РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пловдив, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20235000600264 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд признал
подсъдимия П. И. Б. за виновен в това, че в периода от 16.04.2020 г. до
03.06.2020 г. в гр. *, обл.*, при условията на продължавано престъпление е
използвал данни от чужд платежен инструмент – дебитна карта „*“ №*,
издадена от банка „*“ АД гр.*, клон *, с титуляр М. Д. П., ЕГН **********, от
гр.., обл.., без съгласието на титуляра, в следствие на което е осъществил
плащания към „.“ЕООД, ЕИК . общо в размер на 900 лева, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление и на основание чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1
и чл.54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС съдът определил
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.
На осн. чл.68, ал.1 НК било приведено в изпълнение наказанието от
1
шест месеца лишаване от свобода по нохд № 274/2017 г. по описа на Районен
съд-Първомай, като съдът постановил това наказание да бъде изтърпяно
изцяло и отделно от наказанието по настоящата присъда при първоначален
„строг“ режим.
Съдът се разпоредил с разноските.
Срещу присъдата е постапъли жалба от защитника на подсъдимия с
доводи за неправилно приложение на материалния закон. Според защитата
съдът превратно е тълкувал доказателствата и неправилно е стигнал до
извода, че подсъдимият следва да понесе наказателната отговорност.
Алтернативно се претендира явна несправедливост на наложеното наказание,
като се претендира намаляване на размера му.
Представителят на Апелативната прокуратура споделя съображенията
за явна несправедливост на наказанието „лишаване от свобода“ и предлага в
тази част присъдата да бъде изменена и размерът на наказанието да бъде
намален. Изразява несъгласие с възражението за неправилно прилагане на
материалния закон, като намира присъдата за обоснована и законосъобразна и
в тази й част предлага да бъде потвърдена. Според него фактическата
обстановка е правилно установена, деянията на подсъдимия са доказани по
категоричен начин и по делото няма допуснати процесуални нарушения и в
този смисъл предлага да бъде постановен въззивния съдебен акт.
Защитата на подсъдимия поддържа въззивната жалба. Оспорва
доказаността на обвинението. Алтернативно предлага намаляване на
определения размер на наказанието, който намира за явно завишен.
Подсъдимият изразява съжаление, че колегата му е пострадал и иска
оправдателна присъда.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Към инкриминирания период от време подс. П. Б. и свид. М. П.
работели като * в завода на „*“ АД гр.*, намиращ се в гр.*, с работно време от
08.00 часа до 16.30 часа и обедна почивка от 12.00 до 12.30 часа.
2
Пропускателният режим в предприятието се осъществявал с портал и
жива охрана, като присъствието на всички работници на територията на
завода било отчитано посредством присъстване форма 76, попълвана
ежедневно от преките ръководители/отговорници в отделите и звената,
съгласно представената справка.
Същевременно всеки работещ притежавал чип, чрез сканирането на
който било отчитано времето на влизането и излизането му в завода, като
невъзможно било преминаване на портала без регистрация и в двете посоки.
Организиран бил специализиран транспорт до мястото на работа за
желаещите да ползват същия работници, сред които бил и свид. М. П.. От
своя страна подс. Б. преимуществено ползвал личен транспорт. Ръководител
на отдел „*“ от 1996 г., както и към инкриминирания период, бил свид. М. Т.,
като в отдела му работели като * свид. М. П. и подс. П. Б.. Последните двама
ползвали общо работно помещение, явяващо се преходно с това, в което
полагал труд свид. М. Т.. В първото имало обособени четири работни места с
два работещи компютъра, които имали интернет връзка и ползването им не
било ограничено с пароли. От служебните компютри били достъпни всички
сайтове без ограничения. Същите имали само споделена папка като обща
служебна. Достъп от единия до другия компютър е нямало, което налагало
физически съответното лице да седне на компютъра, за да го използва. Също
така налични били скенер и копирна машина в помещението. Офис -
техниката могъл всеки да използва. Липсвало ограничение компютрите да
бъдат използвани и от други в предприятието, но това на практика не се
случвало.
Подс. Б. като * ремонтирал и поддържал термичните съоръжения, а при
необходимост да бъдат попълнени документи, същият работел в
гореуказаното помещение. От своя страна работата на свид. М. П. била и
конструктивна, и технологична, което налагало, от една страна, работа в
офиса – при изчертаване на самите детайли, а, от друга, когато се извършвали
технологични проби, същият посещавал ремонтния цех, както и дърводелския
такъв. Ориентировъчно около 50 процента от работното време всеки от тях
прекарвал в офиса, а остатъка - в цеховете.
Доколкото предприятието било леярско, на всеки работник през
определено време било предоставяно работно облекло, което обличал на
3
работното си място. В рамките на работния ден свид.П. се преобличал и
държал личните си вещи – чанта с намиращите се в същата портмоне, лична
карта и дебитна карта, издадена от банка „*“, по която получавал заплатата
си, в помещение, ползвано за архив от отдела, в който бил трудово
ангажиран. От своя страна, подс. Б. имал шкаф в друг цех, а прекият им
началник свид. М. Т. ползвал такъв в стаята си. Само тримата като * в отдела
имали ключ от указаното архивно помещение, но единствено свид. М. П.
използвал същото и като съблекалня.
Двамата * свид. М. П. и подс. П. Б. обядвали заедно в един от двата
стола на предприятието, като първият имал утвърден навик след това около
20-тина минути да се разхожда сам по алея, минаваща покрай реката.
Подс. П. Б. бил титуляр на разплащателна сметка №* в лева, IBAN *,
открита на 06.10.2011 г. в банка „*“АД гр.*, клон *, към която му била
издадена на 02.10.2017 г. банкова карта №*, съгласно от приложената справка
/л.129, том 1 ДПво/. Същият ползвал мобилен номер * със СИМ карта №* на
„*“ ЕАД по договор от 01.10.2019 година.
Свид. М. П. бил титуляр на разплащателна сметка в лева с IBAN *,
открита на 09.10.2012 г. в банка „*“ АД гр.*, клон *, към която му била
издадена дебитна карта „*“ №*, валидна до м.октомври 2021 година, видно от
изисканата справка /л.123-124, том 1 ДПво/. Последният ползвал мобилен
номер **********, като през последните 15 години не го е сменял и не е
ползвал допълнителен мобилен номер.
Подс. П. Б. още на 26.02.2018 г. си направил регистрация в сайта за
парични залози *, сканирайки копия на личната и дебитната си карта,
издадена от банка „*“АД с №* и изпращайки същите от личната си
електронна поща в * - * на имейла на сайта, попълвайки формата за
регистрация на акаунта, в която се изисквало освен личните данни и
посочване на телефонен номер за връзка, потребителско име, псевдоним и IP
адрес. Подсъдимият посочил личния си мобилен номер * към „*“,
потребителско име "*", псевдоним "*" и IP адрес *. Служител на сайта
разговарял с него за връзка и след проверка на посочените във формуляра
лични данни извършил потвърждение на регистрацията. Електронната си
поща в * и сайта *. Б. достъпвал чрез използване на различни устройства.
В съответствие с действащото в страна законодателство и утвърдените
4
фирмени правила, „*“ ЕЕООД имало трайно установена практика, целяща
невъзможност на интернет сайта на дружеството, посочен по-горе, да се
допускат и извършват депозити от клиенти с платежни средства на други
лица. В случай, че все пак потребител на сайта им осъществи депозит с чужд
за него платежен документ, то от страна на дружеството се предприемали
следните мерки: използваната чужда банкова карта се блокира за сайта и с
нея не могат да се правят депозити, а от клиента, в чийто профил е постъпил
депозита, се изискват снимка на пластиката на картата – лице и гръб, както и
декларация за използване на чуждо платежно средство, попълнено от
собственика на банковата карта. В изложение смисъл е представената
справка.
През месец април 2020 г. подс.Б. продължавайки с хазартната дейност,
видно от справката на л.135-136, том 1 ДПво, решил да използва данните от
чужд платежен документ, а именно от дебитната карта на колегата си свид. М.
П. с цитираните по-горе данни, при липса на знание и съгласие от страна
последния. Разполагайки с ключ от архивното помещение, ползвано за
съблекалня и съхранение на лични вещи единствено от колегата му свид. М.
П. и възползвайки се от известния му навик на своя колега да се разхожда в
обедната почивка, подс. Б. успял да преснима двете страни на личната карта и
дебитна карта на банка „*“ АД на свид. П., намиращи се в портфейла му.
След това попълнил Декларация /л.154, том 1 ДП/ от името на М. Д. П., ЕГН
**********, притежаващ лична карта № *, изд. от * на 13.10.2014 г., живущ в
гр.*, ул. „*“№18 ет.3 ап.6, с която последният декларирал във връзка с
използваната за плащане към „*“ ЕЕООД негова собствена кредитна/дебитна
карта следната информация за лицето, оправомощено да ползва картата –
псевдоним в *, с ЕГН ********** и име П. Б.; номер на карта: *; име на
картодържател - M. P., тип на картата - *, дата на валидност - 10/21, име на
банка издател: Банка *, мобилен телефон за контакт - *.
За регистрация на новите обстоятелства и потвърждаване на профила си
в * подс. Б. сканирал и представил посредством електронната си поща в * - *
на имейла на сайта копие на предна страница и гръб на лична карта №*, изд.
на 13.10.2014 г. от * на името на М. Д. П., ЕГН **********, роден на
02.09.1986 г. в гр., с постоянен адрес обл.*, общ.*, гр.*, ул.“*“ №18, ет.3, ап.6;
лична карта №*, издадена на 03.02.2017 г. от * на името на П. И. Б., ЕГН
**********, роден на * г. в гр.*, с постоянен адрес обл.*, общ. *, ул.“*“ 8,
5
както и копие на Декларация от името на М. Д. П. с ЕГН **********,
притежаващ лична карта №*, изд. от * на 13.10.2014 г., живущ в гр.*, ул.
„*“№18 ет.3 ап.6, с която декларира във връзка с използваната за плащане
към „*“ ЕООД негова собствена кредитна/дебитна карта следната
информация за лицето, оправомощено да ползва картата – псевдоним в *,
ЕГН ********** и име П. Б. и номер на карта: *, име на картодържател - M.
P., тип на картата: *, дата на валидност: 10/21, име на банка издател - Банка *,
мобилен телефон за контакт – *, предна страна и гръб на банкова карта „*“ на
банка „*“ АД с номер *, с картодържател М. П. и срок на валидност 10/21.
След верификация на новонастъпилите данни, от страна на подс. Б.
били осъществени в гр.* депозити/плащания по парични залози към „.“ ЕООД
чрез шест отделни онлайн трансакции посредством терминал *, използвайки
на данни от чужд платежен инструмент – дебитна карта „*“ №*, издадена от
банка „*“ АД гр.*, клон * с титуляр М. Д. П., касателно които липсвало
съгласие от страна на последния, които, съгласно приложените справки от
банка „*“ АД гр.* /л.123-124, том 1 ДП/ и от „*“ ЕООД гр.* /л.153, том 1 ДП/
Същевременно подс.Б. извършил и депозити/плащания по парични
залози към „*“ ЕЕООД чрез онлайн трансакции посредством терминал *, чрез
използването на своята дебитна карта, издадена от банка „*“АД с №*, видно
от приложената справка /л.135-136, том 1 ДП/, както следва:
- На 06.04.2020 г., в 7:09 ч., за сумата от 30 лева;
- На 14.04.2020 г., в 12:12 ч., за сумата от 50 лева;
- На 16.04.2020 г., в 6:16 ч., за сумата от 60 лева;
- На 05.05.2020 г., в 13:45 ч., за сумата от 400 лева;
- На 27.05.2020 г., в 9:28 ч., за сумата от 500 лева;
- На 29.05.2020 г., в 14:42 ч., за сумата от 100 лева;
- На 05.06.2020 г., в 12:09 ч., за сумата от 40 лева.
При реализирано на 05.06.2020 г. от страна на свид. М. П. влизане в
платформата за онлайн банкиране с оглед проверка наличността и
движението на паричните суми по банковата му сметка, същият установил
наличието на осъществена трансакция към „*“, макар той никога да не е имал
регистрация към „*“, в какъвто смисъл са и представените справки /л.135-136
и л.147, том 1 ДП/. Незабавно заявил блокиране на картата при осъществен по
6
телефона контакт с оператор на банката, от когото получил информация
относно възможността да направи опровержение на въпросната трансакция,
за което било необходимо да отиде в банков офис.
Още в началото на месец юни 2020 г. свид. М. П. посетил клона на
банка „* АД в гр.*, където контактувал със свид. Д. А., чиято дъщеря също
работела в завода на „*“ АД в гр.*. Поискал да му бъде направено извлечение
от разплащателната сметка поради установената липса на парични средства.
След получаване на такова, констатирани били 6 броя трансакции в общ
размер на 900 лева, които свид. М. П. оспорил по надлежния ред в
депозираното пред банката искане, описвайки всяка от тях по дата и в точен
размер. Изплатената сума му била напълно възстановена от самата банка.
Видно от представената в хода на разследването от „*“ ЕЕООД гр.*
справка /л.149-154, том 1 ДП/ банкова карта с номер * и картодържател М. Д.
П. е използвана на сайта * в профил на клиент, чиито имена се различават от
тези на картодържателя. Профилът е на П. И. Б., ЕГН **********, дата на
раждане * г., ЛК №*, издадена на 03.02.2017 г. от *, адрес по ЛК – гр.*, ул.“*“
№8, ПК *. Клиентът е регистриран на 26.02.2018 г., с email: *, с псевдоним *",
потребителско име "*", IP * и посочен телефонен номер за връзка *.
Паричните средства по залозите, осъществени на сайта * от дебитна карта „*“
№ * са депозирани именно от посочения от подс. Б. при регистрацията му в
сайта IP адрес *.
В рамките на проведената кореспонденция между подс. Б. и служител
на „*“ ЕЕООД гр.* във връзка със заявен от страна на последния проблем,
касаещ теглене от карта при осъществяване на залози, на 12.06.2020 г.
подсъдимият е информиран за оспорена трансакция на направен от него
депозит на сайта, поради което от същия е изискано представянето на
определени документи, доказващи, че плащането е било оторизирано от
собственика на платежния инструмент, а именно кредитна/дебитна карта
/гръб/, чийто номер завършва на *, попълнена и подписана декларация от
картодържателя, относно която е указано, че вече е приложена. От профила на
„*“ били представени изисканите данни относно карта с номер завършващ на
*, както и изисканата декларация от картодържателя още същия ден, но малко
по-късно лицето било уведомено, че представената декларация съдържала
неверни данни /л.137-143, том 1 ДП/.
7
Съгласно заключението по назначената в хода на разследването
съдебно-почеркова експертиза /л.40-45, том 1 ДП/, ръкописният текст и
подписът след „декларатор“ в копие от Декларация, предоставена от „*“
ЕООД, са изпълнени от П. Б..
Съдът е намерил, че описаната по-горе и инкорпорирана изцяло в
настоящите мотиви фактическа обстановка е установена по несъмнен и
категоричен начин от част от обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетелите М. П., Д. А. и М. Т., от представените по делото заключения на
вещите лица и приложените писмени и веществени доказателства.
Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите
обвинения срещу подсъдимия П. Б., първата инстанция е извършила всички
необходими процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти
относно деятелността му преди, по време и след инкриминирания инцидент.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите М. П., Д. А. и
М. Т. и ги е кредитирал изцяло. Намерил е тези показания за последователни,
ясни, точни и непротиворечиви. Отделно от това е приел, че показанията им
кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат
значение за правилното приложение на материалния закон, който извод
въззивната инстанция споделя напълно. Тези показания, закрепени по реда на
НПК имат решаващо значение за установяване на обективната истина и
въззивната инстанция споделя напълно изложените пространни съображения
в аргументацията на основният съд да ги цени и включи в общата
доказателствена съвкупност.
Сериозно внимание е обърнато и на обясненията на подсъдимия Б..
Първата инстанция ги е анализирала много внимателно, като е възприела
само част от тях, единствено в онези фрагменти, подкрепени от другите
доказателствени материали. В присъдата са изложени ясни и точни
съображения в кои части им е гласувана вяра и поради какви причини, в
частност убедително е обяснено защо съдът е приел лансираната от
подсъдимия Б. версия, че имал регистрация от 2020 г. и само три пъти през
живота си е правил интернет залагания за неистинна защитна теза.
Подробно и детайлно са изследвани от първата инстанция и
8
заключенията по назначените експертизи. Аргументирано и обосновано
Окръжния съд им е дал вяра, като изготвени компетентно, обосновано,
точно, ясно и от надлежени специалисти, притежаващи знания в съответните
области, поради което настоящия състав намира включването им в
доказателствения материал за правилно и в съответствие с изискванията на
процесуалните императиви.
Обобщено, присъдата е обоснована, като основният съд е анализирал
всички събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната
съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства,
които са му дали възможност да оформи правилно вътрешното си убеждение,
което детайлно е отразено в мотивите.
Изводите по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК са основани на
установените при спазване изискванията на процесуалния закон фактически
положения, като в съответствие с тях законосъобразно първоинстанционният
съд е стигнал до правния извод, че деятелността на подсъдимия П. Б. има
престъпен характер, очертан в разпоредбата на чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК
и в рамките на предвидената в нея санкция е реализирал следващата му се
наказателна отговорност.
По жалбата на подсъдимия.
Жалбата е неоснователна.
Възражения на защитата са били поставени на вниманието и на първата
инстанция и са намерили задоволителен отговор в мотивите на атакуваната
присъда. Основното възражение на защитата е насочено към декларацията,
предоставена от „*“ ЕООД, с която декларация се дава възможност да бъдат
извършвани залагания от лице, различно от титуляра на картата, с която се
оперира. Според защитата въпросната декларация е ксерокопие и е с
неизвестен произход и поради това извод, че е подписана и използвана от П.
Б. не може да бъде направен, поради което същият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Установено по делото е, а и не се спори от страните, че към
инкриминирания период единствено подс. Б. е имал регистрация в „*“ ЕООД
направена още през 2018г., като до 16.04.2020г. е извършвал парични залози
посредством своята дебитна карта, което го очертава като личност зависима
от хазарта. Тази зависимост и недостига на свободни парични средства са
9
станали причината той да потърси други начини за продължаване на
залаганията, вкл. и чрез използване на чужда банкова карта. За това сочат
неговите действия, свързани със залагания в „*“ ЕООД, както и
кореспонденцията между него и операторите на сайта. Особено показателни
за формиране на тези му престъпни намерения са неговите комуникации с
операторите на „*“ ЕООД отразени в справката на л.144 от т.1 на ДП, от
която се установява интересът му към възможностите двама човека да играят
от един профил и всеки да зарежда пари със своята карта. След като бил
информиран за процедурата в такива случаи подсъдимият независимо от
предупреждението на оператора, че „*“ ЕООД не толерира използването на
чужди лични карти е пристъпил към осъществяване на престъпната си цел.
След като бил уведомен на 15.04.2020г., че данните от личната му и от
банковата му карта, чийто номер завършва на * са потвърдени и
съобразявайки се с политиката на дружеството за извършване на залози чрез
чужда банкова карта Б. прикачил при регистрация и верификация на профила
си лицевата страна и гръб на собствената си лична карта, както и на личната
карта на свидетеля П., без последният да знае, предполага или подозира това.
Били прикачени и данните от банковата карта на П., чийто номер завърша на
*. Била приложена и Декларация от М. П., с която привидно последният
декларирал във връзка с използваната за плащане към „*“ ЕООД неговата
банкова карта, както и информация с личните данни на подсъдимия Б. като
оправомощено лице, като подписът на декларатор бил положен не от П., а от
самия Б.. По този начин Б. създал в „*“ ЕООД впечатлението, че
декларацията е изготвена от М. П. и така отворил пътя за осъществяване на
престъпните си намерения и осъществил инкриминираните транзакции.
Горното се установява категорично от показанията на свидетелите М.
П., Д. А. и М. Т., на които с основание е дадена вяра от първата инстанция, от
писмените доказателства и заключението по назначената почеркова
експертиза, в което вещото лице е категорично, че подписа на декларацията е
поставен от подсъдимия Б..
Всичко това води до единствения несъмнен извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.249,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и първият съд като го е признал за виновен по тези
обвинения правилно е приложил материалния закон. Това очертава
10
присъдата, в частта по приложението на материалния закон като обоснована
и законосъобразна и налага потвърждаването й, а претенциите на защитата и
подсъдимия за неправилно приложение на закона като неоснователни.
По наложените на подсъдимия наказания.
Оплакванията за явна несправедливост на наложените на подсъдимия
наказания са основателни и намират опора в материалите по делото.
От правната доктрина и съдебната практика е известно, че при
индивидуализацията на наказанието съдът е длъжен да съобразява и оценява
всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигане на нужното
съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание,
което по вид и размер да е достатъчно за успешното постигане на целите
визирани в чл.36 НК.
За правилното определяне на съдържанието на наказателната
отговорност, свързано с преценката за справедливост, винаги е необходимо
индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана не
изолирано, а в съвкупност с всички доказателства и не на последно место с
данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече
или по-малко интензивно наказателно въздействие, с оглед комплексното
реализиране на целите на специалната и генералната превенция.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът е отчел всички
смекчаващи и отегчаващи оббстоятелства, но неправилно е преценил тяхното
съотношение. Изводът, че смекчаващите обстоятелства превалират над
отегчаващите и налагат наказанието да бъде определено при превес на
първите е правилен, но първата инстанция не е съобразила, че добрите
характеристични данни на подсъдимия, трудовата му ангажираност,
отговорното изпълнение на служебните му задължения в „*“ АД разполагат
със значителен смекчаващ потенциал и техния превес е значителен защото те
минимизират в значителна степен личната му обществена опаност и не
налагат сериозна наказателна репресия.
Всичко посочено по – горе води до извода, че смекчаващите
обстоятелства са със значителен превес пред отегчаващите такива и
наказанието следва да бъде определено близо до предвидения от закона
минимум за това престъпление. Определеното от първата инстанция
наказание при незначителен превес на тези обстоятелства и близо до баланса
11
в размер на четири години лишаване от свобода е явно завишено и следва да
бъде редуцирано на две години и шест месеца лишаване от свобода. Този
размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите визирани в чл.36
НК и с него в пълна степен ще бъде покрит критерият, заложен в
разпоредбата на чл.35, ал.3 НК. Между другото, в същата насока е и
становището на представителя на Апелативна прокуратура, изразено по време
на съдебните прения в настоящето производство.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън
възраженията на страните, въззивната инстанция намира, че съобразно
изискванията на закона съдът е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 НК,
определил е първоначалния режим и е възложил направените по делото
разноски.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваната присъда, поради
което в останалата част същата следва да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл.334, т.3 и чл. 337, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК, Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 37/06.04.2023г. по нохд № 579/22г. на Окръжен
съд Пловдив, като:
- НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия П. И. Б.
наказание „лишаване от свобода“ от ЧЕТИРИ ГОДИНИ на ДВЕ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13