Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
13.05.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
Председател: Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от съдия Банкова
ч.гр.д. №3210/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от Т.С. ЕАД – длъжник по изп.д. №20198510402915
на ЧСИ М.П.срещу разпореждане за приети разноски на съдебния изпълнител от 20.12.2019г.,
с което ЧСИ отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение и не
се е произнесъл по отношение намаляването на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ и по въпроса за събирането на държавната такса за издаване на
изпълнителен лист от ЧСИ, след направено от длъжника възражение в този смисъл.
Жалбоподателят
поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото,
е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно
определена. Счита и че държавната такса за издаване на изпълнителен лист в
размер на 6.91 лв. не е предмет на принудително събиране и няма основание
същата да бъде причислена към разноските по изпълнението.
Взискателят
оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са
основателни. Основното процесуално действие, извършено от представителя на
взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство, в
която са посочени изпълнителни способи. Сезирането на ЧСИ с конкретен
изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради
което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. По силата на чл.10, т.1 от
Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. В деня, следващ
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, още преди на длъжника
да е връчена покана за доброволно изпълнение, взискателят, чрез процесулания си
представител, е оттеглил посочените изпълнителни способи и е определил способ
на изпълнението единствено запор на бнковите сметки на длъжника. Други действия
по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са
извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с
образуване на делото. Наличието на молба по делото с посочване на изпълнителен
способ, подадена непосредствено след подаването на молбата за неговото
образуване, не промяна този извод. Поради това адвокатското възнаграждение,
уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 230 лв. се явява
прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния
размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.
2. Възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по
чл.26 от Тарифата са основателни. Размерът на дължимата такса се определя
съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при
изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се
включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство
на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и
по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и
същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които
той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са
за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките
на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“,
съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата
следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлизат
на 50 лв. и размерът й е 12 лв. с ДДС.
3. Възраженията на жалбоподателя касателно сумата от
6.91 лв. – разноски по издаването на изпълнителен лист, представляващи сумата
от 5лв. държавна такса за издаване на изпълнителн лист, 0,91 лв. за банков
превод към съда и 1 лв. за преведена
такса към ЧСИ, са частично основателни. Разноските за държавна такса, заплатени
в производството по издаване на изпълнителен лист, са разноски по изпълнението
и следва да се събират от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство.
Разноските за банкови такси нямат такъв характер и не могат да се включват в
разноските по изпълнението.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в
производство по спор относно разноските в изпълнителното производство, не са
дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване
са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността
за това не може да бъде възлагана на взискателя.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане за приети
разноски на на ЧСИ М.П.от 20.19.2020г. по изп. Дело №20198510402915, с което е
постановен отказ на ЧСИ да намали приетите разноски за адвокатско
възнаграждение и липсва произнасяне по отношение намаляването на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и по въпроса за събирането на
държавната такса за издаване на изпълнителелн лист от ЧСИ, като вместо
това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение - сумата от 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 12 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските за издаване на изпълнителен лист
– сумата от 5 лв. - заплатена държавна
такса в производството по издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.