О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260138
гр.
Пловдив, 19.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от съдия Антонова ВЧНД № 365
по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест на Окръжна
прокуратура – Пловдив срещу протоколно определение, постановено по НОХД № 709/2020
г. на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение. С посочения съдебен акт в
производството по чл. 383, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК е било
извършено произнасяне за приложени по делото веществени доказателства, като на
основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в полза на Държавата са били отнети
парични суми и мобилни телефони. Със същия съдебен акт част от вещите са били
върнати на посочени от първия съд правоимащи лица.
Държавният обвинител релевира, че са
налице основания за частична отмяна на постановеното определение по отношение
на конкретни вещи, за които е било разпоредено да се върнат на двама от осъдените.
В този смисъл предлага определението на първия съд да бъде частично отменено,
като вещите се отнемат в полза на Държавата при условията на чл. 53, ал. 2, б.
„а“ и б. „б“ от НК.
В хода на пренията пред въззивния съд
адвокат П. в качеството си на защитник на осъдените И., С. и А. изразява
съображенията си, че изводите на първия съд, че върнатата на И. сума от 3000
лева не е свързана с престъпната му дейност, намира опора в материалите по
делото. По отношение на върнатия мобилен телефон на осъдения А., също счита, че
не е бил средство, с което да е извършено престъплението, нито пък е послужил
за извършването му. В подкрепа на доводите си се позовава на изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза.
Осъдените И. и С., които участват в
съдебното производство пред въззивния съд, изцяло поддържат доводите на
защитника си.
В последната си дума И. моли да му бъдат
върнати паричните средства, докато С. заявява, че няма искания.
Въззивният съд, като взе предвид депозирания
протест и обсъди изложените в него
доводи и съображения и материалите по делото, намира за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Разгледан по
същество, се явява неоснователен по следните съображения:
Производството по НОХД № 709/2020 г. на ОС – Пловдив е
приключило с влязло в законна сила протоколно определение за одобряване на
споразумение, с което всеки един от подсъдимите К.П.И., Т.П.С. и Г.Д.А. са били
признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК /държане с цел разпространение на наркотични
вещества/, за което на всеки от тях е било наложено наказание при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК от една година и десет месеца лишаване от
свобода. Изпълнението на същото е било отложено с изпитателен срок от три
години и десет месеца, след влизане на
определението за одобряване на споразумение, по отношение на всеки от
тримата съпроцесници.
След одобряването на споразумението с протоколно
определение № 69 от 09.07.2020 г. по НОХД № 709 по описа за 2020 г., окръжният
съд е открил производство по реда на чл. 383, ал. 2 вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1
от НК.
С обжалваното определение
е приел, че по делото липсват каквито
и да е доказателства, от които паричната сума, иззета от спалното помещение
на адреса на съпроцесниците, може да се определи като вещ, послужила за
извършване на умишлено престъпление или като пряка, или непряка облага,
придобита от него. Инстанцията е посочила, че за произхода на тези средства в
размер на близо 3000 лева, по делото са налице единствено обясненията на
осъдения И., който е обявил техния
произход, който оборва връзката с престъплението, за което осъденият е бил
признат за виновен. Поради липсата на основанията по чл. 53 от НК, е върнал
сумата от 2900 лева на осъдения И., а именно 36 бр. банкноти с номинал по 50 лв. и 11 бр.
банкноти с номинал от 100 лв. Приел е, че не така стои въпросът с паричната сума, открита и
иззета от хола, в който се е намирал и предметът на престъплението - наркотични
вещества. Тази парична сума е била отнета в полза на Държавата на основание чл.
53, ал. 1, б. „а“ от НК. Още повече, че към нея никой от съпроцесниците не е
заявил претенции.
Със
съдебния си акт първият съд се е произнесъл и по повод отнемането на веществените
доказателства - електронни везни; автомобилна гума, като ги е отнел в полза на
Държавата, на основание чл.53, ал. 1, б. „а“ от НК.
Иззетите
мобилни телефони при претърсване на жилището, а именно Мобилен телефон * с ИМЕИ *, ведно със сим
карта на * и мобилен телефон * с ИМЕИ 1 - * и ИМЕИ 2 –*, като вещи предназначени
за извършване на умишлено престъпление, съобразно множеството снимки открити в
тях, на които се виждат изобразени наркотични вещества, както и с оглед комуникацията,
запаметена в телефоните с характер на оферти за разпространение на наркотични
вещества, също са били отнети в полза на държавата. Тези вещи са били приети за
пряко свързани със специалната цел за разпространение по чл. 354а, ал. 1 от НК,
за каквото престъпление И. и С. са били признати за виновни и им е било наложено
наказание по настоящото НОХД.
По
отношение на мобилния телефон с ИМЕИ 1-* и ИМЕИ 2-*, предаден с протокол за
доброволно предаване по делото, иззет при полицейски обиск на осъд. Г.А.,
първият съд е посочил, че няма данни тези вещ да е послужила или да е била предназначена
за извършване на умишлено престъпление, поради което е върнал телефона на лицето,
у което е била открита.
В
частния протест се твърди, че претенциите на И. за произхода на сумата, открита
в спалнята на претърсеното жилище, не са били подкрепени с никакви
доказателства. Сумата била „оборот“ от реализацията на наркотични вещества,
което можело да се изведе от съпоставянето на нейния размер с предмета на
престъплението – наркотични вещества, оценен на 3278,34 лева по цени за нуждите
на съдопроизводството. Допълнително се сочи, че от разпита на свид. С.Х. и И. и
Вайбър комуникацията между тях, се установява че дължимият наем и консумативи
за наетото жилище не са били заплатени.
По
отношение на мобилния телефон на осъдения А.в протеста се сочи, че техническата
експертиза по делото е извела данни за съобщение от 25.10.2020 г. в телефона на
А., препратено от И., в което го призовава да не му „дава кожи сега“, а от
друга страна и двамата не се занимавали с дейност в областта на кожарството.
Отделно от това, двамата са комуникирали ежедневно по телефона в периода
09.05.2019 г. до 20.11.2019 г., когато са били задържани
Настоящият
съд намира, че вън връзка с гореизложеното, не са налице убедителни
доказателства по делото, че паричната сума, иззета от спалнята в жилището,
представлява облага от престъплението, за което е бил осъден И.. Още повече, че
пред настоящата инстанция бяха представени доказателства в подкрепа на
твърденията на осъдения, че сумата произтича от участието му в хазартна игра на
„*– *“, разновидност „*“ с печеливш билет за крупна сума. От една страна
представеният документ не е бил успешно оспорен от обвинението. От друга -
съдържа подпис и печат на приел от страна на организатора на игрите за
депозиран за изплащане печеливш билет. Последното, съпоставено с обясненията на
И., които са устойчиви и неизменни в хода на досъдебното производство за
произхода на сумата, не дава основание за ревизия на изводите на първата
инстанция за връщане на сумите на И..
Правилни са изводите на
първата инстанция и по отношение на това, че за мобилния телефон, иззет от А.,
също така не са налице убедителни доказателства, че представлява вещ,
използвана за осъществяване на деянието. Цитираното съобщение с неясно и
двусмислено съдържание, както и обстоятелството, че осъденият е поддържал
телефонна комуникация от него със съпроцесник, не са в състояние да мотивират
извод, че по функционалната си определеност, това веществено доказателство, е
било използвано от дееца за осъществяване на престъпната дейност. Липсват
убедителни доказателства, коментираната вещ е пряко свързана с извършване на
изпълнителното деяние и изобщо с определени характеристики на престъплението.
С
оглед на изложеното обжалваното определение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 69 от 09.07.2020 г. по НОХД № 709/2020 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: