Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: ……606………………. Година 2015г.
Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР.
ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На 03. 12. 2015 година
В публично( закрито) заседание , в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР : Н.В.
ПРОКУРОР: СТОЯН ПЕШЕВ
като разгледа докладваното от
съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ гр. д . № 374 по описа за 2014 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 235 от ГПК – за постановяване
на съдебно решение .
Окръжен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от търговското дружество „Зенит „ ООД гр.Пазарджик ,
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр.
Пазарджик , ул. „Цар Шишман „ № 2, ет.
3, представлявано от управителя Ц. И. З.
против Администрацията на Министерски съвет
гр. София , с административен адрес гр. София, бул. „Дондуков „ № 1 , представлявана от
министър-председателя Б.Б. , против НАП гр. София , с административен
адрес гр. София , бул. „Дондуков „ № 52
и против Административен съд гр. Пазарджик
с административен адрес гр.
Пазарджик , ул. „Константин Величков „ №20 , ет. 5.
С исковата молба е предявен осъдителен иск против
ответниците/ при условията но субективно пасивно съединяване на
исковете/ за заплащане на сумата 56 119, 84 лв. , представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от
действията на националните органи , свързани с нарушаване правото на ЕС.
Искането , което се прави в исковата молба е да се осъдят ответниците да
заплатят солидарно на ищеца исковата
сума , ведно със законната лихва върху нея
до окончателното изплащане ,както и сторените съдебно – деловодни разноски . Сочи доказателства в подкрепа на иска .
В срока по чл. 131 от
ГПК са постъпили писмени отговори от противните страни.
В отговорите исковата претенция се оспорва по основание и
по размер. Искането е да се отхвърли предявения иск , като неоснователен.
В открито съдебно заседание страните поддържат
становищата си .
Становището на прокурора е ,че предявените исковете са
неоснователни и по отношение на тримата ответници и като такива следва да се
отхвърлят .
Пазарджишкият окръжен съд
, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и при спазване разпоредбата на
чл. 235
от ГПК прие за установено
следното:
І. Фактическа страна на правния спор.
Ищцовото дружество е търговско дружество , регистрирано в
РБ с основен предмет на дейност производство и търговия в страната и в чужбина с хранителни и
промишлени стоки . За периода 01. 11. 2009г. – 31. 01. 2010г. дружеството извършило три доставки на стоки
за търговско дружество „Левекс Корп“, регистрирано в Панама . За извършените
доставки дружеството издало 3 бр.данъчни фактури . По предварителна уговорка с
дружеството- получател , ищцовото дружество
транспортирало стоките от България до
Унгария за своя сметка , чрез
български превозвач ЕТ „Вики – Петя
Манолова „ . От Унгария стоките били транспортирани до Украйна за сметка на
дружеството - получател „Левекс Корп“
Панама . Ищцовото дружество считало , че
извършва износ до трета страна , която не е членка на ЕС и поради това облагаемата доставка следва да бъде с нулева ставка на ДДС,на основание чл.28 от ЗДДС и чл. 21 ал. 1 от ППЗДДС.
Това становище не било възприето от органите на НАП
,които съставили на дружеството –
износител Ревизионен акт № *********/ 15. 06. 2010г. на ТД на НАП гр. Пловдив ,с който
начислили на дружеството данъчни задължения изразяващи се в невнесен ДДС в
размер на 42 645, 46 лв.и лихви за забава ,за периода 01.11. 2009г. –
31. 01. 2010г. в размер на 1128, 08 лв.
Какво е
прието в мотивите на РА :
-
Цитира се текста на чл. 12 ал. 1 от ЗДДС, според който облагаема
доставка е всяка доставка извършена от данъчно задължено лице , която е с „място
на изпълнение“ на територията на РБ ,както и доставката ,облагаема с нулева
ставка ;
-
Цитира се текста на чл. 17 ал.2 от ЗДДС , според който „ място на изпълнение“ е местонахождението на стоката към момента на нейното изпращане или
започване на превоза към получателя ;
-
Цитира се текста
на чл. 28 т.1 и т.2 от ЗДДС относно
облагаема доставка с нулева ставка на
ДДС , според която доставката ще бъде нулева при следните предпоставки :
-доставчикът
да прехвърля правото на собственост или друго вещно права върху стоката ;
-
доставката да се извърша от територията
на страната до територията на трета
страна , която не е членка на ЕС ;
-
превозът да се извършва от или за сметка на доставчика ;
-превозът може да се извършва от получателя или да е за негова сметка ,
когато получателя не е установен на територията на страната ;
-наличието на горепосочените обстоятелства се установява с документите
по чл. 21 ал. 1 от ППЗДДС;
В РА органът по приходите приема , че не следва да се
прилага нулева данъчна ставка , тъй като цит“. „
автомобилния транспорт на стоките се извършва от място на територията на РБ
до територията на Унгария , която е
държава – членка на ЕС,поради което
разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС е неприложима „.
Данъчният
орган приема ,че „мястото на изпълнение“ на доставката е на
територията на РБ , поради което се
дължи данъчна ставка по чл. 12 от ЗДДС в размер на 20%.
Ревизионният
акт на данъчните органи е
обжалван пред Административен съд Пловдив , който със свое решение №488/23. 03.2011г. потвърждава ревизионния акт.
С решение №
1735/ 06.02.2012г. на ВАС е отменено решението на Административен съд
Пловдив и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд .В мотивите на съда е прието , че
между текста на чл. 606 ал. 2 т. 3 от ППЗМ е текста на чл. 793 параграф 2 от
Регламент /ЕО/№2453/ 93г.на ЕК относно
понятието „ изходно митническо учреждение „ е налице несъответствие.
С решение №
1040/ 09. 05.2012г. на Административен съд гр. Пловдив е отменен
РА на ТД на НАП гр.Пловдив. В мотивите на решението е прието ,че „изходна
митница“ е тази в гр. Захони Унгария ,
тъй като след приемането на България в
ЕС тя няма самостоятелна митническа територия .
Прието е ,че в случая пряко
приложение следва да намери Регламент /ЕО/№2453/ 93г. на ЕК . Прието е, че
извода на приходния орган не е съобразен с Общностното право.Прието е , че са налице предпоставките
на чл. 28 от ЗДДС и чл.21 ал.1 от ППЗДДС за освобождаване на доставката от ДДС.
Докато се развива производството по обжалване на
Ревизионния акт , ТД на НАП гр. Пловдив съставя на дружеството „ Зенит „ ООД
три Наказателни постановления №7, 8 и
9 / 09. 11. 2010г. С тези
наказателни постановления е наложена
имуществена санкция на дружеството в размер на стойността на невнесения
ДДС,сумата 42 645, 46 лв. В мотивите данъчния орган е приел аналогично разрешение
на казуса , както при съставянето на ДРА.
Наказателните постановления са обжалвани от данъчния
субект пред РС Пазарджик ,за което са
образувани три НАХД № 2533/2010г. №
2528/ 2010г. и № 2530/ 2010г. С решенията по тези дела районния съд е отменил наказателните
постановления .В мотивите съдът е изследвал
въпроса за „изходното митническо учреждение „ ,като е стигнал до извода че последното
митническо учреждение е това ,при което стоките напускат Общността . Стигнал е
до извода за противоречието между националното и общностното право . Приел е , че пряко
приложение следва да намери Общностното право и последната изходна митница се
явява унгарската митница , тъй като тогава стоките напускат Общността .
Решенията на РС
Пазарджик са обжалвани от данъчния орган
пред Административен съд гр. Пазарджик ,
за което са образувани три КАНД № 186/ 2011г. , № 136/ 2011г. и № 139
/ 2011г. С решенията по тези дела
АС Пазарджик е отменил решенията
на РС Пазарджик, като е потвърдил НП. В
мотивите на решенията съдът приема , че представената
от доставчика митническа декларация не е попълнена съгласно изискванията на
закона и че не безспорно установено , че е извършена двуетапна доставка на
стоки ,т. е .,че стоките са превозени най – напред до Унгария и след това да
Украйна .Съдът приема , че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗДДС и тези
на Директива 2006/ 112/ЕО/ на Съвета за
освобождаване на доставката от ДДС.
След влизане в сила на
решение № 1040/ 09. 05.2012г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменен ДРА по предложение
на Окръжна прокуратура Пазарджик са
образувани три КНАХД № 22, 23 и 24/ 2013г. за възобновяване на административно
– наказателно производство по влязло в сила НП. По трите дела искането
на прокуратурата за възобновяване на административните дела е оставено без
уважение с мотива ,че не са налице основанията на закона за възобновяване .
По делото е прието
заключение на СИЕ неоспорена от страните . В заключението на
експертизата е посочено , че сумите по
трите наказателни постановления са събрани от данъчния орган чрез прихващане с
подлежащ на възстановяване ДДС.
Експертизата посочва размера на главното задължение и на
лихвите за забава .
ІІ. Правни
изводи .
С исковата молба се претендира заплащането на обезщетение от
Държавата за причинени от ответниците имуществени вреди за нарушение
правото на Европейския съюз. Обезщетението е в размер на имуществената санкция по трите НП и лихвите
за забава .
Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът
е длъжен да определи правното основание на
предявените искове . Правното основание на исковете по настоящия спор е
определено от виззивната инстанция по реда на чл. 274 и сл.от ГПК. С определение № 2305/04.12.2014г.на Апелативен
съд гр. Пловдив и последващо определение №
430/22. 07.2015г.също на Апелативен съд гр. Пловдив е прието ,че правното
основание на предявените против ответниците искове е нормата на чл. 4 параграф
3 от Договора за европейски съюз / ДЕС /, „принципа на лоялно сътрудничество
„ във връзка с чл.7 от Конституцията на
РБ. Прието е и в двата акта на
въззивната инстанция , че правното
основание на исковете не нито нормата на чл.1 от ЗОДОВ по отношение действията
на МС и НАП, нито нормата на чл. 2 от ЗОДОВ по отношение действията на
Административен съд Пазарджик . Прието
е ,че процесуалния ред , по който следва
да се реализира отговорността на държавните учреждения е този по ЗОДОВ, като
най-близък национален закон по отношение отговорността на Държавата за дейност
на администрацията и на правораздавателните органи ,без обаче в този закон да
се търси приложимото материално право .
Прието е , че нормите на ЗОДОВ са приложими единствено по отношение
на подсъдността / чл. 7/, такси и разноски / чл. 9а / , производството пред съд
/ чл. 10/ и субсидиарното приложение на ГПК по неуредените въпроси / параграф 1
от Заключителните разпоредби/ .
Указанията на въззивната инстанция относно правното основание на
предявените искове са задължителни за по – долустоящия съд /чл.278 ал.3 от ГПК
/ .
Следващият въпрос, който стои за разрешаване от съда е
относно фактическия състав на
приложимото материално право . Настоящият
съдебен състав счита , че принципа
на „лоялното сътрудничество“ регламентиран в текста на член 4 параграф 3 от ДЕС
не може да бъде конкретен източник на право ,въз основа на което да се ангажира отговорността на Държавата за
незаконни актове , действие или бездействия на нейни органи или длъжностни лица
. Този принцип прокламира общи правила за държавите-членки на Съюза , като взаимно съдействие за изпълнение на задачите ,
които произтичат от Договорите , предприемане на всички общи и специални
норми необходими за гарантиране изпълнението
на задълженията ,които произтичат от Договорите, съдействане от страна на държавите –членки на Съюза при изпълнение на неговите задачи и
въздържане от мерки , които биха
застрашили постигане целите на съюза .
Очевидно е ,че тези общи принципи не могат да бъдат
правно основание , за да се реализира гаранционно – обезпечителната отговорност
на Държавата за незаконни актове ,
действие или бездействия на нейни органи или длъжностни лица . Ето защо този принцип е доразвит и
конкретизиран в Договорите , в практиката на Съда на ЕС ,включително и в
практиката на българските съдилища .
В тези документи и съдебни актове са посочени основните
характеристики на принципа на „лоялното
сътрудничество“ , които представляват конкретен източник на право ,въз основа
на което може да се ангажира
отговорността на Държавата ,чрез тази на конкретните причинители на вредата .
Посочено е следното :
1/ Ищецът трябва
да посочи конкретна общностна норма
,която предоставя права на частноправни субекти и която е нарушена от
ответниците по иска .
2/ Нарушението
на общностната норма трябва да е „достатъчно
сериозно“ .
3/ Отговорността на държавите- членки за вреди ,настъпили
вследствие на нарушение на Общностното право е обективна и безвиновна отговорност. Това означава ,че отговорността има гаранционно – обезпечителен характер т. е. не зависи от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице .
4/ Обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането . /чл. 4 от ЗОДОВ и т. 11 от ТР № 3/22.
04.2005г. на ОСГК на ВКС. Изисква се пряка причинна връзка между нарушението и
вредата .
5/Искът се предявява срещу държавните органи - ЮЛ
, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите .
6/Вредата може
да е причинена от всеки национален орган , включително и от национална юрисдикция /съдебен орган /
на всички инстанции.
Настоящата съдебна инстанция не приема за правилно становището на представителя на НАП за това ,че
принципа на „лоялно сътрудничество“ и принципа за „спазване върховенството на правото
на ЕС“ са приложими на национално ниво и намират проявление чрез принципите на „съдебния инстанционен
контрол „ и принципа на „институционалната автономия „ . Тези два принципа не могат да
гарантират спазване правото на ЕС , тъй като те намират единствено приложение
по отношение на вътрешното право на страната-членка . Тези принципи гарантират спазване на
националното право , но не и на правото на ЕС. Вярно е ,че отговорността на всяка държава – членка следва да се
ангажира при условията на вътрешното законодателство , но това е относимо само по отношение на
приложимия процесуален ред за разглеждане на спора . Материалното право
е нарушеното Общностно право . Поради обстоятелството,че Р. България не е приела специални правила за
реализиране на отговорността на Държавата за нарушения на общностното право
следва да се приложи най – близкия до конкретния правен спор национален процесуален ред за реализиране
на отговорността. Отговорността за нарушение на правото на ЕС стои на различна правна плоскост от
отговорността за нарушение на националното право . Двете отговорности имат
различно съдържание , тъй като произтичат от нарушението на различни субективни
материални права . При националното право това са правата регламентиращи
националния правов ред , при Общностното право това са правата ,регламентиращи
Европейския правов ред. По тази причина национални правни принципи , като „съдебния инстанционен
контрол“ и принципа на „институционалната автономия „не могат да
бъдат нито гаранция , нито условие
за реализиране на отговорността при нарушения на правото на
ЕС. Именно по тази причина при нарушения на Общностното право е предвидена възможността да се ангажира
отговорността на всеки държавен национален орган,включително и национална
юрисдикция . Ако горепосочените национални правни принципи бяха гаранция и условие
за реализирана на отговорността на
Държавата при нарушение на правото на ЕС то не би било възможно да се реализира отговорността на национална юрисдикция
при изчерпан инстанционен контрол и институционална
автономия .
Приложимите принципи при разглеждането на правен спор ,
който има за предмет нарушение на норми
на правото на ЕС са следните :
-
Принципа на „равностойност
„ което означава , че процесуалния ред
за разглеждане на спора трябва да бъде
подобен на искове засягащи само
националното право ;
-
Принципа на „
еквивалентност „ ,което означава , че правилата за разглеждане на спора трябва да са сравними с тези на разглеждане на национален
спор и да не правят невъзможна или прекомерно трудна защитата на страната ;
-
Принципа на „ефективност „ , което означава , че нормите на националното право трябва да не
правят практически невъзможно или прекомерно трудно получаването на
обезщетение.
В исковата молба , като конкретно нарушение на правото на ЕС се сочат следните норми :
-
чл. 793 параграф 2
на Регламент /ЕО/№2453/ 93г.на Комисията от 02. 07. 1993г. и
-
чл. 146 на Директива
2006/ 112/ЕО/ на Съвета от 28.11. 2006г.
за освобождавания при износ.
Поставя се въпроса – Има
ли нарушение на тези норми на правото на ЕС от ответниците по иска ? За да
се отговори на този въпрос трябва да се отговори на въпроса – какво е наложило прилагането на норми от
правото на ЕС?
Според текста на т. 1 б. „а“ на чл. 146 на Директива 2006/ 112/ЕО/ на Съвета от 28.11. 2006г. за освобождавания при износ , държавите – членки освобождават при износ
доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън
Общността от или за сметка на продавача
.Текстът е
аналогичен на нормата на чл. 28 т. 1 от ЗДДС за облагаема доставка с нулева ставка . В съставения ДРА органът по
приходите е приел ,че в случая не следва да се прилага нулева данъчна ставка ,
тъй като стоката не се превозва от
доставчика до трета страна извън
Общността , а до страна в Общността/Р. Унгария /. Така е прието и в издадените
Наказателни постановления. По тази причина е възникнал и въпроса за понятието
„изходна митница „ – тази когато стоката напуска митническата територия на Р. България или митническата територия на Общността .
По отговорността на отделните органи .
1.По
отговорността на Администрацията на МС.
Исковата претенция по отношение на този ответник е неоснователна .
В исковата молба отговорността на този държавен орган се
мотивира с факта на приемането от МС на текста на чл. 606 ал.2 т. 3 от
ППЗМ , който текст противоречи на чл.
793 параграф 2 на Регламент /ЕО/№2453/
93г.на Комисията от 02. 07. 1993г.
Действително , нормата на чл.606 а.2 т. 3
от ППЗМ е приета с ПМС № 270/10.12.1998г., /обн. Дв. бр. 149 и бр. 150
от 17. 12. 1998г./ в сила от 01. 01. 1999г. Въпреки множеството промени,
които са направени в Правилника тази норма не е променяна от приемането й .
Договорът за присъединяване на РБ към ЕС /в сила от 01.01. 2007г./ е
ратифициран със закон приет от НС на 11. 05. 2005г. /Дв. бр. 40/12.05.2005г. / .
В чл. 5 ал.4 от Конституцията на РБ е посочено ,че международни
договори , които са ратицифирани
,обнародвани и влезли в сила стават част от вътрешното право на РБ и имат предимство пред норми на вътрешното
право , които им противоречат.
В чл.15 ал. 2 от
ЗНА е посочено ,че ако нормативен акт противоречи на Регламент на ЕС, прилага
се регламента .
Това означава ,че с приемането на РБ в ЕС текста на
чл. 793 параграф 2 на Регламент
/ЕО/№2453/ 93г.на Комисията от 02. 07.
1993г. е станал част от вътрешното ни право , има предимство пред норми на
вътрешното право , които му противоречат ,намира пряко приложение и има
директен ефект. Този текст намира пряко приложение,както във
вътрешните отношения на страната ,така и в отношенията и с Общността . При тези
данни съдът намира за основателно възражението на процесуалните представители
на тази страна за това ,че нормата на
чл. 606 ал.2 т.3 от ППЗМ е мълчаливо отменена .
2.По отговорността
на НАП гр. София
Главният иск по отношение
на този ответник е основателен
Установи се по делото , че за да издаде Ревизионен акт № *********/ 15. 06. 2010г. на ТД на НАП
гр. Пловдив и Наказателни постановления
№7, 8 и 9 / 09. 11. 2010г. органа по приходите е нарушил текста на чл.
146 ал. 1 б. „а“ от Директива 2006/
112/ЕО/ на Съвета от 28.11. 2006г. за
освобождавания при износ. Вместо да
приеме от представените документи ,че
доставката се извършва до трета страна извън Общността, органа по приходите е приел,че тя се извършва
до страна членка на ЕС . Този неправилен извод на приходния орган е
продиктуван от нарушението на друга норма
от правото на ЕС, а именно чл. 793 параграф 2
на Регламент /ЕО/№2453/ 93г.на
Комисията от 02. 07. 1993г.
относно понятието „изходна митница „. Данъчният орган неправилно е приел
,че изходната митница е последната митница преди стоките да напуснат
територията на РБ при положение, че превоза е извършен до територията на Р.
Унгария и изходна митница се явява тази в гр. Захони
Унгария , след което стоките са напуснали митническата територия на Общността .
Данъчният орган не е отчел
обстоятелството ,че след приемането на Р.България в ЕС е невъзможно да
съществува самостоятелна митническа територия на РБ. Ако
данъчния орган бе приел ,че след като стоките са транспортирани от доставчика до територията на Р. Унгария и
там се намира последното митническо учреждение преди стоките да напуснат
Общността , в резултат на което стоките са превозени до местоназначение извън
Общността би направил правилния извод за това ,че стоките са освободени от
данъчна ставка по ДДС ,на основание чл.
146 ал. 1 б. „а“ от Директива 2006/
112/ЕО/ на Съвета от 28.11. 2006г. за
освобождавания при износ и на основание чл.28 т. 1 от ЗДДС.
Съдът приема,че са налице всички основания на закона
, за да бъде реализирана обективната отговорност на Държавата чрез Данъчната администрация / относно
пасивната процесуална легитимация на този ответник виж т. 5 на ТР № 3 / 22.
