Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………, 17.06.2020 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на девети юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА
ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова АН дело № 324 по описа за 2019 година.
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж.В.Ж. ***, чрез
адв. К.Г. ***, против Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000861/ 02.12.2019
г. на Началник на РУ – Белоградчик, с което са му наложени следните наказания :
на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. –
за нарушение на чл. 150 ЗДвП, на осн. 183, ал. 1, т. 1 предл. 3 – то ЗДвП –
наказание „Глоба” в размер на 10.00 лв. – за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2
от ЗДвП, и на осн. чл. 185 ЗДвП, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 20.00
лв., за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
В
жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, като се твърди,
че жалбоподателят не е реализирал съставите на административните нарушения, за
които е наказан. Сочи, че действително се е намирал в кабината на МПС – то, но
не е управлявал същото, като автомобила е бил в покой, без работещ двигател.
Твърди се, че в този момент, на място пристигнал патрулен автомобил, като на жалбоподателят
било разпоредено от полицейски служител да премести товарния автомобил, за да
не пречи на движението. Жалбоподателят сочи, че обяснил на контролните органи,
че не е водач на автомобила, но тъй като му било отправено полицейско
разпореждане, преместил автомобила няколко метра встрани. След това, твърди, че
му били поискани документите за управление и му съставили АУАН.
В с.з.,
жалбоподателя е представляван от адв. К.Г.. В съдебно заседание, процесуалния
представител на жалбоподателя поддържа жалбата, а в пледоарията си поддържа
тази теза – че доверителя му не е управлявал МПС – то, респективно неправилно
му е ангажирана отговорност с издаденото НП. Пледира, че след като
жалбоподателя не е управлявал МПС, не е бил длъжен да носи и свидетелството му
за регистрация и да понесе отговорност, за това, че МПС – то не е преминало на
задължителен технически преглед. При тези доводи, се моли съда да отмени
Наказателното постановление.
По
искане на представителя на жалбоподателя, са допуснати и разпитани свидетелите:
П. Г. М. и Д. Л. Д. – и двамата от с. гара Орешец, общ. Димово, обл. Видин.
Представител на въззиваемата страна не се явява в с.з. и не
вземат становище по жалбата.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на
въззиваемата страна В.Р.В. – актосъставител и Д.Ц.Т. – свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на АУАН.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба
е процесуално
допустима – подадена е от лице с право на жалба – наказаното физическо
лице, пред компетентния съд, в законния срок.
Разгледана
по същество същата е частично основателна.
Съображенията на съда са следните :
В хода на съдебното следствие и
при разпита на всички изслушани в процеса свидетели, се оформиха две групи
свидетелски показания, различаващи се по своя смисъл.
Свидетелите на въззиваемата
страна – св. В.В. и Д.Т. – и двамата полицейски служители в РУ – Белоградчик,
описват следната фактическа обстановка: На 13.11.2019 г., около 13.30 ч. на
спешен тел. 112, бил получен сигнал, че в с. гара Орешец, общ. Димово, обл.
Видин, неправоспособен водач управлява товарен автомобил. Поради това, двамата полицейски служители, били изпратени
от дежурен в ОДЧ при РУ – Белоградчик в населеното място, за което бил получен
сигнала. Пристигайки в селото, започнали обход на населеното място. В момента,
в който се намирали на ул. „Г. Д.”, на кръстовище с ул. „Димитър Благоев”,
двамата служители забелязали, че в съседна пряка, се движи челен товарач –
товарен автомобил, който бил спрял на средата на улицата. Полицейските
служители приближили автомобила, като в този момент, на съседното кръстовище –
на ул. „Димитър Благоев” и ул. „Васил Коларов” излязъл друг товарен автомобил
„Камаз 5511”, който се движел към челния товарач. Челният товарач потеглил към
„Камаза” и двата автомобила се срещнали. Полицейските служители подали звуков и
светлинен сигнал на двата автомобила да спрат. Водачите спрели, при което св. В.
извършил проверка на водача на челния товарач – св. П. М., а св. Д.Т. извършил
проверка на документите на „Камаза”, управляван от жалбоподателя Ж.Ж.. При
извършена справка в РСОД, се установило, че и двамата водачи са
неправоспособни. Полицейските служители разпоредили на двамата водачи да
преместят автомобилите от пътя, за да не пречат на движението, за да им бъдат
съставени актове за установяване на административни нарушения. По отношение на
жалбоподателя Ж., било установено също така, че същия не представя свидетелство
за регистрация на управлявания от него автомобил, както и че МПС – то не е
преминало на задължителен технически преглед.
И двамата свидетели на
въззиваемата страна, при извършения им обстоен разпит, безпротиворечиво и
еднопосочно заявиха, че в момента, в който забелязали автомобилите, в това
число и автомобила, управляван от жалб. Ж.Ж. – „Камаз 5511“, МПС – тата били в
движение, с работещи двигатели. Всеки един от двамата свидетели заяви, че
челния товарач, управляван от св. М. изсипвал отпадъци в товарния автомобил „Камаз
5511“, управляван от жалбоподателя. И двамата свидетели непоколебимо заявиха, че
автомобилите са били в движение, че товарния автомобил „Камаз“, се е движел в
момента, в който са го спрели за проверка, че негов водач е бил жалбоподателя,
както и че в кабината не е имало друго лице, освен водача му – жалб. Ж..
Свидетелят П. Г. М., който е
свидетел на жалбоподателя, даде пред съда противоречиви по своя смисъл
показания. Същият в разпита си заявява: „на 13.11.2019 г. в с. гара
Орешец, аз, колегата Ж. и още един колега Д., почиствахме
селото от отпадъци. По едно време зад мен имаше полицейски патрул. Аз
управлявах челен
товарач, а Ж. управляваше камион „Камаз”. ……В този
момент Ж. беше в „Камаза” от дясната страна, не на мястото на шофьора, а от
другата страна. Не седеше на шофьорското място и „Камаза” не се движеше. …………Но
иначе не е управлявал автомобила. Когато полицая подаде сигнал, автомобила
„Камаз” не се движеше…“.
Другият свидетел на жалбоподателя
Д. Д., с показанията си заявява, че не е присъствал на място при извършване на
проверката, тъй като му се наложило да замине за гр. Белоградчик. Когато се
върнал в с. гара Орешец, разбрал, че е извършена проверка на товарния автомобил
Камаз 5511 и са свалени регистрационните табели, тъй като са го карали.
Пресъздава чужди възприятия – че му разказали, че полицай накарал жалбоподателя
да премести товарния автомобил, а след това му съставил АУАН.
За констатираните нарушения на:
чл. 150 ЗДвП, на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, и на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, св. В.В.,
съставил на жалб. Ж.Ж., АУАН № 853 от 14.11.2019 г.
Въз основа на АУАН, е съставено Наказателно постановление № 19 – 0242 – 000861/ 02.12.2019 г. на Началник на РУ – Белоградчик.
Предвид изложеното от
фактическа страна, от правна страна, съдът намира следното :
При постановяване на съдебния си
акт, съдът извършва детайлен и обстоен анализ на събрания в хода на делото
доказателствен материал, като подложи на прецизна проверка дадените от всички
свидетели показания.
При извършването на тази
преценка, съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания на
свидетелите на
въззиваемата страна – св. В. и св. Ц.. Съдът възприема именно тези показания,
тъй като счита, че същите са достоверни и безпротиворечиви. При обстойния
разпит на свидетелите – служители на МВР, двамата дадоха еднопосочни и
корелиращи си показания. Недвусмислено установиха детайли, които могат да
възприемат само ако това действително се е случило. Недвусмислено и двамата
заявиха, че в момента, в който са отишли на място, са видели, че жалб. Ж. е управлявал
процесния автомобил Камаз 5511, че МПС – то се е движело, в момента, в който
полицейските служители са пристигнали, както и че в кабината му, освен водача му
– жалбоподателя, не е имало друго лице. И двамата свидетели споделят свои лични
възприятия, очевидци са на установяване на нарушенията. Поради това, няма
причина съдът да не кредитира показанията, основаващи се на техните преки и
непосредствени възприятия. Дори и да се възприеме тезата на жалбоподателя, че
на същия е издадено полицейско разпореждане да премести товарния автомобил,
преди това, той също е управлявал МПС – то, движейки се по ул. „Васил Коларов“
в селото и при пристигането на полицейските служители на мястото на проверката,
те са го забелязали по време на движение.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите на жалбоподателя досежно установените от тях обстоятелства, поради
следното:
Както бе посочено по – горе,
показанията на св. П. Г. М. са противоречиви по между и не съответстват на
останалия събран по делото доказателствен материал. Първоначално същия заявява:
„Аз управлявах челен товарач, а Ж. управляваше камион
„Камаз”. Същевременно, в показанията си твърди: „..В този момент Ж. беше
в „Камаза” от дясната страна, не на мястото на шофьора, а от другата страна. Не
седеше на шофьорското място и „Камаза” не се движеше“. Предвид на това, съдът не може да основе
съдебния си акт на такива показания, които са противоречащи си. Освен това –
св. П. М. е водача на другия товарен автомобил, който е бил на мястото в същия
ден – челен товарач, свидетелят също е санкциониран от органите реда и е колега
е на жалб. Ж., поради което и съдът не може да счете, че същия е безпристрастен
към изхода на делото. Свидетелят цели да докаже защитната теза на
жалбоподателя, поради което и съдът намира, че този свидетел е заинтересован от
изхода на делото и не възприема показанията му.
По отношение на другият свидетел
на жалбоподателя – Д. Д., съдът също не възприема дадените от него показания.
Този свидетел по – скоро не установи никакви релевантни за делото
обстоятелства. Той не е присъствал на мястото на проверката, не е очевидец, а в
съдебно заседание пресъздаде чужди възприятия – „казали му, че полицая е
накарал Ж. да премести Камаза, а след това му съставили АУАН“. Тези впечатления
не са лични и непосредствени, и не допринасят по никакъв начин за установяване
на действителната фактическа обстановка.
Поради това, съдът счита, че
доводите на жалбоподателя са негова защитна теза, упражнявайки гарантираното му
от закона право на защита и останаха недоказани само на фаза твърдения.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗДвП, всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.
В случая, безспорно се установи,
че водача не притежава свидетелство за управление на МПС, а при така
възприетата от съда фактическа обстановка, съдът намира за доказано по делото
е, че жалбоподателят е управлявал МПС, поради което и е реализирал състава на
горецитираното административно нарушение.
При така изложените мотиви, съдът
кредитирайки показанията на свидетелите на въззиваемата страна, приема, че
жалб. Ж. е реализирал състава на административно нарушение по чл. 150 ЗДвП. На
инкриминираната дата, жалбоподателят е управлявал автомобил, без да е
правоспособен водач.
Съдът приема за доказани от
обективна и субективна страна, и другите две вменени на нарушителя
административни нарушения. Установи се, че водача не е представил на контролните
органи свидетелство за регистрация на управлявания от него товарен автомобил
Камаз 5511, с което е извършил нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП, вменяващ
задължение на водача на МПС да носи СРМПС при управлението му.
Доказано чрез свидетелските показания
на контролните органи е и нарушението, че управляваното от жалбоподателя МПС,
не е преминало на задължителен годишен технически преглед, въведено като
законово изискване по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
При горните мотиви, съдът приема,
че доказани са всички вменени на нарушителя административни нарушения на ЗДвП.
Съдът, при извършване на
служебния контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство намира, че в хода на същото не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото Наказателно
постановление съдържат всички задължителни реквизити. Нарушенията са описани в
достатъчно конкретна степен, за да е наясно наказаното лице в какво е обвинено.
Посочени са дата, място и обстоятелствата, при които са извършени
административните нарушения. АУАН и НП,
са издадени при спазване на визираните в ЗАНН, срокове.
Съдът
намира, че правилно са определени нарушените законови разпоредби, предвид
констатираните административни нарушения. Спазен е и принципа на чл. 18 ЗАНН –
за всяко от тях е наложено отделно наказание.
Правилно
са квалифицирани и административнонаказателните разпоредби.
По
отношение на размера им, съдът намира следното :
За нарушение на чл. 150 ЗДвП, съответстващата
административно наказателна разпоредба е тази на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Предвиденото наказание е Глоба от 100 до 300 лв. С издаденото Наказателно
постановление, на жалбоподателя Ж. за това нарушение, му е наложено наказание
на размер на 200 лв. Съдът обаче намира, че макар и наказанието да е в рамките
на законовия диапазон, размера е неправилно определен. Нито с АУАН, нито с
издаденото Наказателно постановление са събрани данни за имотното състояние на
наказаното лице. Липсват и мотиви в НП, налице ли са други отегчаващи вината
обстоятелства, мотивиращи наказващия орган да определи наказание в два пъти по
– висок размер от законоустановения минимум. Липсват данни, жалбоподателят
наказван ли е друг път за нарушения на ЗДвП. Поради това, съдът намира, че
наказанието е определено при неспазване на разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, поради
което и същото следва да бъде редуцирано до законоустановения минимум – 100
лв., поради което изменя НП в тази му част.
По отношение на другите две
административни нарушения – на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, съдът намира, че административните наказания, са правилно определени по
вид и размер.
Съобразно разпоредбата на чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП, предвиждаща наказание за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, наказанието е определено в установения законов размер – 10.00
лв.
Общата разпоредба на чл. 185 ЗДвП, приложима за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, също е правилна и
законосъобразно по вид и размер, като е наложено наказание в размер на 20.00
лв.
Поради това, в тази част, съдът
намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Процесуалният представител на
жалбоподателя, претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. Съгласно настъпилата законодателна промяна
в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В случая, съдът потвърди
Наказателното постановление в една част и отмени същото – в друга част. Поради
това, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
само част от направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
в процеса, предвид изхода на делото. Съдът намира, че разноските, които следва
да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя за адв. възнаграждение, са в размер на 100 лв., като в останалата
част до 300 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена с оглед изхода на делото.
За това, че разноските са реално направени има безспорни доказателства –
договор за правна защита и съдействие, в който е посочен размера на
възнаграждението и че същите са платени в брой.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19 – 0242 –
000861/ 02.12.2019 г. на Началник на РУ – Белоградчик, в частта, в
която на Ж.В.Ж. ***, с ЕГН **********,
на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 200.00 лв. – за нарушение на чл. 150 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 – 0242
– 000861/ 02.12.2019 г. на Началник на РУ – Белоградчик, в частта, в
която на Ж.В.Ж. ***, с ЕГН **********,
на осн. 183, ал. 1, т. 1 предл. 3 – то ЗДвП, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10.00 лв. – за нарушение на чл. 100, ал.1, т.
2 от ЗДвП, и в частта, в която на осн. чл. 185 ЗДвП, за нарушение на чл.
147, ал. 1 ЗДвП, му е наложено наказание
„Глоба” в размер на 20.00 лв.
ОСЪЖДА
ОД МВР – Видин, РУ – Белоградчик, да заплати на Ж.В.Ж. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лв. съобразно изхода на делото, като в останалата част
до претендирания размер от 300.00 лв., отхвърля искането.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен
срок от съобщението, че е обявено на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :