Определение по дело №1217/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1185
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Виолета Магдалинчева
Дело: 20211000601217
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1185
гр. София, 11.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601217 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Р.А., с която е поискано да бъде отменено
определение от проведено на 29.11.2021 г. разпоредително заседание по н.о.х.д. №
223/2021 по описа на Окръжен съд - Видин.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно в две
насоки. На първо място, се смята, че окръжният съд неправилно е оценил подсъдността
и изхождайки само от дадената от прокурора квалификация на деянието по чл. 149, ал.
5 от НПК, при произнасяне по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК, е приел да
разгледа делото по същество. На второ място, в жалбата се твърди неправилност на
определението и в частта му по т. 3 на член 248, ал. 1 от НПК. Посочва се, че
описанието на деянието по обвинителния акт е довело до липса на фактическо
обвинение. Аргументира се с отсъстващата фактология по отношение на време, място
и начин на осъществяване на отделните деяния от единното продължавано
престъпление. Соченото от прокурора "многократно и всекидневно" извършване на
блудствени действия защитникът смята, че не предопределя главния факт и не
обезпечава правото на защита на подсъдимия по изискуемия от закона и ТР №2/2002
на ОСНК на ВКС начин, още повече предвид твърдения продължителен период на
извършване на деянията, включващ времето от месец август на 2015 г. до 21.05.2020 г.
Отправените към въззивния съд искания са две: първо - за отмяна на определението в
частта му за подсъдността и издаване на ново, с което се приеме, че делото не подлежи
на разглеждане от окръжния съд и второ - за отмяна на определението в частта му по
чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и издаване на ново, с което, поради процесуални нарушения,
делото бъде върнато на досъдебното производство.
1. Софийският апелативен съд (САС) намира, че частната жалба в частта й, в
която се иска отмяна на определението по чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК е процесуално
недопустима, тъй като изисква проверка на акт, който не попада в категорията на
актовете по чл. 341, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Разпоредбата на чл. 341 НПК регламентира предметния обхват и съответния
ред, по който определенията и разпорежданията могат да бъдат обжалвани пред
1
въззивната инстанция. В алинея първа на цитирания текст се изброяват изчерпателно
определенията, подлежащи на обжалване по реда на глава Двадесет и първа. В алинея
втора, предвиждаща обжалване на определенията и разпорежданията по реда на глава
Двадесет и втора, също е използван изчерпателен подход, въпреки че не са изброени
конкретни текстове от закона. Така е, защото кръгът на допустимото обжалване е
дефиниран безусловно чрез изискването за изрично предвиждане в кодекса на
подлежащите на обжалване актове. Алинея трета на коментираната норма
постановява, че всички останали определения и разпореждания, тоест тези извън кръга
на посочените в алинея първа и втора, не подлежат на проверка отделно от присъдата.
В конкретния случай с жалбата се атакува определение от разпоредително
заседание, проведено пред ОС-Видин. Не всички актове от това заседание обаче
подлежат на въззивна проверка по реда на глава Двадесет и втора от НПК. По волята
на законодателя и предвид изричната норма на чл. 249, ал. 3 от НПК това са
единствено определенията по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК - тези, с които е взето
отношение по въпросите със съществените процесуални нарушения на досъдебното
производство и онези, с които съдът се е произнесъл по мярката за неотклонение на
подсъдимия; отказът да се конституира частен обвинител и определението по чл. 248,
ал. 5, т. 4, когато са констатирани очевидни фактически грешки.
Окръжният съд е изслушал становището на страните по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК и е взел отношение по първия от тях, като изхождайки от
обстоятелствената част на обвинителния акт и от разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК,
е приел, че делото му е подсъдно. Определението в тази част не е сред категорията
актове, които е допустимо да бъдат проверявани от въззивния съд по реда на глава
Двадесет и втора от НПК. Релевираните в жалбата доводи по отношение на
подсъдността могат да бъдат проверени от въззивния съд само заедно с присъдата, а не
отделно от нея. По тази причина в коментираната част частната жалба следва да бъде
оставена без разглеждане.
2. В частта, в която се иска проверка на определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от
НПК, частната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по реда на глава Двадесет и
втора от НПК.
За пълнота на изложението се посочва, че дейността на съдията от първия съд
по администриране на частната жалба до горната инстанция не е била съобразена с
повелята на член 342, ал. 2 от НПК. Според този текст, преди изпращане на делото във
въззивния съд, единствено препис от частния протест (а не от частната жалба, каквато е
депозирана в случая) се изпраща на подсъдимия.
В коментираната част жалбата, освен допустима, е и основателна.
На първо място следва да се посочи, че окръжният съд не е отговорил
мотивирано на отправеното в разпоредително заседание искане на защитата за
прекратяване на съдебното производство. То е било изпълнено с доводи, преповторени
и в частната жалба, които не са намерили конкретен отговор. Вместо това обобщено
съдът е посочил, че обвинителният акт отговаря на изискванията на член 246, ал. 2 от
НПК.
Това всъщност не е така и посочените от защитата съображения в частната
жалба са напълно състоятелни.
Обвинителният акт е внесен в ОС-Видин за престъпление по чл.149, ал. 5, т. 4,
вр. с ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По волята на обвинението
предаден на съд е Р. Н. М. с твърдения в диспозитива на обвинителния акт, че за
времето от неустановена дата през месец август на 2015 г. до края на годината, през
2
цялата 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и до 21.05.2020 г., многократно и всекидневно, в
с. Ново село, област Видин, в къща на адрес ул. "Христо Ботев" 12, в условията на
продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на малолетната Л.Г., като я карал да се
съблича, опипвал с ръце тялото й, задните й части и вкарвал половия си член в устата
й, като блудството е осъществено чрез употреба на заплахи, че ако не го прави ще
вкара родителите й в затвора, а братята й в социален дом, и случаят е особено тежък.
От фактическото и правно описание на деянието, за което подсъдимият е
предаден на съд, е видно, че се касае за продължавано престъпление. И по закон - чл.
26 от НК, и според указанията, дадени в ТР 3/71 на ОСНК, продължавано
престъпление има в случаите, в които две или повече деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. От обективна страна продължаваното престъпление
се характеризира най – напред с това, че деецът е извършил две или повече деяния,
конкретизирани по време, място и начин на извършване. Именно тази
конкретизация липсва в обвинителния акт и в последното актуално, а и във всички
останали привличания на досъдебното производство, по чл. 219 от НПК.
Даденото от прокуратурата описание на времето - от неустановена дата през
месец август 2015 г. до края на годината, както и през цялата 2016 г., цялата 2017 г.,
цялата 2018 г., цялата 2019 г. до 21.05.2020 г., многократно и всекидневно, не може
да се приеме, че изпълнява изискването за времево описание на отделните деяния. И в
диспозитива, и в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва конкретика по
отношение на отделните дати на осъществяване на деянията, както липсва и изпълнено
със съдържание описание на твърдяната от прокуратурата многократност.
Единното продължавано престъпление се състои от поне две деяния, всяко от
които осъществява състава на конкретно престъпление, поради което и описанието на
всяко от деянията поотделно е от изключително значение, както за годността на
формулиране на обвинителната теза, така и за правото на защита на привлечения към
отговорност.
Последното е още по-необходимо, като се има предвид, че на л. 2, абзац 2 от
обвинителния акт прокуратурата е дала описание само на първото блудствено
действие, поставило началото на единното продължавано престъпление. Оттам насетне
твърденията на прокурора са, че през шестте години, включени в периода на
продължаваното престъпление (две от тях непълни), подсъдимият е осъществявал
блудствените действия по описания за първото деяние начин. Липсата на конкретика
по отношение на твърдените следващи стотици единични деяния е очевидна.
Тази конкретика е необходима още защото прокуратурата е приела да подведе
извършеното от подсъдимия Р.М. под по-тежко наказуемия състав на алинея 5, т. 4 на
чл. 149 от НК - особено тежък случай. За да може подсъдимият да е наясно срещу
какво да се защитава, а за да може и съдът по същество да прецени дали извършеното
осъществява квалифицираното блудство по този текст, е необходима конкретика в
датите на извършване на деянията, техния точен брой и начин на осъществяване.
Описанието на първото деяние от продължаваното престъпление - това от
неустановената дата пред месец август на 2015 г. - също не е словесно прецизно. От
правна страна деянието е квалифицирано по чл. 149, ал. 2 от НК, поради употребата на
заплашване. За да бъде заплашването годно средство за осъществяване на това
квалифицирано блудство, трябва да е употребено преди или най-късно по време на
блудственото действие, т.е. то да бъде инструментът, който да позволи на дееца да
3
осъществи блудството. В конкретния случай прокурорът твърди, че принуда от
психическо естество по отношение на пострадалата е била осъществена, но след
блудството, когато подсъдимият е заплашил момичето, че "ще вкара родителите й в
затвора, а братята й в социален дом", ако сподели на някого за станалото. И на това
основание следователно обвинителният акт не може да се приеме, че формулира годно
обвинението.
Посочените нарушения, доколкото са свързани с правото на защита на
привлечения към отговорност и го накърняват, са съществени, но отстраними по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Определението на окръжния съд, с което е
направена противна на тази преценка, следва да бъде отменено, съдебното
производство прекратено и делото върнато на прокурора за изготвяне на обвинителен
акт в съответствие с изискванията на член 246, ал. 2 от НПК.
При новото изготвяне на обвинителния акт, ако прокуратурата желае да
упражни правомощията си в тази насока, следва да прояви по-сериозно усърдие, тъй
като една и съща неяснота в обвинителната теза се регистрира за трети път от различни
състави на САС в производства по реда на глави Двадесет и първа и Двадесет и втора
от НПК. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че привлеченото към отговорност
лице е задържано, което по силата на член 5, т. 3 от КПЧОС и член 22, ал. 3 от НПК
изисква разследване, разглеждане и решаване в разумен срок на това дело и с
предимство пред останалите дела.

Така мотивиран, САС, НО, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. Р.А., с която е
поискано да бъде отменено определение от проведено на 29.11.2021 г. разпоредително
заседание по н.о.х.д. № 223/2021 по описа на Окръжен съд - Видин в частта му по чл.
248, ал. 1, т. 1 от НПК, като прекратява производството в тази част.
ОТМЕНЯ определение от проведено на 29.11.2021 г. разпоредително заседание
по н.о.х.д. № 223/2021 по описа на Окръжен съд - Видин в частта му по чл. 248, ал. 1, т.
3 от НПК, като ПРЕКРАТЯВА съдебното производство, образувано въз основа на
внесения в съда обвинителен акт и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на
процесуални нарушения, посочени в мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

За издаването му да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5