Р Е Ш Е Н И Е
номер 47 03.06.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На дванадесет
и шести май 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ
при
участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско
дело номер 9 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. 414а,
ал. 5 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 10а ЗПК с осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 33 ЗПК.
Производството
е образувано по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД срещу М.Д.К.. Ищцовото
дружество твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № ********** от
23.06.2016 г. с ответника М.Д.К., с който ѝ предоставил в заем сумата от
3000 лв. със срок за връщане 36 месеца при месечна вноска от 146,39 лв. с падеж
10-то число на месеца, при годишен процент на разходите от 49,90 %, годишен
лихвен процент от 41,17% и лихвен процент на ден от 0,11%, при общо задължение
по договора в размер на 5270,04 лв. Твърди, че бил закупен допълнителен пакет
от услуги в размер на 1609,92 лв., чиято вноска била разсрочена с вноските по
кредита. Твърди, че общото задължение било в размер на 6879,96 лв., при месечна
вноска от 191,11 лв. и дата на погасяване 10-то число от месеца. Твърди, че
съгласно подписана декларация от ответника към договора станали неразделна част
общи условия към договорите за кредит, както и стандартен европейски формуляр
за информацията по кредита, които им дават възможност да преценят техните
финансови възможности. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора следвало да се
рефинансират други кредити на ответницата – в размер на 660,56 лв. към ищеца, в
размер на 150 лв. към „Креди Йес“ ООД, платена на 24.06.2016 г., и в размер на
1055 лв. към „Провидент Файненшъл България“ ООД, платена на 24.06.2016 г.
Твърди, че на 24.06.2016 г. извършил погасяване на предходни задължения на
ответницата към ищеца и превел на ответника остатъчната сума по кредита, за
което било съставено преводно нареждане с референция от същата дата за сумата
от 1134,44 лв. Твърди, че на 02.12.2016 г. ответницата подала заявление за
отлагане на погасителния план с 1 вноска, поради което между страните бил
сключен анекс № 1 от 12.12.2016 г. за отлагане падежа на вноска № 5 по
погасителния план, като вноските станали 37. Твърди, че на 31.01.2018 г.
ответницата подала ново заявление за отлагане на вноска № 18, поради което бил
сключен анекс № 2 за отлагане на вноска № 18, като общо вноските ставали 38.
Твърди, че съгласно чл. 4 от общите условия ответника дължи възнаграждение за
ползването на кредита, което било разсрочено в месечните вноски, а остатъчното
дължимо възнаграждение било в размер на 328,02 лв. Твърди, че по сключено
споразумение за пакет допълнителни услуги и чл. 15 от общите условия
ответницата дължи възнаграждение за допълнителния пакет в размер на 1609,92
лв., от които останали дължими 447,20 лв. Твърди, че срокът на договора изтекъл
на 03.09.2019 г. с падежиране на последната вноска. Твърди, че ответникът е
правил погашение по кредита в размер на 5434,03 лв., от които сумата от 1855,78
лв. за погасяване на главницата по кредита, сумата от 1942,02 лв. за погашение
на договорната лихва, сумата от 1162,72 лв. за възнаграждение за допълнителния
пакет услуги, сумата от 293,51 лв. за лихва за забава на основание чл. 12.1 от общите условия.
Поради това твърди, че задължението на ответницата понастоящем било в размер на
2026,59 лв., от които главница 1144,22 лв., договорна лихва от 328,02 лв.,
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 447,20 лв. и лихва за
забава от 107,15 лв. Твърди, че по ч.гр.д. № 784/2019 г. на РС-Раднево била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, но
ответникът подал възражение по чл. 414а ГПК, но
поради липсата на представено становище била обезсилена изцяло заповедта за
изпълнение,
поради което предявил в срок осъдителен иск по реда на чл. 414а, ал
5 ГПК във вр. чл.
422, ал. 1 ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответницата
да му заплати сумите
главница 1144,22 лв., договорна лихва от 328,02 лв.,
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 447,20 лв. и лихва за забава
от 107,15 лв., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М.Д.К..
Във възражението по чл. 414 ГПК ответницата е посочила, че всеки месец внасяла
по 50-60 лв., макар да не е определената сума, но имало някакво плащане, поради
което не е длъжна да плаща разноски, а също е съгласна да плаща някаква сума по
същата сметка, което възражение следва да се разгледа съгласно разясненията в
т.11а на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се
разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК
оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата
молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.
Съдът, като
взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Осъдителният иск по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК във вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим, тъй като се претендира същото вземане по
заповедта за изпълнение и срещу същия длъжник, предявен е в едномесечния срок,
съединен с осъдителен иск за мораторно обезщетение, чието разглеждане в същото
производство е допустимо съобразно постановките на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, чиито мотиви са приложими и спрямо новата разпоредба на чл. 414а ГПК. По
аргумент на чл. 415, ал. 3 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК искът предявен
по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК е осъдителен, тъй като в тази хипотеза заповедта
за изпълнение е обезсилена, което е равнозначно на отказ на съда да издаде
заповед за изпълнение.
С протоколно определение от 26.05.2020 г. е обявен за
окончателен проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както
следва: Ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно отношение
по договор за потребителски кредит, с който е предоставен в заем сумата от 3000
лв. със срок за връщане 36 месеца при месечна вноска от 146,39 лв. с падеж
10-то число на месеца, при годишен процент на разходите от 49,90 %, годишен
лихвен процент от 41,17% и лихвен процент на ден от 0,11%, при общо задължение
по договора в размер на 5270,04 лв.; валидно уговорено облигационно отношение
по закупуване на допълнителен пакет от услуги в размер на 1609,92 лв., чиято
вноска била разсрочена с вноските по кредита; както и настъпил падеж на
вноските по кредита.
По делото е приет като писмено доказателство договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 23.06.2016 г. /л.6-15/,
сключен между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор - кредитодател, М.Д.К.
като клиент – кредитополучател и третото за делото лице Н.С.Н. като солидарен съдлъжник,
с който е отпусната сумата от 3000 лв. кредит. Договорени са ГПР от 49,90 % и
ГЛП от 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, обща дължима сума по договора 5270,04
лв., срок на договора 36 месеца, размер на вноската 146,39 лв. Ответникът е
подписал декларация за запознаване с общите условия /л.8/ и самите общи условия
/л.9-15/. Страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги от 23.06.2016 г. /л.8-9/, с който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя
и съдлъжника услугите: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за
смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Възнаграждението за този пакет допълнителни услуги е посочен
в самия договор за потребителски кредит като сума в размер на 1609,92 лв.,
разсрочена на вноски по 44,72 лв. всяка, а в договора за кредит не е посочено
какво включва пакетът услуги. Възнаграждението за допълнителния пакет услуги е
разсрочено заедно с главницата и договорната възнаградителна лихва в
погасителния план към договора /л.16-17/. По делото са приети като писмени
доказателства и общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за
потребителски кредит /л.9-15/, искане за отпускане на потребителски кредит
/л.21-23/, стандартен европейски формуляр /л.25-27/.
По делото е прието като доказателства транзакции /л.18-20/,
от които е видно, че ищецът е превел на 24.06.2016 г. сумата от 150 лв. на
„Креди Йес“ ООД с основание „окончателно погасяване“, на 24.06.2016 г. сумата
от 1055 лв. на „Провидент Файненшъл България“ ООД с основание „окончателно
погасяване“, и на 24.06.2016 г. сумата от 1134,44 лв. на кредитополучателя М.Д.К..
Това обстоятелство не се оспорва от ответницата.
По заявление от 02.12.2016 г. на кредитополучателя М.Д.К.
за промяна на погасителния план /л.28/ е сключен между „Профи Кредит България“
ЕООД, кредитополучателя М.Д.К. и солидарния съдлъжник Н.С.Н., анекс № 1 от 12.12.2016
г. към договора за кредит /л.29/ и погасителен план към анекса /л.30-31/, с
който са договорили отлагане на 1 месечна вноска № 5, чрез преместването ѝ
като вноска № 37 с падеж 10.08.2019г.
Прието е по делото заявление от 31.02.2018 г. на
кредитополучателя М.Д.К. за промяна на погасителния план /л.32/ чрез отлагане
плащането на 1-на месечна вноска, но не е представен като доказателство
евентуално сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, кредитополучателя М.Д.К.
и солидарния съдлъжник Н.С.Н. нов анекс. Видно от представеното извлечение от
сметка към 18.12.2019 г. /л.33/, отразени са по процесния договор за кредит
общо 38 месечни погасителни вноски, тоест ищецът е осъществил разсрочване на
още една вноска с падеж 03.09.2019 г.
