№ 4024
гр. София, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110206552 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Т.“ ООД, ЕИК - хххххххх, със седалище
и адрес на управление: /адрес/, представлявано от управителите Ж. А. Б., Р. Н.
Б. и А. Р. Б., срещу Наказателно постановление № 531/2021 от 06.04.2022 г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница София, с
което на основание чл.238, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл.23, §
1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл.156 от Регламент за
изпълнение (РИ) 2015/2447, във вр. с чл.235, ал.1 от ЗМ, чл.53 и чл.83 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл.238, ал.1 от ЗМ във вр. с чл.23, § 1 и § 2
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл.156 от Регламент за изпълнение
(РИ) 2015/2447.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление, поради което моли същото да бъде отменено като
1
незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си за допуснати в
хода на административно-наказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита и
представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния
административен акт. В тази връзка се сочи, че нито АУАН, нито НП
съдържат датата на извършване на нарушението, която е един от
задължителните реквизити на тези актове, а освен това има съществено
значение с оглед съблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. На следващо
място се сочи, че липсва яснота и относно приетите от наказващия орган
фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението. По повод
твърдяната недостатъчност на обезпечението за покриване на държавните
вземания за стоките под режим на временно складиране Директорът на ТД
Митница София е издал 24 бр. наказателни постановления за това, че през
отделни дни и в различни периоди, без да бъдат конкретизирани, е надвишен
референтния размер на обезпечението с различна продължителност, за което
дружеството не е уведомило митническите органи. Съгласно Доклад № 32-
286394/08.09.2021 г., с който е приключила проверката, същата обхваща
периода от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., докато в акта и наказателното
постановление е посочен период от 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. На следващо
място жалбоподателят сочи, че АУАН е съставен на 01.12.2021 г., когато 3-
месечният срок по чл.34 от ЗАНН е изтекъл, считано от 28.07.2021 г., когато
митническите органи са разполагали с информацията, че размерът на
обезпечението е бил надхвърлен и дружеството не е уведомило компетентния
орган за това. Отделно от това изрично се подчертава, че в 22 от съставените
на дружеството актове, включително и АУАН № 615/01.12.2021 г., въз основа
на който е издадено процесното НП, митническите органи са посочили
различен доклад, с който е приключила проверката, а именно Доклад № 32-
187330/14.06.2021 г., като в НП е уточнено, че е допусната техническа грешка
при изписване на доклада и периода на проверката, като правилният Доклад е
този с № 32-286394/08.09.2021 г., с период на проверката 01.01.2020 г. -
31.12.2020г., а не както е посочено във всичките 22бр. АУАН, а именно
01.01.2020 г. - 31.12.2021 г. Според жалбоподателя цитираната нередовност
не може да се отстрани по реда на чл.53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото същата е в
основата на фактическите констатации в АУАН и издаденото въз основа на
него НП. На следващо място жалбоподателят сочи, че от описаното в акта и
2
наказателното постановление не е изяснено как въобще е било установено
превишаването на референтния размер, имащо съществено значение за
процесното митническо нарушение, доколкото ако превишаване не е имало,
няма как да бъде извършено нарушение, изразяващо се в неуведомяване за
него. Не се установява какво представлява посочената от АНО справка,
изчисляваща референтния размер на обезпечението, както и дали тя отговаря
на изискванията за мониторинг на обезпечението съгласно чл. 89, § 6 от МКС
и чл. 157 от РИ 2015/2447. Алтернативно се застъпва становище за наличие
на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед
продължителността на нарушението, липсата на настъпили вредни
последици, оказаното от дружеството пълно съдействие на митническите
органи и последващата добросъвестност, изразяваща се в подаване на три
искания за увеличаване размера на обезпечението.
Въззиваемата страна – Директор на ТД Митница София, чрез
процесуалния си представител моли да се потвърди изцяло наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, като претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 615 от
01.12.2021 г., съставен от главен инспектор в ТД на Агенция Митници, сектор
Митнически разрешения и процедури, отдел Митническа дейност при ТУ на
ТД Митница София е установено, че на жалб. „И.Т.” ООД, ЕИК: хххххххх,
със седалище и адрес на управление /адрес/, е извършена проверка от
митнически служители от отдел „Митническа дейност”, сектор „Митнически
разрешения и процедури“ при Териториална дирекция Митница София, на
основание чл. 157, § 3 от РИ 2015/2447, във връзка с чл. 89, § 6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г.
за създаване на Митнически кодекс на Съюза, на основание резолюция на
Директора на ТД Митница София върху Докладна записка с peг. № 32-
3
201683/25.06.2021 г. на Началника на отдел „Митническа дейност“. На
14.06.2021 г. е издаден Доклад с peг. № 32-183073, обективиращ резултатите
от извършената проверка, като провереният период е 01.01.2020 г. -
31.12.2021 г.
В хода на проверката е установено, че съгласно Разрешение за общо
обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат в
съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, за
проверявания период, на жалб.„И.Т.” ООД е разрешено да предостави общо
обезпечение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, равен на 30 % от
референтния размер, възлизащ на 100 000 (сто хиляди) лева, за операции в
съоръжения за временно складиране. С имейл, заведен в деловодството на ТД
Митница София под № 32-221423/12.07.2021 г. , жалб. „И.Т.” ООД е
представило справки, в които са налични данни за размер на публични
държавни вземания, обзепечени към момента на поставяне на стоките в
съоръжения за временно складиране. С имейл, заведен в деловодството на ТД
Митница София под № 32- 242839/28.07.2021 г., дружеството е представило
справки, като моли същите да се считат за окончателни, поради открита
техническа грешка в тези, предоставени с предходния имейл, заведен с № 32-
221423/12.07.2021 г.
След анализ на предоставените справки е установено, че в отделни
дни и за различни периоди от по няколко дни е налице превишаване на
определения в Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения,
които биха могли да възникнат в съоръжения за временно складиране №
BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 референтен размер. След въвеждане на
данните в справка, изчисляваща референтния размер на обезпечението, е
установено, че на 27.04.2020 г. с декларация за временно складиране №
20BG005100208030U3, публичните държавни вземания по която възлизат на
3415,86 лева (ДДС) е надвишен разрешеният референтен размер на
обезпечение. След подаване на посочената декларация е констатиран
свободен размер на обезпечението - /минус/ 3261,22 лв. Превишаването е
продължило до 30.04.2020 г., като за въпросния период размерът на
необезпечени публични държавни вземания е варирал от 11 298,59 лева до
114 747,66 лева. След извършена справка в деловодната система на Агенция
„Митници“ - АИДА, е установено, че „И.Т.” ООД не е уведомило
митническото учреждение по обезпечението BG005800 - Териториално
4
управление (ТУ) Югозападна /понастоящем Митница София/ и митническото
учреждение на поставяне на стоките под режим BG005100 - Митническо
бюро (МБ) Летище София, за констатираното превишаване на определения в
Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които биха
могли да възникнат в съоръжения за временно складиране №
BGCGUBG005800-2019- EGQ45186 референтен размер.
Съгласно констатациите, направени в т. II от доклада „Въвеждане на
данните в справка, която да изчисли референтния размер на обезпечението по
дни, за да се установи дали икономическите оператори са изпълнявали
задължението съгласно чл. 156 от РИ 2015/2447 са събрани доказателства за
нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза (МКС), а
именно: съгласно разпоредбите на чл. 156 от РИ 2015/2447 относно
определения референтен размер, титулярят на разрешението следва да
гарантира, че размерът на обезпечението, който може да стане дължим, не
надвишава референтния размер. Лицето следва да уведоми незабавно
митническото учреждение по обезпечението, когато референтният размер
вече не е на равнище, достатъчно за покриване на неговите операции.
В съответствие с чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на
Съюза (МКС), титулярят на разрешението е длъжен да изпълнява
задълженията, произтичащи от него и да уведомява незабавно митническите
органи за всяка промяна, настъпила след издаване на разрешението, която
може да повлияе върху продължаването на действието му или върху
съдържанието му. В изпълнение на разпоредбите на чл. 156 от РИ (ЕС)
2015/2447 относно определения референтен размер, титулярят на
разрешението следва да гарантира, че размерът на обезпечението, който може
да стане дължим, не надвишава референтния размер. Лицето следва да
уведоми незабавно митническото учреждение по обезпечението, когато
референтният размер вече не е на равнище, достатъчно за покриване на
неговите операции. В случая извършилите проверката митнически служители
достигнали до извода, че жалб. „И.Т.” ООД не е уведомил митническите
органи, че на 27.04.2020 г. е налице превишаване на определения в
Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които биха
могли да възникнат в съоръжения за временно складиране №
5
BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 референтен размер, което е нарушение на
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 23, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), във вр. с чл. 156 от РИ
2015/2447, за което на 01.12.2021 г. е съставен герепосочения АУАН № 615 от
01.12.2021 г., по описа на Териториална дирекция Митница София.
В законоустановения срок с вх. № 32-391342/03.12.2021 г. в ТД
Митница София е постъпило възражение срещу акта. В същото се твърди, че
освен процесния АУАН № 615 от 01.12.2021 г. на същата дата 01.12.2021 г.,
срещу дружеството са съставени още 23 бр. акта и видно от съдържанието им
се касае за едно продължавано нарушение, а не за 24 отделни такива. На
следващо място се акцентира на обстоятелството, че през цялата 2020 г. и към
момента на подаване на въпросното възражение, дружеството не е получавало
информация от митническите органи, че предоставеното обезпечение във
връзка със съоръжението му за временно складиране не е достатъчно, за да
осигури заплащането на размера на вносните или износните мита,
съответстващи на митническите задължения и на другите вземания в
предвидените срокове, съответно митническите органи не са отправяли, на
основание чл. 97 от Митническия кодекс на Съюза, искане до „И.Т.“ ООД за
предоставяне на допълнително обезпечение. Нещо повече, на два пъти с
искане вх. № 32-307693/21.10.2020 г. и с искане от 14.10.2021 г. дружеството
по своя инициатива е поискало от митническите органи увеличаване на
референтния размер на обезпечението за съоръжението му за временно
складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186. Във възражението се
подчертава още, че никъде в АУАН не се твърди за възникнала загуба за
бюджета, изразяваща се в неплащане или избягване плащането на дължими
публични вземания или настъпването на други общественоопасни последици.
Освен това, като пощенски оператор „И.Т.“ ООД има изключително
ефективни работни отношения с Агенция „Митници“ по повод ежедневните
им дейности и при различните ситуации по контрол за предотвратяване на
митнически нарушения. В заключение е направено искане за прекратяване на
образуваната административно-наказателна преписка.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното НП №
531/2021 от 06.04.2022 г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/
6
Митница София, с което на основание чл.238, ал.1 от Закона за митниците
/ЗМ/ във вр. с чл.23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл.156
от Регламент за изпълнение (РИ) 2015/2447, във вр. с чл.235, ал.1 от ЗМ,
чл.53 и чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.238, ал.1 от ЗМ във вр. с чл.23, § 1
и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл.156 от Регламент за
изпълнение (РИ) 2015/2447.
След извършена преценка на направените възражения
административно- наказващият орган приел, че същите са неоснователни,
като изложил подробни мотиви. На основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
наказващият орган направил преценка на акта, с оглед неговата
законосъобразност и констатирал, че в процесния АУАН № 615 от 01.12.2021
г. е допусната техническа грешка при отбелязване на номера и датата на
съставяне на Доклад с peг. № 32-286394 от 08.09.2021 г., като погрешно е
написано, че докладът е с peг. № 32-187330 и е от дата 14.06.2021 г., вместо
верните такива – Доклад с peг. № 32-286394 и дата 08.09.2021 г., видно от
самия Доклад с peг. № 32-286394 от 08.09.2021 г. АНО установил също така,
че в процесния АУАН № 615 от 01.12.2021 г. е допусната техническа грешка
и при изписване на крайната дата на проверявания период, като е изписано
31.12.2021 г., вместо правилната крайна дата на проверявания период
31.12.2020 г. Видно от приложеното към преписката копие на доклад с peг. №
32-286394 от дата 08.09.2021 г., правилната крайна дата на проверявания
период е 31.12.2020 г. Тъй като събраните по преписката доказателства
установяват по безспорен начин извършване на административно нарушение
и неговия автор, АНО приел, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
даваща възможност допуснатите нередовности да бъдат отстранени с
издаване на процесното Наказателно постановление.
С горните мотиви, наказващият орган намерил за безспорно
установено, че на 27.04.2020 г. в съоръжения за временно складиране №
BGTSTBG005800-2019-EZD49037, находящи се в гр. София, п.к. 1592, ул.
„Неделчо Бончев“ № 41, жалб.„И.Т.” ООД, ЕИК хххххххх, в качеството си на
титуляр на разрешението, не е уведомило митническото учреждение по
обезпечението BG005800 - ТУ Югозападна (понастоящем Митница София) и
митническото учреждение на поставяне на стоките под режим BG005100 -
7
МБ Летище София, че с подаването на декларация за временно складиране №
20BG005100208030U3, референтния размер на обезпечението по Разрешение
№ BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е на ниво, което да е
достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките под временно
складиране, с което е нарушило разпоредбите на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (МКС), вр. чл. 156 от РИ 2015/2447, като по
този начин е осъществило състава на митническо нарушение по чл. 238, ал. 1
от Закона за митниците, във връзка с чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013г., във вр. с чл. 156 от РИ 2015/2447.
При определяне на административното наказание, съгласно
разпоредбата на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, административно-наказващият
орган преценил тежестта на нарушението, причините за неговото извършване,
както и всички други относими към конкретния случай обстоятелства като
посочил, че осъщественото от „И.Т.” ООД, ЕИК хххххххх, деяние,
представляващо нарушение по чл. 238, ал. 1 от ЗМ, по своята същност е
формално, на просто извършване и същото се явява довършено със самия
факт на неизпълнение на предвидените в Регламент 952/2013 на Европейския
Парламент и на Съвета и в Закона за митниците задължения, без
нормативните актове да поставят изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин е въздигнато в нарушение самото
застрашаване на обществените отношения, предмет на закрила, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди, а преценката за наличие на
маловажен случай следва да се направи, с оглед на степента, с която
нарушението е застрашило обществените отношения. В конкретния случай с
нарушението по чл. 238, ал. 1 от ЗМ, вр. с чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г., вр. с чл. 156 от РИ 2015/2447, са засегнати обществените
отношения, които са свързани с осъществявания от страна на митническите
органи контрол и надзор върху стоки, въвеждани на митническата територия
на Европейския съюз, както и предвидените при вноса на несъюзни стоки
митнически формалности - събирането на дължимите вносни мита, както и
други вземания, предвидени в съответните действащи разпоредби;
прилагането на мерките на търговската политика и забраните и ограниченията
и др., поради което се изключва по- ниската степен на обществената опасност
на конкретното административно нарушение в сравнение с други нарушения
8
от същия вид. Изложените обстоятелства мотивирали АНО да приеме, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН вр. с § 1. т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН и да
наложи на нарушителя „И.Т.” ООД, ЕИК хххххххх, санкция в посочения в
постановителната част вид и размер, тъй като по този начин ще бъдат
постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Р. Д. М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Р. Д. М., която е
била част от проверяващия екип, извършил проверката на дружеството –
жалбоподател и констатирал нарушението. Показанията на свидетеля М. са
последователни, логични и напълно кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал, като дават яснота и относно начина на
извършвания мониторинг на икономическите оператори.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
„И.Т.”ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 23, §1 и
§2 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета,
вр. чл.156 от РИ (ЕС) 2015/2447, като на основание чл. 238, ал.1, вр.чл.235,
ал.1 от ЗМ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00
/петстотин/ лева. Цитираната норма на чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС)
№952/2013г. предвижда, че титулярът на разрешението е длъжен да
изпълнява задълженията, произтичащи от него и да уведомява незабавно
митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването на
разрешението, която може да повлияе върху продължаването на действието
му или върху съдържанието му. Съгласно текста на чл.156 от РИ (ЕС)
2015/2447 относно определения референтен размер лицето, от което се
изисква да предостави обезпечение (титулярът на разрешението), гарантира,
че размерът на вносните или износните мита и другите вземания във връзка с
9
вноса или износа на стоки, когато те трябва да бъдат покрити от
обезпечението, който е дължим или може да стане дължим, не надвишава
референтния размер. Лицето уведомява митническото учреждение по
обезпечението, когато референтният размер вече не е на равнище, достатъчно
за покриване на неговите операции. Съответно нормата на чл.157 от РИ (ЕС)
2015/2447 регламентира реда за осъществяване на мониторинг на
референтния размер от митническите органи, като установява конкретни
задължения за тях след момента на поставяне на стоките под митническия
режим, включително реализирането му посредством електронната система,
посочена в чл.273, §1 от регламента (електронна система за транзита), а за
допълнителни вземания и чрез „редовен и подходящ одит“.
В случая разпоредбата на чл.156 от РИ (ЕС) 2015/2447 за изпълнение
въвежда задължение за жалбоподателя, изпълнението на което не е поставено
в зависимост, нито се явява реципрочно, на установения с нормата на чл.157
от РИ (ЕС) 2015/2447 ангажимент за митническите органи във връзка с
мониторинга на дейността на икономическите оператори. Съдът намира, че
липсата на инициатива от страна на митническата администрация
своевременно да проследява промените в референтните стойности на
размерите на обезпеченията, не освобождава съответните задължени лица
като титуляри на разрешения да актуализират информацията за тези
стойности при всяко тяхно превишение, подавана към митницата, поради
което и не може да изключи отговорността на дружеството - жалбоподател. В
конкретния случай цитираното задължение не е изпълнено - извършената от
митническите органи проверка показва, че то е довършено на датата на
подаване на декларацията за временно складиране №20BG005100208030U3, а
именно на 27.04.2020 г. Към този момент свободният размер на обезпечението
е бил по-малък от размера, необходим за обезпечаване на тази митническа
декларация, за който факт на надвишаване дружеството не е уведомило
незабавно митническия отдел. Пропускът е съществен в дейността на
жалбоподателя, доколкото поставя същата в несъответствие с императивни
разпоредби на закона. Съдът възприема като неоснователни възраженията на
жалбоподателя и за неясните методи, по които митническата администрация е
достигнала до извод за допуснато превишение на референтния размер.
Действително, а това не се спори и от въззиваемата страна, ползваната
екселска таблица не е част от изградена електронна система за мониторинг,
10
но това не означава, че такъв не е бил проведен или че резултатите му са
компрометирани. Следва да се посочи, че органите са проверявали и
изчислявали по достъпни формули данни, които самото дружество –
жалбоподател им е предоставяло, а установеното е съвпадало и с
декларацията за временно складиране от 27.04.2020 г., указващо, че фактът на
превишението е бил известен и за „И.Т.“ООД.
Административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 238, ал.1, във вр. с чл.235, ал.1 от
ЗМ която препраща имплицитно към нарушените правни задължения на
чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2016 г. на Европейския парламент и на
Съвета, вр.чл.156 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата правна квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният
закон е приложен правилно.
По отношение на наложеното наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500,00 /петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира, че
същата е индивидуализирана в предвидения в разпоредбата на чл. 238, ал. 1,
вр.чл.235, ал.1 от ЗМ минимум, поради което не съществува юридическа
възможност за определянето й под фиксирания размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказващият орган
законосъобразно е ангажирал административно - наказателната отговорност
на жалбоподателя. Тъй като нарушителят е юридическо лице, не следва да се
обсъжда субективната страна на нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал.
1 от ЗАНН обективна отговорност.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира
11
наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
постановлението. Актът за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът
намери, че те са издадени от компетентен орган и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
неясно изведена дата на нарушението като съществен признак от състава на
нарушението, доколкото изрично е посочена датата на превишението,
съвпадаща с тази на подаване на декларацията за временно складиране, а
именно 27.04.2020 г.
Не следва да се разглеждат като съществено ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя и допуснатите в АУАН неточности, отстранени от
наказващия орган по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН със санкционния акт.
Неправилно въведеният период, за който е била възложена проверката, както
и неправилно посоченият номер на доклада, в който са били обобщени
констатациите на проверяващите, не касаят съществени признаци от състава
на предявеното нарушение, а са свързани с доказателствата за неговото
установяване. В случая не е била възпрепятствана възможността на
нарушителя да узнае действителната воля на митническите органи, изразена в
техните процесуални актове, за вида и характера на предявеното нарушение, а
така също и да се запознае с доказателствата, които я подкрепят.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за
съставяне на АУАН извън установения в нормата на чл.34 от ЗАНН
давностен срок. Действително, с електронно писмо от 28.07.2021г., деловодно
заведено в митническата служба, „И.Т.“ООД е предоставило коригирани
данни, настоявайки, че именно те разкриват релевантност към предмета на
проверката. Този факт обаче не указва идентичност с момента на
установяване на извършеното нарушение и неговия автор, доколкото, видно
от всички събрани по делото материали, извод в тази насока е можело да бъде
направен едва след приключване на възложения на проверяващите
мониторинг. Последният, по необходимост, е включвал въвеждане на
постъпващите данни в съответната екселска таблица, тяхното изчисление,
сравнението им с информацията, налична в системата на митническите
органи и обобщението им, извършено с доклада, с който е приключила
проверка - последният подписан на 08.09.2021г., с №32-286394. Спрямо този
12
момент датата на съставяне на АУАН попада в рамките на установения
давностен срок за иницииране на административнонаказателната процедура
и налага извод за съобразяване на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като
същото съдът определя в размер на 80 лева, предвид това, че производството
не се отличава със значителна фактическа и правна сложност и на основание
чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 531/2021 от
06.04.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/
Митница София, с което на основание чл.238, ал.1 от Закона за митниците
/ЗМ/ във вр. с чл.23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл.156
от Регламент за изпълнение (РИ) 2015/2447, във вр. с чл.235, ал.1 от ЗМ,
чл.53 и чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, на жалбоподателя „И.Т.“ ООД, ЕИК - хххххххх, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от управителите Ж. А. Б., Р. Н.
Б. и А. Р. Б., е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/
лева за нарушение на чл.238, ал.1 от ЗМ във вр. с чл.23, § 1 и § 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл.156 от Регламент за изпълнение (РИ)
2015/2447.
ОСЪЖДА жалбоподателя „И.Т.“ ООД, ЕИК - хххххххх, със седалище
13
и адрес на управление: /адрес/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АГЕНЦИЯ
МИТНИЦИ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14