Р Е Ш Е Н И Е
№ 339 05.11.2020г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на шести октомври две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 608 по описа на БОС за 2019г.
Производството по делото е образувано по исковата молба на Л.Ф., ЛНЧ **********, с адрес: ***, със съдебен адресгр. Бургас, ул. Васил Априлов 18, ет. 3, офис 6, адв. Панайот Велков срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 68.
Видно от изложеното в исковата молба, на 19.07.2019 г. около 07:30 ч. ищцата е пътувала като пътник на предна седалка в л.а. марка Мицубиши модел Каризма с рег. № В 3411 РХ управляван от Юрий Димов. Движейки се по прав пътен участък по път № 208, км. 88, между гр. Провадия и гр. Айтос, посока гр. Айтос, насрещно движещото се МПС е per. № А 9574 АМ извършва маневра завиване на ляво без да пропусне МПС в което пътува ищцата следствие на което последва удар между автомобилите. Твърди се, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача Н.Х.И., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като автомобилът на този водач е застрахован в ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Ищцата твърди, че в резултат на ПТП са и причинени телесни увреждания вследствие на които търпи имуществени и неимуществени вреди. От удара между МПС- тата и последвалия удар между ищцата и пасажерската въздушна възглавница и в части от купето на МПС ищцата за кратко изпада в безсъзнателно състояние. След идване в съзнание са налице силни болки в главата, кръста и гърдите. Ищцата е била болезнено, трудно и ограничено подвижна. Пристигналият екип от ЦСМП я откарва в УМБАЛ - Бургас. Направените образни изследвания сочат счупване на гръбначен стълб в поясната област, закрито. По време на престоя е извършено оперативно лечение под обща анестезия: Вертебропластика BJI4. Поставен е лумбален корсет.След 7 дни болничен престой ищцата е изписана от болницата с минимално подобрение, трудно подвижна, с поставен лумбален корсет. Последва тежък продължителен възстановителен периода продължаващ и към момента. У дома е продължен постелния режим, с нужди от първа необходимост. Ищцата е поставена на памперси, приемала е обезболяващи, а хранителния режим е ограничен. Напълно е обездвижена. От излизане от болницата и към този момент в продължение на четири месеца ищцата носи лумбалния корсет. И към момента ищцата изпитва болки, налице са ограничени движения в областта на кръста.След ПТП и месеците след постелния режим пострадалата е на легло. Наложително е да прекарва цялото си време у дома, без да извършва елементарни социални и битови дейности, без възможност да се грижи за семейството си. И в момента ищцата все още е с ограничена подвижност в областта на кръста, оказващо силно влияние и върху цялата мобилност, подвижност и начин на предвижване. Освен физическите неудобства, ПТП е довело до отрицателни изживявания в психологически и емоционален план. Ищцата е станала избухлива и груба. Ищцата все още не може да се обслужва сама, а проведеното до момента скъпоструващо лечение и липсата се семеен доход води до сериозни проблеми в семейните отношения и финансови затруднения. ПТП е довело до пълна промяна живота на ищцата и семейството й, а травмите и уврежданията ще се носят до края на живота й.
С оглед така претърпените от нея болки и страдания ищцата претендира от ответника, в качеството му на застраховател на виновното за ПТП лице обезщетение на вредите си, които определя в размер на 45 000 лева, която сума се претендира с лихва за забава от датата на застрахователното събитие-19.07.2019г. до окончателното и заплащане.
В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата молба. Ответникът счита, предявените искове за допустими, но неоснователни, като по основание, така и по отношение на предявения размер. Твърди се на първо място, че е невярно твърдението, че вина за настъпилото ПТП носи лицето, застраховано при ответното дружество. В условията на евентуалност се сочи допринасяне от страна на ищцата за настъпване на вредите от ПТП и по-конкретно, че същата се е возила в МПС без колан. Оспорва се също така, че всички изложени от ищцата вреди са в резултат на катастрофата, а се дължат на дегенеративно възрастово заболяване. Оспорва се твърдението, че ищцата е изпаднала в безсъзнание в резултат на ПТП. Оспорва се размера на претендираното обезщетение. Оспорва се, че ответникът е в забава по отношение на търсеното обезщетение.
Предявените искове са с правно основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане-относно обезщетението за вреди и чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 79, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите-относно лихва за забава.
Така предявените претенции са допустими с оглед
предвидената законова възможност едно пострадало от ПТП лице да търси
възмездяване на вредите си не от прекия им причинител, a от
застрахователното дружество, в което към момента на ПТП е застрахован
автомобила на водача, който е виновен за настъпването на вредите.
Така предявената претенция е основателна с оглед
посоченото основание за същата, защото по делото се установиха всички
предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. По делото се доказаха предпоставките на
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а именно налице е виновно
противоправно поведение на едно лице при управляване на автомобил от него за
настъпване на пътно произшествие, при което в причинно следствена връзка от
това, са настъпили вреди за едно трето лице, което е участник в ПТП. Налице е
валидно действаща към този момент застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила, който е виновен за ПТП и ответникът е застраховател по този
застрахователен договор. Изводът на съда за доказаност на въпросните
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника следват от всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Не спорно по делото, че ищцата на 19.07.2019г.
се возила като пътник в автомобил, управляван от нейния съпруг, като с
автомобила се случва пътно произшествие. Другият участник в ПТП, предприема
маневра-завой наляво, без да прецени, че не разполага с време за същата и по
този начин предизвиква ПТП с насрещно движещия се автомобил, в който се е возила
ищцата. Извършената по делото съдебно автотехническа експертиза е категорична,
че вина за произшествието носи автомобила, който е завил наляво, тъй като автомобилът,
който се е движил насреща е бил с предимство. От разпита на водача, който е
управлявал автомобила, който е предизвикал ПТП е видно, че той не отрича вината
за произшествието, като заявява, че лошо е преценил, че ще има време да
осъществи завоя наляво. Видно от приложеното писмо от Районна прокуратура-Айтос
на лист 53-54 от делото, за настъпилото ПТП е образувано досъдебно
производство, което не е приключило, но става ясно, че водачът на автомобила,
завил наляво, вече е санкциониран като виновен по административно-наказателен
ред. Всичко това сочи на безспорна вина за настъпилото ПТП на водача на
автомобила, в който не е била ищцата. По делото не се спори, а и е представена справка
от Гаранционния фонд /лист 13 от делото/, че водачът, виновен за ПТП, към
датата на произшествието е застрахован в ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“. Безспорно са установено и настъпили за ищцата вреди
от ПТП, които са в причинно-следствена връзка с него. Наличната медицинска
документация и изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, безспорно
установяват, че в резултат на катастрофата ищцата е получила счупване на
гръбначния стълб в поясната област. С оглед на това е претърпяла операция,
поставен и е полимер в тялото на прешлена с цел укрепване на същия и лечение на
болката. Съдът намира, че е доказано твърдението на ищцата, че е имала кратка
загуба на съзнание след ПТП, тък тъй като това се установи от разпита на св. Н.И.,
който е бил очевидец на състоянието на ищцата веднага след инцидента. От
медицинските документи, медицинската експертиза и разпита на св. Цветанка
Иванова става ясно, че ищцата е имала седемдневен болничен престой.
Свидетелката Иванова има непосредствени впечетления от ищцата, когато е приета
в болницата е докато е била там. Същите установяват, че в периода в болницата,
ищцата е изпитвала както силна физическа болка, така е била и много объркана
психически, изглеждала съсипана. Същата свидетелка е помагала за обслужването
на ищцата, докато е била в болницата, тъй като не е можела да върши това сама.
Свидетелства се, че и след операцията ищцата не е можела да се предвижва сама,
като след прибирането и вкъщи е била обслужвана от съпруга и. Свидетелката
Иванова счита, че и към настоящия момент ищцата не е напълно възстановена от
катастрофата. Първо физически, защото ходи изкривена, не може да носи тежко,
има болки, не може да се грижи за градината, която са имали. Освен това свидетелката
споделя, че ищцата психически има травма от случилото се, като се страхува да
се вози в кола, изнервя се и се притеснява, че пак ще стане катастрофа.
Медицинската експертиза установява, че за периода от ПТП до извършване на
операцията, ищцата е имала болки с много силен интензитет, а след операцията
същите продължават с постепенно намаляване на интензитета. Болките средно
продължават за около 2 месеца. Пълното възстановяване при травма, като тази на
ищцата е за период от около 6-7 месеца, като експертът счита, че с оглед
липсата на много тежки увреждания за ищцата, то същата би следвало за този
период от време да е напълно възстановена. Експертът е констатирал, че по
направено изследване на ищцата преди операцията, при същата се наблюдава
наченка на дискова херния. Експертът заявява, че е възможно коренчовите болки,
за които продължава да съобщава ищцата, да са както в резултат на дискова
херния, както и е възможно да са се появили в резултата на преживяната
катастрофа, тъй като тя е възможно да е довела до задълбочаване на
констатираното заболяване в лека форма.
При така констатираните болки и страдания,
преживяни от страна на ищцата, съдът намира, че на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, по справедливост следва да се определи обезщетение за същите в размер на 40 000 лева, като иска до претендираната сума от 45 000
лева следва да бъде отхвърлен. Касае
се за преживяни болки с много голям интензитет за съвсем кратък период-болнично
лечение от седем дни. Около 2 месеца са продължили болките-вече с по-малък
интензитет. По лекарско мнение би трябвало да е налице пълно възстановяване на
счупения прешлен на ищцата, което следва да е станало за около период от 6
месец, но свидетелката Иванова установява, че и към настоящия момент няма пълно
възстановяване на движенията на ищцата в поясната част на кръстта, защото
същата не може да се наведе повече от 90-градуса, не може сама да влиза и да
излиза от автомобил. Безспорно и към настоящия момент ищцата изпитва страх от
превоз с кола, заради преживяното, което е преодолимо с времето и е въпрос на
психическа нагласа. Съдът намира, че присъжданата от него сума възмездява и
установеността на болки и към настоящия момент, като счита, че отчасти същите са
в резултат на констатираната дискова херния и отчасти от преживяната
катастрофа.
Върху сумата за обезщетение, определена от съда, следва да бъде присъдена законна лихва за забава. Същата се претендира от датата на деликта, но такава с оглед на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 и чл. 497 от Кодекса за застраховане, следва да се присъди от момента, в който ответникът е уведомен за настъпилата щета и неоснователно е отказал да я обезщети. Следователно ответникът е в забава за процесното обезщетение, от момента, в който ищецът е предявил претенцията си към него. На лист 11 от делото е видно, че претенцията на ищеца е заявена при ответника на 29.07.2019г., от който момент по принцип се дължи законната лихва /решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска/.
На адвоката на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 1 730 лева.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за производството, ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за делото, която с оглед на присъдената сума възлиза на 1 600 лева.
Ответникът е направил искане за разноски. Такива са
направени в размер на 1 000 лева за платени експертизи и юрисконсултско
възнаграждение. Предвид частичната основателност на иска и предвид на това, че
ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за производството, но не и
от заплащане на разноските на другата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 111,11 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 68 да заплати на Л.Ф., ЛНЧ **********, с
адрес: ***, със съдебен адресгр. Бургас, ул. Васил Априлов 18, ет. 3, офис 6,
адв. Панайот Велков, сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева, която сума
представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-болки и страдания, преживяни
при пътно-транспортно произшествие на 19.07.2019г., ведно със законната лихва за
забава върху сумата от 29.07.2019г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
над присъдената сума от 40 000 лева до претендираната от 45 000 лева и за
присъждане на законна лихва за периода 19.07.2019г.-28.07.2019г.
ОСЪЖДА Л.Ф., ЛНЧ **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов
18, ет. 3, офис 6, адв. Панайот Велков, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 68 сумата от 111,11 /сто и
единадесет лева и единадесет стотинки/ лева,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски съответно на
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 68, да заплати на адвокат Панайот Йовчев Велков, гр. Бургас, ул. Васил
Априлов 18, ет. 3, офис 6, сумата от 1 730 /хиляда седемстотин и
тридесет/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 68, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна
такса за делото в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: