№ 21230
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Г.З.Л.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20221110101882 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането
на ищеца с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чийто клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че през процесния период е
доставил на ответниците топлинна енергия, като купувачите не престирали насрещно и не
платили цената на същата, формирана по системата за дялово разпределение.
В исковата молба са развити съображения, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ цената на
топлинната енергия се начислява от Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата- "Н.“ ЕАД, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
На следващо място ищецът релевира твърдения, че потребителите на топлинна енергия
дължат заплащане на цената на услугата дялово разпределение на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената на посочената услуга на дружествата за дялово
разпределение. Сочи се, че за периода м. ноември 2018г.- м. април 2020г. в процесния
период била извършена услугата дялово разпределение, като ответниците не престирали
насрещно и не платили цената за това.
Ищецът сочи, че през процесния период отношенията между страните се
1
регламентирали от Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на
потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от
10.07.2016г., съгласно които купувачите на топлинна енергия са длъжни да плащат
дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същият
навежда твърдения, че претърпял вреди от забавата на ответниците в размер на законната
лихва, съответно върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-
30.11.2021г. в размер на сумата 653,60 лева и върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение за периода 31.12.2018г.- 30.11.2021г. в размер на 8,82 лева
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди Т. А. С. да плати сумата 2762,55 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, бл. ***, вх. Е, ет. 7, ап. 20, за
периода м. май 2018г.- м. април 2020г.; сумата 435,73 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2019г.- 30.11.2021г.; сумата 26,10 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода м. ноември 2018г.- м. април 2020г., сумата 5,88 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата за дялово разпределение за периода 31.12.2018г.- 30.11.2021г.; Г. Д. С. да плати
сумата 690,64 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, ж.к. “Л.”, бл. ***, вх. Е, ет. 7, ап. 20, за периода м. май 2018г.- м. април
2020г.; сумата 108,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 30.11.2021г.;
сумата 6,53 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.
ноември 2018г.- м. април 2020г., сумата 1,47 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за
периода 31.12.2018г.- 30.11.2021г; А. Д. С. да плати сумата 690,94 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, бл. ***, вх.
Е, ет. 7, ап. 20, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г.; сумата 108,93 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 30.11.2021г.; сумата 6,53 лева, представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода м. ноември 2018г.- м. април 2020г.,
сумата 1,47 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 31.12.2018г.-
30.11.2021г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора са развити
съображения, че през не са потребители на топлинна енергия, защото нито те, нито
наследодателят им притежават правото на собственост върху имота. Релевирано е
възражение, че вземането на ищеца не е възникнало, защото не е издал фактури.
В обобщение, ответниците считат предявения иск за неоснователен и молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
От събраните писмени доказателствени средства, чрез заповед ЛС 031313/ 07.12.1979г.
на Изпълнителния комитет на Столичния окръжен народен съвет и договор за наем на
общински жилищен имот, сключен на основание чл. 43 Закона за общинската собственост,
се установява, че между Столична община и Д. Г. С. е сключен договор за наем, с предмет
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 20, с административен адрес: гр.
София, ж.к. “Л.”, бл. ***, вх. Е, ет. 7.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Д. Г. С. е починал на
30.04.2020г. и е оставил наследници по закон съпругата си Т. А. С. и низходящите си от
първа степен А. Д. С. и Г. Д. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
По исковете с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е съществува ли между
страните валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
3
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая дочи, че топлоснабденият имот е собственост на Столична
община през процесния период, като между собственика (Столична община) и ответницата е
възникнало наемно правоотношение.
По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение– собственикът, респ.
носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на
ползване, е образувано тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, по което е
постановено решение. Според т.1 от тълкувателното решение собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената . Според решението клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия Д.но с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на
т.2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка дължи цената , като договорът между
4
това трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. Само при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди. Ето защо, следва да се приеме, че
наемателят на топлоснабдения имот няма качеството на потребител на топлинна енергия,
освен в случаите, в които между него и доставчика е сключен договор за доставка на такава.
Ако такъв договор липсва, задължено лице остава собственикът на имота.
При разпределената доказателствена тежест, съгласно правилото на чл. 154 ГПК, се
налага извода, че ищецът не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, че между
него и наемателя е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия. В настоящия
случай не са представени доказателства, че наемателят е подал молба- декларация за
откриване на партида за процесния имот, нито че е осъществен фактическия състав на чл. 64
Общите условия на ищеца, които регулират спорното правоотношение и собственика на
имота е дал нотариално заверено съгласие. Действително съгласно представените фактури
като титуляр на партидата за процесния имот е посочен ответникът. Това обаче не
освобождава ищеца от процесуалното му задължение да докаже постигнатото съгласие с
ответника, с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот. В случая не е ясно
дали това е станало служебно или въз основа на искане, съответно по чие искане.
В обобщение в настоящия случай, че между страните съществува облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия.
При липса на доказателства, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, за ответниците не съществува задължение да заплащат цена на услугата за
дялово разпределение.
В светлината на изложеното ответниците не са материално легитимирани да отговарят по
предявените искове, което обуславя извод за неоснователност на същите.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и
отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
В конкретния случай не се установява възникването на главен дълг, което обуславя извод,
че в случая не са се осъществили всички предпоставки от фактическия състав на чл. 86 ЗЗД
и неоснователността на предявените искове.
Мотивиран от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********, против Т. А. С., с ЕГН
**********, за сумата 2762,55 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, бл. ***, вх. Е, ет. 7, ап. 20, за периода м. май
2018г.- м. април 2020г., с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 435,73 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 30.11.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД,
сумата 26,10 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.
ноември 2018г.- м. април 2020г., с правно основание чл. 79 ЗЗД и сумата 5,88 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата за дялово разпределение за периода 31.12.2018г.- 30.11.2021г., с правно
основание чл. 86 ЗЗД; Г. Д. С., с ЕГН **********, за сумата 690,64 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, бл. ***, вх.
Е, ет. 7, ап. 20, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., с правно основание чл. 153 ЗЕ вр.
чл. 149 ЗЕ; сумата 108,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 30.11.2021г., с
правно основание чл. 86 ЗЗД; сумата 6,53 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода м. ноември 2018г.- м. април 2020г., с правно основание чл. 79 ЗЗД
и сумата 1,47 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 31.12.2018г.-
30.11.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД; А. Д. С., с ЕГН **********, за сумата 690,94
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
ж.к. “Л.”, бл. ***, вх. Е, ет. 7, ап. 20, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., с правно
основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ; сумата 108,93 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2019г.- 30.11.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД; сумата 6,53 лева, представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода м. ноември 2018г.- м. април 2020г., с
правно основание чл. 79 ЗЗД, сумата 1,47 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за
периода 31.12.2018г.- 30.11.2021г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на “Д.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7