№ 163
гр. Русе , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500311 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Х. М. Х. обжалва Решение № 95 от 26.02.2021г, постановено по гр.д.№
3983/20 по описа на РРС,с което предявеният от него иск е отхвърлен. Излага
оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в
противоречие с материалния закон, необоснованост и в нарушение на
съдопроизводствените правила. Съдът неправилно е приел,че са налице
хипотезите на чл.17,ал.2 и ал.3 от ЗЗД.Иска от въззивният съд да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените в
двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемата Н. Х. Х. не взема становище по основателността на
жалбата.
Въззиваемият „Банка ДСК“АД в писмен отговор счита, че въззивната
жалба е неоснователна, а постановеното решение за правилно.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
1
следното:
Х. М. Х. е предявил срещу „Банка ДСК“ЕАД и Н. Х. Х.-негова съпруга,
която е и длъжник по изп.дело № 20178330400600 по описа на ЧСИ В. М. с
рег № 833 с район на действие РОС, че недвижим имот, представляващ
1/4ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 280кв.м., находящо се в *******,
представляващо УПИ ХХІІ-1080 в кв.64 по регулационния план на *****,
заедно с 1/4ид.ч. от построената в него едноетажна сграда, представляваща
търговски обект/сладкарница/ със застроена площ от 103кв.м., както и всички
останали подобрения, не е собственост на Н.Х..
Не е спорно, че за задължения на Н.Х. към „Банка ДСК“ЕАД по
посоченото изпълнително дело е пристъпено към принудително изпълнение
върху описаният по-горе недвижим имот като същият е описан на
05.08.2020г, а на 25.08.2020г. е обявена публична продан на същия.
Длъжницата Н.Х. е уведомена на 16.06.2020г, а съпруга й Х.Х. на 25.06.2020г
и никой от тях не е възразил в изпълнителното производството, че имота, по
отношение на който е пристъпено към принудително изпълнение, не е
собственост на длъжника, а на неговия съпруг Х.Х..
Х.Х. твърди, че извършената на 05.06.2017г с НА за покупко-продажба
на недвижим имот № 68,т.V,рег № 6408,д.№ 457/17 на нотариус с рег № 629
на НК с район на действие РРС, вписан СВ вх.рег № 7066/06.06.2017г, акт №
29,т.16,д.№ 3142, покупко-продажба на 1/2ид.ч. от дворно място, цялото с
площ от 280кв.м., намиращо се в *****,*******.,представляващо УПИ ХХІІ-
1080 в кв.64 по регулационния план на *****, заедно с 1/2ид.ч. от
построената в дворното място едноетажна масивна сграда, представляваща
търговски обект/сладкарница/ със застроена площ от 103кв.м., както и всички
останали подобрения за сумата от 2950лв е относително симулативна,
прикриваща сключен между тях договор за дарение на този имот.Представил
е обратен документ от 05.06.2017г в същия смисъл, подписан между С. М., С.
М.а и Х.Х.. Обратният документ е без достоверна дата. С. М. и С. М.а са
разпитани и като свидетели по делото и същите са заявили, че са дарили
имота на Х.Х., но по съвет на нотариуса са оформили сделката като покупко-
продажба. С това дарение искали да изразят благодарността си към Х. затова,
че поел всички разходи по сватбеното им тържество и впоследствие им
2
опростил парите. Дарението били направили лично на него, а не на
семейството му, тъй като си имат проблеми и от време на време не са
разбират.
Предявеният иск е с правно основание чл.440 ГПК, с които ищецът като
трето за изпълнителното дело лице цели да се установи със сила на пресъдено
нещо по отношение на длъжницата по изпълнителното дело Н.Х., негова
съпруга и по отношение взискателя по изпълнителното дело „Банка
ДСК“ЕАД, че описаният имот не е нейна собственост. За установяване на
този факт ищецът се позовава на наличие на симулация, а именно договора за
покупко-продажба на имота е симулативен и той прикрива договор за дарение
сключен между С. М. и С. М.а от една страна като дарители и Х.Х. от друга
като надарен.
Извършената на 05.06.2017г покупко-продажба е извършена по време на
брака на купувача Х.Х. с ответницата Н.Х., независимо, че същата не
фигурира в нотариалния акт, по силата на нормата на чл.21, ал.1 и ал.3 СК, е
собственост и на двамата съпрузи при режим на съпружеска имуществена
общност. Ответницата Н.Х. става собственик на имота по силата на закона /
чл.21 СК/, но това обаче не означава, че по силата на закона става страна по
договора. Затова обратният документ, изхождащ от съпруга-купувач и от
продавачите по привидната сделка и удостоверяващ действителните
отношения между страните по него, не обвързва неучастващият в привидната
сделка съпруг.
В този смисъл относителна симулативност на договора за покупко-
продажба на недвижим имот от 05.06.2017г. с оглед характера на настоящия
спор-иск по чл.440 ГПК, за да бъде противопоставена на съпругата на
купувача по симулативната сделка,а и на нейния кредитор-взискател по
изпълнителното дело, по което е предприето изпълнително действие спрямо
¼ от недвижимия имот, предмет на симулативната сделка, тази симулация
следва да се установена с предявяване на иск за установяване на
привидността по отношение на Н.Х.. Аргумент за това е нормата на чл.17,
ал.2 и ал.3 ЗЗД. Възражението в жалбата, че тези норми не намират
приложение, е неоснователно. Дори и чрез обратният документ да се
установява, че покупко-продажбата е привидна сделка и прикрива сделка, по
3
която Н.Х., не е страна, то за да и бъде противопоставима, а и за да бъде
противопоставима и на нейния кредитор, който е вписал възбрана върху
имота още на 28.09.2017г и е предприел изпълнителни действия спрямо този
имот на 05.08.2020г с извършване на опис, а в последствие и насрочване на
публична продан върху имота, тази относителна недействителност следва да
се установи с иск предявен срещу Х. и то заведен преди 28.09.2017г, за да
бъде противопоставим и на банката-кредитор. В случая, за да се уважи иска с
правно основание чл.440 ГПК не е достатъчно да се релевира твърдение в
исковата молба, че покупко-продажбата на недвижимият имот, извършена на
05.06.2017г е привидна и прикрива дарение, по което длъжникът Х. не е
страна и да се представят доказателства в тази насока, а следва да се изследва
въпроса дали това е противопоставимо и на Х. и на нейният кредитор „Банка
ДСК“ЕАД.
В този смисъл предявеният иск с правно основание чл.440 ГПК е
неоснователен и следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал
до същия правен извод, поради което постановеното от него решение е
правилно и следва да се потвърди.
В тежест на жалбопадателя са направените от въззиваемият „Банка
ДСК“ЕАД разноски за юрисконсулт във въззивното производство. Съдът, на
основание чл.78,ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25,а.1 от Наредба за
заплащането на правна помощ, определя юрисконсултското възнаграждение в
размер на 100лв
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95 от 26.02.2021, постановено по гр.д. №
20204520103983 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Х. М. Х. ,ЕГН ********** със съд.адрес-Русе,ул.“Драма“ №
15 чрез адв.В.В. да плати на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК121830616 със седалище и
адрес на управление-гр.София, район Оборище, ул.“Московска“ № 19 сумата
от 100лв, представляващо юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
4
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5