчната оценка на имота, а доводите на жалбоподателя са за
приложимост на метода по чл.25 т.1 от Наредба № 11 на община Несебър.
С
приложимата редакция чл.25 от Наредба № 11, са уредени два метода за определяне
размера на ТБО. Съгласно т.1 таксата се определя според количеството на
битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и
честотата на сметоизвозване. Съгласно т.2 ТБО се определя пропорционално
в промили върху данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ за имоти
(жилищни и нежилищни) на граждани и жилищни имоти на предприятия, а за
нежилищни имоти на предприятия в промили върху отчетната им стойност. Редът за
определяне и заплащане на ТБО по чл.25 т.1 към момента на възникване на
процесните задължения е имал уредба в съответната редакция на чл.26 от Наредба
№ 11. Предвидено е за определяне на таксата лицата да подават в срок до 30
ноември на предходната година в отдел МДТ на община Несебър декларация по
образец за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще
се ползват през годината, както и заявка по образец. Определените в заявката
вид и брой талони за настоящата година се получават в отдел МДТ след
заплащането им и се издават само при липса на задължения на лицето към община
Несебър. Посочено е, че когато не е подадена декларация в срок, няма заявка или
не са заплатени талони, годишната такса се определя съгласно чл.25 т.2, т.е.
пропорционално върху данъчната оценка на имота.
Във връзка с приложимостта на цитираната процедура съдът
отбелязва установените по-горе факти, а именно, че Зеда Тур АД е подало в срок
декларации по образец по чл.26 ал.1 от Наредба № 11 за 2013 и 2014г., но в
последствие на дружеството не са били издадени талони за ползване на услугите,
поради установени задължения към община Несебър.
Жалбоподателя счита основанието за неиздаване на талони
за неприложимо, съответно отказа за незаконосъобразен, като посочва, че с
влязло в сила решение № 1268/07.07.2017г. по а.д. № 852/2017г. на
Административен съд Бургас е отменено като противоречащо на закона правилото на
чл.26 ал.2 на Наредба № 11 на община Несебър в частта относно израза „и се
издават само при липса на задължения на лицето към община Несебър“. Направеното
възражение за неприложимост е неоснователно, тъй като съгласно чл.195 ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила
на съдебното решение. Задълженията за ТБО не възникват въз основа на АУЗД, тъй
като последния само установява възникването им. Затова процесните задължения са
възникнали преди влизане в сила на посоченото по-горе съдебно решение и
съществуването им (както и размера им) не се засяга от факта на отмяна на
посочената подзаконова разпоредба.
Независимо от горното, правните доводи на жалбоподателя
за неприложимост на цитираното правило за недопустимост на издаване на талони
при липса на задължения към община Несебър, като краен резултат са в
съответствие със закона, макар и по други съображения. Следва да се отбележи,
че идентичен казус, касаещ задължения за ТБО на Зеда Тур АД за същия имот, но
за 2011 и 2012г. е бил разгледан по същество с влязло в сила решение по а.д. №
1895/2017г., правните изводи по които се споделят напълно от настоящия съдебен
състав.
Съгласно нормата на чл.67 ал.1 и 2 от ЗМДТ (в редакцията
й, към момента на възникване на процесните задължения) размерът на таксата се
определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да
се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се
определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет. Аналогичен е бил и текста на чл.25 т.1 и 2 от Наредба № 11 за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Несебър (отм.), който е цитиран по-горе в настоящите мотиви.
В оспорения АУЗД липсва позоваване на конкретна правна
норма, указваща конкретния метод за определяне на размера на ТБО в случая (по
чл.67 ал.1 от ЗМДТ, респ. чл.25 т.1 от Наредба № 11 или по чл.67 ал.2 от ЗМДТ,
респ. чл.25 т.2 от Наредба № 11), но видно от мотивите на АУЗД, в същите е
посочено, че на база посочените данни в декларацията за характеристиките на
имота е изчислена данъчната му оценка съгласно Приложение 2 от ЗМДТ, която е
послужила и като основа за изчисляване на задължението и за ТБО, съгласно
промилите, посочени в решенията на Общински съвет Несебър, за определяне на
размера на ТБО за всяка отделна година, съгласно чл.66 ал.1 от ЗМДТ. Анализът
на така вписаните мотиви обосновава извод, че в случая, конкретните размери на
ТБО за 2013 и 2014г. по отношение собствения на дружеството имот са определени
по реда на чл.67 ал.2 от ЗМДТ, респ. чл.25 т.2 от Наредба № 11 - пропорционално
в промили върху данъчната оценка.
Съдът приема, че така използвания метод за определяне
размера на ТБО е неправилен, поради което, конкретно определените размери на
задълженията са незаконосъобразни, по следните съображения :
От доказателствата по делото безспорно се установи, че
Зеда тур АД е подало предвидените в Наредбата декларации по образец за
определяне таксите за сметосъбиране и депониране на битовите отпадъци според
количеството, по реда на чл.20 ал.1 от Наредба № 11 на община Несебър,
посредством конкретен тип на съда за
извозване - „Бобър“ 1 бр. и честота на извозване – два пъти седмично от 15.06.
до 15.09. за съответната година. Общинската данъчна администрация не е приела
този метод, позовавайки се на нормата на чл.26 ал.2 от Наредба № 11 и
обстоятелството, че дружеството е имало непогасени задължения към общината.
Така формирания извод е незаконосъобразен.
Както вече се посочи, в разпоредбите на чл.67 ал.1 и 2 от ЗМДТ (в относимата редакция) са въведени два метода за определяне размера на
ТБО за конкретен недвижим имот, като метода по ал.2 е приложим само в случаите,
когато количеството на битовите отпадъци не може да се определи по метода,
визиран в ал.1. В този смисъл следва да се приеме, че невъзможността за
прилагане на първия метод е предпоставка за законосъобразност при приложението
на втория метод. Преценката за избора на метод е индивидуална и конкретна по
всяко материално административно правоотношение. При действието на чл.170 ал.1
от АПК тежестта да докаже предпоставките за прилагането на метода на чл.67 ал.2
от ЗМДТ е за администрацията, т.е. тежестта да се докаже невъзможност за
прилагане на метода по ал.1.
В настоящия случай органът по приходите е приложил втория
метод, позовавайки се на разпоредбата на чл.26 ал.2 от Наредба № 11 и
твърдяните налични задължения на дружеството към общината. Анализът на нормата
на чл.26 ал.2 от Наредба № 11 обосновава извода, че с подзаконов
административен акт, какъвто е наредбата по чл.9 от ЗМДТ, се въвеждат
ограничения за определяне на размера на ТБО по чл.67 ал.1 от ЗМДТ. Така
въведеното ограничение е недопустимо и пряко противоречи на нормативен акт от
по-висока степен – чл.67 от ЗМДТ, в който липсва подобна правна регламентация.
Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да
урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях
обществени отношения с местно значение. В случая, разпоредбата на чл.26 ал.2 от
Наредба № 11 въвежда ограничение, което не е предвидено в закона, поради което
пряко му противоречи. Правилото за неприложимост на законоустановения метод на
определяне на ТБО, предвидено в разпоредба на чл.26 ал.2 от Наредбата, не
следва да се прилага от съда, на основание чл.15 ал.3 от ЗНА, съгласно който,
ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен
акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по
степен акт.
Предвид горното и поради липсата на обективни пречки,
органа по приходите е следвало да определи дължимите от дружеството
жалбоподател ТБО за 2013 и 2014г. по реда на чл.67 ал.1 от ЗМДТ, респ. чл.25
т.1 от Наредба № 11. В оспорения АУЗД не са обективирани твърдение за
съществуването на пречки за определяне на размера на таксата по количеството на
битовите отпадъци, поради което изключението по ал.2 на чл.67 от ЗМДТ се явява
неприложимо. Без да е изключен редът за определяне на размера на таксата по
чл.67 ал.1 от ЗМДТ, изчисляването му по ал.2 от същия текст е неправомерно.
Чрез заключението на вещото лице, както бе посочено по-горе, се установи, че според
количеството на битовите отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за
съхраняването им и честотата на сметоизвозване, дължимата такса би била за
2013г. 380.53лв. и за 2014г. – 421.08лв., при реално заплатени ТБО за всяка от
двете години по 563.73лв. При тези данни съдът приема, че към момента на
издаване на процесния АУЗД жалбоподателят не е дължал за процесния имот и за
процесните години ТБО. Актът е издаден в противоречие с материалния закон - основание
за оспорването му по чл.146 т.5 от АПК, налагащо отмяната му от съда.
По повод направеното искане и на основание чл.161 ал.1 ДОПК ответника следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер
1234.60лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Зеда Тур АД с ЕИК:***, със съдебен адрес ***, акт за установяване
на задължения по декларация № МДТ- 1287/28.12.2018г.,
издаден от орган по приходите в отдел МДТ при община Несебър.
ОСЪЖДА община Несебър с адрес гр.Несебър, ул.Еделвайс 10, да
заплати на Зеда Тур АД, сумата 1234,60лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен Съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :