Р Е Ш Е Н
И Е
град
София, 02.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на втори април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 1776 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от
Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на Н.А.Г. – длъжник по изпълнително
дело № 20188380403916 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд, срещу
разноските за адвокатско възнаграждение, приети в размер на 420.00 лева с
Постановление от 21.01.2019 г.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните
действия, като се поддържа, че приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски
хонорар не било доказано въобще да е заплащан от взискателя. Длъжникът
поддържа, че изпълнителното дело било образувано за събиране на разноските по
издадения изпълнителен лист, като другата сума – главница и лихви, била
погасена от длъжника доброволно – преди образуване на изпълнителното дело.
Изтъква, че при това положение била налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Излага доводи, че по изпълнителното дело не били извършвани никакви действия от
страна на взискателя, които да обосноват прилагане на нормата на чл. 10, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно с изложеното моли съда да отмени обжалваното
Постановление от 21.01.2019 г. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство.
Взискателят “У.Б.”АД, чрез пълномощник адвокат В.П., е депозирал в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК
възражение по така подадената от длъжника жалба, с което е оспорил същата
изцяло по изложените в нея оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните
изпълнителни действия.
ЧСИ М.Б. е изложил мотиви по обжалваните действия,
на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага подробно становище, че жалбата
е неоснователна, тъй
като хонорарът за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя бил определен за събиране в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело,
приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащо на
обжалване изпълнително действие, по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от
надлежна страна, а разгледана по
същество е основателна, поради следните съображения:
Изпълнително дело № 20188380403916 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на
31.08.2018 г., въз основа на изпълнителен лист
от 29.06.2017 г., издаден в полза на взискателя “У.Б.“АД срещу длъжника Н.А.Г.,
за следните суми: 5 026.57 лева
– главница по договор за кредитна карта; ведно със законната лихва от
22.06.2017 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 782.58 лева за периода от 22.09.2016 г.
до 21.06.2017 г. и 636.16 лева разноски
по заповедното дело, от които – 116.18 лева държавна такса и 519.98 лева –
възнаграждение за адвокат. Взискателят е поискал принудително събиране
единствено на съдебно – деловодните разноски по изпълнителния лист – 116.18
лева за държавна такса и 519.98 лева – възнаграждение за адвокат. Следователно
самото вземане, предмет на
изпълнителното дело, е за разноски.
Представено е на л. 11 от изпратеното по компетентност на Софийски градски
съд копие на изпълнителното дело, платежно нареждане от 06.10.2017 г. за сумата
от 519.98 лева, преведена на адвокат В.И.П.от взискателя “У.Б.“АД. В графата
основание за плащане е отразено “ф-ра 1424/14.09.2017 г. дл. Н. Ата“. Същевременно
са налични надлежни писмени доказателства, които единствено са годни да
удостоверят валидно възникнала представителна власт в полза на адвокати В.И.П.и
С.Д.П., без в пълномощното (на л. 10 от изп. дело) да фигурират волеизявления
за договорено възнаграждение, начин и срок на плащане на такова, които
реквизити биха обосновали извод за наличие на договорка между доверителя “У.Б.“АД
и преупълномощените адвокати В.И.П.и С.Д.П., относно посочените обстоятелства.
В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания, дадени с
Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно които договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и
адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява както че
разноските са заплатени, така и че само са договорени. Условие за присъждането
на разноски е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да
е удостоверено документално. В процесния случай, както е установено и по –
горе, между доверител и довереник
липсват договорки относно размера на дължимия хонорар, начинът и срокът на
заплащането му. Представеното платежно нареждане не доказва да стои във връзка
с договор за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално
представителство на настоящия взискател “У.Б.“АД по което и да е изпълнително
дело.
При тези фактически и правни изводи настоящият състав на съда установи, че
с молба, вх. № 03068 от 21.01.2019 г., по изпълнително дело № 20188380403916 по
описа на ЧСИ М.Б., взискателят, чрез пълномощник Адвокатско дружество “П. и П.“,
е поискал да бъдат приети за събиране разноски за адвокатски хонорар в размер
на 420.00 лева с ДДС. Молбата не е придружена от надлежни писмени
доказателства, установяващи договарянето и понасянето на разноски за адвокатско
възнаграждение в претендирания размер.
Ето защо и по изложените съображения, при липса на доказателства за
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, обжалваните действия – приети
от ЧСИ Б. разноски за адвокатски хонорар в размер на 420.00 лева, са
незаконосъобразни и следва да се отменят. Претенцията на взискателя за
присъждане на разноски по изпълнително дело № 20188380403916 следва да се
остави без уважение.
По разноските за настоящото
производство.
Претенцията на жалбоподателя Н.Г.,
чрез пълномощник адвокат Илона Георгиева, за присъждане на сторените разноски
за настоящото производство е неоснователна, независимо че жалбата е уважена. Отговорността
за разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението, спрямо
която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството
е по повод жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата)
не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В
този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване
на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на
съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата
на чл. 441 ГПК.
Така
мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 21.01.2019 г. на
ЧСИ М.Б. по изпълнително дело № 20188380403916, с което са приети за събиране
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя “У.Б.“АД, в размер
на 420.00 лева, и вместо него постанови:
ОСТАВЯ без уважение искането
на взискателя “У.Б.“АД, ЕИК *******, за приемане на разноски по изпълнително дело № 20188380403916 по
описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски
съд, в размер на 420.00 лева за
адвокатски хонорар, като неоснователно.
ОСТАВЯ без уважение
претенцията на Н.А.Г., ЕГН **********, за присъждане на разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.