Присъда по дело №2136/2017 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 84 по НОХД № 2136/2017 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ***

Обвинението на Великотърновска районна прокуратура е срещу С.П.П., ЕГН **********, за това, че на 09.12.2016 г., в гр. ***, пред надлежен орган на властта - чрез подаване на сигнал до Районна прокуратура гр. ***, вх. № 2900/16 г. от 09.12.2016 г., набедила Л.Н.Л., ЕГН ********** *** З. и С.Н.Б., ЕГН ********** *** роднинска връзка по права линия - сестра и брат, в извършване на престъпление по чл. 316 от НК, че съзнателно са се ползвали от неистински документ пред Районен съд – ***, а именно: Удостоверение за наследници, издадено от Столична община, изх. № *** от дата 22.08.2016 г. и Акт за смърт № ***, издаден в гр. С. №*** район ***, че същите са с невярно съдържание, като знаела, че са невинни - престъпление по чл. 286, ал. 1, предл. 1 от НК.

Граждански иск по делото няма предявен.

Представителят на РП - *** поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано от обективна и субективна страна и предлага подсъдимата П. да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден за това престъпление в НК, както и наказание обществено порицание.

Подсъдимата, лично и чрез защитника адв. М.М. от ВТАК, не се признава за виновна и пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна следното:

Подсъдимата С.П.П. е живяла и работила като учител в гр. ***, където се е и запознала с Н. П. Б. /*** Н./, а понастоящем работи като *** и живее в собствено жилище в кв. Бояна, гр. С..

От брака на Н. П. Б. и Т.С.Б.а, двамата от гр. Г. О. са родени две деца - С.Н.Б., ЕГН ********** и Л. Николова Л., ЕГН **********. Н. П. Б. е завършил Духовна семинария в гр. С., но до пенсионирането си е работил като снабдител в дървообработващ завод в гр. ***, а след пенсионирането станал свещенослужител в гр. Златарица, където започнал да служи. Впоследствие бил преместен да служи в гр. Елена, където получил и духовен сан *** с име Н., след което бил преместен в гр. Силистра. След смъртта на съпругата си Т.С.Б.а, *** Н. станал монах и започнал да служи в Къпиновския манастир, през което време се запознал и с подсъдимата С.П., взаимоотношенията, с която станали изключително близки. Започнал да я нарича своя „духовна дъщеря", представял я на своите близки, в това число и на сина и дъщеря си, подпомагал я финансово, като заявил желанието си тя да получи неговата фамилия и да я осинови.

През 2007 г., *** Н. с гражданско име Н. П. Б., с пълномощно от децата си – С.Н.Б. и Л.Н.Л., които към онзи момент често отсъствали от страната, първият като шофьор на товарен камион извършващ международни превози, а Л. работела в Гърция, се разпоредил със съсобствения им поземлен имот, находящ се в с. А., за който получил изключително изгодна продажна цена.  Взаимоотношенията между подсъдимата и *** Н. станали изключително сложни – в един момент близки, а в следващ се влошавали и депозирали жалби един срещу друг до Районна прокуратура – *** ДП № 183/2008 г. на ОДМВР – ***, пр. пр. № 9070/2007 г./, до Началника на ОДМВР /тогава РДВР/ - ***. Така, на 01.10.2010 г. в гр. С., бил сключен договор - споразумение между П. и Н. П. Б. /стр. 96 от Сл. дело № 21/2017 г. на ОСС във ВТОП/, по силата на който подсъдимата се задължавала да се грижи за Б. като за свой баща, да полага грижи за здравето му и спокойния му живот, за да може той да живее, така като е живял до момента на сключване на договора, като в замяна на грижите Н. Б. доброволно и със своя воля и убеждение е обезпечил С.П. предварително със сумата от 140 000 лева, предадена й в брой за свободно разпореждане и за закупуване на недвижим имот – апартамент в гр. С. или в околностите, в който да бъдат осигурени старините на Б.. След смъртта му се задължавала да го погребе по каноните на църквата. Договорът е нотариално заверен. Поради неизпълнение на задълженията по договора Н. П. Б. предявил облигационен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД пред СГС /стр. 93 от следственото дело/, като с решение, влязло в сила на 16.08.2016 г. по Гр. дело № 153603/2013 г., потвърдено с решение по Гр. дело № 5103/2015 на Софийски апелативен съд, подсъдимата П. е осъдена да заплати на Н. П. Б. сумата от 140 000 лева, дадена на отпаднало основание и представляваща част от претенцията от ищеца за заплащане на даденото от него по развален договор – споразумение от 01.11.2010 г. Междувременно *** Н., живял със свидетеля Х. Коев, от когото бил обгрижван, тъй като бил в окаяно състояние, неподвижен с два счупени крака. К., който служел в храм паметника „Александър Невски" в гр. С. полагал грижи за Б. и контактувал с дъщеря му, която тогава все още работела в Гърция.

На 03.04.2016 г. Н. П. Б. /*** Н./ починал. Неговите син и дъщеря встъпили в правата си на наследници по закон, като въз основа на служебно изисканото Удостоверение за наследници на Н. П. Б. от 23.06.2016 г. на Столична община, район ***, Софийски апелативен съд е конституирал като ищци по Гр. дело 5103/2013 г.: С.Н.Б., ЕГН ********** и Л. Николова Л., ЕГН ********** /стр. 89 от следственото дело/. След влизане в сила на посоченото решение С.Б. и Л.Л. са се снабдили с изпълнителен лист срещу подсъдимата С.П. и е образувано изпълнително дело срещу нея за сумата от 140 000 лева. Във връзка с извършени действия по изпълнителното дело, Л.Н.Л. и С.Н.Б. са предявили пред Районен съд – *** срещу подсъдимата П. и нейната дъщеря Петя Миткова Ламбева Павлов иск  /искова молба от 07.10.2016 г., стр. 21 от следственото дело/, представяйки и Удостоверение за наследници, издадено от Столична община, изх. № *** от дата 22.08.2016 г. и Акт за смърт № ***, издаден в гр. С. №*** район ***.

На 09.12.2016 г. в тази връзка в Районна прокуратура гр. *** е подаден сигнал от подсъдимата С.П., в който последната твърди, че лицата Л.Н.Л., ЕГН ********** и С.Н.Б.,  ЕГН **********, съзнателно са се ползвали от неистински документи пред Районен съд гр. ***, Гр. дело № 2629/2016 г. - Удостоверение за наследници, издадено от Столична община, изх. № *** от дата 22.08.2016 г. и Акт за смърт № 211/03.04.2016 г., издаден *** №***, район ***. В заключението на сигнала подсъдимата е заявила: „… След разглеждане на сигнала и доказателствата да направите преценка дали са налице достатъчно данни и законен повод за образуването на досъдебно производство и в случай, че са налице такива, от правна страна да НАЛОЖИТЕ извода, че деянието на лицата Л.Н.Л. и С.Н.Б. от обективна и субективна страна съдържа в себе си всички елементи на състава на престъпление по чл. 9 /чл. 308 – чл. 319/ или друго, по ваша преценка, от НК, поради което същите да се подведат под наказателна отговорност чрез образуването на досъдебно производство срещу тях”. Във връзка с подадения от подсъдимата сигнал до ВТРП е образувана преписка № 2900/2016 г., по която е извършена проверка срещу С.Б. и Л.Л., приключила с Постановление от 13.02.2017 г. за отказ да се образува досъдебно производство.  

От заключението на съдебната графическа експертиза, което съдът възприе като компетентно и безпристрастно е видно, подписите в долните десни ъгли на първа, втора и трета страница и след текста „Уважение” на четвърта страница на Сигнал от С.П.П., регистриран с вх. № 2900/16-09.12.2016 г. на Районна прокуратура – *** са положени от С.П.П., ЕГН ***********.

Така изложената фактическа обстановка се приема от съда за установена от показанията на разпитаните свидетели, посочени от ВТРП, както и от показанията на А.В. – пълномощник и процесуален представител на подсъдимата пред Апелативен съд – С., И.Г.Д. – адвокат, представляващ П. по Гр. дело № 2629/2016 г. на ВТРС /по иск по чл. 135 от ЗЗД/ и изготвил, съвместно с колегите от адвокатската колегия на процесния сигнал до ВТРП, от заключението на съдебната графическа експертиза, както и от приетите писмени доказателства и доказателствени средства, събрани по Сл. дело № 21/2017 г. по описа на ОСС в Окръжна прокуратура – ***; прокурорска преписка № 2900/2016 г. на ВТРП; ДП № 183/2008 г. на ОД на МВР – ***, пр. пр. № 9070/2007 г. на ВТРП.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, че не знае С.Б. и Л.Л. да са син и дъщеря на Н. П. Б.. От една страна това й твърдение се опровергава от показанията на самите наследници на *** Н., от показанията на свидетеля ***, както и от материалите по ДП № 183/2008 г. на ОД на МВР – ***, пр. пр. № 9070/2007 г. на ВТРП, приети като доказателства по делото, така: на лист 37 от том І, в жалба на С.П. *** с дата 23.09.2007 г., същата е посочила: „Убеждаваше ме /*** Н./, че няма къде да спи, че стаята му в Преображенския манастир пропадала, че у тях имал проблеми със СИНЪТ СИ…”, стр. 94, 95, том І – разпитана пред разследващ полицай в качеството на свидетел и предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК подсъдимата е заявила: „Постепенно се оформи идеята той да ми стане баща, тъй като моят баща е починал  и той /Н. Б./ НЕ Е ДОВОЛЕН ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА… Един ден НЕГОВИЯТ СИН И ДЪЩЕРЯ, не знам как са разбрали къде живея, дойдоха у дома. Това беше на 16 април, може би през 2007 година.… Тогава синът му каза, че баща му не бил психически добре… Щял /Н. Б./ да ми покаже документ, който щял да промени неговия и моя живот… Показваше едно ПЪЛНОМОЩНО, ПОДПИСАНО ОТ ДЪЩЕРЯ МУ И СИНЪТ МУ, че се отказват от имот в А. в негова полза… той ми обясни, че децата му много съжалявали, че ме притеснили вчера… ”, стр. 97, том І – „Не смятам да му връщам парите, тъй като не аз съм го карала да ми дава тези пари. ОСВЕН СИНЪТ И ДЪЩЕРЯ МУ, ПОЗНАВАМ и сестра му на арх. Н., която живее в гр. Дебелец…” и други.   

От така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимата С.П. е осъществила състава на престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1 от НК, доколкото на 09.12.2016 г. в гр. *** подсъдимата в сигнал, вх. № 2900/2016 г. до надлежен орган на властта – прокурор при ВТРП, в чиято компетентност е възможността да възбуди наказателно преследване, набедила Л.Н.Л., ЕГН ********** *** З. и С.Н.Б., ЕГН ********** *** извършване на документно престъпление, такова по чл. 316 от НК. В сигнала подсъдимата излага твърдения, че представените от ищците по Гр. дело № 2629/2016 г. на ВТРС – С.Б. и Л.Л. Удостоверение за наследници, издадено от Столична община, изх. № *** от дата 22.08.2016 г. и Акт за смърт № ***, издаден в гр. С. №*** район *** са неистински и с невярно съдържание /отразеното в удостоверението за наследници обстоятелство, че Л.Л. и С.Б. са наследници /дъщеря и син/ на починалия на 03.04.2016 г. Н. П. Б. не отговаря на действителните факти; че Л. и Б. са съзнавали, че двата официални документа не са издадени по установения ред, но въпреки това са ги ползвали, представяйки ги по инициираното от тях гражданско дело/. Твърдения, опровергани от изисканите, представени и приети като доказателства по делото от Столична община, СГС официални документи, от събраните гласни доказателства и горепосочени, съдържащи се в материалите по ДП № 183/2008 г. на ОД на МВР – ***, пр. пр. № 9070/2007 г. на ВТРП. Подсъдимата е приписала на Л. и Б. престъпление по чл. 316 от НК, като независимо от използваното от нея словосъчетание „изразявам съмнението си”, че тези две лица са наследници на починалия Н. П. Б.”; „изразявам съмнение относно автентичността, достоверността, авторството и датата на издаване на акта за смърт”, същите  разглеждани в контекста на цялостното съдържание на сигнала, обективира съставомерно поведение от страна на П.. На следващо място, подсъдимата П. по гореизложените съображения е знаела, че двамата свидетели са невинни и че същите не са извършили документно престъпление. Тук стои отворен въпроса защо не е подала такъв сигнал по образуваното срещу нея Изпълнително дело № 1893/2016 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, рег. № 766, ОС – Стара З., където взискатели са С.Б. и Л.Л., образувано въз основа на изпълнителен лист по влязлото в сила съдебно решение на СГС, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, където служебно от съда е изискано и представено от Столична община удостоверение за наследници на Н. П. Б. и наследниците по закон /Л. и Б./ са конституирани от съда като ищци, а в производството по чл. 135 от ЗЗД /Павлов иск/. И защо не е изискала от съда, чрез процесуалния си представител по Гр. дело № 2629/2016 г. на ВТРС,   удостоверение за наследници на *** Н., при съмнения в активната легитимация на ищците.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината  пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им. П. е съзнавала неистиността на сигнала и че наследниците по закон на Н. П. Б. не са извършили престъпление, но твърдейки точно обратното е предвиждала, че чрез ангажиране на надлежния орган, имащ компетентността да възбуди наказателно преследване, в правната сфера на набедените ще настъпят неблагоприятни правни последици, които е целяла. В този смисъл са и показанията на свидетеля И.Г.Д. /стр. 184 и следващите от делото/.

При решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимата, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обществената опасност на деянието съдът намира за особено висока, доколкото от деянието са засегнати обществени отношения, свързани с правилното функциониране на правосъдната система. Засегнати са сериозно интересите на правосъдието, като органите на правораздаването са подведени с невярна информация и са ограничени неоснователно правата на гражданите.

Личната обществена опасност на дееца, съдът прецени като не особено висока, съобразявайки чистото съдебно минало на С.П., като не бяха констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства. Но, следва да бъде специално подчертано и това, че не са налице доказателства нито за многобройни, нито за изключително по характера си смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

При това положение, за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК и при съобразяване нормата на чл. 54 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимата С.П.П. наказание от три години лишаване от свобода. Вземайки предвид обстоятелствата, че подсъдимата не е личност с висока степен на обществена опасност и предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно, поради което отложи изпълнението му за срок от пет години. Наред с наказанието лишаване от свобода на П. бе наложено и наказание обществено порицание, което следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Общинско кабелно радио – *** и по месторабота на подсъдимата П. в гр. С.. Съдът счита, че с така определените наказания ще се постигнат целите на генералната и специална превенция и върху личността на подсъдимата ще се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимата С.П.П. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 226,58 лева, както и***,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложените съображения съдът постанови приложената присъда.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: