Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. София,
16.06.2016 г.
Софийски градски съд, ГК, ІV „А” въззивен състав, в
публичното заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдия Петкова гр. д. № 3052
по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.И.Х. срещу
решението на СРС, 47 ти състав от
10.07.2015г. по гр. д. № 62360/2014г., с което е признато за установено по реда
на чл. 415, ал.1 ГПК, че дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 6714,54 лева главница,
представляваща цената на потребената в периода м.10.2011г. - м.06.2013г. топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 25.07.2014г. и сумата 1221,15 лева - лихва
за забава за периода 30.11.2011г. - 10.07.2014г., и са присъдени разноски.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно. В
нарушение на съдопроизводствените правила съдът счел за недоказано възражението
на ответника, че не е собственик на топлоснабдения имот. Необоснован бил и изводът, че сградата е топлоснабдена. С
тези доводи иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете
бъдат отхвърлени.
Въззиваемият „Т.С.”
ЕАД не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач
„Т.с. ” ЕООД не взема становище по делото.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 ГПК, намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Въззивникът е собственик на топлоснабдения имот по
силата на нотариален акт № 24, том І, рег.№ 360, дело № 24/2009гг, с която е
признат за такъв по завет, а партида за този имот е открита на негова име още
през 1996г., по силата на молба-декларация от 10.12.1996г. Правото на ответника
на собственик на имота е отречено с
влязло в сила решение по гр.д. № 3744/2012г. на САС , ГК , VІІ състав, с което същото е признато на трети лица ,
осъден е ответникът да им предаде владението върху имота и е обезсилен
констативния нотариален акт № 24/2009г.
Решението е влязло в сила като необжалвано.
Обстоятелството, че правото на собственост Р. Х. е отречено по дело, по което ищецът не е
бил страна, е напълно ирелевантно за качеството на Х. на потребител на топлинна енергия. За
исковия период, през който делото между ответника и трети лица с предмет иск по
чл. 108 ЗС е било висящо, в отношенията между страните по настоящото дело собственик
на имота е ответникът. Това свое качество той е декларирал пред ищеца с
подаването на молба за откриване на партида на свое име. Съгласно разпоредбата
на чл. 47 от ОУ, собственикът на топлоснабден имот е длъжен да уведоми ищеца в
случай на промяна на собствеността ( вж. и чл.15 от ОУ) в определен срок. Цитираната
разпоредба следва да се счита приложима не само в хипотеза на правоприемство на правото на собственост,
но и в случаи като настоящият, когато правото на собственост на абоната на ищеца е отречено с влязло в сила решение.
В такъв случай предишният собственик е длъжен да поиска замяна или закриване на
партидата за топлоснабдения имот при ищеца. Ако не изпълни задължението си за
уведоми ищеца за смяната на собствеността и не поиска закриване на партидата на
свое име, чл. 47, ал.3 от ОУ предвижда, че именно той отговаря за задълженията
към ищеца, натрупани за периода до откриване на партида на новия, респ.
действителния собственик. Следователно, при промяна в собствеността и
неизпълнение на задължението на предишния абонат за уведоми и закрие партидата
на свое име, отговорен за заплащане цената на доставяната от ищеца услуга е именно той, а не действителният собственик
на имота.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия се
счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Предвид качеството на
ответника на “потребител” по смисъл на дефинитивната законова разпоредба и
липсата на предложение за специални условия по чл. 150, ал.3 ЗЕ от него, се
налага извода, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, което е действително и ги е
обвързвало в процесния период.
Неоснователни са
възраженията за необоснованост на
изводите на районния съд за количеството и
стойността на доставената топлоенергия.
Продавачът е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача. Това се
установява от приетата като компетентно извършена съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от въззивника. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение
– в процесната абонатна станция и в апартамента на ответника (при проверка при
ищеца и в дружеството за дялово разпределение), вещото лице изяснява, че сумите
за топлинна енергия за имота са начислявани коректно от “Т.С.” ЕАД, при
спазване на действащите към съответния период нормативни актове. Дяловото
разпределение на топлоенергията, консумирана от етажните собственици, е било
извършено от третото лице помагач в съответствие с действащите нормативни
актове, като са спазени изискванията на приложимите технически правила и норми
за случая.
Доказан е и
размерът на задължението за цена на топлинна енергия за битови нужди в
сградната инсталация. Изводът на първоинстанционния съд е направен при съвкупна преценка на събраните
доказателства – писмените и заключението на съдебно-техническата експертиза.
Ответникът не е оспорил това заключение с конкретни възражения, а то се базира
не само на изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на
общия топломер в сградата (който е сред
уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология) и
дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство, вкл. и отчети на
уредите за измерване на топлинна енергия, подписани от въззивника.
Мотивиран от горното, като приема да липсват заявените
в жалбата основания за отмяна на първоинстанционното решение и поради
съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд установи, че част от дължимата държавна
такса за обжалване на първоинстанционното решение не е била събрана. В
изпълнение на указанията на СГС от 08.12.2015г. районният съд е дал възможност на ищеца да
представи доказателства, че е довнесъл държавна такса от 79, 64 лева – така
разпореждане от 09.02.2016г. В изпълнение на тези указания въззивникът е
представил същата вносна бележка / с уникален рег. № 42326С4-ОО-2434/ , която
вече е бил представил по делото, за да
докаже плащане на първоначално определената държавна такса в същия размер – 79, 64 лева. Следователно платена е само половината от
дължимата държавна такса за въззивно обжалване и въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл. 77 ГПК да плати другата половина от 79, 64 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 47 ти състав от 10.07.2015г. по гр. д. № 62360/2014г.
ОСЪЖДА Р.И.Х. ЕГН **********, съдебен адрес адв. П.Х.,***,
да плати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата
79, 64 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.