№ 6421
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Ива Ат. И.
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100100206 по описа за 2022 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 286 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, съединени
с евентуални искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Г. И. Г. твърди, че е кредитор на ответника с оглед сключен
договор за цесия от 08.12.2020 г., сключен с АД „Д. Г. и П.“, по силата на
който е придобил вземанията на адвокатското дружество срещу ответника,
възникнали въз основа на възлагателни договори за правна защита и
съдействие от 15.02.2016 г. и от 26.05.2016 г. Твърди се, че между страните по
двата възлагателни договора било постигнато съгласие за заплащане на
възнаграждение при положителен изход на производствата по обжалване,
предмет на договорите, в размер на 10%. Твърди се, че адвокатското
дружество било изправна страна по договорите като успешно провело
съдебните производства, доказвайки защитната си теза, но ответникът не
изпълнил задължението си да му заплати уговореното възнаграждение, а с
писмо от 01.02.2017 г. отправило изявление за оттегляне на пълномощията,
въпреки отправена нарочна покана за плащане на дължимите възнаграждения.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
1
заявяване на исковете, съобразно уточнителната молба с които иска от съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 7 200 лв., частична претенция, при
пълен заявен размер от 14 400 лв., представляваща половината от дължимия
хонорар за работа пред касационна инстанция по адм. дело 4516/2018 г. по
описа на ВАС и сумата от 22 747, 58 лв., частична претенция, при пълен
заявен размер от 55095, 17 лв., представляваща хонорар от 10% за
положителен резултат при обжалване на решение № 85/28.04.2016 г. на
началника на Митница „Аерогара – София“. Претендира се и лихва за забава
върху предявената част от главниците в размер на 3 535, 76 лв. за периода
12.11.2020 г.-10.12.2021 г. При условията на евентуалност сумите се
претендират на основание чл. 59 от ЗЗД. Претендира се и законна лихва върху
главниците и сторените разноски в производството.
Ответникът “К.-Б.“ ЕООД, редовно уведомен, оспорва предявените
искове в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират
се разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. К..
Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Л..
Ищецът е депозирал и писмени бележки в предоставения от съда срок.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за
разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по
безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, по
силата на което същият се е задължил да заплати процесните по делото
парични суми респ. размера на претенцията си.
От своя страна, ответникът следва да установи факта на изпълнение
т.е. че е изплатил на ищеца /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми,
както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата
изискуемост.
Страните не спорят, че са били в договорни правоотношения по повод
два сключени договора за правна защита и процесуално представителство,
които разкриват белезите на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД.
Видно от представения договор от 26.05.2016 г., възложителят „К.Б.“
2
ЕООД е възложил на АД „Д., Г. и П.“ да обжалва решение 85/28.04.2016 г. на
началника на Митница „Аерогара София“, както по административен ред,
така и по съдебен ред, както и да осъществява процесуално представителство
и защита срещу насрещното задължение на възложителя да заплати хонорар в
размер на 6 000 лв. за административно обжалване, по 12 000 лв. за обжалване
по съдебен ред за всяка една от инстанциите /административен съд и ВАС/ и
за положителен резултат – 10% от материалния интерес, представляващ
стойността на отменената част от акта, а при оттегляне или споразумение – на
частта, която е отпаднала като задължение.
По делото е представено уведомление от 01.02.2017 г., с което
възложителят е уведомил изпълнителя, че с оглед на описаните в
уведомлението шест административни дела не желае да се извършват
действия по обжалване на решенията, а когато такова е инициирано от
ответната страна не желае от негово име да се извършват каквито и да било
правни и фактически действия, свързани с това производство по обжалване на
решенията по горните дела.
Страните не са формирали спор и относно обстоятелството, че
легитимацията на ищеца произтича от обстоятелството, че е цесионер по
договор за цесия от 08.12.2020 г., сключен с АД „Д., Г. и П.“, за който договор
ответникът е надлежно уведомен с оглед представеното по делото
уведомление по чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
При тези безспорни по делото обстоятелства, ищецът твърди, че не е
заплатено от страна на ответника уговорения във възлагателния договор от
26.05.2016 г. хонорар за производството пред ВАС и резултативния такъв от
10% върху материалния интерес при положителен изход на производствата.
При насрещно доказване ответникът противопоставя възражение, че не
са налице условия за заплащане на уговореното възнаграждение респ. заявено
е и възражение за нищожност на уговорката за резултативно възнаграждение
поради нарушаване на добрите нрави.
Първият заявен частичен иск касае дължимо неплатено възнаграждение
за работа пред касационната инстанция по адм. дело 4516/2018 г. на ВАС.
Видно от данните по делото, производството пред ВАС се е развило с оглед
обжалване на решението, постановено по адм. д. 7404/2016 г. на АССГ, 17
състав. В представеното по делото от ищеца уведомление от 01.02.2017 г. се
3
съдържат изявления, отправени към доверителя от довереника относими към
оттегляне на поръчката като същите касаят извършването на правни и
фактически действия от страна на изпълнителя по отношение на описаните в
уведомлението съдебни производства, свързани с обжалване на решенията по
тях. Под номер 6 в уведомлението е описано именно горецитираното дело.
Оттеглянето на поръчката е правнодопустим начин за прекратяване на
договора за поръчка с оглед нормата на чл. 287 от ЗЗД. Поради което в
развилото се в последствие производство пред ВАС доверителят по
възлагателния договор от 26.05.2016 г. не е реализирал нито участие като
процесуален представител, нито е извършил каквито и да е правни и/или
фактически действия в това производство. Горното се установява и с оглед
ангажираните от страните писмени доказателства. Видно от същите в това
производство като процесуален представител на ответника е взел участие
друг договорен представител, който е изготвил и възражение срещу
депозираната жалба по повод решението на АССГ, лесно установимо при
прочит на съдебните протоколи от откритите съдебни заседания пред ВАС.
Не се установява и участие, под каквато и да е форма, при отправеното
преюдициално запитване от ВАС, сторено на 25.10.2018 г., лесно установимо
при прочит на решението от 09.07.2020 г. по дело с-76/2019 г. на СЕС. Няма
данни по делото довереникът в производството пред АССГ да е заявил искане
пред съда за отправяне на такова преюдициално запитване, за да се
презюмира извод за наличие на пряк и/или косвен принос, усилие или участие
по повод на същото. Съобразно чл. 36 ал.1 от ЗА адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд. Такъв, положен от страна на праводателя на
ищеца /цедента, довереник по възлагателния договор/ в рамките на съдебното
производство пред ВАС с оглед прекратения към този момент възлагателен
договор не се установява, поради което според настоящия съдебен състав не
са налице основания за претендирано възнаграждение без извършена
насрещна престация, подлежаща на заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.2 от ЗА, на която се позовава ищеца,
при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение в пълен размер, а при
основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.
Размерът на възнаграждението се определя по съвместна уговорка между
съконтрахентите с определен долен праг размерите по наредба на Висшия
4
адвокатски съвет т.е. Наредба 1/2004 за минималните адвокатски
възнаграждения по арг. на чл. 36 ал.2 от ЗА. Съобразно нормата на чл. 2 ал.4
от наредбата възнагражденията за процесуално представителство се дължат
за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново
разглеждане като плащането е авансово и платимо към датата на сключване
на договора за правна помощ и може да бъде разсрочено на няколко вноски
по арг. на чл. 2 ал.6 от наредбата. Съобразно нормата на чл. 4 от Наредба
1/2004 г., когато клиентът се откаже без основателни причини от сключения
договор, внесеното от него възнаграждение не се връща, а когато плащането
на възнаграждението е разсрочено на няколко вноски, клиентът дължи
заплащане на пълния размер на възнаграждението, което е уговорено. Дори да
се приеме, че възлагателният договор е прекратен неоснователно от страна на
довереника, доколкото в уведомлението не се сочат причини за
прекратяването му, то при съвкупен анализ и тълкуване на горните
разпоредби, настоящият съдебен състав счита, че същите регламентират
отношенията между съконтрахентите по договор за правна защита касателно
осъществена такава за инстанция. Иначе казано, при неоснователно оттегляне
на пълномощията в хода на съдебно, административно производство респ.
възлагане на друг вид правна услуга се дължи заплащане на пълната сума от
уговореното възнаграждение за съответната инстанция, в хода на която са
оттеглени пълномощията респ. за услугата, а не припадащата се част от
уговореното възнаграждение, съобразно положения труд. Тълкуване в
смисъла, заявен от ищеца не намира законодателна опора, според настоящия
съдебен състав, доколкото предполага дължимо заплащане без реализирана
каквато и да е насрещна престация. Видно от данните по делото, договорът е
прекратен в хода на съдебното производство пред АССГ и за тази инстанция
уговореното възнаграждение на довереника е заплатено в пълен размер от
страна на доверителя, но липсват основания да се приеме наличие на
основание за заплащане на възнаграждение и за представителство пред ВАС
при прекратен възлагателен договор и липса на каквото и да е участие, под
каквато и да е форма в това производство от страна на довереника по
договора.
Поради което този иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
С оглед сбъдване на вътрешното процесуално условие, настоящият
съдебен състав дължи произнасяне и по заявения евентуален иск, основан на
5
института на неоснователно обогатяване, който предполага получена без
правно основание парична сума, с която ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца. Подобно разместване на блага без налично
основание, при ангажираните от страните доказателства респ. наведени
фактически и правни твърдения настоящият съдебен състав не може да
обоснове, поради което и този иск като неоснователен подлежи на
отхвърляне.
Вторият главен иск касае уговорения в договора резултативен хонорар.
Настоящият съдебен състав намира, че подобна уговорка е допустим начин за
уреждане на отношенията между страните по повод сключения договор за
възлагане по арг. на чл. 36 ал.4 от ЗА, съгласно който възнаграждението може
да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с
оглед изхода на делото, доколкото договора не попада в приложното поле на
предвиденото изключение /защита по наказателни дела и по граждански дела
с нематериален интерес/. Допустимостта на подобна уговорка се установява и
от мотивите на към т.1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Самият
размер на резултативния хонорар – 10% настоящият съдебен състав, че не
покрива изискванията за нееквивателентност на престациите, която би довела
до накърняване на добрите нрави, поради което възражението на ответника за
нищожност на уговорката се възприема като неоснователно от съда в този му
решаващ състав. Съобразно използваната от законодателя словесна
конфигурация в цитираната по-горе разпоредба същият би се следвал „с
оглед изхода на делото“, което предполага окончателното приключване на
производството с всички негови етапи т. е. на всички етапи от него, когато с
оглед изхода от спора, довереника има обективен поглед върху всички
положени от адвоката усилия за постигането на крайната цел. В настоящата
хипотеза, довереникът е участвал във фазата на административно
производство, в което е потвърдено решението на административния орган и
в съдебна фаза пред първа инстанция /АССГ/. Реализирано участие или
принос под каквато и да е друга форма в касационната инстанция /ВАС/ респ.
пред АССГ след връщане на делото за повторно разглеждане при
ангажираните от страните доказателства в настоящото производство не се
установява.
Отделно от това, видно от ангажираните по делото доказателства,
6
процесните мита и ДДС по решението на административния орган са били
заплатени от ответното дружество на 19.05.2016 г., съобразно заключението
на ССчЕ, изготвена от вещото лице – В. М.. Съобразно изводите на вещото
лице респ. приложения акт за възстановяване от 20.07.2016 г. на НАП
внесеният по това решение ДДС е бил възстановен на ответника в
производство по чл. 92 ал.3 от ЗДДС без да се установява какъвто и да е
принос или участие на довереника в това административно производство.
Твърденията на ищеца, заявени в писмените му бележки, че акта за
възстановяване на ДДС е с оглед постановеното съдебно решение на АССГ
при първото разглеждане на делото също не намират обективна подкрепа в
данните по делото, доколкото актът за възстановяване е издаден на 20.07.2016
г., а съдебното решение е постановено на 08.02.2018 г.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира и този
заявен иск за неоснователен и като такъв същият подлежи на отхвърляне.
С оглед сбъдване на вътрешното процесуално условие, настоящият
съдебен състав дължи произнасяне и по заявения евентуален иск, основан на
института на неоснователно обогатяване, който предполага получена без
правно основание парична сума, с която ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца. Подобно разместване на блага без налично
основание, при ангажираните от страните доказателства респ. наведени
фактически и правни твърдения настоящият съдебен състав не може да
обоснове, поради което и този иск като неоснователен подлежи на
отхвърляне.
С оглед неоснователността на заявените главни искове то и заявения
акцесорен такъв за изтекла мораторна лихва се явява неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника
се следват сторените в производството разноски, заявени в списъка по чл. 80
от ГПК, а именно сумата от 2 136 лв.
Водим от гореизложеното съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „******* офис 0201 – адв. Ж. К. искове срещу „К.-Б.“
7
ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан ******* – адв. З.
Г.- Л. с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 286 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 7 200 лв., частична претенция, при пълен заявен
размер от 14 400 лв., представляваща половината от дължимия хонорар за
работа пред касационна инстанция по адм. дело 4516/2018 г. по описа на ВАС
и сумата от 22 747, 58 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от
55095, 17 лв., представляваща хонорар от 10% за положителен резултат при
обжалване на решение № 85/28.04.2016 г. на началника на Митница
„Аерогара – София“, както и заявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3 535, 76 лв. – мораторна лихва върху главниците за
периода 12.11.2020 г. - 10.12.2021 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „******* офис 0201 – адв. Ж. К. като евентуални искове
срещу „К.-Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан
******* – адв. З. Г.- Л. с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 7 200 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 14 400
лв., представляваща половината от дължимия хонорар за работа пред
касационна инстанция по адм. дело 4516/2018 г. по описа на ВАС и сумата от
22 747, 58 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 55095, 17 лв.,
представляваща хонорар от 10% за положителен резултат при обжалване на
решение № 85/28.04.2016 г. на началника на Митница „Аерогара – София“,
както и заявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 3 535, 76 лв. – мораторна лихва върху главниците за периода 12.11.2020 г.
- 10.12.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Г. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* офис 0201 – адв. Ж. К. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на „К.-Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан
******* – адв. З. Г.- Л. сумата от 2 136 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8