Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, …………2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14192 по описа за 2015 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г.Д.Т. против „Д.З.” АД, правоприемник на ЗАД „В.“ АД, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищецът твърди, че на 03.07.2015 г., около 11:45 ч., претърпял
пътно-транспортно произшествие, като пътник в лек автомобил „Ландровер Рейндж
Ровер“ с рег. № *****MA, движещ се по автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. София към гр.
Пловдив. Твърди, че пътно-транспортното произшествие настъпило по вина на водача
на автомобила - Д.Щ.А., чиято отговорност била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” от ответното дружество. В резултат на
пътно-транспортното произшествие ищецът получил следните телесни повреди –
разкъсване на връзките на колянна става, на предна кръстна връзка и преден рог
на медиалния диск. За лечение на телесните повреди били извършение две
операции, от които ищецът претърпял интензивни болки и страдания. Към настоящия
момент продължавал да изпитва болки и страдания. Моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.07.2015г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между осъщественото пътно-транспортно
произшествие и претърпените от ищеца неимуществени вреди; оспорва размера на
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът
следва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие за лекия автомобил марка „Ландровер Рейндж Ровер“, с рег. № ****** е имало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество.
От представената по делото автотехническа експертиза, която съдът приема,
се установява, че участъкът от автомагистралата, по който се е движил процесният
автомобил, е с еднопосочно движение с две ленти с ширина 2х4 м., разделени от
прекъсната осева линия, отдясно е разположена аварийна лента при обща ширина на
пътя от 11 м. Вещото лице е установило следния механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие: на прав участък за движение с две ленти в
едно направление и аварийна лента, при висока скорост, автомобилът се е
отклонил надясно, завъртял се е и се е ударил в дясната мантинела. След
плъзгане по мантинелата около 30 м., автомобилът се е завъртял и се е
преобърнал на лява странична част, след което е останал в покой. При изследване
на възможността от техническа страна водачът да избегне пътно-транспортното
произшествие, експертът е приел, че ударът е предотвратим, ако водачът се бе
движил със скорост, при която не би изгубил контрол върху управлението на
автомобила – в процесния случай 95 км/ч, и не би допуснал „навиване на волана” при скорост над 100 км/ч. Вещото лице е посочило, че скоростта на автомобила към
момента на пътно-транспортното произшествие е била 117 км/ч. Според експертизата, причина за катастрофата е
високата скорост на движение на автомобила, рязката употреба на спирачки и
органите на управление на автомобила, при което водачът е загубил контрола
върху управлението на автомобила и е излязъл извън платното вдясно, ударил се е
в мантинелата, завъртял се е и се е върнал в дясната част на пътното платно,
където се е преобърнал странично на лявата част.
В своите показания св. Г. Л.К.– колега на ищеца, заявява, че пътували
заедно към морето на 03.10.2017г. Според него, ищецът карал с „нормална
скорост”, в рамките на предвиденото ограничение на скоростта за съответния
пътен участък - 120-130 км/ч. при ясно слънчево време. Всички пътници пътували с обезопасителни колани. Ищецът се намирал на
мястото до водача и ударът настъпил от неговата страна. Автомобилът не бил
удрян от друга кола. Непосредствено след инцидента ищецът бил изведен от
автомобила с помощта на останалите пътници и бил транспортиран към болница,
където при прегледа се установило, че има нараняване на дясното коляно.
С оглед на приетата автотехническа експертиза и показанията на свидетеля Кръстев, съдът прие за доказано по делото, че
поведението на водача на л.а„Ландровер Рейндж Ровер“, с рег. № *****MA – Д.Щ.А., е противоправно и виновно. Същият е нарушил
чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни при избиране
скоростта си на движение да се съобразяват с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Същите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че при процесното пътно-транспортно произшествие ищецът е получил
травма на лява колянна става с
увреждане на двата мениска и предна кръстна връзка. При преглед на медицинските
документи, представени по делото, вещото лице е установило, че след
първоначалното постъпване и оказаната първа помощ в УМБАЛ „Св. Анна“АД
непосредствено след инцидента ищецът е бил диагностициран с контузия на лява
колянна става, без данни за фрактура. На 13.07.2015г. ищецът е постъпил за
лечение в СБАЛТОСМ „Проф. д.р Д. Шойлев“ ЕАД, където са били установени
увреждания на двата мениска, на предна кръстна връзка и възпаление на
вътрешната обвивка на лява колянна става. Проведено е артроскопско оперативно
лечение, изразяващо се в пълно изрязване на вътрешния мениск, частично
изрязване на външния мениск и частично изрязване на възпалената обвивка. На
19.10.2015г. ищецът е постъпил в МБАЛ „Света Богородица“АД, гр. София, където е била извършена пластика на
предната кръстна връзка чрез ВТВ метод, при който за възстановяване на връзката
е използвана част от сухожилието на капачката. Вещото лице е извършило медицински
преглед на ищеца на 10.12.2017г., при който е установило наличие на оперативен
белег по предната страна лявата колянна става под капачката с надлъжен ход и
дължина около 10 см. и три надлъжни белега от по 2 см. След артроскопското лечение,
движенията на левия крайник са възстановени в пълен обем, но е налице
нестабилност/халтавост/ на колянната става. В
открито съдебно заседание от 31.01.2018г. вещото лице заявява, че
нестабилността се изразява в по-голямо
движение на подбедрицата настрани и е резултат от проведеното оперативно
лечение и премахването на мениска. При тази нестабилност на лявата колянна става ищецът може да ходи
нормално, но не и да спортува интензивно. Според заключението на вещото лице,
през периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като през първите
две седмици след оперативните лечения болките са били с по-голям интензитет.
При нормално протичане на лечебния процес възстановителният период е около 4-6
месеца.
С оглед на медицинската експертиза съдът приема за установени
по делото претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка между тях и процесното пътно-транспортно
произшествие.
Осъществен е ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на
пътно-транспортното произшествие - 31 г., вида на телесната повреда – средна
телесна повреда, изразила се в травма на лява колянна става с увреждане на
двата мениска и предна кръстна връзка, продължителният лечебен и
възстановителен период - около 6 месеца, обстоятелството, че на ищеца е било извършено
оперативно лечение, изразяващо се в пълно изрязване на вътрешния мениск,
частично изрязване на външния мениск и реконструкция на предна кръстна връзка,
претърпените от ищеца болки и страдания от нанесените телесни повреди, които са
били по - интензивни по време на произшествието и в първите две седмици след
оперативните лечения; обстоятелството, че е възстановен напълно обемът на
движение на долния ляв крайник, но са останали последици от травмата – оперативни
белези и лявата колянна става е нестабилна, което не пречи на нормалния ход на
ищеца, но не му позволява да спортува.
Като
отчете горепосочените обстоятелства, съдът
определи размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на
основание чл.52 от ЗЗД, от 30 000лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 40 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По искането за законна лихва:
Началният момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на
обезщетение за вреди, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. В случая, дължимото от ответника
обезщетение за забава следва да се присъди от датата на настъпване на
увреждането – 03.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
240лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл. 25, ал.2, вр. ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 75лв.,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв.В.А. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1297,50 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 1200
лв. върху уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Г.Д.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от средна
телесна повреда: травма на лява колянна става с увреждане на двата мениска и
предна кръстна връзка, причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 03.07.2015г. по вина на водача на л.а „Ландровер Рейндж Ровер“, с рег. № *****MA – Д.Щ.А., по време на действие на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 03.07.2015г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД да заплати на Г.Д.Т., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 240лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Г.Д.Т. да заплати на „Д.З.“ АД на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 75лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД да заплати на адв. В.Т.А. ***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1297,50 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
ДТ върху уважения иск в размер на 1200 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ :