№ 380
гр. Пазарджик , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200420 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЛЮДМ. В. Н., ЕГН **********, от гр. Пловдив,
против Наказателно постановление № 13-002339 от 22.01.2021 г. издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на
чл.126 т.5 и т.6 от Кодекса на труда, на основание чл.413 ал.1 от КТ е наложена глоба в
размер на 300 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП,
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се
иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован. Не се явява
и пълномощникът му също редовно призован. По делото не е постъпило писмено
становище по същество.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП и излагайки доводи в подкрепа на
искането си. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
1
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становището на
въззиваемата страна, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП при следната възприета от АНО
фактическа обстановка:
Жалбоподателят Н. в качеството си на работник в „Д.“ ЕООД гр. С., при
изпълнение на трудовите си задължения на 06.10.2020 г. на строителен обект
„Жилищна сграда“, намираща се в гр. Пазарджик, бул. „България“ № 45, не е спазил
правилата по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не носи
предпазна каска за глава за работа на височина. При извършената проверка се
установило, че работодателят е осигурил лични предпазни средства (ЛПС)- каска за
глава, като работникът се е подписал на списък за получаването й.
Нарушението било извършено на 06.10.2020 г. в гр. Пазарджик, когато
работникът ЛЮДМ. В. Н. бил заварен от проверяващите инспектори при ДИТ-
Пазарджик да престира труд по саниране на строителен обект- „Жилищна сграда“,
намираща се в гр. Пазарджик, бул. „България“ № 45, като извършвал трудова дейност
на височина, изразяваща се в кантиране на изолационна козирка, без да носи
подсигурената му каска за глава.
Нарушението било констатирано на 12.10.2020 г. в сградата на ДИТ-
Пазарджик, при преглед на представената фирмена документация, сред която била и
списък на предоставеното работно облекло и ЛПС.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.126 т.5 и т.6 от Кодекса на труда,
заради което св. Г. Й.- гл. инспектор в Дирекция „ИТ“- Пазарджик съставил АУАН №
13-002339 от 16.10.2020 г. срещу жалбоподателя в негово присъствие, след което му
бил предявен и връчен срещу подпис. В акта нарушителят собственоръчно вписал, че
нямал възражения за така направените констатации, както и че ако има такива ще
подаде писмено в срок.
Писмени възражения срещу съставения АУАН не постъпили и въз основа на
него на 22.01.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на
санкционираното лице на адреса на местоживеене по пощата на 26.02.2021 г. (л.18).
Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице по куриер на 05.03.2021 г.
директно в съда, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
2
законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Г. Й.. Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са
достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със
съставянето на АУАН. Последния е съставен на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в
присъствие на нарушителя и на свидетел, след което му е бил предявен и връчен
екземпляр.
АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ.
чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от
ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В
АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени
всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение.
Неоснователни съдът намира направените в жалбата възражения по същество, а
именно че не е извършено нарушение от жалбоподателя, тъй като той бил назначен на
длъжността „заварчик“ и поради тази причина не работел на височина и следвало да
носи предпазна маска, а не каска, с оглед на трудовата му функция, още повече че към
момента на извършване на дейността било невъзможно да се носят едновременно двете
ЛПС. Неоснователно е и възражението, че в хода на АНП не били събрани достатъчно
и относими доказателства във връзка с нарушението, за което е обвинен
жалбоподателя.
На първо място следва да се каже, че по делото безспорно е установено от
показанията на св. Й. и от приетите писмени доказателства- протокол от проверка и
Декларация по чл.402 от КТ, че жалбоподателят е работник в цитираното дружество,
3
като е назначен на длъжността „заварчик“. Това обстоятелство не се отрича и от самия
жалбоподател (виж жалба на л.2-3), а и е декларирано от него лично в цитираната
декларация. В приетият по делото Протокол №ПР2028977/12.10.2020 г. за извършена
проверка е посочено, че жалбоподателят като работник в дружеството-работодател-
заварчик изпълнява работа по строителен обект- саниране на жилищна сграда в гр.
Пазарджик на посочения в НП адрес. Това се потвърди и от показанията на св. Й.,
който заяви също, че жалбоподателят и още един работник са работили на височина-
на козирка на жилищната сграда. Той посочи също, че жалбоподателят е бил без
поставена на главата предпазна каска, като на въпроса „къде му е каската“, Н.
отвърнал, че я е забравил, като потвърдил, че имал такава предоставена му от
работодателя. Св. Й. бе категоричен и за това, че Н. не имал поставена предпазна маска
за заваряване и че не е извършвал дейност по заваряване, нито пък в близост до
него е имало апарат за заваряване.
От посочения протокол за проверка и от показанията на св. Й., както и от
приетите по делото списъци на предоставените от работодателя ЛПС и работно
облекло (л.27-28) стана ясно и това, че на жалбоподателя на 16.06.2020 г. е била
предоставена от работодателя предпазна каска. При това положение няма спор, че
жалбоподателят е работел на височина, имал е осигурено от работодателя ЛПС- каска
за глава, необходима при работа на височина в обекта на контрол и че на процесната
дата и място той е извършвал работа- по саниране на жил. сграда без да е поставил
предпазната каска на главата си. При това положение той не е спазил правилата по
осигуряване на ЗБУТ.
С оглед събраните по делото доказателства, от фактическа страна Съдът намира
за доказана възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Същата на
практика не се оспорва от жалбоподателя, като единствено се твърди, че с оглед
длъжността и извършваната работа не било необходимо използването на каска, което
обаче от събраните доказателства твърдение се опроверга категорично. Личните
предпазни средства се използват, когато рисковете не могат да бъдат избегнати или
намалени в достатъчна степен чрез средства за колективна защита или посредством
мерки, методи и процедури при организация на работата. В конкретния случай
работодателят е определил работното място и видна на работата, която ще извършва
работника Н., като е преценил и какви ЛПС ще са му необходими и следва да използва-
в това число, че ще извършва дейност по саниране на жилищна сграда, на височина и
че едно от ЛПС, което следва да използва е именно осигурената му каска. Така, като не
е използвал същата, жалбоподателят, в качеството му на работник не е изпълнил
своите задължения по чл.126 т.6 от КТ да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, като поставя ЛПС за глава, предоставено му от
работодателя- каска, когато извършва СМР, за които е назначен- дейност по саниране и
4
в частност кантиране на козирка на жилищна сграда, както и чл.126 т.5 от КТ-
спазването на техническите и технологичните правила при извършването на тази
работа.
Опроверга се и направеното възражение за липса на достатъчно и относими
доказателства във връзка с повдигнатото адм. обвинение.
От правна страна АНО орган правилно е приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.126 т.5 и т.6 от КТ. Правилно жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.413 ал. 1 КТ, предвиждащ размер на глоба в границите от 100 лв. до 500
лв. Съдът обаче счита, че размерът на наложената на жалбоподателя глоба, а именно-
300 лева- по средата, при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, е
завишен и определен при липсата на каквито и да е мотиви, най-вече при какви
обстоятелства. В този смисъл направеното в жалбата възражение съдът счита за
основателно.
Според настоящия съдебен състав АНО не е съобразил разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН при определяне размера на санкцията. Липсват ангажирани от АНО
доказателства, че на Н. са налагани и преди наказания за неспазване на здравословните
и безопасни условия на труд. При това положение няма съмнение, че извършеното от
него нарушение е за първи път. От деянието му не са настъпили никакви вредни
последици. Липсват доказателства и затова жалбоподателят да е личност с лоши
характеристични данни, още по-малко в трудово правен аспект. Няма доказателства и
за неговото имуществено и семейно положение, което обстоятелство следва безспорно
да се вземе предвид при определяне размера на глобата. В противовес на тези
обстоятелства стои единствено завишената обществена опасност на деянието, тъй като
съществува огромен риск от тежки травми при работа на височина без поставена каска
на главата. Имайки предвид всичко това, съдът счита че размерът на наложената глоба
следва да бъде намален до минималния предвиден в закона от 100 лева.
Поради всичко изложено до тук, ще следва НП да бъде изменено, като се намали
размера на наложената санкция, което пък прави претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение основателна.
Основателна е и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар. И двете искания са направени своевременно и на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА
„Главна инспекция по труда“ гр. София, доколкото тя има статут на юридическо лице
със самостоятелен бюджет, а Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик, чийто
директор е издал процесното НП е структурирано към същата агенция и да се присъдят
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, но
5
единствено за изготвената въззивна жалба срещу НП, тъй като по делото не е
осъществено процесуално представителство.
С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един
свидетел и не представлява правна и фактическа сложност, поради което следва да
бъде определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 80 лева. Същото следва обаче да се редуцира в зависимост от размера на уважената
претенция, а именно в размер на 53,33 лева.
Както се посочи по-горе, жалбоподателят също има право на разноски, предвид
изхода на делото съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към
чл.143 от АПК, които са сторени за заплатен адвокатски хонорар. По делото е
представен договор за правна помощ (л.4), от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева жалбоподателят е заплатил в брой на
адвокат Л.К. от АК- Пловдив. Същевременно от страна на АНО е направено
своевременно възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар,
което съдът намира за основателно. Първо по делото не е реализирано процесуално
представителство на жалбоподателя, а единствено е изготвена въззивна жалба срещу
НП. В този случай е приложима разпоредбата на чл.18 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която за изготвяне на жалба срещу НП без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 на базата на половината от
размера на санкцията, но не по-малко от 50 лева. Тоест в случая половината от размера
на наложената санкция от 300 лева, е съответно 150 лева. Като се има предвид изхода
на делото, този размер на възнаграждението, следва да бъде и съответно редуциран до
размера на уважената претенция, като в случая следва да се определят и присъдят
разноски за адвокатски хонорар в размер на 100 лева, като за разликата до 350 лева
искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Разноските следва да се
възложат на ИА „ГИТ“- София- ЮЛ със самостоятелен бюджет, към който е
структуриран органът издал НП- Дирекция ИТ- Пазарджик.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002339 от 22.01.2021 г. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на ЛЮДМ. В.
Н., ЕГН **********, от гр. Пловдив, против за нарушение на чл.126 т.5 и т.6 от
Кодекса на труда, на основание чл.413 ал.1 от КТ е наложена глоба в размер на 300
лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 300 лева на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. В. Н., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, представлявана от
изпълнителен директор, разноски в размер на 53,33 лева (петдесет и три лева и 33 ст.)
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ гр. София представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
ЛЮДМ. В. Н., ЕГН **********, от гр. Пловдив, разноски в размер на 100 лева (сто
лева) за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЛЮДМ. В. Н. за присъждане на разноски за разликата
от 100 лева до 350 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7