Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 348 07.10.2019
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №400 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното
Производството е с
правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на „Хелиос СЗ” ООД със седалище и адрес
на управление гр.Стара Загора , ул. „СВ.К.Б.” №31Б, представлявано от управителя
Д.Г.Д. против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” гр. София за присъждане на парично обезщетение в размер на 900 /деветстотин/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 24-001473 от 04.01.2018 година,
издадено от директора на „Инспекция по труда„ гр. Стара Загора, ведно със
законната лихва от 10.01.2018 година до деня на завеждане на исковата молба в
размер на 85,17 лева и 30,92 лева, представляваща законна лихва за периода от
30.05.2018 година до датата на завеждане на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че спрямо дружеството
било издадено наказателно постановление
№ 24-001473 от 04.01.2018 година, издадено от директора на „Инспекция по труда„
гр. Стара Загора, с което му е наложено
административно наказание: „имуществена санкция” в размер на 4000 лева и на
основание чл. 416,ал.5 от КТ във връзка с чл. 414,ал.3 от КТ за нарушение на
разпоредбата на чл. 61,ал.1 от КТ, което
е отменено с решение №381 от 29.05.2018 г. по а.н.д. № 237 по описа за 2018
година на Районен съд гр. Стара Загора., потвърдено с решение №322 от 17.10.2018
година по к.а.н.д. № 319 по описа за 2018 година на Административен съд гр.
Стара Загора. Решението е влязло в законна сила на 17.10.2018 г. Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално
представителство и защита по образуваните дела, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева съгласно договор за правна помощ и съдействие
от 10.01.2018 г. и 300 лева, съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 30.05.2018 г. и разноските в настоящото
производство.
Иска се от съда да
осъди „Главна инспекция по труда” гр. София да заплати на „Хелиос
СЗ” ООД - гр. Стара Загора сумата от 900 /деветстотин/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 24-001473 от 04.01.2018 година,
издадено от директора на „Инспекция по труда„ гр. Стара Загора , ведно със законната
лихва от 10.01.2018 година до деня на завеждане на исковата молба в размер на
85,17 лева и 30,92 лева , представляваща законна лихва за периода от 30.05.2018
година до датата на завеждане на исковата молба.
Ответникът „Главна
инспекция по труда” гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. в писменото си становище,
релевира доводи, че искът
е неоснователен, респективно алтернативно твърди, че договореното адвокатско възнаграждение е
прекомерно с оглед предмета на делото и следва да бъде намалено частично.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения
иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се
изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, а също застъпва
тезата, че следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение с оглед
сложността на делото.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С наказателно
постановление № 24-001473 от 04.01.2018 година, издадено от директора на „Инспекция
по труда„ гр. Стара Загора на ищеца му е наложено административно наказание:
„имуществена санкция” в размер на 4000 лева и на основание чл. 416,ал.5 от КТ
във връзка с чл. 414,ал.3 от КТ за нарушение на разпоредбата на чл. 61,ал.1 от КТ. Наказателното постановление, е
отменено с решение №381 от 29.05.2018 г. по а.н.д. № 237 по описа за 2018
година на Районен съд гр. Стара Загора., потвърдено с решение №322 от
17.10.2018 година по к.а.н.д. № 319 по описа за 2018 година на Административен
съд гр. Стара Загора. Решението е влязло в законна сила на 17.10.2018 г.
В съдебното
производство по оспорване на НП пред Районния съд „Хелиос СЗ” ООД е
било представлявано от адвокат с приложено пълномощно. С договор за правна
защита и съдействие от 10.01.2018
г ищецът
е възложил на адв. И.Н. да осъществи „правна защита и съдействие пред РС
, Административен съд по обжалване на наказателно
постановление № 24-001473 от 04.01.2018
година, издадено от директора на „Инспекция по труда„ гр. Стара Загора. С
договор за правна защита и съдействие от 30.05.2018г. ищецът е възложил на адв. Н. да му окаже правна помощ и съдействие, изразяващи
се в процесуално представителство пред Административен съд гр. Стара Загора и
изготвяне на отговор по касационната жалба.
По делото е приложено АНД № 237/2018
г. по описа на Районен съд Стара Загора и к.а.н.д. № 319 по описа за 2018
година на Административен съд гр. Стара Загора.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Съдът намира
предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена
«отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването,
поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по
повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата
молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено
наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на
административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в
случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното
постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая
претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява
властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни
последици.
Въведените като
основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно
материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените
съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ОСК на ВАС и
на ГК на ВКС
се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу
надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се
включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на ответника „Главна инспекция
по труда” гр. София, респ. „увреждането” на ищеца се
основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му са наложени административни наказания „ глоби”. След
като това наказателно постановление е отменено изцяло, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира
повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.
За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред,
процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази връзка дела,
ищецът е ангажирал адвокат И.Н.. С договор за правна защита и съдействие
от 10.01.2018 г ищецът е възложил на адвокат Н., да осъществи
„правна защита и съдействие пред РС , Административен съд по обжалване на
наказателно постановление № 24-001473 от
04.01.2018 година, издадено от директора на „Инспекция по труда„ гр. Стара
Загора, за което е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 600 лева. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 600 лева за процесуално представителство пред
Районен съд гр. Стара Загора.
От друга страна с договор за правна
защита и съдействие от 30.05.2019 г. ищецът е възложил на адв. Н. да му
окаже правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Административен съд гр. Стара Загора и изготвяне на
отговор по касационната жалба, за което е договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 300 /триста / лв, направени
от ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство. Съдът намира, че
е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за
адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като
адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради
и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно
постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени
вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния
резултат. Възлагането от « Хелиос СЗ» ООД
гр. Стара Загора процесуално
представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото
НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от
издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на
интересите му, като санкционирано лице.
В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват
непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно
обвинение, обективирано в издаденото спрямо «Хелиос СЗ» ООД гр. Стара
Загора наказателно постановление № 24-001473 от
04.01.2018 година, издадено от директора на „Инспекция по труда„ гр. Стара
Загора. Същата подлежи на възстановяване от
бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния акт, доколкото отмяната на наказателното постановление води
до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно
обвинение.
Адвокатският хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето
с оглед повдигнатото
му обвинение. При
ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от
значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за
професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и
разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е
направен с оглед личността на пълномощника. Съгласно чл. 18,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7,ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко
от 300 лв за една инстнация В настоящия случай е договорено адвокатско
възнаграждение за една инстанция е малко над минимално определение размер от 510 лева за
въззивната инстанция и в минималния размер пред касационната инстанция . Този
размер не е прекомерен,. Поради което възражението на ответника за прекомерност
на договореното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно с оглед
практическата и правна сложност на делата , образувани по оспорване на наказателно
постановление № 24-001473 от 04.01.2018 година, издадено от директора на Инспекция
по труда „ гр. Стара Загора
Доколкото
въпросът за заплащане на лихва не е уреден в ЗОДОВ, на основание § 1 от ЗР на
същия нормативен акт, се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Съгласно
чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Поради което се явява и основателна
претенцията за ищеца за заплащане на лихви за забава.По аналогия на точка 4 от
по тълкувателно решение 3 /2004 г. по тълкувателно дело №3 /2004 г на ВКС
началния момент на изискуемостта на лихвата е отмяна на административния кат с
влязло в сила съдебно решение . Отмяната на наказателното постановление е
станало окончателно с решение №322 от 17.10.2018 година по к.а.н.д. № 319 по
описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара Загора Решението е влязло
в законна сила на 17.10.2018 г и от дата 17.10.20198 година следва да се уважи
претенцията за присъждане на лихва върху главницата от 900 лева до
окончателното й изпащане Поради което следва да се отхвърли искането за присъждане
на законната лихва от 10.01.2018 година
до деня на завеждане на исковата молба в размер на 85,17 лева и 30,92 лева ,
представляваща законна лихва за периода от 30.05.2018 година до датата на
завеждане на исковата молба, като недоказани
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на
делото, следва да бъде уважено, искането на „ Хеилиоз СЗ” ООД гр. Стара Загора за присъждане на направените по делото разноски
частично. Ищецът е договорил за защита на интересите в настоящотото
производство възнаграждение в размер на 600 лева Съгласно чл. 7,ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за защита по дела с интерес до 1000 лева
възнаграждението за адвокат е в размер на 300 лева . С оглд тази разпордба и
пракическата и правна сложност на делото на ищеца следва да сде присъдят
разноски в настоящото производсто както следва : държавна такса в размер на 25
лева и адвокатско възнагражедение в размер на 300 лева, като следва да се отхвърли
пренетцията за залащане а адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева , като
неоснователна Поради което изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” гр. София следва да се следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер 325/ триста двадесет и пет лева,представляващи направените по делото разноски.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” гр. София да заплати на Хелиос
СЗ”ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора , ул. „ К.Б.” №31Б,
представлявано от управителя Д.Г.Д. сумата от 900 /деветстотин / лева за претърпени
от него имуществени вреди, вследствие
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 24-001473 от
04.01.2018 година, издадено от директора на Инспекция по труда „ гр. Стара
Загора , ведно от със законната лихва върху главницата от 900 лева, считано от
17.10.2018 година , до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
заплащане на законната лихва от 10.01.2018 година до деня на завеждане на
исковата молба в размер на 85,17 лева и 30,92 лева , представляваща законна
лихва за периода от 30.05.2018 година до датата на завеждане на исковата
молба., като неоснователен
ОСЪЖДА Главна инспекция по труда” гр. София да заплати на Хелиос СЗ”ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора , ул. „ К.Б.” №31Б, представлявано от управителя Д.Г.Д. сумата от размер 325/ триста двадесет пет/ лева, представляваща
направените от него разноски , като
отхвърля искане за заплащане на разноски до размера от 625 лева, като
неоснователно
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
СЪДИЯ: