Решение по дело №63825/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1109
Дата: 25 януари 2023 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20211110163825
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1109
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110163825 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба,
предявена от Р. Т. Р. срещу /фирма/, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
сумата от 736,24 лв., като получена от ответника на
отпаднало основание – поради влизане в сила на съдебно
решение по гр.д. № 188/2020 г., по описа на РС-Елин Пелин.
В исковата молба ищцата твърди, че на 13.02.2021 г., е
влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. №
188/2020 г., по описа на РС-Елин Пелин, с което е признато
за установено, че ищцата не дължи на ответника, сумите,
описани в издадения от 03.10.2014 г., по гр. дело №
21076/2011 г., по описа на СРС, 113 състав, изпълнителен
лист. Преди влизане на цитирано решение в сила, въз
основа на описания изпълнителен лист било образувано
1
изпълнително дело № 2020***0400155 по описа на ЧСИ
В.Ц., а в резултат на принудителни действия по
образуваното изпълнително дело, от ищцата била събрана и
преведена по сметка на ЧСИ сума в общ размер на 736,24
лв. Поддържа, че тези суми са недължимо платени – на
отпаднало основание - поради влизане в сила на съдебно
решение по гр.д. № 188/2020 г., по описа на РС-Елин Пелин,
поради което ответникът дължи тяхното връщане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск. Сочи, че не всички събрани суми по изпълнителното
дело са претендирани от ответника, съгласно цитирания от
ищеца изпълнителен титул, като в процесната сума на
практика са включени и събрани от ЧСИ такси и разноски
по ТТР към ЗЧСИ, поради което тази сума не следва да се
изисква от ответника. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът Р. Т. Р., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат С., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
222783/20.10.2022г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
2
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че с Решение на Районен
съд-Елин Пелин № 8/08.01.2021г., постановено по гр.д. №
188/2020г., влязло в сила на 13.02.2021г. е признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника, сумите за
които в полза на /фирма/ е издаден изпълнителен лист от
03.10.2014г. по гр.д.№ 21076/2011г. по описа на СРС, 113
състав, за сумата в размер на 789,98 лева за главница,
сумата от 542,27 лева за лихва за забава върху главницата
и за сумата от 356,61 лева за разноски.
Не е спорно, че междувременно по молба на ответника
с вх. № 31073/30.10.2019г. е образувано изпълнително дело
№ 2020***0400155 по описа на ЧСИ В.Ц., с рег. № ***, с
район на действие, районна на СОС, прието по делото.
Установява се че изпълнителното производство, въз основа
на горепосоченото решение на РС – гр.Елин Пелин е
прекратено с постановление на ЧСИ от 15.04.2021г.
От приетото по делото и налично и по самото
изпълнително дело удостоверение от ЧСИ, се установява,
че в хода на изпълнителното производство са постъпили
суми, удържани от ищцата в общ размер на 736,24 лева, от
които 657,70 лева преведени на взискателя – /фирма/ и 78,54
лева, удържани такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ.
3
С доклада по делото на ищцата е указано, че следва да
докаже извършването на престация в полза на ответното
дружество в претендирания размер и отпадане на
основанието за задържане от страна на ответника на
процесната сума. При условията на пълно и главно
доказване ищцата е доказала единствено, че в полза на
ответника са заплатени суми в общ размер на 657, 70 лв., а
не в размер на 736, 24 лв., каквато е исковата й претенция,
и то събрани в хода на изп.д. № 155/2020г., основанието за
събирането на които впоследствие е отпаднало с обрана
сила, по силата на постановеното и влязло в сила решение
по гр.д. № 188/2020г. по описа на РС – гр.Елин Пелин. В
останалата част постъпилите суми са били отнесени за
погасяване на такси към съдебния изпълнител, т. е.
постъпили са в патримониума на трети лица – в случая на
ЧСИ, а не към взискателя и са разноски по изпълнението.
По отношение на разноските по изпълнението следва да се
има предвид, че съдът е сезиран с един иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а не с два иска – един
за връщане на получено на отпаднало основание, поради
отричане вземането на ответника с влязло в сила решение,
и един за заплащане на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
платени към съдебния изпълнител разноски в
изпълнителното производство, довели до обогатяване на
ответното дружество. В конкретния случай в хода на
производството, включително и с оглед становището по
доклада, не са били изложени фактически твърдения
4
ответното дружество да се е обогатявало с конкретна сума,
спестявайки си разходи за нейното заплащане, които следва
да се понесат от него по аргумент от противното на
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи още,
че в случая се претендира единствено връщане на получени
при отпаднало основание от взискателя суми, в който
случай претенцията се субсимира в хипотезата на чл. 55, ал
1, пред.3 от ЗЗД.
По изложеното искът следва да бъде уважен до размера
на сумата от 657,70 лева, а за сумата от 78,54 лева,
разликата над уважената сума от 657,70 лева до размера на
пълно предявената от 736,24 лева, следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
двете страна. Ищецът претендира заплащане на разноски в
размер на 450,00 лева, от които 50,00 лева – държавна такса
и 400,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за
реалното заплащане на което съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства по делото. Следва да се посочи, че
претендираното за присъждане възнаграждение не е
прекомерно на основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й с изменението с ДВ, бр. 88,
04.11.2022г. Така на ищеца с оглед уважената част от иска
5
следва да му се присъдят разноски в размер на 401,99 лева.
На ответника също му се следват разноски с оглед
отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК. На ответника на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева с оглед правната и
фактическа сложност на делото и цената на иска. Или на
ответника с оглед отхвърлената част от иска следва да му
се присъдят разноски в размер на 21,34 лева.
Така мотивиран, Съдът,

РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Р. Т. Р., ЕГН **********, сумата в размер на 657,70 лв.,
получена от ответника на отпаднало основание, поради
влизане в сила на съдебно решение по гр.д. № 188/2020 г., по
описа на РС-Елин Пелин, с което е отречено със сила на
присъдено нещо вземането на /фирма/ срещу Р. Р. по
издаден изпълнителен лист от 03.10.2014г. по гр.д.№
21076/2011г. по описа на СРС, 113 състав и въз основа на
който е образувано изп.д. № 155/2020г. по описа на ЧСИ
В.Ц., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 78,54 лева,
разликата над уважената сума от 657,70 лева до размера на
пълно предявената от 736,24 лева.
6
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. Р., ЕГН **********,
сумата в размер на 401,99 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Р. Т. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 21,34 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7