04.2005г.на ОСГК на ВКС/ за нарушение правото на ЕС,а именно :
-Достатъчно
сериозно нарушение на конкретна общностна норма ;
-Причинени вреди
на увреденото лице. В конкретния казус вредите се
изразяват в налагане на имуществени санкции по
издадените три наказателни постановления.
-Пряка причинна
връзка между причинените вреди и
действията на органа по приходите ,изразяващи се в налагането на имуществени санкции;
Обезщетението следва да бъде в размер на наложената
имуществена санкция и лихвите за забава .
От представените по делото писмени доказателства се установява , че
размера на имуществената санкции по трите НП е сумата 42 645, 46лв. Тази сума следва да се присъди в полза на
ищеца,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10. 05.
2014г. до окончателното изплащане на вземането .
Акцесорното вземане на ищеца за лихви за забава е неоснователно .
Отговорността на
Държавата за нарушение на правото на ЕС е извъндоговорна
отговорност. Тази отговорност е на принципа на „деликта“,т.е. особен вид отговорност за „непозволено
увреждане“ . Според текста на чл. 84 ал.3 от ЗЗД, който е приложим на основание
параграф 1 от ЗР на ЗОДОВ при задължение
от непозволено увреждане длъжника се смята в забава и без покана . Това означава ,че при деликта страна не може да
претендира лихва с определен начален и
краен период .
При непозволено увреждане лихвата се дължи
от датата на увреждането до окончателното
изплащане на вземането- т. нар „ текуща лихва“
. Размерът на лихвата следва да се определи в изпълнителното
производство, в зависимост от
погасяването на главното вземане .
В допълнителната исковата молба лихвата за забава е
конкретизирана за определен период от време –от датата на решението на
Административен съд Пазарджик,с което са потвърдени наказателните
постановления до датата на подаване на
исковата молба . Така предявената лихва
не може да бъде уважена, тъй като вида на претенцията / вземане ,
което произтича от непозволено увреждане / не
позволява начисляването на лихви за определен период от време . Лихви за
определен период от време могат да бъдат начислени при неизпълнение на
договорно , срочно парично задължение . Това са лихвите по чл. 84 ал. 1 и ал.
2от ЗЗД. Лихвата по чл.84 ал.3 от ЗЗД няма срочен характер.
Разгледана по същество претенцията за лихви също е
неоснователна . Лихвата за забава се претендира на основание т. 4 на ТР. №
3/22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС.
Претенцията е за лихви за забава от незаконни актове на администрацията
. Според разрешението, дадено в това
тълкувателно решение началния
момент на забавата , съответно дължимостта на законната лихва , както и
началния момент на погасителната давност е влизане в сила на решението , с
което се отменя незаконния акт. В конкретния казус обаче
актовете на органа по приходите / издадените наказателни постановления /не са отменени . Напротив, те
са потвърдени от административния съд .
Това обстоятелство не дава право на ищеца да претендира заплащането на
лихви за забава. Следва да се отбележи
,че и при това разрешение на въпроса за лихвите за забава е определен само
техния начален момент ,но не и крайния момент на начисляването , което
потвърждава тезата на съда относно вида на лихвите / текущи
лихви ,без определен краен момент на начисляване , а не мораторни лихви за
забава с начислен краен момент на начисляване / .
3.По
отговорността на Административен съд Пазарджик
Предявените искове против този ответник са неоснователни .
От мотивите на трите съдебни решения на Административен съд Пазарджик, с които
са потвърдени НП на данъчните органи не
може да се направи извод ,че има нарушение на норма на Общностното право, още повече това нарушение да е
„достатъчно сериозно „. В мотивите на съдебното решение е прието ,че от представените към преписката документи не
може да се направи извод, че
действително е осъществена двуетапна доставка на стоките –т.е .че стоките
действително са били превозени първо до Унгария, а след това до Украйна . Посочено е също така , че представената митническа
декларация не е попълнена съгласно изискванията на Наредба № Н-17/13.12.
2006г. за прилагане разпоредбите на
Приложение № 37 и Приложение № 38/ от Регламент /ЕИО/ 2454/ 93 на Комисията , относно деклариране чрез Единния административен документ. Посочено е,че след като от представените документи не установяват
двуетапна доставка на стоките не може да се приложи чл. 28 от ЗДДС и чл.146
от Директива 226/ 112/ЕО на
Съвета за освобождаване на доставката от
ДДС при износ на стоки . Съдът е приел ,че по делото не доказана
облагаема доставка с нулева ставка. Безспорно следва извода ,че Административен съд Пазарджик е обсъдил относимите норми на
Европейското право ,но е стигнал до извода ,че
в конкретния казус те не могат да намерят приложение, тъй като
представените доказателства не установяват прилагането им . Обстоятелството , че съдът е потвърдил
наказателните постановления на данъчния орган не води автоматично до извода за
нарушение на относимите норми на Европейското право .Не е
достатъчен само факта на потвърждаването на наказателните постановления , за да
се направи извода за нарушение на правна
норма на Общността . Нужно е да се
установи достатъчно сериозно нарушение на Общностна норма, за да се ангажира
имуществената отговорност на този държавен орган . От мотивите на съдебния акт не могат да се направят извод за такова
нарушение.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78 ал. 8 от
ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на Администрацията на МС,тъй
като страната не е представила списък на разноските ,съгласно изискването на чл.80
от ГПК и т. 2 на ТР № 6/ 2012г.от 06.11. 2013г.
на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора
по отношение на ответника НАП гр. София ще следва на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК във вр.
с чл.80 от ГПК и чл. 7 ал.2 т. 4
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размера на адвокатските
възнаграждения и т. 1 на ТР № 6/
2012г.от 06.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС да се осъди този ответник да заплати в полза
на ищеца сумата 1779, 30 лв. ,
представляваща сторени разноски по делото ,
изчислени по компенсация /2315, 03лв. –разноски в полза
на ищеца -535, 73лв., разноски в полза на ответника = 1779,30 лв. /
С оглед изхода на
спора по отношение на ответника
Административен съд гр. Пазарджик
ще следва на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК във вр.
с чл.80 от ГПК и т. 1 на ТР № 6/
2012г.от 06.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС ще следва да се осъди ищеца
да заплати в полза на ответника сумата
2231, 30 лв. , представляваща сторени разноски за възнаграждение на един
адвокат.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА НАП гр.
София , с
административен адрес гр. София , бул.
„Дондуков „ № 52 да заплати в полза на търговското дружество „Зенит „ ООД гр.Пазарджик , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик ,
ул. „Цар Шишман „ № 2, ет. 3,
представлявано от управителя Ц. И. З. , сумата 42 645, 46лв. ,представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от нарушаване правото
на Европейския съюз ,ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
10. 05. 2014г. до окончателно изплащане на вземането .
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на
търговското дружество „Зенит „
ООД гр.Пазарджик , ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление на дейността гр.
Пазарджик , ул. „Цар Шишман „ № 2, ет.
3, представлявано от управителя Ц. И. З. против НАП гр. София , с административен адрес гр. София , бул. „Дондуков „ № 52 за заплащане на сумата 13 474, 38лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение / мораторни
лихви за забава/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА НАП
гр. София , с
административен адрес гр. София , бул.
„Дондуков „ № 52 да заплати в полза на търговското дружество „Зенит „ ООД гр.Пазарджик , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик ,
ул. „Цар Шишман „ № 2, ет. 3, представлявано от управителя Ц. И. З. , сумата 1779, 30 лв. , представляваща сторени
разноски по делото , изчислени по
компенсация.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ на търговското дружество „Зенит „ ООД гр.Пазарджик , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик ,
ул. „Цар Шишман „ № 2, ет. 3, представлявано
от
управителя Ц. И. З. против Администрацията на Министерски съвет гр. София , с административен адрес гр.
София, бул. „Дондуков „ № 1 ,
представлявана от министър-председателя Б. Б.
и против Административен съд гр.
Пазарджик с административен адрес
гр. Пазарджик , ул. „Константин Величков
„ №20 , ет. 5, като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА търговското дружество „Зенит „ ООД гр.Пазарджик , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик ,
ул. „Цар Шишман“ № 2, ет. 3, представлявано от
управителя Ц. И. З. да заплати в
полза на Административен съд гр.
Пазарджик с административен адрес
гр. Пазарджик , ул. „Константин Величков
„ №20 , ет. 5, сумата 2231, 30 лв. ,
представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – гр.
Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :