О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. Лом, 20.04.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в закрито
съдебно заседание на 20 април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна
Александрова
при
секретаря В.Младенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1061 по
описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано въз основа на молба от „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК *********,
чрез пълномощника по делото ю.к.И.Х. с искане за изменение на решението в частта за разноските ,
постановено настоящето дело.
Наведените
от молителя твърдения, обосноваващи основателността на молбата се свеждат до
съображения за неправилност на решението, в частта касаеща разноските.
Копие от
молбата е изпратено на другата страна, за становище. В срок пълномощника на
ответника адв.Р.Б. от МАК, изразява писмено становище в предоставения от съда
срок – за неоснователност на искането.
Молбата за
изменение на решението е депозирана в законоустановения срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима, а разгледано по същество –
неоснователна, като съображенията на
съда са следните:
В хипотезата на чл. 248 ГПК са предвидени
две възможности, а именно допълване, когато съдът изобщо не се е произнесъл по
поисканите от страната разноски, и изменение на постановения съдебен акт в
частта за разноските. В конкретния случай е налице произнасяне на съда по
въведения спорен предмет, поради което и следва да се приеме, че се касае за
изменение на решението в частта за разноските.
Правото
на страна в процеса да иска изменение на съдебен акт в частта за разноските е
предпоставено от направено изрично искане за това.
Отговорността по
чл.78 ал.1 - 3 от ГПК е право на едната страна да иска от другата да плати
направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като
се дължат реално направените разноски. Противната страна, която с поведението
си е предизвикала предявяване на иска следва да бъде задължена да репарира
направените от другата страна разноски. В постановеното съдебно решение,съдът е прекратил производството по
делото,поради недопустимост на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК ответника има право на разноски.
Съгласно практиката на съдилищата и
съобразявайки се с Опр.№ 457/31.07.2015г. по д.№ 304/2015г. НКС, ТК,І т.д.
докл. Съдията И. Д.,,когато заповедния съд е дал указания на заявителя по
чл.41 ГПК, не обвързва съда,разглеждащ установителния иск, който извършва
собствена преценка досежно това, дали заповедта за изпълнение е влязла в сила,
като може да събира и допълнителни доказателства в тази насока.
Според настоящият съдебен състав,
разноски не се дължат, като аргументите на съда за това са следните:
- неколкократни, в.т.ч. още с депозиране на
ИМ в съда, самият ищец твърди и моли съда да прекрати производството по делото
като недопустимо, мотивирайки се,че указанията на заповедния съд били
незаконосъобразни.
Не намират опора в съдебната
практика, твърденията на ищеца, че в случая е нямал правна възможност да оспори
редовността на указанията по чл.415,ал.1 ГПК на заповедния съд, независимо дали
намира същите за основателни или не, както и че единствения начин да защити правата
си и да избегне последствията на чл.415,ал.1 е да предяви иск и да плати
необходимите за това разноски, дори и да счита, че не са налице предпоставките
за това, като в последния случай по отношение на разноските в производството
изначално не съществува правно основание за това. Заявителят е този , който
може да сезира въззивния съд, защото счита че заповедта за изпълнение е влязла
в сила- Т.е изцяло на преценката на заявителя в заповедното произвоство е
оставен изборът на собственото му процесуално поведение.
Изложеното обосновава неоснователност на
искането, поради което и същото следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
обективираното в Молба вх.№ 5643 от 06.04.2017г от „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, чрез ю.к.И.Х. Искане за изменение на Решението от 20.03.2017г., постановено по
гр.д. № 1061/2016г. по описа на ЛРС, в частта за разноските, като разноските да
бъдат възложени на ищцовата страна по делото, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :