№ 95
гр. Б.С., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тихомир Ив. Вельовски
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно
наказателно дело № 20221410200183 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Д. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.М., ул.“В.“ № 100, ет.5, ап.14, чрез
пълномощника си адв.Л.А. от АК – М., адрес гр.М., бул.“Т.М.“ № 78, партер, офис 11, е
обжалвал НП № 22-0248-000123/14.03.2022г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР В., РУ
гр.Б.С., с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 1400 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.Л.А. от АК-М., която поддържа жалбата и развива доводи за отмяна на НП.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в
жалбата претенции и след цялостна служебна проверка, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60
от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е
основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 13.05.2021 год. служител на
1
РУ - Б.С. бил изпратен на място в с.Б., обл.В., на ул.“А.Й.“ при кръстовището с ул.“Ш.“,
където извършвал контрол на скоростта. Бил със служебен автомобил, в който била
монтирана система за видеоконтрол № TFR1- М 549. Около 11.45 часа системата за
видеоконтрол е засякла превишение на скоростта при общо ограничение за населеното
място 50 км/ч. от автомобил „Фолксваген Шаран”, с рег. № М 8506 ВР, с посока на
движение към с.А.. Системата засякла измерената скорост на лекия автомобил на 104 км/ч.,
но са приспаднати 3 км/ч толеранс - измерена скорост от 101 км/ч., или превишил
разрешената допустима скорост с 51 км./ч. От направена справка било установено, че
собственик на лекия автомобил е Д. М. К.. На по-късен етап до жалбоподателя били
изпратени покани за явяване в сградата на РУ-Б.С. в 14 дневен срок за съставяне на АУАН.
Такава покана му е била връчена на 27.01.2022г., но същият не се явил в посочения срок. На
жалбоподателя е съставен АУАН № АД 167246 от 15.02.2022г., в негово отсъствие. АУАН
му е връчен на 22.02.2022г., въз основа на който е издадено обжалваното НП. Със същото
жалбоподателят е наказан с глоба в размер на 1400 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП. АНО е приел, че същото е извършено в условията на повторност, тъй като
нарушителят бил наказан за същото по вид нарушение с ЕФ К4187053, връчен на
18.12.2020г. и влязъл в сила на 04.01.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, АУАН № АД 167246 от 15.02.2022г., НП № 22-
0248-000123/14.03.2022г., Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, справка за
нарушител/водач, фотоснимка на автомобила с установена скорост и място, протокол за
метрологична проверка на техническо средство, разпечатка от паметта на същото, скица от
мястото на нарушението, справка за собственост на автомобила, протокол за използвано
техническо средство, писмо с писмени покани и докладни записки, ЕФ К4187053, както и от
гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Н. ИВ. ДЖ.
/актосъставител/, ЦВ. Д. М. и КР. В. С., двамата свидетели при съставяне на акта.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните
правни изводи:
От представените и приобщени по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че на 13.05.2021 год. в 11.45 часа в с.Б., обл.В., на ул.“А.Й.“ при кръстовището с
ул.“Ш.“, посока на движение към с.А., жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Фолксваген Шаран”, с рег. № М 8506 ВР, лична собственост, като при разрешената
максимална скорост за населеното място от 50 км/час се движил със скорост от 104 км/час,
при което е налице превишена стойност на скоростта от 54 км/час, като нарушението е
установено с техническо средство № 549. Приспаднати са три км.толеранс или
жалбоподателят е управлявал с 51 км/ч превишена скорост.
Съдът намира, че обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Според настоящия състав на съда АУАН е издаден в нарушение на
чл.34, ал.1 от ЗАНН.
2
На 15.02.2022 год. е издаден АУАН на жалбоподателя, като от датата на
установяване на нарушителя – 13.05.2021 год. до датата на съставяне на акта за
административно нарушение са изминали повече от три месеца.
За адм.наказващите органи съществува задължение, актът за установяване на
нарушението да бъде издаден в тримесечен срок, като в случая е без значение вторият
предвиден в закона срок - една година от извършване на нарушението /той се отнася до
случаите, в които нарушителят не е бил известен и след като е открит, актът е издаден в
тримесечен срок, но е изтекла над година от извършване на нарушенията/.
Сроковете по чл.34 ал.1 ЗАНН по своята същност са преклузивни и тяхното изтичане
е абсолютна процесуална пречка за образуване на административно-наказателното
производство, респ. абсолютно основание за прекратяване на вече образуваното такова.
Бездействието на съответните контролни органи в течение на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН се
санкционира от законодателя, като абсолютна пречка за продължаване на административно-
наказателното преследване.
Изтичането на срока по чл.34 ал.1 ЗАНН преклудира възможността на наказващия
орган законосъобразно да ангажира административната отговорност на нарушителя.
В АУАН, с който е установено това нарушение, не е описано, че същото е
извършено в условията на повторност. Ето защо и с връчването на същия на нарушителят
неговата административнонаказателна отговорност не е била ангажирана по тази по-тежка
квалификация, поради което и жалбоподателят не е бил в състояние да организира
своевременно и адекватно своята защита срещу такова нарушение, тъй като на същия не са
му били предявени всички факти, въз основа на които се гради обвинението срещу него.
Това обстоятелство представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като включването в НП за първи път на нови разпоредби, на нови фактически
обстоятелства, в сравнение с предявения АУАН, е недопустимо и съставлява съществено
нарушение на правилата в административнонаказателното производство, още повече тогава,
когато това води до утежняване на отговорността му, с оглед разпоредбата на чл. 182, ал.4
от ЗДвП. Поради това е основателно възражението на жалбоподателя за нарушено право на
защита, а и не са налице доказателства, че ЕФ К4187053 е бил получен от жалбоподателя,
тъй като липсва разписката, удостоверяваща това обстоятелство.
С оглед на гореизложеното настоящия състав на съда приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Във връзка с измененията на чл.63, ал.3 ЗАНН и поисканото от защитника на
жалбоподателя – адв.А. да й бъдат присъдени направените по делото разноски, то съдът, с
оглед изхода на делото, намира, че следва да осъди ОД на МВР-В. да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 370.00 лева. Разноските следва
да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
При този изход на делото съдът намира, че следва да осъди ОД на МВР-В. да заплати по
сметка на Районен съд – Б.С., направените по делото разноски за свидетел в размер на 16.64
3
лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0248-000123/14.03.2022г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР В., РУ
гр.Б.С., с което на Д. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.М., ул.“В.“ № 100, ет.5, ап.14, са
наложени административни наказания глоба в размер на 1400 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя Д. М. К., с ЕГН **********, с адрес:
гр.М., ул.“В.“ № 100, ет.5, ап.14, направени по делото разноски в размер на 370.00 лева –
разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.
ОСЪЖДА ОД на МВР-В. да заплати по сметка на Районен съд – Б.С., направените по
делото разноски за свидетел в размер на 16.64 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
4