№ 3216
гр. С., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100104490 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от М. К. Д. срещу „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал.
1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 80000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод, настъпило на 28,12,2023г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
28,12,2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 28,12,2023 г. около 13:30 часа, докато пресичала ул.
„Христо Силянов“ на кръстовището с ул. „Търговска“, ищцата е ударена от лек автомобил с
марка „Фолксваген Голф“, с рег. № *********, управляван от Ц. С. А.. Автомобилът се
движел по ул.„Христо Силянов“ с посока от ул. „Звезда” към бул. „Ломско шосе“, когато на
кръстовището с ул. „Търговска“ предприема маневра движение на заден ход и удря ищцата.
Виновен за настъпване на произшествието бил водачът на лекия автомобил, който нарушил
правилата за движение на пътищата като не се е уверил, че пътят зад него е свободен и няма
да създаде опасност за останалите участници в движението. В резултат на произшествието
ищцата претърпяла тежки телесни увреждания описани в исковата молба. На 03,01,2024 г.
сочи, че е проведена операция, като е извършена репозиция на фрактурата на крака.
Поставен е пирон, както и проксимален и дистален застопоряващи винтове. Поддържа се, че
вследствие на телесните увреждания ищцата била напълно обездвижена, нямала възможност
да се обслужва самостоятелно и е имала непрекъсната нужда от чужда помощ. Изпитвала
силни болки, състояние налагащо приемането на обезболяващи медикаменти. Чувствала
1
непрекъснат страх от случилото се, психическото й състояние било влошено. Посочва, че и
към момента състоянието й не е подобрено. Излага доводи, че гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил е застрахована при ответното дружество, което обосновава
интереса й от предявяване на иск срещу застрахователя.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗАД „Далл богг живот и здраве“АД в указания законоустановен срок по
реда на чл. 131 от ГПК излага становище за нередовност на исковата молба и
неоснователност на предявените искове. Твърди, че застрахованият при него водач не е
причинил произшествието, като същото е настъпило изцяло по вина на ищцата, която не се е
движела по тротоара или банкета на пътя, навлязла внезапно на пътното платно зад
автомобила, не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и е удължила
ненужно пътя и времето за преминаване си по пътното платно. Твърди, че водачът на
автомобила не е нарушил правилата за движение по пътищата, като ПТП е било технически
непредотвратимо, поради което за него се явявало случайно деяние. Оспорва телесните
увреждания да са настъпили във връзка с произшествието. Оспорва се изложения в исковата
молба механизъм на пътнотранспортно произшествие. Посочва, че съставеният от органите
на реда констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила относно
начина на настъпване на произшествието. Оспорва естеството на претърпените от ищцата
увреждания, както и интензитета на настъпилите във връзка с тях неимуществени вреди.
Оспорва претендирания размер на обезщетението като прекомерен. Оспорва дължимостта
на претенцията за лихва. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорен между страните и от представените доказателства-констативен протокол
с №К757/28,12,2023год., се установява фактът на настъпило на 23,12,2023год., около 13:30
часа, в гр. С., на кръстовището на ул.„Търговска“ и ул.“Христо Силянов“
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил с марка „Фолксваген Голф“, с рег. №
*********, управляван от Ц. С. А. и М. К. Д., в качеството на пешеходец, като причина за
произшествието е посочена необезопасена маневра движение на заден ход.
За настъпилото произшествие е образувано досъдебно производство.
За безспорно между страните е прието наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния автомобил с ответното дружество към датата на
застрахователното събитие – 28,12,2023год.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
2
неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при ПТП пострадалата е
получила следните травматични увреждания:
-Счупване на долния край на дясна лъчева кост-закрито, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а
именно 2-2,5 месеца;
-Счупване на дясна бедрена кост през трохантерния масив причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по дълъг от
30дни.
Приложено е комплексно лечение в болнични и домашни условия. По спешност
пострадалата е хоспитализирана във ВМА-С., където след диагностициране и изследвания е
извършено мануално наместване и поставяне на гипсова имобилизация поради счупване на
типично място на десен радиус. Десен долен крайник е поставен на директна екстензия и
на 03.01.24год. е извършена оперативна интервенция, чрез кръвно наместване на
пертрохантерното счупване с дълъг бедрен пирон и по 2 застопоряващи винта проксимално
и дистално. Поставена е гипсова имобилизация по отношение на дясна китка за 3 седмици с
последваща рехабилитация;
При личен преглед на ищцата се констатира наличен дефицит в дясна тазобедрена
става –сгъва до 78гр/норма 98гр., налице е затруднено въртеливо движение. В дясна
гривнена става няма функционален дефицит.
Изложено е становище болките и страданията да са били най-интензивни
непосредствено след травмата след поставяне на директно теглене с тежест на десен крак,
след наместване на счупването на дясната лъчева кост, след оперативното лечение и в
началото на раздвижването.
Възстановителният период - за пертрохантерното счупване вдясно е около шест
месеца, а за счупването на дясна лъчева кост е около 2-2.5м месеца.
Обоснован е извод и двете счупвания да са в резултат от процесното ПТП. При
ищцата се сочи, че са били налични предходни заболявания, които биха могли да забавят
оздравителния процес. Няма медицински данни за проведена рехабилитация, която е част от
лечебния процес;
Към момента на изготвяне на заключението при пострадалата се констатират болки в
местата на счупванията, наличен дефицит на дясната тазобедрена става и придвижване с
едно помощно средство, затруднения при движение по стълби.
От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд. акт,
се установява механизма на пътнотранспортното произшествие, според който на 28.12.2023
год., около 14,00ч, в гр. С., по ул. „Христо Силянов'' се е движил л.а. „Фолксваген Голф", с
peг. № *********, управляван от Ц. С. А. с посока на движение от ул.„Звезда" към бул.
„Ломско шосе". При достигане на павилиона за закуски /дюнерджийницата/ на № 31,
водачът е установил автомобила пред него до левия тротоар, слязъл от него, за да закупи
закуски и отново заел мястото на водача. В същото време пешеходката М. Д. е предприела
пресичане на пътното платно на ул. „Христо Силянов" от левия тротоар към срещуположния
минавайки зад задната част на спрелия л.а. „Фолксваген Голф". След изминаване на около
1,8 - 2,0 метра от тротоара по пътното платно, същата е достигнала до задния десен край на
автомобила - срещу задния десен стоп и спряла, за да изчака преминаването на движещи се
автомобили по ул. „Христо Силянов".
В определен момент водачът е започнал маневра за извършване движение на заден
ход, за да си осигури достатъчно разстояние за излизане от коридора на спрелите МПС-та.
Автомобилът е потеглил от спряло положение плавно и леко, като е изминал около 0,5 метра
3
по пътното платно на заден ход, при което е достигнал скорост от порядъка и не по - висока
от 3 - 5 км/ч към момента на спирането му от водача. След изминаване на тези 0.5 метра,
автомобилът е достигнал до чакащата на пътното платно пешеходка до задния му десен
край, при което е настъпил удар със задната дясна част на автомобила по лявата странична
част на тялото на пресичащата пешеходка. Ударът не е свързан с деформации по
автомобила, но е бил достатъчен да наруши равновесието и да падне на терена.
Заключението сочи, че към момента на удара пострадалата е била извън мъртвата
зона на автомобила и е била видима за водача чрез вътрешното огледало на МПС, а в
случай, че е излязла от габаритите на МПС в посока на платното за движение, чрез дясно
странично огледало, което обосновава извод за предприета от страна на водача
необезопасена маневра движение на заден ход. От друга страна е изложено становище
поведението на пешеходеца да е обосновало ПТП поради предприето пресичане на
необозначено за целта място.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетел Ю.Д., чиито
показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установява, че след
хоспитализацията на ищцата в домашни условия се наложило да спазва постелен режим.
Имала нужда от грижи в ежедневието си. Провеждана е рехабилитация в домашни условия
около месец и половина всеки ден. Ползвала е проходилка, понастоящем се движи с бастун.
Не може да излиза навън самостоятелно. Преди инцидента сочи пострадалата да не е имала
проблеми, излизала без придружител. След инцидента не желае да излиза от дома си.
От показанията на свид. А., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК се
установява, че водачът е видял пострадалата едва след удара.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция с пр. кв. чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с пр. кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника – застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване в
рамките на настоящия спор, при тежест на доказване за ищеца.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено осъществено
противоправно деяние от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ – Ц.
С. А., съобразно следните законови разпоредби:
- чл. 40 от ЗДвП, съгласно който преди да започне движение назад, водачът на МПС е
4
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на
движението си назад е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно – да осигури лице, което да му сигнализира за опасности /което в
конкретния случай не е сторено и извършената маневра не е обезопасена/;
- чл. 20 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът
намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени
от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на
ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
5
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-
2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 45000,00лв. При определяне на същите съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания – счупване на дясна бедрена
кост-закрито в областта на трохантерния масив/ДТБС/, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по- дълъг от 30дни - около 6
месеца, претърпяната оперативна интервенция на 03,01,2024год. за открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация, обстоятелството че причинените болки и страдания са
били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, при
рехабилитацията, обстоятелството, че през оздравителния период, включително и предвид
едновременната увреда на десен долен и десен горен крайник с поставена гипсова
имобилизация, безспорно се предполага необходимост от чужда помощ /потвърдено и от
събраните гласни доказателства/, необходимостта от ползването на помощни средства -
проходилка и впоследствие бастун, възрастта на пострадалата/ 71години към датата на
произшествието, утежняващ възстановяването фактор. За определяне размер на
обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички
случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план,
установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на социално ограничаване, страх
от самостоятелно придвижване. Съдът съобрази и фактът, че при пострадалата се
наблюдава функционален дефицит на дясна тазобедрена става и затруднено въртеливо
движение, при липса на данни сочещи за предхождащо инцидента затруднение в
придвижването и/или обслужването на лицето, въпреки напредналата му възраст.
Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че фрактурата на дясна гривнена става е
консолидирана без функционален дефицит. Съобразявайки горното, икономическата
конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от
КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение от ответника за
съпричиняване, а именно, че пострадалата, е предприела внезапно пресичането на платното
6
за движение, не е съобразила поведението си с приближаващите превозни средства и е
удължила ненужно пътя и времето за преминаване на пътното платно. По делото не са
налице доказателства в тази насока. От събраните гласни доказателства и техническа
експертиза се установи, че пострадалата не е навлязла внезапно на платното за движение по
начин непредотвратим за водача. Напротив същата е преминала зад автомобила при
паркирало положение. Същевременно при предприемане на маневрата на заден ход ищцата
е била видима за водача, както чрез вътрешното огледало, така и дясно странично огледало
на автомобила, като не е попадала в мъртвата зона на видимост. Действително на мястото за
пресичане на платното за движение не е имало пешеходна пътека, но това обстоятелство не
обосновава съпричиняване, доколкото към момента на предприемане на маневрата ищцата е
представлявала опасност за водача, който е бил длъжен да съобрази поведението си с нея.
Същевременно съгласно чл.113, ал.(2) от ЗДВП в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, които не са
установи да са нарушени. Ето защо и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, съдът намира възражението за недоказано.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на
уведомяване на застрахователя-12,01,2024год., като за периода от уведомяването до
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 12,04,2024год. отговорността на застрахователя
е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ
доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред
увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните
изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение
№79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д.
№2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 2018,40лв., от които 1800,00лв. –държавна такса
и 218,40лв. от общо 390,00лв.-разноски за вещо лице.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 455,54лв., от общо 1059,40лв., от които 40,00лв.-свидетел, 819,40лв.-
в.л. и 200лв.-юрк. възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв. С. К. Н.-К. се дължи адв. хонорар съобразно
уважената част от исковата претенция в размер на 1680,00лв. от общо 3000,00лв. –
адвокатско възнаграждение. /Съдът определя адв. възнаграждение под минимума предвиден
7
в чл.7, ал.2 от НВАР позовавайки се на практиката обективирана в решение С-438/22 г. на
СЕС, както и определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III
г.о., определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д. № 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о.,
определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч.т.д. № 750 от 2018 г. на ВКС, ТК, II ТО, относно
това, че при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да
служат само като ориентир за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида на извършените процесуални
действия, брой съдебни заседания и предвидимост на спора, то посочения размер се явява
разумен и обоснован./
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“Далл Богг Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.Димитров“№1, да заплати на М. К. Д., с ЕГН
**********, със съд. адрес: гр.С., бул.“********* на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер
на 45000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало на 28,12,2023год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху главницата от 12,01,2024год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 45000,00лв.-
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 80000,00 като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД“Далл Богг Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.Димитров“№1 да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2018,40лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА М. К. Д., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр.С., ********* ет.3 да
заплати на ЗАД“Далл Богг Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. „Г.М.Димитров“№1, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на
455,54лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗАД“Далл Богг Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.Димитров“№1 да заплати на адв. С. К. Н.-К. на
осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 1680,00лв. – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9