№ 25589
гр. София, 20.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110115855 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 10347 от 16.06.2023 г. съдът е признал за установено на основание
чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че П. П. И., ЕГН: **********
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от: 270,07 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 17.01.2020 г. до
30.04.2021 г. в имот с аб. № 178112 и адрес: гр. София, бул. Васил Левски № 39, ет. 1,
апартамент /надпартерен/, както и сумата от 14,70 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
17.01.2023 г. до погасяване на задълженията, като е отхвърлил иска за установяване
на вземане за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 16.01.2020 г. и за
горницата до пълния предявен размер от 621,86 лева; иска за установяване вземането
за възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение за горницата до
пълния предявен размер от 29,40 лева, както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземания за сумата от 91,17 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г. и за сумата от 5,84 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
10.04.2020 г. до 16.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 23.01.2023 г. по ч. гр. дело № 2406/2023 г. по
описа на СРС, 33 състав.
С решението съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на П. П. И., ЕГН: ********** сумата от 247,93 лева разноски
за адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 123,97 лева
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските от „Топлофикация София” ЕАД.
Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските в заповедното
производство. Изложени са съображения, че съдът не следва да се съобразява с
предвидения минимален размер на разноски, като е направено искане да определи
размер под минималния.
1
От насрещната страна е постъпил отговор на молбата за изменение на решението
в частта за разноските, с който се ангажира становище за неоснователност на искането.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Ответната страна е сторила разноски в заповедното производство по ч. гр. дело №
2406/2023 г. по описа на СРС за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, за което е представено доказателство с депозираното възражение по чл. 414 ГПК.
В мотивната част от Решение № 10347 от 16.06.2023 г., касаеща разноските, съдът е
посочил, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, пропорционално
на отхвърлената част от исковете и съобразно представеното доказателство за
извършено плащане, в размер на сумата от 123,97 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Съдът не е съобразил доказателство за
реално извършен разход от 400 лева, нито се е ръководил от минималния размер по
реда на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, като е изходил от
минимално дължимия размер съобразно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдС, уреждаща минималното възнаграждение за писмена консултация, което е в
размер на 200 лв. Присъдена е сума, пропорционално на отхвърлената част от
предявените искове, като е съобразено и направеното от ищеца възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение.
Действително заповедното производство по дефиниция се характеризира с
изключително ниска правна и фактическа сложност, затова направените разходи за
заплащане на адвокат следва да са в минимален размер. Осъществяването на
процесуално представителство не е безплатно (чл.36, ал. 1 ЗАдв.), освен в изрично
предвидените в специалния ЗАдв. хипотези, каквато настоящата не е. Това
възнаграждение се уговоря при проявление принципа на свобода на договарянето – чл.
36, ал. 2 ЗАдв. предвижда размерът на възнаграждението да се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер обаче
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Няма пречка да
е по-висок, но в този случай страната, съгласила се да ползва услугите на избрания
адвокат срещу съответното възнаграждение, макар да е получила произнасяне изцяло в
своя полза, носи риска тези разноски да не бъдат репарирани в пълен размер, ако
насрещната страна възрази по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК /в този смисъл е напр.
Определение № 4436/06.04.2023 г. по в. ч. гр. дело № 3997/2023 г. по описа на СГС/.
Съдът, като взе предвид горното, както и становищата на страните, не намира
основание да определи възнаграждение под предвидения в чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. на ВАдС минимален размер за заповедното производство. Молбата за
изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 193627/06.07.2023 г.,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД за изменение в частта на разноските на
Решение № 10347 от 16.06.2023 г. по гр. дело № 15855/2023 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и на третото лице –
помагач.
2
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3