Прието е като писмено доказателство извлечение от сметка
към договора за потребителски кредит /л.33/, в което ищцовото дружество е
посочило как е осчетоводило всички платени към 18.12.2019 г. по договора за
кредит вноски от ответницата в общ размер на 5434,03 лв. /виж гърба на
извлечението/, като било налице остатъчно задължение към 18.12.2019 г. в общ
размер на 1919,44 лв. Към възражението по чл. 414а ГПК са приложени от ответницата
разписка № 050000843229721 от 12.01.2019 г., с която е наредена сума в размер
на 50,61 лв. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, разписка № 050000 **********
от 07.10.2019 г., с която е наредена сума в размер на 50,61 лв. в полза на
„Профи Кредит България“ ЕООД, разписка № 0500009945151377 от 12.11.2019 г., с
която е наредена сума в размер на 40,50 лв. в полза на „Профи Кредит България“
ЕООД. Такива постъпления не са отразени в извлечението от сметка.
По принцип ответницата не оспорва сключения договор за
кредит досежно предоставената сума в размер на 3000 лв., предоставянето на
кредита, уговорената договорна възнаградителна лихва. В тая част е налице
валидно облигационно отношение между страните, а съдът и служебно ангажиран с изследване
на въпросите за наличието на неравноправни или нищожни клаузи, не откри такива
в тази част на договора. Срокът на договора е изтекъл с изтичане падежа на
последната вноска – 03.09.2019 г., без да е обявяван за предсрочно изискуем. Във
всички документи от кредитното досие ответницата се е подписала на място клиент.
От процесния договор за кредит е пределно ясно, че единствен кредитополучател е
клиентът М.Д.К., на която е предадена заемната сума.
Преди изчисление какви суми са погасени и какво остава да
се дължи по договора за кредит, ще следва да се даде отговор за сключения
допълнителен пакет услуги, по отношение на който съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи /чл. 7, ал. 3 ГПК/. С решение № 65 от 06.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1556/2017 год. на 1 ТО, се
прие, че съдът служебно следи за неравноправните клаузи, което е в унисон с
европейското законодателство и впрочем вече константната практика на ВКС в тоя
смисъл, както и една от последните промени в ГПК – чл. 7, ал. 3. Това пък
обосновава правомощие на съда да разгледа този въпрос не само по искане на
страна, но и служебно.
Съдът намира, че сключеният пакет допълнителни услуги е
комплекс от нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона,
но и като неравноправни такива. По отношение на този въпрос и за конкретния
пакет допълнителни услуги вече е налице утвърдена съдебна практика /Решение от
06.11.2019 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 1339/2019 г. и много други/.
В случая в самия договор за кредит не е посочено въобще
какво включва договорения допълнителен пакет услуги, а само е посочена цената
за същия в размер на 1609,92 лв. при месечна вноска от 44,72 лв., разсрочена
заедно с месечните погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва.
Съответно самият допълнителен пакет услуги е договорен в споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващи вероятни, но несигурни
от към изпълнение услуги, предоставяни от ищеца и зависещи единствено от
неговата воля. Самите услуги /втора, трета и четвърта/ са посочени като
„възможности“, без да е посочена конкретика от какво зависи изпълнението на
тези възможности. Самият факт на предоставянето на услугата като „възможност“
означава, че предоставянето ѝ зависи от волята на ищеца – той ще прецени
дали да предостави „възможността“ на ответника или не. Всъщност е налице
получаване от ищеца на възнаграждение за една бъдеща несигурна услуга, която
той може въобще по своя воля да не предостави на ответника. От друга страна е
ясно за страните, че съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорът може да бъде изменен
само по взаимно съгласие на страните или на основания в закона, което в
значителна степен изцяло обезсмисля предоставената услуга от ищеца.
Договарянето на цена за допълнителния пакет услуги като сума равна на сумата по
кредита е в изключително противоречие с добрите нрави, уредени като общо
утвърдените в обществото представи за добри и зло, правилно и неправилно,
справедливо и несправедливо. Това пък е основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да се счете допълнителния пакет услуги като нищожни клаузи, сключени при
накърняване на добрите нрави.
Също така е договорено „приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит“ и „улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства“, които услуги пряко противоречат на разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. А посочените две услуги представляват именно действия, свързани с
усвояването на кредита. От друга страна това законодателно разрешение в чл.
10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то
гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите
лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на
страните. В случая уговорения допълнителен пакет в частта „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ и „улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства“ противоречи пряко на разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което го прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна така договореното цели и заобикаляне на лимита
в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на допълнителния пакет
услуги е равен на сумата по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК
нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Съгласно решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т.д. №
535/2016 г. на І т.о., клауза, която се отнася до определяне на основния
предмет на договора, който за кредитодателя безспорно обхваща цената на
предоставянето на кредита, може да е индивидуално, но и неиндивидуално
уговорена. Когато е неиндивидуално уговорена, такава клауза подлежи на преценка
от гледище на неравноправния си характер, само ако не е ясна и разбираема /чл. 145,
ал. 2 ЗЗП/. Изискването за ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост
на клаузите не само от граматическа гледна точка, но и прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици. Според т.2 от
диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде
изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие. В т.3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на
горното решение СЕС се е произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13
(транспониран в чл. 145, ал. 1 ЗЗП) трябва да се тълкува в смисъл, че
преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се
направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на
всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към
този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му
изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора.
В решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 535/2016
г. на І т.о., е прието, че „индивидуално уговорени” са тези клаузи, които не са
били изготвени предварително от търговеца или доставчика или дори да са били
изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното
съдържание, доколкото, при достатъчно информиран избор, ги е приел /по аргумент
за противното от чл. 146, ал. 2 ЗЗП/. Съдържащите се в Общите условия клаузи са
поначало неиндивидуално уговорени съгласно същата разпоредба. Тежестта за
доказване сключването на клаузите като индивидуално договорени, в който случай
е неприложима защитата по ЗЗП срещу неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
клаузи /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/, се носи от доставчика на стоката/услугата – чл.
146, ал. 4 ЗЗП /решение № 51 по т.д. № 504/2015 г. на ІІ т.о., решение № 231 по
т.д. № 875/2017 г. на І т.о. ВКС и др./. Доказването следва да установи, че при
сключването на съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката или
услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за
въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес
или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от
самия потребител. В решение № 231 по т.д. № 875/2017 г. на І т.о. на ВКС е
споделено разбирането, че фактът на подписани допълнителни споразумения, сам по
себе си е недостатъчен и не освобождава търговеца да ангажира на основание чл.
146, ал. 4 ЗЗП доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от
основния договор.
В случая с оглед посочените по-горе фактически
констатации досежно уговорения „допълнителен пакет услуги“ съдът намира, че са
неравноправни клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя,
не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като
изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия,
чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/.
Независимо че е сключен допълнителния пакет от услуги единствено от волята на
ищеца зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави „възможностите“ на
кредитополучателя/съдлъжника, без ответникът-потребител да може да влияе върху
тях.
Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14
ЗЗП, тъй като дължимото от ответника възнаграждение по допълнителния пакет е
разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че
ответникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако ищецът не изпълни
своите задължения „възможности“ по допълнителния пакет. Неравноправни и са по
смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на „възможностите“ от
страна на ищеца по доставяне на допълнителния пакет услуги са поставени в
зависимост от това дали са спазени посочените в общите условия изисквания,
които не са уточнени какви са. Налице е пълна неяснота за ответника какви са
условията за предоставяне на услугите по допълнителния пакет и дали въобще би
могъл да ги получи. Това пък от своя страна е попречило и на ответника, в
качеството му на потребител, да прецени и икономическите последици от сключения
договор и пакет допълнителни услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят
възнаграждения в размер на почти 125 % от сумата по кредита /кредит 3000 лв.,
обща сума с главница 6879,96 лв./. Не на последно място следва да се посочи, че
така уговорения пакет допълнителни услуги при евентуално обявена предсрочна
изискуемост на кредита /каквато принципно е уговорена в договора/ би дала
възможността на ищеца да задържи полученото възнаграждение за допълнителния
пакет, дори и при условие да не престира свои задължения по него – чл. 143, т.
6 ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни. С цел заобикаляне на правилата на чл. 146 ЗЗП за индивидуално
договаряне на клаузите доставчиците на услуги масово започнаха да правят
бланкови договори за кредит, в които се привнесоха голяма част от клаузите в
общите условия, с оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Това обаче не е
принцип за преценка за индивидуалното договаряне на клаузите с оглед само на
включването им в общи условия, а и когато са предварително изготвени самите
договори. От самите представени документи по договора за кредит е видно, че
същите са изначално изготвени на електронен носител /виж посочения сървър на
бланките най-долу/. Това означава, че договорът и документите не са изготвени
индивидуално за ответника, а са били бланкови в електронна система и само са
попълнени в индивидуализиращите конкретния кредит данни като имена, суми и
лихви, но не и спрямо клаузите и общите договорености. И затова съдът намира,
че клаузите в споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги /л.8-9/
се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17
и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че
клаузите по допълнителния пакет услуги са нищожни.
В решение № 146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016 г. на І
т.о. на ВКС е прието, че допълнително споразумение, представляващо спогодба и
имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно. В този смисъл е
и решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г. на 1 т.о. Това
води до логичния извод, че предоговарянето в анекс № 1 и погасителния план към
него на месечни вноски, включващи и възнаграждението за допълнителния пакет
услуги е нищожно. Идентично е и с евентуално сключен анекс № 2, който не е
представен по делото, но пък е видно от извлечението от сметка, че е разсрочена
погасителна вноска № 18.
Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът
може да се прилага и без тези клаузи. В този смисъл основният договор за кредит
с параметрите в него не са нищожни и могат да се прилагат, поради което следва
да се изчисли какви суми по него дължи ответникът.
В приетото като писмено доказателство извлечение от
сметка към договора за потребителски кредит /л.33/ ищцовото дружество е
посочило как е осчетоводило платените по договора за кредит вноски от кредитополучателя,
чийто сбор е посочен като сума в размер на 5434,03 лв. платени към 18.12.2019 г.
/виж гърба на извлечението/. Това извлечение е изходящ от ищеца частен
свидетелстващ документ, който установява неизгодни за ищеца факти и поради това
съдът го кредитира изцяло. Видно от договора за кредит дължимата общо сума
главница и договорна възнаградителна лихва е в размер на 5270,04 лв. В случая е
налице признание на неизгоден за ищеца факт, направено от самия ищец, че е
получил по договора сума от 5434,03 лв. /така и в исковата молба/, която сума
от 5434,03 лв. следва да се приеме, че е платена от кредитополучателя по
договора.
Съгласно мотивите към т.1 на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС при предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно
да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга
погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. В случая няма данни по
делото длъжникът да е правил избор кое свое задължение погасява. Кредиторът
може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението,
ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Видно е от представеното извлечение, че ищцовото дружество е
приело погасяване с платените от ответника суми на месечните вноски в тяхната
им поредност по погасителния план. Поради това следва да се приеме, че
ответникът е погасявал с внесените суми месечните вноски по погасителен план,
обаче не в посочения размер на вноска от 191,11 лв., който включва и цената на
допълнителния пакет услуги, който съдът прие за нищожни клаузи. Видно е от
погасителния план, че вноските по основния договор са в равен месечен размер от
146,39 лв.
Ищецът твърди договорът е изтекъл на 03.09.2019 г., като
не е обявяван за предсрочно изискуем, съответно ответникът с платените суми е
погасявал задължения за главница, договорна лихва и възнаграждението за пакета
допълнителни услуги, но не и за лихви за забава с оглед посочените данни за
забава в плащането на вноските. Поради това с оглед т.1 на ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, следва на ищеца да се присъдят всички неплатени
вноски /главница и договорна лихва/ по погасителния план, тъй като падежите им
вече са настъпили /последен падеж 03.09.2019 г./.
С оглед на установеното внасяне от кредитополучателя на
сумата от 5434,03 лв. е видно, че същият е погасил всички пълни 36 месечни
вноски /независимо от двете нулеви разсрочени вноски/, включващи главница и
договорна лихва в общ размер на 5270,04 лв. съгласно договора за кредит, като е
налице надвнесена сума от 163,99 лв. От тук следва извод, че кредитополучателят
е погасил всички 36 месечни вноски /36 по 146,39 лв. е равно на сумата от 5270,04
лв./. Поради това кредитополучателят няма задължения по кредита. Поради това се
налага като краен извод, че кредитополучателят - ответник не дължи на ищеца
суми по кредита, който е погасен изцяло. А това логично води до извод, че искът
е неоснователен и ще се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не са поискани и няма данни да са сторени, поради което не ще се
присъдят.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Профи Кредит България“
ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу М.Д.К., ЕГН **********, с
адрес ***, обективно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. 414а, ал. 5 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 10а ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 33 ЗПК за сумата от 2026,59 лв. /две хиляди и
двадесет и шест лева и 59 ст./, включваща главница в размер на 1144,22 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 328,02 лв., възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги в размер на 447,20 лв., мораторно обезщетение в
размер на 107,15 лв., представляваща общ сбор на задължения по договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 23.06.2016 г., за част
от които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 480/22.11.2019 г. по ч.гр.д. № 784/2019 г. по описа на РС-Раднево.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: