РЕШЕНИЕ
№ 1465
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х.И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110110198 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, с ЕИК
***и седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Ж.С.Ж., чрез
пълномощника му адв. К.Д. Т. – АК ***срещу ***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на
управление гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19.00 лева, представляваща
заплатена на 15.01.2018г. без основание такса за възстановяване на захранване с
електрическа енергия, по издадена фактура № *** от ***г. за обект с абонатен номер ***,
клиентски номер ***, с титуляр на партидата Х.Б.В., с ЕГН **********, което вземане е
прехвърлено на ищцовото дружество по силата на договор за цесия от 09.07.2021г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска – 12.07.2021г. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
С договор за цесия от 09.07.2021г. ищцовото дружество е придобило от Х.Б.В.
вземане в размер на 19.00 лева – заплатена без основание сума на 15.01.2018г. За вземането
ответното дружество издало фактура и претендирало сумата като такса за възстановяване на
захранване с електрическа енергия.
1
Събраната от цедента сума била начислени незаконосъобразно и получена без
основание.
Ответното дружество било уведомено за сключените договори за цесия с нарочно
уведомление по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, приложено към исковата молба.
Ищецът моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на направените по
делото разноски, прави искания по доказателствата.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът изразява становище за допустимост и основателност на исковата претенция.
Ответникът изрично признава иска и представя доказателства за извършено плащане на
претендираното в производството вземане. Плащането било извършени в срока за отговор
на исковата молба, като незабавно след уведомяването за сключените договори за цесия,
ответното дружество предприело правни и фактически действия за погасяване на
вземанията.
Ответникът поддържа, че не е дал повод за започване на производството, признава
исковата претенция и са налице всички предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за присъждане на
разноски в негова полза.
Моли за прекратяване на производството по делото, поради отпадане на правния
интерес за ищеца от предявените искове, след извършеното плащане и за присъждане на
разноски..
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, признава
извършеното в хода на процеса плащане и моли за присъждане на разноски. Ответникът,
чрез проц. представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли за
прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
Ответното дружество с отговора на исковата молба изрично е признало по
основание и размер предявените срещу него искови претенции и на 28.07.2021г. е заплатило
на ищеца претендираните суми по банковата сметка посочена в исковата молба, видно от
представеното с отговора на исковата молба платежно нареждане /л.27/.
Постъпването на претендираните с исковата молба суми в пълен размер се
признава изрично от ищцовата страна.
В този смисъл исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло при
съобразяване на извършеното след предявяване на исковете пълно погасяване чрез плащане
2
от страна на ответника.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не е
дал повод за завеждане на иска и признае иска. В срока за отговор на исковата молба
ответникът е извършил плащане на сумата и е признал исковете, поради което
приложимостта на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК зависи само от преценката дали
ответникът е дал повод за исковете.
Процесните вземания са възникнали след заплащане на такса за възстановяване на
захранване с електрическа енергия от Х.Б.В. на 15.01.2018г. по фактура № ***г. на стойност
от 19 лева издадени от ответното дружество.
Вземането са прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия от
09.07.2021г., за който длъжникът (ответното дружество) е уведомен с получаване на препис
от исковата молба на 22.07.2021г.
Ответното дружество с отговора на исковата молба е признало, че е получило
сумите без основание и е заплатило същите на ищеца на 28.07.2021г.. – в срока за отговор
на исковата молба.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза
на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, е безсрочно – страните не са определили предварително срок за
изпълнение и такъв няма определен в закона. Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД „ако задължението е
без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага“. Задължението за връщане на
дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора
веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става
изискуемо, както посочено и в т. 7 ППВС № 1/1979г. С получаване от ответното дружество
на процесните суми без основание е настъпила изискуемостта на същите и кредиторът,
първоначално цедентите, а след прехвърлянето на вземанията цесионерът, е можел да иска
реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като
предяви осъдителни искове за вземанията си. В този смисъл ответното дружество е дало
повод за предявяване на исковете за връщане на получени без основание суми с поведението
си – получило е сумите без основание и не е предприело действия по връщането им на
известния на дружеството кредитор. Възражението в отговора на исковата молба за наличие
на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК може да бъде възприето само в хипотеза при
извършени преди предявяване на иска действия за връщане на полученото без основание.
Ответното дружество не твърди да е извършило такива действия, поради което следва да се
приеме, че е дало повод за предявяване на иск за вземанията и не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Според представените списък на разноските и доказателства към него ищецът е
извършил разноски в размер на 350 лева, под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и 50 лева заплатена държавна такса. Разноски в този
3
размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на
управление гр.*** срещу „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 19.00 лева, представляваща заплатена на 15.01.2018г. без основание такса
за възстановяване на захранване с електрическа енергия, по издадена фактура № *** от ***г.
за обект с абонатен номер ***, клиентски номер ***, с титуляр на партидата Х.Б.В., с ЕГН
**********, което вземане е прехвърлено на ищцовото дружество по силата на договор за
цесия от 09.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
12.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, поради направено от ответника
плащане след завеждане на делото.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от
350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4