НОХД № 365/2017 г. по
описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Д.И. *** с ЕГН: **********,
роден на *** ***, обл. Пловдив, ул. „Варненска“ № 4, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, работещ, за това, че на
07.03.2017 г. по главен път I-8 в посока гр.
Пловдив е управлявал МПС - л. а. „******“ с рег. № ****след употреба на
наркотични вещества - канабис и амфетамин, установено с техническо средство „Drager
Drug Test 5000“ с № ARHJ-0009 - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, възползва се от правото си да не дава обяснения.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание лишаване от свобода около минимално предвиденото в закона, което да
бъде изтърпяно ефективно, съответно и глоба, съобразена с трудовата ангажираност
на подсъдимия.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата моли съда да оправдае подсъдимия по
повдигнатото обвинение, като твърди, че последният е управлявал автомобила на
инкриминираната дата, но не е употребявал преди това наркотични вещества. Сочи,
че ако съдът все пак признае Т. за виновен, то следва да се приложи
разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК и да се освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба.
В дадената му последна дума подсъдимият иска да бъде
освободен от наказателна отговорност.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 07.03.2017 г. свидетелите А.Т. и П.Б. – служители
към сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, били дневна смяна и съгласно утвърден
график се намирали на главен път I-8, км.194+400 в посока гр. Пловдив –
уширението на пътя преди моста на река Луда Яна. Около 15.00 ч. свидетелите
видели по пътя в посока гр. Пловдив да се движи с ниска скорост лек автомобил „******“
с рег. № *****. Свидетелят Т. се изненадал от несигурните действията на водача
и решил да спре автомобила за проверка, тъй като по същото време течала и
специализирана полицейска операция по проверка използване на обезопасителни
колани от водачите на МПС. Той подал сигнал със стоп палка и лекият автомобил отбил
и спрял. Полицейските служители установили, че в автомобила са две лица – водач
бил подсъдимият Д.Т., а на предна седалка до него седяла свидетелката Теодора В..
Свидетелят А.Т. поискал документите за проверка на водача. Подсъдимият се
опитал да извади документите от джоба си, но целият треперел. Наложило се
свидетелката В. да му помага и да извади документите от джоба му. Поведението
на водача усъмнило полицейските служители, тъй като подсъдимият отговарял
трудно дори на зададени му елементарни въпроси и те му направили проба с
„Алкотест Дрегер 7510“, който не отчел положителен резултат. След справка с ОДЧ
полицейските служители установили, че Т. е осъждан и с оглед неадекватното му
поведение, решили, че следва да бъде отведен до сектор ПП при ОД на МВР
Пазарджик, за да бъде тестван за употреба на упойващи вещества. Свидетелят А.Т.
изрично попитал подсъдимия дали е употребил някакви наркотични вещества, на
което последният му заявил, че предната вечер е употребил „бяло“. На въпроса на
полицейския служител Т. какво е „бяло“, подсъдимият отвърнал: „Не знам какво е
бяло“. Полицейските служители разпоредили на подсъдимия да шофира след тях и се
отправили към сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик. Там подсъдимият влязъл в
сградата, за да му бъде извършена проба, а свидетелката В. останала в
автомобила „******“ на паркинга отпред. Полицейските служители Т. и Б. помолили
свидетеля И.К. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР Пазарджик да извърши проба на
подсъдимия с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с № ARHJ-0009. К. разпечатал
и дал на подсъдимия тампон, за да вземе натривка от устната си кухина, което
последният сторил, след което К. я поставил в апарата за отчитане. Пробата
реагирала положително на канабис и амфетамин. Резултатът бил показан на подсъдимия.
Свидетелят Б. го попитал как така млад човек като него взема наркотици, на
което подсъдимият отговорил, че работи тежка работа, скоро ще става баща и не
може да издържа на напрежението, поради което веднъж в месеца вземал амфетамин.
Свидетелят А.Т. в същото време пък съставил АУАН, който подсъдимият подписал и
получил без възражения, след което му бил издаден и талон за медицинско
изследване. Подсъдимият Т. ***, където пред свидетелката Благовеста С.-Гайдарова
– завеждащ филиал в ЦСМП Пазарджик, отказал да даде кръв за изследване,
удостоверено на ТМИ с подписа на последната. След това полицейските служители
отвели Т. ***, където свидетелката А.П. ***, му извършила преглед с оглед
задържане на лицето по ЗМВР. По време на прегледа П. не констатирала видими
наранявания по подсъдимия. Т. бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
Видно от приложената по делото справка за
нарушител-водач, Д.Т. е правоспособен водач от 18.07.2016 г., като до момента
има издадени седем наказателни постановления и два фиша за нарушения по ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на ПАМ от 07.03.2017 г. на
Началник Сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, на Д.Т. е било временно отнето
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че последният
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 НК. Също така
по силата на споразумение, одобрено от Районен съд Пазарджик по НОХД № 1141/2015
г., влязло в сила на 08.09.2015 г., за деяние по чл. 343в, ал.2 от НК на подсъдимия
е било наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било
отложено за изпитателен срок от 3 години, а освен това по силата на
споразумение, одобрено от Районен съд Пловдив по НОХД № 8564/2015 г., влязло в
сила на 04.02.2016 г., за деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК на подсъдимия е било
наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било
отложено за изпитателен срок от 3 години.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите А.Т., П.Б., И.К., Теодора В., Благовеста С.-Гайдарова
и А.П., писмените такива – АУАН с бл. № 955425/07.03.2017 г., ТМИ
№ 0044905, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества от
07.03.2017 г., разпечатка от „Drager Drug Test 5000“ с № ARHJ-0009, заповед,
справка за нарушител/водач, заповед за прилагане на ПАМ, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, характеристична
справка, медицинска документация – копие от книга за преминали болни, лист за
преглед на пациент в СО, 2 броя амбулаторни листове, епикриза, вносни бележки
за платени задължения към бюджета, декларация за фактическо съжителство, трудов
договор, удостоверение за раждане на дете, както и вещественото – тестова
касетка от „Drager Drug Test 5000“ с № ARHJ-0009.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.Т., П.Б., И.К., Благовеста С.-Гайдарова и А.П., които са без
вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните
признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока
доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко
възприети от свидетелите и са дадени от лица, които не са заинтересовани от
изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани писмени
доказателства по делото, включително и частично от показанията на свидетелката
Теодора В.. Показанията на последната съдът не кредитира единствено в частта,
че подсъдимият не употребява и никога не е употребявал наркотични вещества,
както и че причината, за да не може да даде документите си за проверка на
полицейските служители, се дължало на заял цип на дрехата на подсъдимия. В тези
им части нейните показания противоречат на изнесеното от останалите свидетели и
най-вече полицейските служители А.Т. и П.Б., както и на самите показания на
техническото средство „Drager Drug Test 5000“ с № ARHJ-0009. За съда е очевиден
стремежът на В., която живее на семейни начала с подсъдимия и в хода на делото
роди неговото дете, да го оневини по някакъв начин. Самият подсъдим обаче пред
двама различни полицейски служители по различно време в хода на извършваната му
проверка е заявил, че употребява наркотични вещества. Твърденията, че това той
е сторил, след като спрямо него е употребена физическа сила от полицаите, също
останаха голословни. Нещо повече – самите полицаи Т., Б. и К. заявиха, че
подсъдимият им е оказал пълно съдействие и въобще не е имало причина да
употребяват спрямо него физическа сила. Установи се от медицинската
документация и по-конкретно от листа за преглед на пациент в СО, че по
подсъдимия не са били налице видими наранявания, като е отведен там след
извършената му проба за наркотични вещества. Това се потвърди и от разпита на
свидетелката А.П. – лекарят, извършил този преглед. Последната заяви, че ако е
имало наранявания, то тя е щяла задължително да ги отрази в листа за преглед.
Не се установи също така и че причината за отказа за даване кръв от страна на
подсъдимия за изследване се дължало отново на действията на полицейските
служители, които му обяснили, че изследването е скъпо и няма смисъл от него.
Освен недоказано, това твърдение само по себе си е и житейски нелогично, тъй
като полицейските служители нямат никакво отношение нито към вземането на
кръвните проби, нито към финансовото състояние на подсъдимия и няма никаква
причина като незаинтересовани такива да го убеждават да не дава кръв. Съвсем
отделен е въпросът, че дори и някой от тях действително да е казал нещо
подобно, подсъдимият е пълнолетен и достатъчно зрял (особено след като е и
родител), да прецени сам за себе си дали да се подложи на медицинско изследване
или не. Нежелание му да даде кръв всъщност може и да се тълкува в посока, че
подсъдимият е бил достатъчно наясно, че след като действително е употребил
наркотични вещества, то няма защо да плаща и за изследване, което само ще
потвърди това. Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на полицейските
служители и то, не само защото те са такива, а преди всичко защото са ясни,
логични и се подкрепят от останали събрани доказателства по делото – гласни –
показанията на А.П. и Благовеста С.-Гайдарова и
писмени - АУАН с бл. № 955425/07.03.2017 г., ТМИ № 0044905,
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества от 07.03.2017
г., разпечатка от „Drager Drug Test 5000“ с № ARHJ-0009, копие от книга за
преминали болни, лист за преглед на пациент в СО.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият Д.И.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
От обективна страна подсъдимият Д.И.Т. на 07.03.2017
г. по главен път I-8 в посока гр. Пловдив е управлявал МПС - л. а. „******“ с
рег. № ****след употреба на наркотични вещества - канабис и амфетамин,
установено с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с № ARHJ-0009. Съдът
намира за безспорно установени и доказани всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки
от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието
и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил наркотични
вещества и няма право да управлява МПС, но въпреки това, преследвайки пряката
си цел - да се придвижи с управлявания автомобил от една точка до друга, се е
съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият е употребил наркотични вещества
преди да се качи в автомобила си и въпреки това се е качил да управлява същия.
Във волево отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното превозно
средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред, в занижената степен на обществено съзнание, както и в безотговорното
отношение на подсъдимия, преди всичко както към собственото си здраве, така и
към здравето на неговата приятелка, която се е намирала вътре в автомобила, при
това в напреднала бременност. След като подсъдимият си е позволил да управлява
автомобила в този момент, след като е бил употребил наркотични вещества, при
това не едно, а две различни такива, с нея вътре в автомобила, в състоянието, в
което се е намирала тя, то е излишно дори и да коментираме какво пък е
отношението му към останалите участници в движението, както и към случайните
граждани и пешеходци, които също са подложени на сериозен риск от състоянието
на подсъдимия зад волана в инкриминирания ден.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и пешеходци.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимия, който е осъждан
и има няколко нарушения на ЗДвП, но все пак е трудово ангажиран, живеещ на
семейни начала, в хода на делото му се роди и дете.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, данните за личността му, като установи като отегчаващи вината
обстоятелства предходните осъждания и няколко нарушения на ЗДвП, като следва да
се отбележи, че те реално не са никак малко на фона на времето, в които
подсъдимият е правоспособен водач. Като смекчаващи вината обстоятелства следва
да се вземат предвид възрастта, трудовата ангажираност, семейното положение и
най-вече роденото в хода на делото дете, балансираните характеристични данни,
процесуалното поведение по време на разглеждане на делото, съдействието на
полицейските служители по време на извършваната проверка и пълното заплащане на
наложените глоби към бюджета.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, е лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Размерът на наказанието лишаване от свобода следва да
бъде определен отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът прие, че
най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от една година, което
на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален общ
режим и глоба в размер на 200 лева.
Така определеното наказание съдът намира, че
съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока
степен на обществена опасност. Съдът наложи наказанието в минимално предвидения
от закона размер, тъй като счита, че в случая е налице превес на смекчаващи
вината обстоятелства, изброени по-горе, които да обуславят прилагането му – възрастта,
трудовата ангажираност, семейното положение и най-вече роденото в хода на
делото дете, балансираните характеристични данни, процесуалното поведение по
време на разглеждане на делото, съдействието на полицейските служители по време
на извършваната проверка и пълното заплащане на наложените глоби към бюджета.
Все пак съдът счита, че така изложените смекчаващи вината обстоятелства не са
нито многобройни, нито пък между тях е налице изключително такова, които да
обуславят приложението на чл.55, ал.1 НК. Така определеното наказание ще
отговори напълно на целите на наказанието по чл.36 от НК, тъй като се касае за
млад човек, който обаче очевидно не се е поправил след наложените наказания по
предходните му осъждания и в изпитателния срок, на които е извършил настоящото
деяние.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК съдът следва да
постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Съдът
намира, че това следва да стане за период от две години, считано от 07.03.2017
г. Подсъдимият е водач сравнително отскоро, като има извършени вече няколко
нарушения на ЗДвП, а предходните му осъждания също са за деяния, свързани с
управление на МПС. Това показва, че подсъдимият има известна нагласа за
нарушаване на правилата за движение по пътищата, която следва да бъде
изкоренявана с по-тежки наказания, които да му подействат превъзпитаващо,
особено след като предходните му осъждания не са имали своя превъзпитаващ
ефект, щом подсъдимият отново извършва престъпно деяние.
При тези данни съдът намира, че така определените
наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането им подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценените периоди, както на лишаване
от свобода, така и на лишаване от право на управление, се явяват достатъчни с
оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
Настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на
осъжданията на подсъдимия по споразумение, одобрено от Районен съд Пазарджик по
НОХД № 1141/2015 г., влязло в сила на 08.09.2015 г., за деяние по чл. 343в,
ал.2 от НК, с което му е било наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от 3 години и на
споразумение, одобрено от Районен съд Пловдив по НОХД № 8564/2015 г., влязло в
сила на 04.02.2016 г., за деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК, с което му е било
наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било
отложено за изпитателен срок от 3 години.
По делото са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК, тъй като Т. е извършил отделните престъпления, преди да е
имал влязла в сила присъда за което и да е от тях, а впоследствие е осъден с
отделни присъди, то ще следва да се определи общо наказание измежду тях, а
именно най-тежкото от тях в размер на осем месеца лишаване от свобода. Съдът
счита, че за превъзпитаване на подсъдимия не е необходимо да прилага чл.24 НК и
да увеличава така определеното общо наказание.
Тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния
срок на това осъждане, то ще следва на основание чл.68, ал.1 НК подсъдимият да
изтърпи изцяло и отделно така определено общо наказание. На основание чл.57,
ал.1, т.3 ЗИНЗС това наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца
следва да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим.
Само за пълнота следва да се отбележи по отношение на
доводите на защитата, че макар и да е заплатена глобата в размер на 1000 лв. и
да е изтекла повече от една година от заплащането й от подсъдимия, то няма как
да се приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК отново, тъй като една от
материално-правните предпоставки за приложението й е лицето да не е осъждано за
престъпление от общ характер към момента на инкриминираното деяние, а Т. е
осъждан дори два пъти със споразумение, одобрено от Районен съд Пазарджик по
НОХД № 1141/2015 г., влязло в сила на 08.09.2015 г., за деяние по чл. 343в,
ал.2 от НК и със споразумение, одобрено от Районен съд Пловдив по НОХД №
8564/2015 г., влязло в сила на 04.02.2016 г., за деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Вещественото доказателство - тестова касетка от
„Drager Drug Test 5000“ с № ARHJ-0009, след влизане на присъдата в сила ще
следва да се унищожи.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: