Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велинград, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно
заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесети първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ПЕНЧЕВА
секретар: Донка Табакова
разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. дело № 284 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 240,
ал.1, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* против И.Г.И. за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца вземания в размер на 2 798,66
лв.- главница, дължима по Договор за кредит „Бяла карта“ № 434345 от 10.07.2015 г., сключен между нея и „Аксет Файнанс“ ООД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 03.11.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането и мораторна
лихва върху главницата в размер на 129,10 лв. за периода 07.07.2019
г., деня, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
27.10.2020 г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
които се цедирани в полза на ищеца и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3 по описа за 2021 г. на Районен съд Велинград.
Ищецът твърди, че вземането му
спрямо ответницата произтича от сключен между между „Аксес Файнанс“ ООД и И.Г.И.
Договор за кредит „Бяла карта“ № 434345 от 10.07.2015 г., което му е надлежно прехвърлено
с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, на осн.
чл. 99 ЗЗД и приложение № 1 към него от 28.04.2020 г. с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
При
сключването на договора била спазена предвидената в
закона писмена форма, договорът бил подписан от страните, ответницата била запозната
предварително с всички негови условия, както и с Общите условия приложими към
него, получила от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
С процесния
договор „Аксес Файнанс"
ООД, се задължил да предостави на И.Г.И. револвиращ
кредит в максимален размер на 2800 лева - главница, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa,
a кредитополучателят да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора била
предоставена възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до
максималния размер на кредитния лимит. Настъпването на падежа - 2-ро число от
месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависело изцяло от поведението на
кредитополучателя и настъпвал единствено в случай, че същият усвои част или в
цялост максималния кредитен лимит.
Заедно с подписване
на договора за кредит, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/. Кредитополучателят имал възможност да усвои
изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и
влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за
ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa,
в които се съдържала и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.
В договора била предвидена
възможност за увеличаване на лимита му. Страните се съгласили да бъде увеличен
същият с подписването на Анекс на 27.10.2018г. към Договор за кредит „Бяла карта"
№ 434345 от 10, с който кредитният лимит е увеличен на 2 500 лв.
Съгласно чл. 14 от
Договора страните се споразумели, че могат да сключват и анекси за увеличаване
на кредитния лимит по чл. 2, ал. 1, чрез използване на средства за комуникация
от разстояние. Кредитополучателят чрез отправено волеизявление към кредитодателя можел да заяви желание за промяна на сумата
по кредитния си лимит. И.Г.И., в качеството си на кредитополучател, изразила
съгласие по телефона до кредитодателя, за увеличаване
на кредитния си лимит на 2 800 лева с дата 23.04.2019 г., чрез телефонно обаждане
на посочената дата. След одобрение на сключения анекс с дата 23.04.2019г. и
отпускане на желания кредитен лимит, от страна на кредитодателя,
ответницата И.Г.И. усвоила сума в общ размер на 2800 от предоставения
максимален кредитен лимит, като следствие на извършените операции по картата. Дължимата
непогасена главница възлизала на 2798.66
лева.
Поради трайната
забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата,
цялото й задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост
била обявена на 06 юли 2019 г.. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от
Договора И.Г.И. дължи
заплащането на мораторна лихва върху главницата в
размер на 129.1 лева за периода
от 07 юли 2019 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване
на предсрочната изискуемост, до 27 октомври 2020 г. г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
През целия срок на
валидност на договора, ответницата се задължила да заплаща до всяко 2-ро число
на месеца текущото си задължение за предходния месец. От сключване на договора,
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение обаче, И.Г.И.
продължавала виновно да не изпълнява задълженията си.
С рамков договор за
прехвърляне на парични задължения, сключен на 11.06.2016 г. между „Аксес
Файнанс“ ООД /цедент/ и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /цесионер/, на осн. чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него, на 28.04.2020 г.
вземането било цедирано в полза на ищцовото дружество с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането.
Прилага към исковата
молба Уведомление за извършена цесия от името на „Аксес
Файнанс“ ООД чрез Агенция за контрол на просрочените
задължения ЕООД, което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Цитира практика на ВКС, съгласно която, ако към исковата
молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване на цесия, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД. Прехвърляне на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото
следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
Въз основа на така очерталата се
обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила
на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Агенция за контрол на
просрочените задължения ЕООД по отношение на И.Г.И. по Договор за кредит „Бяла
карта“ № 434345 от 10.07.2015 г., сключен между нея и „Аксес
Файнанс“ ООД, прехвърлен от „Аксес
Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от
28.04.2020 г. в размер на: 2 798, 66 лева-главница; 129,10 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода 07.07.2019 г.-денят, следващ датата на настъпване и
респективно обявяване предсрочната изискуемост, до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира разноски в заповедното
производство и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата И.Г.И.
оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва обстоятелството, че е подписала
Договор за кредит „Бяла карта“ от 10.07.2015г. № 434345, и Анекс от
27.10.2018г. Оспорва, че е усвоила сума в общ размер на 2800 лв. и възразява,
че дължи връщане на сума в размер на 2798, 66 лв. Сочи, че посочената в
исковата молба сума по револвиращия кредит не й е
фактически предоставена от цедента.
Излага, че се претендира вземане по нищожни
клаузи от процесния договор.
Възразява, че искът е преждевременно предявен
с доводи, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена от цедента на 06.07.2019г.. Счита, че постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере
вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако финансовата
институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Липсата
на валидно направено волеизявление от страна на кредитора преди започване на
заповедното производство, препятствало упражняване на правото да се иска
принудително изпълнение на „непогасено вземане”, затова исковата претенция била
неоснователна.
Позовава се на неравноправност и нищожност на
клаузата на чл. 21 от договора, съгласно която при непредоставяне на
допълнително обезпечение - поръчител в срока по чл. 16, Кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение и се начислява на 6-то число на месеца и на
клаузата на чл. 22, ал. 4 от Договора, съгласно която при забава за плащане на
текущото задължение по чл. 12, ал. 1, Кредитополучателят дължи разходи за
действия по събиране на задължението - по 2, 50 лева за всеки ден.
С тези
клаузи по същество се заобикаляло ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвеждали допълнителни
плащания, чиято дължимост била изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Счита, че клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Освен това в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, императивно била въведена забрана да се изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато
представлява таксата за събиране на задължението, т. е. клаузите противоречат
на цитираната норма на ЗПК.
С
аналогични доводи се позовава на нищожност на предвиденото с чл. 16 от договора
задължение за потребителя, че при неплащане на текущо задължение на падежа, се
задължава в срок от 3 дни след падежа, да предостави на Кредитодателя
допълнително обезпечение - поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в договора условия и на клаузата на чл. 21, ал. 1, че при
непредоставяне на допълнително обезпечение - поръчител в срока по чл. 16
Кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение и се начислява на 6-то число
на месеца както и на чл. 22, ал. 4 от Договора, при забава за плащане на
текущото задължение или на чл. 12, ал. 1,
Счита също за нищожни клаузите по договора, с
които за Кредитополучателят възниква задължение за разходи за действия по
събиране на задължението - по 2, 50 лева за всеки ден, до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, както и на тези
по чл. 22, ал.5 от договора, че след настъпване на предсрочната изискуемост,
кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв.,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. С уговарянето на тези разходи и
такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Вземанията за неустойка за непредоставено
обезпечение, за такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на
служител не били дължими, защото разпоредбите на договора, които ги уреждат
били нищожни на основание чл.21, ал. 1 от ЗПК. Начислените суми в периода на действие
на договора на основание на нищожните клаузи и погашението направено от
кредитора на тези задължения следвало да се отнесе към задълженията ми, които
действително са възникнали.
Излага, че с направените вноски по кредита е
погасила задължението си и не дължи нищо на кредитора. Тъй като вземането се
придобива от цесионера-ищец по производен начин, а цедентът нямал вземане спрямо мен, то искането цесионера било неоснователно.
Евентуално се позовава на нищожност на
посочените по-горе договорни клаузи на основание чл. 26 от ЗЗД - като
накърняващи добрите нрави и липса на основание. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното:
От приложеното ч. гр. д. № 3/2021
г. на Районен съд Велинград се установява издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение, с която е разпоредено И.Г.И.
да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения сумата от 2 798,
66 лв. главница, дължима по Договор за кредит „Бяла карта“ № 434345 от 10.07.2015
г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 03.11.2020 г. до заплащане на
вземането и сумата от 129,10 лв. законна лихва за периода от 07.07.2019 г. до 27.10.2020 г.
Срещу заповедта за изпълнение длъжницата
ответник е подала възражение и на кредитора са дадени указания за предявяване
на установителен иск. Искът е предявен в месечния
срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане
по заповедта за изпълнение, поради което установителния
иск е допустим.
На 10.07.2015г.
между ответницата в качеството й на кредитополучател и Аксес Файнанс ООД – кредитор е
сключен Договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който
кредиторът предоставя на
кредитополучателя кредит в максимален размер от 100, 00 лв., под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта.
На кредитополучателя
е предоставен платежен инструмент- кредитна карта № 434545, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, за което е
подписано и Приложение №1, неразделна част от договора, съдържащо условия за
ползване на международна платежна карта и Тарифа за дължимите такси за ползване
на кредитната карта. Отразено е, че договорът се сключва за срок от
6 години. В чл. 3 е предвидено, че кредитополучателят може по всяко време да
усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през
целия срок на валидност на договора, се задължава да заплаща на всяко 2-ро
число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. Предвидено
е, че текущото задължение представлява сбор от усвоена и непогасена главница,
която следва да се плати между 01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и
непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена
и непогасена договорна лихва върху сумите по т. 1 и т. 2 на основата на
посочения в този договор годишен процент, неустойки за неизпълнение, лихва за
забава и разходи за събиране в случай, че такива са начислени през текущия
месец. В чл. 4 от договора са уговорени срок на кредита, фиксиран годишен
лихвен процент- 43,2 % и ГПР 45,9 %, като са посочени допусканията, взети
предвид при определянето му. Предвидено е, че върху усвоения размер на кредита,
Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер от 0,12 %, която лихва се
изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница. За целите на изчислението
й се приема, че календарният месец е с продължителност 30 дни. Общата сума,
дължима от Кредитополучателя, съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК се сочи, че
включва следните суми: усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху
усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, дължими от
Кредитополучателя, посочени в Тарифата. В чл. 8 от договора е
предвидено, че върху усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължи
договорна лихва, посочена в договора, която се начислява ежедневно, а в чл.8,ал.
2, че с подписване на договора кредитополучателят се задължава да върне на
кредитора усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задължения по
договора и разходи за събиране, описани в договора или Условията, в случай, че
такива са начислени. Съгласно чл.
12 от договора, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение
на падежа (до всяко второ число на месеца за текущото задължение, дължимо от
предходния месец), същият е длъжен да предостави на кредитора обезпечението по
чл. 16 от договора, както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния
кредитен лимит, която до послужи за частично погасяване на задължението му в
срока по чл. 16 от договора, а именно три дни от датата след падежа за
заплащане на текущото си задължение. В чл. 12, ал. 2 от договора е посочен реда
за погасяване на задълженията по договора за кредит.
Съобразно
договореното между страните в чл. 16 от договора, ако кредитополучателят не
плати текущото си задължение на падежа, същият се задължава да предостави в
срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, като поръчителят
следва да отговаря на определени условия. При неизпълнение на задължението си
за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка
в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. В чл. 15 от
договора е уговорено, че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит,
кредитополучателят в качеството на залогодател
учредява в полза на кредитора в качеството на заложен кредитор, залог върху
вземанията по Трудов договор от 11.02.2011 г., сключен с Дедракс. В чл. 18, т. 3 от договора е предвидено
правото на кредитора да прехвърля по всяко време правата си по договора на
трето лице, включително да заложи вземането в полза на трето лице по реда на
Закона за особените залози, като в последния случай, уведомяването на
кредитополучателя се извършва по реда на чл. 28 от договора. В чл. 22 се сочи,
че в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е
парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15
% (петнадесет процента) от одобрения кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от
сумата от одобрения кредитен лимит, кредиторът има право да обяви цялото му
задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо. След настъпване
на предсрочната изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на
такса в размер на 120 лв., включваща разходи на кредитодателя
за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. Посочва се, че
обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините по чл.
28 от договора. След настъпване на предсрочната изискуемост, договорна лихва
спира да се начислява.
В чл. 22, ал. 4 от
договора е предвидено, че при забава за плащане на текущото задължение или на
сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи на кредитодателя
разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки
ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12,
ал.1 от договора. В случай, че кредитополучателят не предостави
допълнително обезпечение по чл.16 от договора, но заплати 15% от кредитният
лимит, съгласно чл.12, ал.1, до 5 то число на съответния месец, същият не дължи
разходи за събиране на задълженията по тази алинея, но дължи неустойка по чл.
21 от Договора в размер на 10 %. Тази неустойка е предвидено при непредставяне
на допълнително обезпечение по чл. 16 от договора и е в размер на 10 % от
усвоената и непогасена главница.
В чл. 28 от
договора е предвидено, че всички писма, покани, съобщения или други документи
между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на
адресите за кореспонденция, изпратени по факс или е-mail адрес,
посочени от страните в Договора. Кредитодателят може
да изпраща съобщения на кредитополучателя и на наличния му акаунт на интернет
страницата www. bialakarta.bg.
Кредитополучателят се задължава да уведомява кредитора
писмено в срок до 3 дни при промяна на данните. При изпълнение на задължението
за уведомявана изпратените до последния известен адрес за кореспонденция
съобщения, е уговорено, че ще се считат за валидно връчени и узнати от
кредитополучателя с изтичането на 3 дни от
изпращане.
Заявено е от заемателя, че е получил общите условия, които са приложени
и като доказателство по делото.
Съгласно чл. 14 от
Договора страните могат да сключват и анекси за увеличаване на кредитния лимит
по чл. 2, ал. 1, чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Страните са се съгласили да бъде увеличен
същия с подписването на Анекс от 27.10.2018г. към Договор за кредит „Бяла
карта" № 434345 от 10 юли 2015 г., с който кредитният лимит е увеличен на 2 500 лв.. С чл. 3 срока на
договора променен срока на договора, като е увеличен с още шест години, считано
от 27.10.2018г.
По
делото е представено и Приложение № 1 към договор за кредит „Бяля карта“ с КИД 434345 от 10.07.2015 г., представящо Общи
условия за ползване на международна платежна карта. Предвидено е, че
картата се предава лично на картодържателя, като с
подписване на протокол за предаване на картата, картодържателят
удостоверява, че е получил надлежно картата и отделен запечатан плик с ПИН.
Предвидено е, че се начисляват такси, определени в Тарифата, която се сочи, че
може да бъде променяна едностранно с 2 месечно предизвестие до картодържателя. Приложението и съдържащата се в
него тарифа са подписани от страните по договора.
На 11.11.2016 г.
между Аксес Файнанс ООД в
качеството на продавач – цедент и Агенция за събиране
на вземания ООД в качеството на купувач – цесионер е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). С него
страните са се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача свои ликвидни
и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ,
от договори за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и договори за паричен
заем по реда на ЗПФУР, сключени от Продавача с физически лица, които вземания,
ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано
от датата на неговото съставяне. В т.2.2.
е договорено съдържанието на приложението по отношение на
характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.3. от договора е
предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива
всички права върху тях, а купувачът има право да получава плащания, извършени
от длъжниците и/или поръчителите след датата на
прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително
изпълнение. В т. 4.4 от рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на
приемането на съответното Приложение №1 от страна на Купувача, Продавачът се
задължава да предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия,
съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно
т.4.5. от рамковия договор продавачът се е задължил да изпрати писмени
уведомления до длъжниците за сключения договор за
цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на
съответното Приложение №1 от Купувача.
Видно от Приложение № 1 от 28.04.2020
по Договор за цесия от 11.11.2016 г., неразделна част
от него, на цесионера е прехвърлено вземането в
договор за кредит 434345 от 10.07.2015 г. в размер на 3 293,74
лв., включващо главница в размер от 2 798 лв., заемни такси и
лихви. С Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание
чл. 4.4. от рамковия договор, прието като
доказателство по делото, продавачът – цедент е
потвърдил прехвърлянето на вземанията.
Аксес файнанс ООД е упълномощило ищцовото дружество да уведомява всички длъжници
по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредити, които дружеството е цедирало, съгласно
рамковия договор от 11.11.2016 г..
По делото не се представиха доказателства,
че ищецът е уведомил ответницата за извършената цесия преди датата на
иницииране на заповедното производство.
На 06.07.2019 г. ищецът е изпратил sms-съобщение на телефонен номер **********,
че обявява задължението по кредит 434345 в размер на 3 598, 74 лв. за
предсрочно изискуемо. Не се установява, че ответницата е титуляр на посочения
телефонен номер
От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 10.07.2015 г.-дата
на сключване на договора, до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед да изпълнение по чл. 410 ГПК-03.11.2020 г. И.Г. е усвоила общо сумата
от 56 596, 22 лв., а е извършила плащания в размер на 56 819 лв., като последното
плащане е на 20.12.2019 г. С така платените суми са осчетоводени следните
погасявания на задължения по договора за кредит, а именно: погасена главница в
размер от 53 797, 56 лв., погасена договорна лихва в размер от 1 575,
18 лв., погасени неустойки в размер от 1 082, 97 лв., погасени
разходи за събиране на вземанията в размер от 232,50 лв., законни
лихви-131,04 лв.. За периода от 23.04.2019г., до подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК размерът на усвоената сума е 3 066,10
лв.. Размерите на задълженията по договора за кредит към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са както следва: главница в
размер от 2 798, 66 лв., неустойка за неизпълнение по чл. 21 от договора в
размер на 217,67 лв.. Размерът на законната лихва за периода 07.07.2019 г. до 27.10.2020 г. върху неизплатената част от
главницата е 372,38 лв. След датата на цесията не се установява да са
извършвани плащания от страна на ответника. Установява се, че
размерът на лихвата за забава за периода от 06.09.2016 г. до
30.04.2018 г. е 88,03 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
За да се уважат предявените искове
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за цесия/ и в претендирания
размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да
докаже наличието на сключен договор за кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита, настъпване на предпоставките
за изискуемост на претендираното обезщетение за забава, като установи
вземанията си и по размер. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил
сумата по кредита. Ответникът следва да докаже, че е погасил
задължението.
Предвид че се касае за вземания,
произтичащи от договор, сключен с потребител, съдът е длъжен служебно да следи
за наличието на неравноправни клаузи, при преценка на основателността на
исковата претенция.
Не се спори между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява, че между Аксес Файненс ООД и ответницата на
10.07.2015 г. е сключен договор за револвиращ кредит,
по силата на който на И.Г.И. е предадена кредитна карта с кредитен лимит от 100,
00 лв.. С подписан двустранно от страните анекс към него от 27.10.2018 г. е
изменен чл. 2, ал. 1 от Договора, като е увеличен размерът на кредитния лимит
на 2 500 лв. и срокът на договора е удължен с още шест години, считано от
27.10.2018 г.
Договорът за револвиращ
кредит е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма и има
минималното предвидено в чл. 11, ал. 1 ЗПК съдържание, съобразно неговите
специфики. В него е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването
му; лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му; годишният
процент на разходите по кредита; условията за издължаване на кредита от
потребителя; начинът, по който се формира общата сума по кредита по смисъла на
чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими за целите на погасяването; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка за извършените и предстоящите плащания. Посочено
е право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата. На страните са предоставени общите условия.
Револвиращият кредит е вид заем, при
който кредитоползвателя разполага с определена сума,
като може да я използва частично или изцяло, но му се начислява лихва само
върху частта, която използва. Затова към него неприложимо е изискването за
приложение на погасителен план, както и за посочване на общата сума по кредита
като цифрово изражение.
Съдът намира, че между цедента
Аксес Файненс ООД и
длъжника И.Г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на
сключения договор за револвиращ кредит.
При действието му ищцата е усвоила сума в
размер на общо 56 596, 22 лв., а е погасила задължения в размер на
56 819 лв.. За периода след 23.04.2019г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение усвоената сума е 3 066,10
лв., поради което възражението, че не й е предоставена сума по договора за револвиращ кредит в размер на 2 800 лв. е
неоснователно. С извършените плащания са погасени главница в размер на
53 797, 56 лв., 1 575, 85 лв.-договорна лихва, 1 082,97 лв.-неустойки,
235,50 лв.-разходи за събиране на вземания, 131,04 лв.-законна лихва. Останали
са неплатени главница в размер на 2 798,66 лв., договорни лихви в размер
на 212,67 лв., неустойки в размер на 217,67 лв., законна лихва в размер на
64,74 лв. или общо 3 293,74 лв.
Вземането е цедирано
в полза на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г., на 28.04.2020 г., когато е индивидуализирано с
приложение № 1.
Действително за цесията длъжницата не е
уведомена преди предявяване на иска от цедента или цесионера, тъй като ищецът не представи доказателства кога
й е връчено приложеното по делото уведомление. Неоснователно е обаче реливираното в заповедното производство възражение на
ответницата, че поради недоказано уведомяване на длъжника от цедента не е възникнала обвързаност на длъжника спрямо цесионера, съгласно чл. 99 ал.4, вр.
с ал.3 ЗЗД, независимо от приложено към исковата молба, изходящо от цедента уведомление за цесията, поради липса на надлежно
уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него
договор за паричен заем. Съгласно Решение № 123 / 24.206.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год.
на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І
т. о, Решение 78/09.07.2014 г. по т.д. 2352/2013 г. на II т.о. на ВКС поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,
по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента
за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.
4 ЗЗД. Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото
дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да
предяви настоящия иск. В трайната съдебна практика е прието също,
че действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта
е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка длъжникът има
интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато е платил
на ненадлежен кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен
кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на
вземания по договора за цесия.
При
преценка за наличието за нищожни клаузи в договора за револвиращ
кредит и за съответствието му с изискванията на чл. 143-148 ЗЗПК, съдът намира
за основателни възраженията на ответницата, за нищожност уговорките за
заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 16 от договора,
такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител. Съдът счита
за нищожна и клаузата в договора, с която е уговорен размерът на договорното
възнаграждение.
Съгласно
чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че
той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че
някоя клауза е договорена индивидуално.
Критериите дали е налице нищожност
на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за
спазването на добрите нрави по иск за дължимост на
неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и
на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./
Освен обезпечителна и обезщетителна,
по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна
функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за
неосигуряване на обезпечение. Клаузата, че при неплащане на текущото
задължение на падежа длъжникът се задължава в тридневен срок да предостави
допълнително обезпечение поръчител,
което да отговаря на редица трудно изпълними условия и че при неизпълнението му
дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за месеца, както и че неустойка се начислява за
всяко задължение за месеца, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, за неизпълнение на
задълженията на длъжника по договора за заем, като противоречи на
добрите нрави, както и на императивните разпоредби на ЗПК. Този извод следва от
заложените критерии относно исканото обезпечение, което ги прави отнапред
невъзможни за изпълнение в уговорения срок, както и от поставените ограничения
пред потребителя в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му.
Посочените от кредитора изисквания, на които следва да отговарят, както и
краткия срок, в който следва да го осигури, ограничава правата и възможностите
на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. В
случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма
свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител,
чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора. Твърде
краткия срок от три дни, в които следва да бъде осигурен поръчителя, прави изпълнението
на задължението обективно невъзможно. При това положение и изначалното
предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва
извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза
изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема
към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на
обезпечение, а създава единствено предпоставки за начисляването на тази
неустойка. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката
всъщност се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Задължението за
предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга
пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му
кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за
вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни
затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента
на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя.
Цитираната клауза не е индивидуално
уговорена, а е включена предварително в
договора и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му,
доколкото само кредиторът може да променя в една или в друга
насока условията на договора, а потребителят има право ако не е съгласен
единствено да се откаже от договора. Възможността за преговори с кредитора и
евентуално изменение на клаузи от ОУ по взаимно съгласие на страните е
изключено и предпоставя вземане на еднолични
решения и независимост на кредитора сам да промени условията
така, както сметне за добре в хипотеза, когато това се отнася за основните и
съществените елементи от конкретния договора за револвиращ
кредит, сключван с потребител. Това го поставя в доминиращо положение спрямо
потребителя.
По отношение на договорната лихва, съдът
намира, че макар страните да не са
ограничени да уговарят възнаградителна лихва над
размера на законната лихва от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, в случая процесните договорни клаузи не са уговорени индивидуално.
Съгласно представените доказателства, в договора заемателят
е декларирал, че е запознат предварително с всички условия по него, от което не
може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието
им. Съдът счита, че клаузата за възнаградителна лихва не е индивидуално уговорена -
изготвена е предварително, представянето им на заемателя
от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Освен това съдът намира, че въпросната клауза е
сключена в условията на неравнопоставеност, водеща до нищожност, поради
противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че мнозинството от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави
са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона /чл. 26, ал.1 ЗЗД/. Една сделка противоречи на добрите
нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели
недобросъвестна конкуренция; използва се монополно
положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. Съгласно трайно
установената практика на ВКС ( решение № 906/ 30.12.2004 г., по гр. д. №
1106/2003 г., на ІІ-ро гр. отд.
на ВКС; решение № 378/ 18.05.2006 г., по гр. д. № 315/2005 г., на ІІ-ро гр. отд. на ВКС;
определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) за противоречаща на добрите нрави, нарушаваща
принципа за справедливост, понеже се създава възможност за неоснователно
обогатяване, се счита клауза за лихва, многократно превишаваща размера на
законната лихва за просрочени задължения, която се определя от
Държавата, като се застъпва виждането, че уговорка за лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва при липса на обезпечение, какъвто е
настоящия случай е противна на добрите нрави. В процесния
договор уговореният размер на фиксиран годишен лихвен процент по заема
надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което настоящ състав го
намира за нищожен на основание противоречие с добрите нрави /26, ал.1, пр. 3
ЗЗД/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
съгласно ал. 2 обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Въведената в договора за кредит отговорност
за отнапред определени разходи – чл. 22, ал.4 и ал. 5 от
договора, представлява по съществото си неустойка, дължима при
забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не е
плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на
тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост
изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения и на основание чл. 21
ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на договора, а именно: чл. 16 и чл. 21,
чл. 22, ал. 4 и 5 са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по договора за кредит.
По отношение на възражението за липса на
доказателства за предсрочна изискуемост на вземанията, предмет на настоящото
производство, съдът счита същите за основателни.
С оглед задължителните указания по
тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР
№ 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г.
на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника
срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт уговорен като
основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до
длъжника.
В настоящия случай, ищецът не доказа
предсрочната изискуемост да е обявена на длъжницата така, както е уговорено в
чл. 22, ал. 1 от договора, а именно по начините, посочени в чл. 28. Това
обстоятелство не може да се счита за установено от представените доказателства
за изпращане на sms съобщение, тъй като
този начин на уведомяване не е уговорен между страните, а и от представеното
извлечение не може да се установи кой е неговият адресат. Освен това номерът,
на който е получено, не е посочения от ответницата в договора телефонен номер
за контакти с нея.
Въпреки това обаче, съгласно приетото с ТР
№ 8/ 02.04.2019 г., по т. д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, макар предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. Предвид на това следва да бъдат присъдени вземанията с настъпил
падеж към приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, които са
установени от вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза. Действително договорът за кредит
"Бяла карта" е сключен за срок от 6 години, но падежът на
задълженията по него настъпва не с изтичането на този срок, а съобразно
приетите с клаузите на договора срокове. Съгласно предмета на договора
дължимите от кредитополучателя усвоени суми от предоставения му кредитен лимит
и лихви следва да се погасяват ежемесечно (чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от договора за
кредит).
Ответницата е усвоила заемна сума в размер
на 56 569,22 лв. в периода от 17.07.2015 г. до 05.06.2019 г., а за периода след
23.04.2019г. до датата на подаване на заявлението за издаване на за изпълнение
3 066,10 лв., а е извършила последно плащане на 20.12.2019 г.. Към 06.07.2019
г., видно от заключението на вещото лице, задължението е възлизало на общо
3 517, 46 лв., от което главница в размер на 3 188,80 лв., договорна
лихва размер на 16,79 лв., неустойка
279,87 лв., разходи за събиране 12,50 лв. и 19,50 лв. законна лихва. След тази
дата са извършваните плащания, но до датата на подаване на заявлението в съда
03.11.2020 г. е останала непогасената главница е в размер на 2 798,66 лв.,
т.е. изискуемостта на вземането е настъпила за тази сума.
Доколкото И.И. е
изпаднала в забава относно плащането на главницата, то се дължи и обезщетение
за забава, което е изчислено от вещото лице е в размер от 372,38 лв. за периода
от 07.07.2019 г., до 30.04.2018 г.
Направените
от ответницата плащания в размер на 1 575, 18 лв. договорна лихва,
1 082, 97 лв. неустойки и 232, 50 лв. разходи за събиране на вземания, с
оглед нищожността на основанията, които ги пораждат съдът приема за недължимо
дадени. Сумата от общо 2 890, 65 лв., с която тези задължения са погасени
следва да бъде отнесена към погасяване на задълженията за главница и лихва за
забава. Като съобрази чл. 76, ал. 2 ЗЗД и постигнатите уговорки в чл. 12, ал. 2
от договора за револвиращ кредит, съдът, счита че
изцяло погасено е вземането за лихва за забава върху главницата в претендирания размер от размер на 129,10 лв. и искът в тази
част следва да се отхвърли като неоснователен. Вземането за главница е погасено
до размера от 2 761,55 лв., а
оставащият непогасен размер е 37,11 лв.,
до който искът следва да се уважи, а над тази сума до претендирания
размер от 2 798,66 лв. да се отхвърли като неоснователен. Върху
сумата ат 37,11 лв. се дължи законна лихва, на осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-03.11.2020 г., до окончателното плащане на сумата.
Съобразно изхода на спора разноски се
дължат и на двете страни разноски съобразно уважената и отхвърлената част от
иска. В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски
в заповедното и исковото производство.
Искането на страните за заплащане на
разноските е заявено своевременно.
От ищеца са направени разноски за държавна
такса в настоящото производство в размер на 94,79 лв., от които съразмерно
уважената част на иска, ответницата И.И. следва да
бъде осъдена да заплати 1,20 лв.
Ищецът е направил разноски за депозит за
вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00 лв.,
от които ответницата следва да бъде осъдена заплати 2, 54 лв.
На ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат и разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт в минимален размер от 100,00 лв., съгласно чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които да се възложат в тежест
на ответника И.Г.И.. Определеният размер на възнаграждението е съобразен със
защитавания материален интерес, с фактическата и правна сложност на делото, с
броя на проведените заседания и с извършените от процесуалния представител
действия. По споровете, произтичащи от потребителските договори има трайно
установена константна практика, производството по делото е приключило в едно
съдебно заседание, на което процесуалния представител не се е явил, поради
което определения размер на възнаграждение от 100,00 лв. се явява справедлив.
Неоснователно е искането за заплащане на
възнаграждение за завеждане на делото, предвид че видно от съдържанието на пълномощно,
на юрисконсулта са предоставени права да извършва широк кръг от процесуални
действия, в това число и процесуално представителство пред съд, в чийто обем
влиза и задължението му да за подготовка за предявяване на иск.
В заповедното производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 67,16 лв., от които съразмерно
уважената част от иска се дължат 0,75 лв.
На ищеца се дължат и разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50,00
лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, по изложените
по-горе съображения. За разликата над него до претендираните 200,00 лв. искането следва да се
отхвърли.
На ответника се дължат разноски за
процесуално представителство съразмерно отхвърлената част от иска. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие между И.Г.И. и адв. Даниела Калпазанова, от
който е видно, че е уговорено адвокатско възнаграждение по гр. д. 284/2021 г. е
в размер на 600,00 лв.. Съдът като обсъди релевираното
от ответника възражение за прекомерност на разноските и като съобрази
защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените заседания и извършените процесуални действия, счита същото за
основателно. По тези съображения смята, че следва размер на адвокатското
възнаграждение да се намали до този, определен по реда на определен съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 434,94 лв., от който на ответницата,
съобразно отхвърлената част от иска, се дължат 429,42 лв.
Поради гореизложеното, настоящият състав
на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сумата
от 37,11 лв. /тридесет и седем лева и 11 ст./ - главница, дължима по
договор за кредит „Бяла карта“ № 434345 от 10.07.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК-03.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3 по описа за 2021 г. на Районен
съд Велинград, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против И.Г.И., ЕГН:
********** искове за разлика между претендираната сума от 2 798,66
лв. главница и установената сума в размер от 37,11 лв. и за сумата от 129,10 лв.-обезщетение за забава за
периода от 07.07.2019 г. до 27.10.2020 г., дължими по
договор за кредит „Бяла карта“ № 434345 от 10.07.2015 г..
ОСЪЖДА
И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет. 3, разноски за държавна такса съразмерно уважената част от иска по
ч.гр.д. № 3 по описа за 2021 г. на Районен съд Велинград в размер на 0,75 лв. /седемдесет и пет стотинки/ и 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 1,20
лв. /един лев и 20 ст./-държавна такса, 2,54 лв. /два лева и 54 ст./-разноски за
съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно уважената част от иска по гр.д.
284/2021 на Районен съд Велинград и 100,00 /сто лева/ юрисконслултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3 да заплати на
И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес ***
разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. 284/2021 г. на Районен съд
Велинград в размер на 429,42 лв. /четиристотин двадесет и девет лева и 42 ст./.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И. Пенчева