№ 485
гр. Велико Търново, 20.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело
№ 20214001000384 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б. Й. Т. и К. М. Т., двамата от гр.
Русе, чрез процесуалния им представител адв. Д.Ф., против определение №
256 от 21.09.2021 г. по в.ч.т.д. № 227/2021 г. на Окръжен съд Русе, с което
решаващият състав е оставил без разглеждане депозираната от Б.Т. и К.Т.
частна жалба, постъпила по електронен път, подписана с електронен подпис,
с вх. № 12554/12.07.2021 г. на РРС, против Определение № 1146/04.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2961/2021 г. на РРС и е прекратено производството по
делото.
В нея се излагат съображения, че противно на приетото от съда,
българските съдилища и преди 30.06.2021 г. са субекти, задължени по
смисъла на чл. 5 от ЗЕДЕУУ да бъдат адресати на електронни изявления,
което произтича изрично от разпоредбите на ЗСВ, изм. с ДВ бр. 62/2016 г., в
сила от 09.08.2016 г., съдържащи и процесуални правила. В жалбата е
направен анализ на действащата нормативна уредба относно възможността на
страните да извършват процесуални действия в електронна форма.
Моли съда да отмени обжалваното определение.
Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите
на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство,
1
намира следното:
Пред Районен съд Русе е подадена искова молба, с която са
предявени установителни и осъдителни искове от Б. Й. Т. и К. М. Т. против
„Юробанк България“ АД във връзка със сключен между страните договор за
кредит. Исковата молба е изготвена от процесуалния представител на ищците
адв. Д.Ф., като е постъпила в електронен формат, по електронната поща на
съда на 01.06.2021 г. и е подписана с електронен подпис на процесуалния
представител.
При извършване на проверката по чл. 130 ГПК по образуваното гр.д.
№ 2961/2021 г. на Районен съд Русе съдът е приел, че не е бил надлежно
сезиран, тъй като към датата на постъпване на исковата молба процесуалният
закон не предвижда извършване на съдопроизводствени действия по
електронен път. Приел е, че не е налице порок на исковата молба, който да
бъде отстранен по реда на чл. 129 ГПК, тъй като изначално липсва основание
да се приеме, че има извършено някакво процесуално действие, с оглед на
което с Определение № 1146/04.06.2021 г. по гр.д. № 2961/2021 г. е оставил
без разглеждане електронното съобщение, материализирано на хартиен
носител с вх. № 9112/01.06.2021 г. на РС Русе и е прекратил производството
по делото.
Против това определение е постъпила частна жалба от адв. Ф. като
пълномощник на Б.Т. и К.Т., на електронната поща на съда, заведена с вх. №
12554/12.07.2021 г. на РРС, която частна жалба отново е подписана с
електронен подпис от процесуалния представител.
С обжалваното Определение № 256/21.09.2021 г. по образуваното
в.ч.т.д. № 227/2021 г. на Окръжен съд Русе е прието, че исковата молба, по
която е образувано първоинстанционното производство, е била подадена на
01.06.2021 г., преди 30.06.2021 г., след която дата се предвижда възможност
за извършване на електронни действия в електронна форма, поради което
всички процесуални действия на страните по това дело, включително и
подадената частна жалба, не могат да се извършват в електронна форма, с
оглед забраната на пар. 218, ал. 1, изр. 2 ЗИДЗСВ. По тези съображения
частната жалба, постъпила по електронен път, подписана с електронен подпис
е оставена без разглеждане и въззивното производство по нея е прекратено.
При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните
2
правни изводи:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана
страна, против определение, за което закона изрично предвижда възможност
за обжалване, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се
разгледа по същество.
Настоящият състав приема оспорваното определение за неправилно
по следните съображения:
Съдебните производства започват по молба на заинтересованото
лице, за редовността на която се прилагат съответните на производството
процесуални изисквания. В конкретния случай се обжалва определение на
районен съд за прекратяване на производството, в който случай по отношение
на частната жалба се прилагат разпоредбите на чл. 260 – 262 ГПК. Ако съдът
приеме, че е налице нередовност на частната жалба, той следва да процедира
по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК и да даде указания на страната да отстрани
допуснатите нередовности. В настоящия казус е постъпила частна жалба по
електронен път, подписана с електронен подпис. Извършването на
процесуални действия в електронна форма, с квалифициран електронен
подпис, след 30.06.2021 г. е допустимо, като законът разширява предвидените
в чл. 100 ГПК форми на извършване на процесуални действия с възможността
страните да извършват процесуалните си действия и в електронна форма – чл.
102е ГПК, в сила от 30.06.2021 г. Текстът предвижда възможността всички
процесуални действия да могат да бъдат извършвани в електронна форма, без
разграничаването им според тяхното естество, като единственото
ограничение е електронните изявления до съда да се подписват с
квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма
за извършването им и наличието на подпис – чл. 102ж, ал. 2 ГПК. В случая
частната жалба е постъпила след 30.06.2021 г., когато за съдилищата е
предвидено по силата на закон да получават електронни изявления /чл. 5
ЗЕДЕУУ вр. чл. 102б ГПК/. Забраната на пар. 218, ал. 1, изр. 2 ЗИДЗСВ не
намира приложение, предвид обстоятелството, че текстът е приет с ДВ бр.
62/09.08.2016 г., тригодишният срок от влизане в сила на закона, през който
образуваните дела на хартиен носител, по които не могат да се извършват
процесуални действия, е изтекъл, като следва да се отчете обстоятелството, че
измененията в ГПК с ДВ бр. 110/2020 г., в сила от 30.06.2021 г. са извършени
3
след изтичане на срока и в тях липсва уредба, аналогична на тази по пар. 218
ЗИДЗСВ. Следва да се отчетат още и мотивите към проекта на Закона за
изменение и допълнение на ГПК, от които е видно, че идеята на законодателя
е да се предостави възможността на лицата да извършват процесуални
действия в електронна форма, включително чрез ЕПЕП, чрез създаване на
известни гаранции относно техническата проверка на извършеното действие и
проверката на автентичността на волеизявителя. С оглед на това, настоящият
състав не споделя извода на Окръжен съд Русе, че частната жалба не е
валидно процесуално действие – същата е подадена по електронен път,
каквато възможност ГПК предвижда към момента на депозирането й, а в
случай, че съдът намери, че същата е нередовна, той е следвало да я остави
без движение и да даде указания за поправянето на тази нередовност, което
следва и от общия принцип на чл. 7 ГПК за съдействие на съда при
извършването на процесуалните действия от страните.
По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното
определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на
Окръжен съд Русе за по-нататъшни процесуални действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 256 от 21.09.2021 г. по в.ч.т.д. №
227/2021 г. на Окръжен съд Русе.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Русе за извършване на по-
нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4