МОТИВИ по ПРИСЪДА № 48/05.08.2015
год. постановена по НОХД № 73/2015 год. по описа на
Районен съд Нова Загора.
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт, с който Районна прокуратура Нова Загора, е
предявила обвинение срещу О.Х.Д., иракски гражданин, за престъпление по чл.216,
ал.1 НК и протича в отсъствието на подсъдимия с оглед разпоредбата на чл.269,
ал.1 НПК.
По делото е приет за
съвместно разглеждане предявения от ощетеното юридическо лице – Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет гр.София, граждански иск в размер на
сумата от 1284,48 лв. представляваща причинени от деянието имуществени вреди.
Участващия в съдебно
заседание прокурор, поддържа обвинението, като счита, че същото е
доказано. Предлага на подсъдимият да бъде
наложено наказание „пробация” при условията на чл.55, ал.1, т.2 НК в размер на
единадесет месеца, впредвид изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, че е получил на инкриминираната дата вест, че брат му е починал.
По отношение на предявения граждански иск поддържа, че исковата претенция
следва да бъде уважена.
Гражданският ищец чрез
процесуалния си представител пледира предявения граждански иск да бъде уважен в
размера, който е предявен.
Защитникът на подсъдимия
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация” като се сочи
наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
Подсъдимият О.Х.Д. бил
настанен в Регистрационно приемателен център за бежанци /РПЦ/ с.Баня, общ.Нова
Загора. На 04.05.2013 год. около 17.00 часа, подсъдимият и още няколко лица
настанени в РПЦ се прибрали от селото, като вдигали шум, а Д. бил в
превъзбудено състояние. Последните били помолени от дежурните охранители –
свидетелите: Я.Х. и К.П., да не вдигат шум и да не правят бели в лагера.
Известно време след това подс.Д. дръпнал една от охранителните камери в
коридора общежитието,
която увиснала на кабела си, след което бил прибран в стаята си от своите
приятели, настанени също в центъра. По-късно подс.Д. излязъл от стаята си и
счупил изцяло друга от намиращите се в коридора охранителни камери и запалил,
отново в коридора, един брой дунапренов матрак, а в последствие счупил и други
три охранителни камери за външен монтаж посредством желязна тръба, като за
целта дръпнал една от пейките за да може да ги достигне. Св.Х. се опитал да
попречи на подсъдимият да чупи камерите. Последния го заплашил като посегнал срещу
него с желязната тръба, но свидетелят се отдръпнал и подсъдимият не успял да го
удари. Впоследствие със съдействието на други лица пребиваващи в приемателния
център подс.Д. избягал като на пуснал района на РПЦ с.Баня.
Унищожените от подс.Д. вещи
били собственост на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет
гр.София.
Според заключението на
вещото лице по съдебно-оценителна експертиза стойността на камерата за
видеонаблюдение за вътрешен монтаж е 294,30 лева, на трите броя камери за
видеонаблюдение за външен монтаж общо стойността възлиза на 904,74 лева, а на
дунапреновия матрак в размер сумата от 95,44 лева. Или общата стойност на
унищожените вещи при математически сбор възлиза на сумата от 1294,48 лева.
Подсъдимият О.Х.Д. е роден
на *** год. *****, с основно образование, неженен, безработен, с адрес: ********,
ЛНЧ **********.
Видно от справката му за
съдимост, на същият с определение № 467/25.06.2012 год. постановено по НОХД №
462/2012 год. по описа на Районен съд Свиленград, влязло в сила на 25.06.2012
год. е одобрено споразумение като е определено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца и глоба в размер на 200,00 лева, за извършено от него
престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, вр. чл.54, ал.1 НК. На
основание чл.66, ал.1 НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
било отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът установи изложената
фактическа обстановка, след съвкупен анализ на всички събрани по делото
доказателства.
Решаващият съд кредитира
частично обясненията на подс.О.Х.Д., приобщени към доказателствената съвкупност
по делото по реда и при условията на чл.279, ал.2, вр с ал.1, т.2 НПК. Не кредитира
обясненията му в частта им, където твърди, че няма спомен за случилото се, че
не помни какво точно е извършил в центъра, тъй като бил изпил доста алкохол,
преди да унищожи инкриминираните вещи.
В тази им част обясненията
му противоречат на останалите събрани по делото гласни доказателства, като се
опровергават от показанията на св.Я.Х., който в хода на съдебното следствие
твърди, че чисто житейски, видимо подсъдимият не изглеждал пиян, както и от
показанията на св.К.П., дадени в съдебно заседание на 05.08.2015 год. и видно
от които подсъдимият не е имал вид на пиян човек, като в последствие се е
разбрало, че е бил в нетрезво състояние.
Ето защо, съдът намери, че
обясненията на подсъдимият в тази им част се явяват изолирани, заинтересовани и
по същество съставляват негова защитна теза и не може да се приеме, че е бил в
степен на алкохолно опияняване, което да доведе до липса на спомен за
извършеното. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия в останалата им част
от която се установява, че по-рано същия ден действително е употребил алкохол, и
в този смисъл към момента на извършване на деянието е бил в нетрезво състояние,
че е получил съобщение за смъртта на брат си, и че към инкриминираната дата е
узнал за отказа да му бъде предоставен статут на бежанец, както и в частта им с
която по същество признава, че е бил по време на деянието на
местопрестъплението. Обясненията в тази им част са в унисон и се подкрепят,
макар и косвено, от кредитираните доказателства.
Същевременно, съдът
кредитира изцяло показанията, както на по-горе посочените двама свидетели – Я.Х.
и К.П., така и тези дадени в съдебно заседание на 05.08.2015 год. от
свидетелите: Д.З. /Директор в РПЦ с.Баня/, видно от които около час преди унищожаването
на процесните вещи свидетелят е разговарял с подсъдимия, който буйствал и бил в
нетрезво състояние, и св.Н.К. /бивш Директор на РПЦ с.Баня/, който е възприел
обстановката в центъра след извършване на инкриминираното деяние и е разговарял
с лица присъствали по време на инцидента свидетелстващи за автора на
престъплението, а именно подс.Д..
Кредитираните показания са
логични, вътрешно безпротиворечиви, а по отношение на главния факт – и по между
си, непреднамерени, незаинтересовани, като описаното в тях съответства на
личното възприятие на всеки отделен свидетел, което е субективно с оглед
отделните психични особености на свидетелите, поради което и отделните
противоречия се явяват несъществени, неотносими към основния факт на
извършеното деяние и неговия автор, поради което и съдът намира за ненужно да
ги коментира.
Съдът напълно се доверява
на заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза, което намира за обективно, безпристрастно и компетентно изготвено,
от експерт с необходимите професионални знания и опит, в съответствие с
материалите по делото, поради което изгради изводите си и върху него.
Съдът приема за достоверни
всички писмени доказателства и ги цени в доказателствена съвкупност.
Всички кредитирани гласни
доказателства, заключението на вещото лице и тези приобщени по реда на чл.283 НПК, по същество са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин релевантните, по отношение предмета на доказване факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При така установеното от
фактическа страна, съдът стигна до правния извод, че подс.О.Х.Д. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по
чл.216, ал.1 НК, като на 04.05.2013 г.
в с. Баня, общ. Нова Загора в Регистрационен приемателен център за бежанци,
противозаконно е унищожил чужди движими вещи, а именно: чрез счупване – камера
за видеонаблюдение за вътрешен монтаж на стойност 294.30 лева и 3 броя камери
за видеонаблюдение за външен монтаж на обща стойност 904.74 лева, с параметри:
Цветна TRUE DAY/NIGNT вандалоустойчива камера, SONY 1/3 UITRA HIGH Per Super HED II CCD sensor 600 TVLine Color /700 control, SENS UP x 512, Mirror, LSC /Lence Shading
Compensation/, 3D – DNR/ 3D Digital Noise Reduction/ - функция
за намаляване на шума, MOTION – вграден детектор на движение, Wide BLC, ECLIPCE, DSS/Digital Slow
Shuterring/, DIS – електронно стабилизиране на изображението, Flisker, AGC, AWB, Zone masking. Min Осветеност: 0.0002 lux/ F 1.2, S/N Ratio 52 dB. IP66, температура от 20 градуса по
С до плюс 50 градуса по С. Вграден варифокален обектив 2.8 – 12 мм/F 1.2 – DC автоматичен ирис. Професионално
изпълнение. DC 12V,
6W и чрез
запалване – дунапренов матрак на
стойност 95.44 лева, всичко на обща стойност 1 294.48 лева, собственост на
Държавна агенция за бежанци при Министерски съвет гр. София.
От
обективна страна:
Унищожаването
е типично резултатно престъпление, което засяга общественото отношения, в
рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими или
недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на
вещите и запазването на техните качества така, че те да служат по
предназначението им. За да бъде осъществено от обективна страна престъплението
по чл.216, ал.1 НК, е необходимо, да бъде извършено такова действие или
бездействие върху чужда вещ на определена стойност, което да води до качествено
изменение в субстанцията или структурата на веща и това да я прави окончателно
негодна за използване по първоначалното и предназначение. В конкретния
случай, предмет на престъплението са чужди движими вещи на обща стойност
1294,48 лева – четири броя камери за видеонаблюдение и един брой дунапренов
матрак, които са били засегнати по начин водещ до негодността им да бъдат
използвани по предназначение, тъй като камерите са били счупени, а матрака
запален, в което се изразява престъпния резултат.
Извършител на
престъплението по чл.216, ал.1 НК, може да бъде всяко наказателноотговорно
лице, което не е собственик на веща. Тук субект на престъплението е подс.Д., за
който, от събрания по делото доказателствен материал, се установи по несъмнен
начин, че е унищожил процесните вещи, част от които посредством счупването им с
ръка и с метална тръба, а друга чрез запалването и.
От субективна страна:
Процесното деяние по
чл.216, ал.1 НК, е осъществено от подсъдимия Д. умишлено, при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият логично е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си – неговата противоправност, запретеност и наказуемост, предвиждал е
и е искал настъпването на обществено опасните последици. Напълно е съзнавал
факта, че чрез издърпване на камерите с ръка и нанасянето на удари с метална
тръба по тях, ще доведе до тяхното счупване, както и че чрез запалването на
матрака същият ще бъде унищожен, но тава негово съзнание не само, че не му е
указало възпиращо въздействие, а напротив – той съзнателно е упражнил увреждащо
въздействие върху вещите. Така например, за да може да достигне и да счупи три
от камерите е взел метален лост и е преместил със същата цел намираща се в
района пейка. Деецът е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е
да ръководи постъпките си и е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението. Този извод, не се променя от обясненията на подсъдимия, че е
бил под въздействието на алкохол и че не спомня какво е вършил, а извършеното
от него му е било преразказано впоследствие от други лица също настанени в
центъра в с.Баня. В случая, при кумулативното съчетаване на всички
обстоятелства, в тяхната необходима обективна връзка, и на съображенията
изложени по-горе досежно некредитираното на обясненията на подсъдимия в тази им
част, съдът прави извод, че същият е бил напълно наясно с предвидимите и
логично следващи общественоопасни последици от деянието си – съзнавал е факта,
че издърването и нанасянето на удари с метална тръба по камерите за
видеонаблюдение и запалването на матрака, ще промени структурата на вещите и
последните ще станат негодни за използването им по предназначение. Психичното
отношение на подсъдимия към унищожаването, съответства на формата на вина по
чл.11, ал.2, предл.1 НК.
В конкретния случай,
липсват и обективните признаци на патологично алкохолно опиване у подс.Д.. По
делото е установено, че той е вървял сам, като за да осъществи деянието си е
местил пейка, опитал се да удари един от охранителите – св.Я.Х., като той и св.К.П.
дори не са възприели първоначално, подсъдимия като пиян човек. Впоследствие същият
е избягал като напуснал районна на центъра. Водил е диалог със свидетелите,
като макар и на майчиният си език е станало ясно, че това са обиди и закани по
техен адрес. Липсват данни от които да се поради съмнение, че подсъдимият е бил
в състояние на умопомрачение вследствие употребения от него преди това алкохол.
Преценявайки събраните по
делото доказателства, съдът счита, че се установи по категоричен начин, че
подсъдимия О.Х.Д., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.216, ал.1 НК. По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен и му наложи наказание. Тук следва да се отбележи, че
няма основание да се приеме, че случаят е маловажен, предвид всички
обстоятелства по извършване на престъплението и стойността на унищожените вещи,
общо в размер на 1294,48 лева.
Причините за извършване на
престъплението са слабите морално-волеви задръжки на подс.О.Х.Д., незачитане на
законите в страната и чуждата собственост.
По наказанието:
За извършеното от
подсъдимия престъпление, законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до пет години. Съдът наложи на подс.О.Х.Д. наказание на основание
чл.216, ал.1 и чл.54 НК, към установения от закона минимум, а именно – пет
месеца „Лишаване от свобода”. Съдът определи размера на така наложеното
наказание на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства – младата му възраст, общоизвестния факт, че той и множество
негови сънародници напускат родината си поради усложнената политическа
обстановка в родината им, обстоятелствата при които е научил за смъртта на брат
си – далеч от родината си и в момент когато е бил настанен в Регистрационно
приемателен център на територията на Р България, очакващ получаване статут на
бежанец, но за де не приложи разпоредбата на чл.55 НК, прецени, че степента на
обществена опасност на деянието не се отграничава от законодателно определената,
с оглед условията, времето, мястото, начина и обстановката на извършване на
престъплението – чрез запалване на вещи в общежитие, в което живият и други
хора, използването на метална тръба за унищожаването на част от инкриминираните
вещи, оказаната съпротива на охранителите, и липсата на репариране изцяло или
поне отчасти на причинените щети. Вестта за смъртта на брат му не може сама по
себе си да се отчете като изключително по своя характер обстоятелство, което да
смекчава отговорността за извършеното от него деяние до степен, когато и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
На следващо място степента
на обществена опасност на подсъдимия е завишена, предвид факта, че същият вече
е осъждан за престъпление от общ характер, като определеното му наказание
лишаване от свобода за това престъпление е било отложено за изпитателен срок от
три години и независимо от това и в изпитателния срок, по-малко от година от
влизане на присъдата в сила, е осъществил противообществена проява предмет на
настоящото производство.
Решаващият съд счита, че за
постигане целите на индивидуалната и генерална превенция и най-вече за
поправяне и превъзпитание на подсъдимия, е безцелно да му бъде наложено
по-тежко по размер наказание.
С оглед предходното осъждане на О.Х.Д. на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, съдът счете, че спрямо него са налице
законови пречки за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 НК чрез постановяване
отлагане изтърпяване на наказанието. Затова, и на основание чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 ЗИНЗС, съдът постанови наложеното му наказание да бъде изтърпяно
ефективно - в затворническо общежитие, при първоначален строг режим.
Относно приложението на
чл.68, ал.1 НК:
Извършеното от подсъдимия О.Х.Д.
престъпление, предмет на настоящото дело, е умишлено и е от общ характер.
Същото е извършено до изтичане на определения му с присъдата по НОХД № 462/2012
год. на Районен съд Свиленград три годишен изпитателен срок, с която също е
осъден за умишлено престъпление от общ характер – по чл.279, ал.1 НК. Това е
така, защото цитираната присъда е влязла в сила на 25.06.2012 год., при което
положение, съгласно правилата за изчисляване на сроковете визирани в чл.183 НПК, определения с нея три годишен изпитателен срок изтича на 25.06.2015 год. А
след като това е така, и деянието, предмет на настоящото дело, е извършено на
04.05.2013 год., на основание посочената законова разпоредба, съдът приведе в
изпълнение отложеното от изтърпяване наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, като на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС постанови същото да
бъде изтърпяно в затворническо общежитие, при първоначално строг режим.
Относно предявения
граждански иск:
При този изход на делото,
след като установи, че деянието е извършено от подс.Д. и стойността на
причинените имуществени вреди на гражданския ищец – Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет гр.София, е 1294,48 лева, които се съизмеряват
със стойността на унищожените движими вещи, съдът при съобразяване с
разпоредбата на чл.45 ЗЗД осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец
обезщетение за причинени имуществени вреди в предявения размер от 1294,48 лева.
Съдът уважи приетия по
делото граждански иск в този размер, след като установи от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, че настъпилите имуществени вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с осъщественото престъпно деяние от подсъдимия, без да
са налице опосредяващи фактори, водещи до престъпния резултат – съпричиняване
на вредите, действия на други лица или природни сили. Съдът присъди подсъдимия
да заплати и сумата от 51,77 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в приход на републиканския бюджет вносими по сметка
на Районен съд Нова Загора.
По разноските:
При този изход на делото,
тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на
основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по
делото разноски общо в размер на 685,00 лева, от които 550,00 лева, вносими по
сметката на ОД на МВР – Сливен, и 135,00 лева – в приход на Републиканския
бюджет вносими по сметка на Районен съд Нова Загора.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: