Р Е Ш Е Н И
Е № 113
гр. Сливен, 16.05.2022
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Радостина Желева и прокурора Красимир
Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 104 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Бургас
против Решение № 277 от 19.11.2021 год. постановено по АНД № 994/2021 год. по
описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно НП №
563819-F585263 от 02.07.2021 год. издадено от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на „А.ТП“ ЕООД представлявано от Д.П.А.
е наложено на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр.
ал. 1 от ЗДДС административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500
лева за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС вр. чл.
59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ .
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Касаторът заявява, че неправилно съдът е приел, че не е
извършено посоченото в НП нарушение както и че към датата на извършване на
доставката наказаното лице не е имало задължението посочено в НП. Моли съдът да
постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди
НП.
В с.з. касаторът, чрез
писмено становище от пълномощника му, поддържа касационната жалба.
В с.з. ответникът по касация
„А.ТП“ ЕООД редовно призован не изпраща представител. По делото след съдебното
заседание е постъпило писмено становище от процесуалния представител на
дружеството.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното
решение като краен резултат е правилно.
Касационната жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.01.2021 год. свидетелите Х. Г.и М.К.извършили
проверка на търговски обект бензино-газстанция находяща се в гр. Сливен, кв. „Речица". Търговският
обект бил стопанисван от търговско дружество „А.-ТП" ЕООД с ЕИК *******. В
търговския обект се използвало фискално устройство с изградена и работеща дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, така наречената
електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел „ОЙЛ СИС 2.0- Д- KL",
регистрирана в НАП с № 4214329. Била извършена проверка относно получени количества
горива в обекта и след направен анализ на представените на 11.01.2021 год.
документи за доставки на гориво било установено, че на датата 09.06.2020 год. търговското
дружество „А.-ТП" ЕООД в качеството на данъчно задължено лице получател по
доставки на течни горива е изпратило съобщения за доставка на гориво по 41 броя
акцизни данъчни документи с уникални контролни номера. Сред тези акцизни
данъчни документи бил и такъв с уникален контролен номер № 0000000004945589/18.11.2019
год. за доставка на 4000 литра дизел. Установило се, че не е било изпратено
съобщение за доставка на горива по АДД с посочения по-горе уникален контролен
номер от 18.11.2019 год. на датата на постъпване на горивото в обекта по
изградената дистанционна връзка с НАП чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура
и баркод четец. Данните за доставено количество са
били подадени чрез наличната ЕСФП на 09.06.2020 год. Свидетелката К.приела, че
„А.-ТП" ЕООД не е изпълнил задължението си да подаде с изградената
дистанционна връзка с НАП чрез въведената в експлоатация ЕСФП данни по документ
за постъпилото количество гориво при постъпването на горивото в обекта,
съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр.
чл.59а, ал.1, изр. трето от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на Министъра на
финансите. Тя съставила на ответника по касацията акт за установяване на
административно нарушение № F585263 от 11.01.2021
год. връчен на същата дата на представляващия ответника.
Въз основа на съставения АУАН от Началника
на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП било издадено наказателно
постановление № 563819-F585263/02.07.2021 год. за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1, изр. трето от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ и на ответника по касацията била наложена на основание
чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС „Имуществена
санкция" в размер на 500 лева.
При горе установената фактическа обстановка районният
съд приел, че при съставяне на акта и издаване на НП не е посочена дата и място
на извършване на нарушението, а само е отразено, че нарушението е констатирано
на 04.01.2021 год. В НП било посочено, че дружеството не и изпълнило
задължението си на датата на постъпване на горивото в обекта да подаде в НАП
данни за доставката чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод-четец. Съдът е приел, че евентуално датата на
извършване на нарушението следва да е 18.11.2019 год., но тази дата не е
посочена като такава. Съдът е приел също, че е налице промяна на текста на
чл.59а от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ като едва след 28.01.2020 год. се
въвежда срок за подаване на информацията на датата на доставката. До тогава за
търговеца е съществувало само задължението да подаде информацията.
При тези мотиви съдът отменил НП като
незаконосъобразно.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен
акт като краен резултат. Касационната инстанция не споделя мотивите на въззивния съд относно допуснати процесуални нарушения в
акта и в НП. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд правилно е цитирал относимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл.118,
ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива
от търговски обект с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на
течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Според чл.118, ал.10 от ЗДДС данъчно
задължено лице - доставчик/ получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/ получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
В тази връзка с разпоредбата на чл.3, ал.3
от Наредба №Н- 18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискване към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е предвидено, че „Всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на
НАП по установената дистанционна връзка и данните, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол". Предаването на данните чрез ЕСФП е регламентирано в глава девета
„а" от наредба № Н-18/13.12.2006г. В разпоредбата на чл.59а, ал.1 от
същата наредба (в относимата към датата на посоченото
нарушение редакция) е предвидено, че лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават
в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД)
и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането
на УКН на еАДД за доставени количества горива по
документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод
четец, т.е. към датата на получаване на доставката задължението е било само
данните да се подадат в НАП без да е посочен срок за това.
По делото е безспорно, че при проверката в
търговския обект на ответника по
касацията било установено, че на 18.11.2019 год. е получена доставка на гориво
по акцизен данъчен документ (АДД) УКН № 0000000004945589/18.11.2019 год. и в
обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба, като на датата на доставката,
посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация от нивомерната система.
В този смисъл дори да се приеме, че има
извършено нарушение, то не е на разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, а на
разпоредбата на чл.59а, ал.1, изр. второ и трето от Наредба № Н- 18/13.12.2006
г. въвеждащи изискването при подаване на данни за доставени количества горива
по документ, въведени чрез ЕСФП, задължително да съдържат уникален контролен
номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер
(МРН) на ЕАД и въвеждането на този УКН да се извършва чрез баркод
четец. При това положение е обоснован изводът на въззивния
съд, че приложимата правна норма към момента на извършване на нарушението не
съдържа срок за подаване на тази информация. Именно поради това с изменението
ДВ бр. 8 от 2020 г. този срок е дефиниран.
По изложените съображения
административният съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно
постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
Въз основа на изложените съображения,
касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е
отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него
касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт
следва да се остави в сила.
Както вече бе посочено писменото становище
на ответника по касация постъпи по делото след приключване на съдебното
заседание. В тази връзка направеното с него искане за присъждане на разноски е неоснователно
като несвоевременно направено и не следва да се уважава.
Предвид изложеното и на основание чл.63в
от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен
съд гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 277/19.11.2021 год. постановено по АНД № 994/2021 год. по описа
на Районен съд-Сливен.
ОТХВЪРЛЯ искането на „А.ТП“ ЕООД с ЕИК *******за присъждане на разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