Р Е Ш Е Н И Е
№ 260344
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение – девети състав, на осми март две хиляди двадесет и първа година, след публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 3090 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство В.М.М., чрез адв. А.И., с която се
обжалва решение № 260452 от 21.09.2020
г., постановено по гр. дело № 20179
от 2019 г., на Районен съд –
Пловдив, ХVІІІ гр. с., в частта, с която, в производство по чл. 415 ал. 1 т. 3
вр. чл. 415 ал. 3 от ГПК по предявени обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, е осъден ответникът В.М. ***, да
заплати на “Вива Кредит” ООД, със седалище в гр. София и адрес на управление –
ж. к. „Люлин“, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, следните суми: 10 000 лв. –
главница дължима по договор за заем от 07,02,2017г., ведно със законната лихва
от 09.12.2019 г., до окончателното й изплащане; 5 411.76 лв. – договорна лихва
от 8.11.2017 г. до 27.06.2019 г.; 888.89 лв. – лихва за забава за периода от
12,11,2017 г. до 27.06.2019 г., както и е осъден В.М.М. да заплати на ищцовото
дружество “Вива Кредит” ООД, направените по първоинстанционното дело и по
частно гр. дело № 13283/ 2019 г. на ПдРС, разноски в общ размер на 2260,14 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете; като решението в отхвърлителната
част не е предмет на въззивната жалба.
Излагат се оплаквания за
несъстоятелни изводи на първоинстанционния съд
и не достатъчно задълбочени, като в тази насока се заявява, че
процесният договор за заем „вивакредит ипотека” е недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби на
Закона за кредитите за недвижими имоти обезпечени с ипотека /ЗКНИП/. Налице е,
се сочи и противоречие с чл. 24, ал.1, т.9, от ЗКНИП, а именно в ГПР, не е
посочена подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по
кредита. Може да се каже, се заявява от жалбоподателят, че е посочено какво не
е включено, а не какво е включено. Прави се разбор на разпоредбата на чл. 24,
ал.1, т.7 от ЗКНИП, като се заявява, че договорът за кредит следвало да съдържа
условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В тази
насока се заявява, че макар в договора да са посочени размера на първите 12
вноски и на вторите 24 вноски, не е направена разбивка на сумите, които се
погасяват с всяка погасителна вноска, както и, че в договорът
не била посочена последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, тоест каква част от вноските е за неустойка,
главница, лихви и други разходи. Твърди
се, че договорът е недействителен, тъй като липсвал погасителен план. Заявява
се, че в точка 5 на чл. 4 от договора е посочено, че се представя погасителен
план в приложение 1, но такъв липсва. Счита се, че за да е изпълнено
изискването на закона, т.е. за да възникне задължението при определени условия
и неустойки, трябвало да бъде посочено по ясен и разбираем начин
разпределението погасителна вноска между различните дължими суми, както и
последователността, в която същите се погасяват, което в случая не било
сторено, твърди жалбоподателя. Освен това, се заявява самата информация е най-обща и не отговаря на
изискването за разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на месечната вноска, като части от отделни вземания,
липсва алгоритъмът за изчисление на самата лихва и месечните погасителни
вноски, както и каква част се отнася за погасяване на главницата, каква част
покрива начислената възнаградителна лихва за текущия месец и каква част отива
за начислената неустойка. Заявява се, че липсата на валидно подписан
погасителен план е допълнително основание за нищожност поради липса на
постигнато съгласие относно „условията на договора”. Заявява се, че са
неправилни изводите на съда, че погасителният план е инкорпориран в самия
договор, тъй като тази част от договора не можела да се нарече погасителен
план, отговарящ на посочените по-горе в
жалбата изисквания и освен това е непълен. Счита се, че договорът е
недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл. 23, ал.1; чл.24,
ал.1 т.5-9 и т.11 и чл.25, ал.З от ЗКНИП, като се заявява и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до недействителност на целия
договор. В тази насока се сочи, че видно от представените копия от вносни бележки,
които въобще не били обсъдени от съда, въпреки, че не били оспорени от страните,
жалбоподателят внесъл сума, в общ размер
на 7090 лв., до момента, т.е. се сочи ако се признае процесният договор за
недействителен от главницата, в размер на 10000 лв. се приспадне внесената сума
от 7090 лв., то се получава остатък от 2910 лв. Заявява, че по отношение на клаузата на чл. 5 от
договора с всичките алинеи от договора,
съдът бил приел, че е нищожна и в тази си част договорът не е породил
правно действие, като се сочи, че при
това положение е следвало да се отчете,
че от направените плащания е погасена по-голяма част от
неустойката, тъй като общият й размер е
5159.04 лв., тоест до момента са изплатени 3953.04 лв. Сочи се, че при условие,
че клаузата за неустойка е обявена за нищожна, вече неоснователно платената
сума от 3953.04 лв., то тогава със същата сума трябвало да се намали остатъка
от главницата и възнаградителна лихва.
Заявява се, че по същия начин стоял
въпросът със задължението за разходи. В тази насока се сочи, че съдът е признал чл.11, ал.2 за нищожна клаузи
и като такава не е породила действие и по тази причина е отхвърлена
претендираната сума в размер на 210 лв. за разходи. Заявява се, че в
допълнителните молби ищецът признавал, че до настоящия момент е платена сумата от 1230 лв., по чл. 11, ал.2
от общо начислените 1440 лв. и при това положение трябвало вече, според
жалбоподателя, платените 1230 лв. - без основание, да бъдат отнесени към
остатъка от главницата и възнаградителна лихва. С оглед изложеното, се моли, да
се уважи жалбата, като се отмени решението на първоинстанционния съд, в
обжалваните части. Не се сочат нови доказателства.
С писмен отговор от въззиваемото
дружество, ищец в първоинстанционното производство, „Вива Кредит“ ООД, чрез
адв. Н. се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Изразяват се доводи
във връзка с оплакванията в нея. Моли се да се потвърди решението. Претендират
се разноски, в размер на 800 лв. адв. възнаграждение. Прави се възражение, в
условията на евентуалност, относно възнаграждението на другата страна. Прилага
се договор за правна защита и съдействие, и пълномощно по въззивното дело.
Допълнително е постъпила на 29.01.2021г., молба от адв. Н., процесуален
представител на въззиваемото дружество „Вива Кредит“ ООД, с която се представя
и списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. от адв. И., пълномощник на
жалбоподателя, се поддържа въззивната жалба на ответника; заявява се, че
искането им е да бъде отхвърлен искът до
горницата над 2910 лв.; представя се списък за разноски.
Въззивният състав на ПдОС след като
констатира, че въззивната жалба е допустима –подадена от надлежна страна, в
законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и
допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба
се явява основателна, поради следното:
За да постанови решението в
обжалваната част, с която уважава предявените обективно съединени осъдителни
искове в производство по чл. 415 ал. 1 т. 3 вр. чл. 415 ал. 3 от ГПК, вр. чл.
79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 ал.1 от ЗЗД, чл. 86 ал.1 от ЗЗД, районният съд излага
съображения: Приема, че процесният
договор за заем – Договор за паричен Вивакредит Ипотека от 07.02.2017г.,
сключен между страните, отговаря на законовите изисквания на чл. 24 от
специалния Закон за кредитите на недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/, както
и че претендираните от ищеца, кредитор, вземания по договора, са станали
изискуеми на краен падеж, който е настъпил, а от ответната страна,
кредитополучател, върху която лежи тежестта да установи изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова
доказване нее било проведено. При което и приема за основателен предявеният иск
за главница от 10 000 лева, за която осъжда ответникът, да я заплати,
ведно с претендирана законна лихва от датата на входиране на исковата молба
-09.12.2019г. Предвид на гореизложеното приема и, че ответникът не ангажира
доказателства за заплатена претендирана договорна лихва в размер на 5411.76 лв
от 8.11.2017г. до 27.06.2019г., поради което и приема за основателен и
предявеният иск за договорна лихва в размер на 5411.76 лв, за която сума осъжда
ответникът да я заплати. По отношение на претендирана лихва за забава, дължима
в размер на законната лихва съгласно уговорено по чл. 11 ал. 1 от договора,
възлизаща на сумата от 888.89 лв за периода от 12.11.2017г. до 27.06.2019г.,
съдът кредитира заключението на ССЕ относно изчисления размер,при което уважава
иска, като осъжда ответникът да заплати обезщетение за забава/лихва за забава/
в размер на 888.89 лева.
Относно претендирана неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, съдът
намира, че така предвидената неустойка по договора противоречи на закона и
ограничава правата на потребителя по см. на чл. 36 ал. 1 от ЗКНИП, както и е
необосновано висока/фиксиран размер от 5159.04лв/, при което е и неравноправна
по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП; намира, че не е налице валидно неустоечно
съглашение и съгласно чл. 26 ал. 1 във вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази част договорът
не е породил правно действие между страните, при което не е налице задължение
за заплащане на неустойка по чл. 5 ал. 3 от договора между страните, като искът
за неустойка е отхвърлен. Относно задължението за заплащане на разходи по чл.
11 ал. 2 от договора, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 27 ал. 2 от
ЗКНИП, и кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което и намира,
че съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗКНИП тази клауза като противоречаща на закона, е
нищожна, при което и отхвърля претенцията за заплащане на сумата за разходи,
претендирани от 210 лв за период от 16.04.2017г.-01.05.2019г. В тези части, в
които предявените искове са отхвърлени, решението на районния съд не е обжалвано,
при което е влязло в сила.
Въззивният съд след като взе предвид
оплакванията във въззивната жалба, съгласно чл. 269 изр. второ, становището на
въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими
към предмета на спора доказателства, приема следното:
Страните не спорят относно установени
в първоинстанционното производство с допустими доказателствени средства
обстоятелства:
Видно от приложения по делото договор
за паричен заем Вивакредит Ипотека от 07.02.2017 г. между страните е подписан
договор за паричен заем, по силата на който
ищецът е предоставила на кредитополучателя – ответник кредит в размер на
10000,00 лв., а Заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно
с договорната лихва, която е в размер на 8813,84 лв., на 36 месечни погасителни
вноски. Първите 12 погасително вноски били в размер от 338 лв., а вторите 24
погасителни вноски – 614,91 лв. Съгласно клаузите на договора- чл. 5, ал. 3,
Заемателят се е задължил в срока по чл. 5, ал. 1 от договора да предостави
обезпечение – солидарен длъжник. В договора в чл.5, ал.1 е предвидено в 20-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в
договора/, като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в
размер на 5159,04 лева, разпределена в месечните погасителни вноски. В чл. 11, ал. 2 от договора
е
предвидено, че ответникът ще дължи да заплати направените разходи за събиране,
изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори.
По делото е прието заключение на
съдебно- счетоводна експертиза, по която
вещото лице след извършена проверка е установило, че неизплатените задължения
на кредитополучателя – ответник възлизат
на 10000 лв. – главница, договорна лихва в размер на 5411,76 лв. за периода от
8.11.2017 г. до 27.06.2019 г., мораторна лихва в размер на 884,27 лв. за
периода от 12,11,2017 г. до 27,06,2019 г..; сумата от 210 лв. – разходи от 16.04.2017 г. до 01.05.2019
г. и сумата от 1206 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължения.
По гореизложените фактически
обстоятелства не се спори във въззивното производство.
Спорни са въпросите, въведени и в
оплакванията във въззивната жалба, относно правното действие на сключения между
страните договор за паричен заем от 07.02.2017г., въз основа на ЗКНИП,който
като договор, сключен с кредитополучател, физическо лице, следва да е сключен
съобразно правилата на ЗКНИП, както и на ЗЗП, за които императивни норми съдът
и служебно следи.
В случая, видно от съдържанието на
чл. 4 от договора, е посочено, че ГПР е изчислен при вземане предвид на
допускания, посочени в т.3.1,3.2,3.3,3.4,3.5, но в нито едно от тях не се
посочва по „позитивен“ начин, какви са всички разходи, включени в общите
разходи по кредита, което обстоятелство следва да се приеме за нарушение за
изискването на чл. 24 ал. 1 т. 9 от ЗКНИП.
Видно е от
съдържанието на договора- Договор за паричен заем „Вивакредит Ипотека“ от
07.02.2017г, респективно, т. 6 на чл. 4 от договора, изрично е посочено, че
„размерът, броят и датата на плащане на всяка една месечна погасителна вноска
са изчерпателно посочени в Погасителен план- Приложение № 1, представляващ
неразделна част от този договор“. В случая, въззивният съд констатира, че
такова Приложение № 1, оценявано като неразделна част от договора, всъщност, не
е приложено към договора, като не следва да се приема, че това не е необходимо,
тъй като съдържанието на погасителния план би могло да се извлича от самия
договор, /така както е прието от първоинстанционния съд/. Самите страни са
договорили начина на представяне на погасителния план, като отделно приложение
към съдържанието на договора – Приложение № 1, като това прилагане на
погасителния план се явява задължително и съгласно разпоредбата на чл. 24
ал.1т.7 от ЗКНИП, и то независимо от това дали лихвеният процент е уговорен
като постоянен или променлив.
Предвид
изложените обстоятелства следва да се приеме, че договорът сключен между
страните се явява недействителен, съгласно чл. 38 от ЗКНИП вр. чл. 24 ал. 1 т.т.
7 и 9 от ЗКНИП, поради което и ответникът, кредитополучател, на осн. чл. 39 от
ЗКНИП дължи само връщане на получената главница по договора за кредит, /като от
последния не се оспорва усвояване на главницата от 10 000 лева/. При
внесени в общ размер, съгласно приложени вносни бележки,/заверени ксерокопия от
ПКО-лист 56-59 от делото/, така и потвърдено като заплатена сума от ответника и
съгласно заключение на ССЕ,/лист.6 от закл-е, лист 92 от делото/, общо в размер на 7 090 лева, то за
разликата до дължимата сума от 10 000 лева, възлизаща по размер на сумата
от 2910 лева, предявеният иск за връщане на главницата по договора, се явява
основателен и доказан, и за този размер искът следва да бъде уважен, ведно със
законните последици. За разликата до предявения размер 10 000 лева, искът
за главницата следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Поради което
въззивният съд приема, че решението на районния съд в обжалваната част, с която
е уважен искът за главница за разликата над 2910 лева до предявения размер
10 000 лева, както и за 5411.76 лв. – договорна лихва от 8.11.2017 г. до
27.06.2019 г.; и 888.89 лв. – лихва за забава за периода от 12,11,2017 г. до 27,06,2019
г. следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново решение, с
което искът за главница се отхвърля за
разликата над 2910 лева до предявения размер 10 000 лева, както и за 5411.76
лв. – договорна лихва от 8.11.2017 г. до 27.06.2019 г.; и 888.89 лв. – лихва за
забава за периода от 12,11,2017 г. до 27,06,2019 г., ведно със законните последици.
Поради което и
ищецът има право на разноски, съразмерно, на уважената част от иска, съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК,
или по съразмерност /0.16от 2102.14лв/336.34 лв-разноски в първоинстанционното
производство, както и /0.16 от 354.33лв/56.69 лв във заповедното производство,
или в общ размер на сумата от 393.03 лева, платими от ответника. Ответникът има
право на разноски, съразмерно, на отхвърлената част от иска, съгласно чл. 78
ал. 3 от ГПК, или по съразмерност/0.84 от 1500 лв,адв.възн.е/1260 лв, платими
от ищеца, като разноски в първоинстанционното производство. При което и
решението на районния съд в частта на разноските също следва да бъде отменено,
като бъдат присъдени разноски съгласно гореизложеното.
Поради
основателност на въззивната жалба и по арг. отчл. 78 ал. 1 от ГПК,
жалбоподателят има право на направени по въззивното дело и претендирани
разноски, в размер на внесена ДТ от 263.40 лева, както и допълнително определена ДТ за
въззивната жалба от 16.43 лева, или общо внесена сума за ДТ от 275 лв, /вж. и
списък на разноски по чл. 80 от ГПК/,както и на договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 12.01.21г. в размер на 700/седемстотин/
лева, платими от въззиваемата страна; като възнаграждението е в рамките на
минималните размери съгласно НМАВ, с оглед направено от въззиваемата страна
възражение.
Решението на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280 ал. 3 от ГПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното на 21.09.2020г.
Решение № 260452 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХVІІІ
граждански състав, по гражданско дело № 20179 по описа на съда за 2019 година,
в обжалваната част, с която се ОСЪЖДА В.М.М.
с ЕГН **********,***, да заплати на “Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Люлин“, бул. “Джавахарлал
Неру” № 28, представлявано от управителя Д.Д. следните суми: сумата над 2910 лв до претендирания размер 10000
лв. – главница дължима по договор за заем от 07,02,2017 г., ведно със законната лихва от 09.12.2019 г.,
до окончателното й изплащане; 5411.76 лв. – договорна лихва от 8.11.2017 г. до
27.06.2019 г.; 888.89 лв. – лихва за забава за периода от 12,11,2017 г. до
27,06,2019 г.; и се ОСЪЖДА В.М.М. с
ЕГН **********,***, да заплати на “Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Люлин“, бул. “Джавахарлал
Неру” № 28, представлявано от управителя Д.Д., направените по настоящото дело и
по частно гр. дело № 13283/ 2019 г. на ПдРС, разноски в общ размер на 2260,14 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете;
и се ОСЪЖДА “Вива Кредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Люлин“, бул.
“Джавахарлал Неру” № 28, представлявано от управителя Д.Д., да заплати на В.М.М.
с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 119,89 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска;
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Люлин“, бул. “Джавахарлал
Неру” № 28, представлявано от управителя Д.Д., срещу В.М.М. с ЕГН **********,***,искове
за осъждане на В.М.М. да заплати на “Вива
Кредит” ООД, следните суми: сумата над
2910 лв до претендирания размер 10000
лв. – главница дължима по договор за заем от 07,02,2017 г., ведно със законната лихва от 09.12.2019 г.,
до окончателното й изплащане; 5411.76 лв. – договорна лихва от 8.11.2017 г. до
27.06.2019 г.; 888.89 лв. – лихва за забава за периода от 12,11,2017 г. до 27,06,2019г.
ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН **********,***, да
заплати на “Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – ж. к. „Люлин“, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, представлявано от
управителя Д.Д., сумата от 336.34 лв-разноски в първоинстанционното
производство, както и 56.69 лв във заповедното производство, или в общ размер
на сумата от 393.03 лева, платими от ответника, по съразмерност на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА “Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – ж. к. „Люлин“, бул. “Джавахарлал Неру” № 28,
представлявано от управителя Д.Д., да заплати на В.М.М. с ЕГН **********,***, сумата
от 1260 лв, разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
В останалата част
решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
ОСЪЖДА “Вива Кредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Люлин“, бул.
“Джавахарлал Неру” № 28, представлявано от управителя Д.Д., да заплати на В.М.М.
с ЕГН **********,***, сумата внесена за ДТ по въззивната жалба от 275 лв,
както договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по ДПЗС от 12.01.21г. в размер на 700/седемстотин/ лева, по
въззивното производство.
Решението на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/