П
Р И С Ъ Д А
№ 109
град ПЛОВДИВ,
18.11.2016 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНТОНОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. МАРИЙКА ДОНКОВА
МАРГАРИТА БЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря П.С. и в
присъствието на прокурора Георги Гешев,
след като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 2019 по описа за 2015
година, след тайно съвещание
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия
А.П.Ч. - роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на ****г. в с.М. Ч., обл.П., умишлено е умъртвил Р.
С.Т., с ЕГН **********,***, поради което и на основание чл. 115, вр.чл.
54 от НК го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал.1, вр. чл. 60, ал.1, вр.чл. 61,
т. 2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия А.П.Ч. наказание „лишаване от свобода”, което да
изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
На
основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
ПРИСПАДА от
така наложеното наказание в размер на десет години лишаване от свобода на
подсъдимия А.П.Ч. времето, през което същият е бил задържан под стража,
считано от ****г. до влизане на
присъдата в законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимия
А.П.Ч.(със снета самоличност) да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител С.Р.Т. сумата от 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените й от инкриминираното деяние
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
****г. до пълното изплащане на горепосочената сума, като до пълния претендиран
размер за разликата от 70 000 лв. до 120 000 лв. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Веществените доказателства, приложени по делото: два броя нож с розова
пластмасова дръжка; мъжка борсета на пострадалия; нокти; коса; остатък от суха
кръв – като вещи без стойност ДА СЕ УНИЩОЖАТ, след влизане на присъдата в
законна сила.
Веществените доказателства, приложени по делото: дрехи (дънков
панталон, лилава блуза и чифт плетени
обувки с белезникав цвят на свид.Н.Л.) – ДА
СЕ ВЪРНАТ на свидетеля Н.А.Л., след влизане на присъдата в законна сила.
Веществените доказателства, приложени по делото: дрехи (син дънков
панталон; светлосива тениска и чифт черни спортни обувки на подс.А.Ч.) – ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия А.П.Ч., след
влизане на присъдата в законна сила.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.П.Ч. (със снета
самоличност) да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените в хода на
досъдебното производство разноски в
размер на 349 лева (триста четиридесет и девет лева) за експертизи, а по сметка
на Пловдивски окръжен съд да заплати
направените в съдебната фаза на процеса
разноски в размер на 706,10 лв. (седемстотин и шест лева и десет
стотинки), както и Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 2 800 лв. (две хиляди и осемстотин лева/.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия
А.П.Ч.(със снета самоличност) да заплати
в полза на Републиканския бюджет по сметка на Националното бюро за правна помощ
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща възнаграждение за
служебен защитник в досъдебното производство.
ПРИСЪДАТА
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок
пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Мотиви по НОХД № 2019/2015 год. по описа
на ПОС
Срещу подсъдимия А.П.Ч. е внесено
обвинение за извършено престъпление – по
чл. 115 от НК затова, че на 06.05.2015 год. в с. М. Ч., П. област
умишлено умъртвил Р. С.Т. ***.
За съвместно разглеждане в наказателния
процес е бил приет предявения от наследницата на починалия Р. С.Т. – неговата
низходяща С.Р.Т., действаща лично и със съгласието на родител/особен
представител/ граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 120 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и
страдания от загубата на баща й в резултат на инкриминираното престъпление.
С.Т. е конституирана като страна в процеса
– граждански ищец и частен обвинител, като в хода на производството по делото
се представлява от повереника си - адв. К., назначен за неин особен
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – П.
е на становище, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства по
безспорен и категоричен начин установяват вината на подсъдимия в извършването
на инкриминираното престъпление. Моли съда, да му наложи наказание, ориентирано
към минималния размер на предвиденото наказание лишаване от свобода, като
определи първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяването му за подсъдимия. По
отношение на предявения граждански иск – счита, че същият е доказан по
основание, като моли съда да го уважи по справедливост.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител С.Т. – адв. К. също е на становище, че събраните по делото доказателства
дават основание да се постанови осъдителен съдебен акт по отношение на
подсъдимия. При определяне вида и размера на наказанието напълно подкрепя
аргументите, застъпени от прокурора. Счита предявения граждански иск за
доказан, както по основание, така и по размер, като пледира, че следва да бъде
уважен изцяло.
Подсъдимият А.П.Ч. не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение. Дава подробни обяснения за случилото се.
Моли съда за оправдателна присъда.
Защитниците на подсъдимия адв. А. и адв.
Й. също са на становище, че събраните по делото доказателства не дават
основание подзащитният им Ч. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение. Правят искане да бъде признат за невиновен и оправдан от съда по
обвинението за извършено престъпление по чл. 115 от НК.
Пловдивският окръжен съд, след като
обсъди по отделно и в съвкупност приложените по делото доказателства, във
връзка със становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият А.П.Ч. е роден на *** ***, П.
област. Той е български гражданин. Посещавал е училище до 12-ти клас, като
първоначално е учил в помощно училище. Няма завършено средно образование,
защото не е положил изпитите за присъждане на тази образователната степен.
Работил е нередовно на частни начала обща работа. Бил е ангажиран и по Т.ов
договор като невъоръжен охранител към верига магазини „***“, но го освободили след като се разбрало, че е
осъждан. Преди за бъде задържан, живеел заедно с двамата си братя и майка си в
село К.. Не е женен. Осъждан е с протоколно определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 4555/2011 г., влязло в закона сила на 11.07.2011 г. по
описа на ПРС, ХХ н. с. С цитирания съдебен акт е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК /за извършване на
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото/ и по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК
/за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и
страдание без разстройство на здравето на длъжностно лице – полицай при и по
повод изпълнение на службата му по опазване на обществения ред и спокойствие/.
За всяко едно от двете престъпления му е било наложено наказание пробация за
срок от една година и шест месеца, като за първото от тях е било наложено и
кумулативно предвиденото наказание обществено порицание. На основание чл. 23,
ал. 1 от НК на А.П.Ч. е било определено едно общо най-тежко наказание от една
година и шест месеца пробация при двете задължителни пробационни мерки. Към
него е било присъединено различното по вид наказание обществено порицание.
Подсъдимият А.П.Ч. и свидетелят Н.С.Л., които били респективно племенник
и чичо, били известни в село М. Ч., област П. като „***“. При все да не живеели
в посоченото населено място, имали
връзка със селото заради роднини и близки в него, както и по повод
стопанисването на сънаследствени имоти на близки лица. Майката на подсъдимия -
свид. Р.С. придобила по наследство в съсобственост със сестра си къщата на баща
им, който се явявал дядо по майчина линия на подсъдимия А.Ч.. Този имот бил добре поддържан и обитаем. В
същото село имало и друг имот, оставен в наследство на свид. С.Л. и нейния брат
от техен общ възходящ – в този смисъл
родственик и на Ч. и Л. ***. Вторият от посочените имоти, който не бил
обитаем, се намирал до имота на свид. Б.М., който бил далечен роднина на
подсъдимия и свидетеля Л., като се занимавал с отглеждане на крави.
На 06.05.2015 година подсъдимият А.Ч.,
неговата баба - свидетелката С.Л. /починала в последствие/, както и свид. Н.Л.
– едновременно брат на покойния баща на подсъдимия А.Ч. и чичо на последния,
пристигнали с автобус от гр. П. в село М. Ч. за извършване на ремонт в
наследствената къща на Р.С. /майка на подсъдимия/. След осъществяване на
изкопна работа там, те възнамерявали да отидат в центъра на сбора на селото,
провеждан ежегодно на 06.05.2015 г. / празника „Гергьовден“/.
В същото село живеел и свид. Р. С.Т.,
по-известен като „***“. Той бил касапин, когото жителите на селото ангажирали
да коли животни, да извлича и филира месото. Пострадалият Т. бил отгледал
дъщеря си – свид. С.Р.Т. като самотен баща с помощта на нейната баба по бащина
линия, защото майката на детето ги напуснала в изключително ранна възраст на
низходящата. Към инкриминирания момент пострадалият Р. Т. живеел с
непълнолетната си дъщеря заедно със семейството на сестра си – свид. М.Т.,
включващо съпруг и две деца.
По традиция на 06.05.2015 г., пострадалият
Р. Т. взел участие в организираните по време на сбора на селото пехливански
борби, при които не било разрешено на участниците да консумират алкохол.
След провеждане на борбите празникът
продължавал с веселие по питейни заведения в центъра на селото, в които се
консумирал алкохол. Пострадалият Р. Т. се преоблякъл и излязъл заедно с дъщеря
си /свид. С.Т./ в центъра на селото. Седнал на маса в палатка, изпълняваща роля
на салон в питейно заведение. Първоначално бил в компанията на сестра си свид.
М.Т., нейните деца и дъщеря си, но в последствие сестра му тръгнала, а дъщеря
му се преместила в съседно заведение с приятеля си. При все обичайно Р. Т. да
не носел със себе си нож, сестра му забелязала, че за сбора бил пъхнал под
ризата в панталона на кръста си един от своите ножове с розова пластмасова дръжка
и бяло метално острие, който използвал в професията си за филиране. На
празненството Р. Т. пиел алкохол, като на масата имало текучество.
В същото време на съседна маса седели
подсъдимият А.Ч. и свидетелите Н.Л. и С.Л.. Последната, както бе посочено по-горе,
била баба на подсъдимия, а на свид. Н.Л. - майка. Подсъдимият бил настроен
негативно спрямо Р. Т. заради информацията, която имал от свои близки, че през
месец януари същата 2015 година, пострадалият подал жалба в полицията срещу
най-малкия му брат – С. Ч.. Най-малкият брат имал проблеми с правоохранителните
органи и преди случая, поради което във връзка с жабата срещу него започнало
досъдебно производство и бил викан в полицията заедно с майка си.
В
тази връзка подсъдимият А.Ч. предложил на Н.Л. да набият Р. Т. след като си
тръгне от събора. Междувременно в питейното заведение, подсъдимият Ч. и свид.
Л. станали свидетели на двукратно вадене на ножа от Р. Т., при разправиите му с
други мъже. Възприето не довело до промяна в плана на Ч. и Л.. След като Т.
минал покрай тяхната маса, Ч. го запитал какво е станало, визирайки
разправиите. Наместо отговор бил наруган от пострадалия. Всичко това засилило
решителността на подсъдимия да респектира Т. с физическо насилие. Така Ч.
последвал Т. по пътя към дома му. Заедно с него празненството напуснал и свид.
Л.. В даден момент пострадалият побегнал, а Ч. и Л. се затичали след него.
Когато го настигали, пострадалият влязъл в двора на къщата на свид. Б.М. и
затиснал металната порта от вътрешна страна в опит да спре преследвачите. Л.,
обаче, блъснал вратата и успял да отвори. След това ударил с юмрук в лицето Р.
Т., който залитнал от удара. Л. започнал да го дърпа обратно към улицата.
Намесил се и подсъдимият Ч., двамата със свид. Н.Л. се опитвали да изкарат от двора пострадалия Т..
При дърпането ризата на Т. се скъсала, като междувременно при боричкането
пострадалият скъсал блузата на Л.. В
същото време около 23.00 часа свидетелят Б.М., когото наричали „Б.“,
бил у дома си и гледал телевизия в стаята си. Той чул разправията и излязъл на
двора.
Междувременно,
сам срещу двама, Р. Т. успял да
извади ножа и посегнал с него към Н.Л.. Подсъдимият Ч., обаче, успял да отнеме ножа на пострадалия Т..
Посегнал с него напред и промушил Т. в лявата част на гръдния кош. Острието
проникнало с цялата си дължина в коремната кухина на пострадалия, разрязало
стената на тънките му черва и предната стена на коремната аорта. Пострадалият
се хванал за корема и казал: „Надупчихте ме, надупчихте ме, Б.!“. Ч. и Л.
побегнали, като подсъдимият стискал ножа в ръката си. Б.М. влязъл в стаята си и
се обадил по телефона на В.Г. – полицейски инспектор към РУ на МВР – село Т.. В
изпълнение на неговите инструкции, позвънил на телефон 112 за медицинска помощ.
На свой ред свидетелят В.Г. поискал подкрепление от полицията и веднага тръгнал
към М. Ч.. Първи на мястото на инцидента пристигнал изпратеният медицински екип
с линейка, но лекарят само установил, че Р. Т. вече бил починал.
В същото време подсъдимият А.Ч. и
свидетелят Н.Л. се прибрали в къщата на Р.С. в селото /М. Ч./. Подсъдимият Ч.
казал на баба си – свид. С.Л., че е наръгал и убил пострадалия, като й дал
окървавения нож. Л. го измила, завила във вестник и го скрила под блузата си.
Тримата излезли от къщата и тръгнали в посока към главната улица на селото. По
пътя били пресрещнати от полицейски служители, сред които и Г.. Последният
установил самоличността на лицата по представените лични карти. Видял, че Л.
държи едната си ръка под блузата и я накарал да пусне на земята предмета, който
стиска. Л. обяснила, че това бил ножът, но отказала да поясни на момента кой
точно й го е предал. В последствие, в полицията, пояснила че това бил ножът,
който внукът й донесъл вкъщи.
Дежурен разследващ полицай извършил оглед
на мястото, където бил трупът на Р. Т. /л. 3 от досъд. пр./, след което тялото
било откарано за аутопсия. Бил извършен оглед и на мястото, на което Л.
хвърлила ножа, а последният бил иззет и приобщен за нуждите на производството с
огледния протокол. Трите лица били откарани в полицейското управление, където с
тях се провели оперативни беседи за изясняване на случая.
Видно от заключението на изготвената по
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 160/2015 г.
/л. 81 - 84 от досъд. пр./ при огледа и аутопсията върху трупа на Р. С.Т. било
установено проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване,
наличие на кръв в коремната кухина – два литра, нараняване на
коремната аорта, нараняване на тънките черва и опоръка /мезото/ им, анемия
на вътрешните органи, счупване на носните кости, охлузвания и анемия на
вътрешните органи, счупване на носните кости, охлузвания и кръвонасядания в
областта на носа, разкъсно-контузна рана на горната устна в лявата и половина,
охлузвания на кожата на гърба и поясна област, охлузвания и кръвонасядания на
горните крайници. Раневият канал бил с посока от ляво на дясно, леко отгоре
надолу, отпред назад с дължина 12-13 сантиметра. Смъртта се дължала на остра
кръвозагуба в резултат на продобно-порезно нараняване на коремната аорта.
Смъртта настъпила сравнително бързо и била неизбежна. Останалите травматични
увреждания били причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет. Трупът отговарял на смърт от първо денонощие.
Видно от заключението на допълнителната
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л. 355 –л. 364 от делото/,
назначена в хода на съдебното следствие и неоспорена от страните, вещото лице
потвърждава всички горепосочени изводи, като е допълнило, че във връзка със
смъртта на потърпевшия, която настъпила сравнително бързо и неизбежно, нямало
основание за се приеме, че е по особено мъчителен начин за пострадалия – същият
не е имал възможност за по-продължителен период от време да изпитва интензивни
болки и страдания. Прободно-порезното нараняване в коремната област е било
причинено от действието на предмет с остър връх и един режещ ръб
– нож. Касаело се за единствено проникващо в коремната кухина
продобно-порезно нараняване, причинено от действието на едно оръжие /нож,
представляващ прободно-порезно оръжие/, като ударът е нанесен със значителна
сила в посока отпред назад, от ляво на дясно и леко отгоре
надолу с дясната ръка, като режещият ръб е бил ориентиран в посока надолу
/л. 362 от експертизата/. Изложеното е дало основание на вещото лице на направи
извод, че по време на нанасяне на удара с ножа, пострадалият и извършителят са
били в изправено положение, взаимно разположени един срещу друг, макар
теоретично да не се изключвала възможността ударът с ножа да е бил нанесен и в
легнало положение на жертвата, в материалите по делото липсвали подобни данни.
Вещото лице също така посочило, че в
конкретния случай не било задължително по ръката на извършителя да останат
следи от кръв, тъй като бил засегнат магистрален съд /коремна аорта/, която се
намирала в дълбочина пред гръбначния стълб и основното кръвотечение е било
вътрешно – в коремната кухина. /л. 363 от съдебното следствие/. Изрично в
хода на съдебното следствие експертът пояснява устно /л. 386 гръб от съдебното
следствие/, че раната е била тапицирана, поради което вътрешното течение е било
много по-обилно /около два литра течна кръв/ от външното и на самото
произшествие няма открито обилно наличие на кръв.
Характерът на нараняването в коремната
област изключвало възможността да е резултат на самонараняване. /л. 363 от
писменото заключение на вещото лице/. Морфологичните характеристики на
изследвания обект – нож обект № 7 в съдебно-медицинската експертиза на
веществени доказателства – едностранно заточен нож с червена пластмасова дръжка
с обща дължина 27 сантиметра, дължина на острието 12,6 см, широчина в
най-широката му част 1,9 см. давали основание да се приеме, че най-вероятно
ударът в коремната област е бил нанесен с
този нож – съобразено с находката от съдебно-медицинското изследване на
трупа – дължина на кожната прободно-порезна рана и дължина на раневия канал.
Продобно-порезното нараняване било възможно да се причини и от действието на
всяко друго прободно-порезно оръжие с характеристика, подобна на гореописания
нож.
Травматичните увреждания, констатирани в
областта на лицето и горните крайници са били причинени по механизма на удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговаряли по начин и
време да са възникнали към момента на инцидента – по време на боя и нанасяне на
удари с ръце /л. 363 от делото – писмено заключение на допълнителната
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни/. Охлузванията в областта на
гърба и поясната област било възможно да са получени в резултат на влачене на
тялото на пострадалия Т. по земната повърхност /л. 364 от писменото заключение,
депозирано в хода на съдебното следствие/.
Видно от заключението на назначената в
рамките на досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза на
веществени доказателства /л. 91 и следващите от досъд. пр./, неоспорена от
страните, на която е било възложено на изследва дрехите и обувките, с които са
били облечени и обути подсъдимия и свидетеля Л., както и иззетия при проведен
оглед нож, върху обекти 4, 5 и 7 – дънков панталон и лилава блуза на Н.Л. и нож
с розова пластмасова дръжка/ има кръв, която е човешка, но не може да се
определи кръвно-групова принадлежност. Върху обекти 1, 2, 3 и 6 – син дънков панталон, светлосива тениска и чифт черни
спортни обувки на подсъдимия А.Ч. няма кръв. Кръвта по обект № 5 – лилава блуза
на свидетеля Л. не е била изследване на кръвно-групова принадлежност, защото
количеството кръв е минимално и съществува риск от пълното и изразходване при
работа с традиционните серологични методи. Видно от л. 93 от досъд. пр. от
експертизата по долната част на левия крачол на синия дънков панталон на Л.,
който е силно замърсен, има две петна от червено-кафяво вещество, означено с
червена стрелка на фигура 4 от експертизата /л. 92 от досъд. пр./. Лилавата
блуза с дълъг ръкав, силно замърсена, разкъсана отпред по продължение не
деколтето – също на Л. има червено-кафяво зацапване, означено с червена стрелка
на фигура 6 от експертизата /л. 92 от досъд. пр./. По изследваните обекти № 4 и № 7 /дънков панталон на свидетеля Л. и нож/
се доказали „А“ аглутиногени и не се е доказали аглутинини, поради което
не може коректно да се определи кръвната група на доказаната човешка кръв по
обекти 4 и 7. Съществува възможност недоказването на аглутинини в човешката
кръв по обектите № 4 и № 7 да се дължи на загуба или намаляване на
аглутинационните им качества, поради въздействие на фактори на околната среда в
процеса на съхранение на кръвта. Аглутинините на кръвния серум са сравнително
нестабилни за разлика от аглутиногените по еритроцитната мембрана и лесно губят
своята активност. /л. 96 от досъд. пр., съдебно-медицинска експретиза на
веществени доказателства/. Във връзка с назначената съдебно-медицинска експeртиза на
веществени доказателства в досъдебното производство са били иззети и нокти от ръцете на подсъдимия Ч. и на
свидетеля Л., запечатани в отделни пликове, приложени като веществени
доказателства по делото. Видно от устните разяснения на вещото лице, дадени в
съдебно заседание пред съда, не може да се каже дали кръвта по изследваните
обекти е от жертвата или не. Кръвта на пострадалия Р. Т. е била описана като от
кръвна група „В“ /алфа/, т. е. съдържаща „В“ аглутиногени, които не са били
доказани по обектите, което изключва възможността кръвта по тях да бъде от
кръвна група „В“, като кръвната група на кръвта по изследваните обекти не може
да бъде определена /л. 134 от делото/.
Видно от заключението на назначената в
хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства /л. 498 – 501 от съдебното следствие/ кръвната група
на подсъдимия Ч. е 0 /алфа, бета/, поради което тя не съдържа “А“ аглутиногени
и „В“ аглутиногени, съдържа алфа аглутинини и бета аглутинини. Кръвната група
на Т. е определена и описана като В /алфа/ в СМЕ на труп. В човешката група В
/алфа/ по еритроцитната система АВ0 се съдържат „В“ аглутиногени и се съдържат
алфа аглутинини. В човешката кръв по обекти № 4 и № 7 /лилава блуза и нож/ не
са се доказали аглутинини, поради което не може коректно да се определи
кръвната група на доказаната човешка кръв, заради невъзможността на такава
комбинация от получените резултати. По еритроцитната система АВ0 „А“
аглутиногени се съдържат самостоятелно в човешката кръв от група А и заедно с
„В“ аглутиногени се съдържат в човешката кръв от група АВ.
Видно от заключението на изготвената
дактилоскопна експертиза /л. 105 от досъд. пр./ върху 1 брой нож с червеникава
дръжка няма наличие на годни за идентификация дактилоскопни следи. Видно от
устните разяснения на вещото лице в допълнително проведения разпит /л. 418 от съдебното
следствие/ подекспертният нож е бил обработен с дактилоскопен прах, поставен в
камера, обработен с лепило и допълнително с дактилоскопен прах, като последният
е тъмен, почти черен. Дактилоскопният прах е магнитен и полепва по метала,
поради което зацапва включително и пластмасата. Има по-силен ефект върху
цветните предмети. При предявяването на двата ножа с розова дръжка, едната от
които по-тъмна, вещото лице изрично посочва, че потъмняването на розовия цвят
на пластмасовата дръжка при едното веществено доказателство - нож, се дължи
именно на обработката му с дактилоскопен прах /л. 418 от делото/.
В хода на разследването подсъдимият е бил
подложен на комплексно ПСИХИАТРИЧНО – ПСИХОЛОГИЧНО изследване,
като в изготвеното ЗАКЛЮЧЕНИЕ /л. 55 – л. 62 от досъд. пр./ за подсъдимия А.Ч. е отбелязано, че:
-
подсъдимият страда от лека умствена изостаналост – лека дебилност, без данни за
актуална или отзвучава психоза. Не се води на диспансерен отчет в Центъра за
психиатрично здраве – гр. П., води се на амбулаторен лист. При нужда посещава с
майка си амбулаторията при ЦПЗ – Пловдив и се консултира с психиатър, като към
експертизата са били приложени четири амбулаторни листа от посещения и
извършени прегледи респективно на 28.11.2001 г. /л. 65 от досъд. пр./,
23.01.2004 г. /л. 66 от досъд. пр./, на 18.02.2008 г. /л. 63 от досъд. пр. и на
19.03.2015 г. /л. 64 от досъд. пр./. Не страда от психично заболяване.
-
психологичните данни показват интелект около 10 процента по тест на
Рейвън. Смесен темпераментов тип с 40 процента депресивни тенденции на
личността. Средна степен на тревожно-депресивно разстройство, свързано с
инкриминираното деяние. С ниска достоверност, спонтанна и реактивна агресивност
с отрицателни отговори. Скала откритост със слаба степен на искреност.
Поведение и отговори на поставените задачи покриващи критерия за изразена
социална желателност.
- Въпреки данните за консумирано
количество алкохол преди осъществяване на инкриминираното престъпление, същият
е могъл да разбира както смисъла, а така също и значението на извършваното от
него, включително е бил със запазени способности да ръководи постъпките си.
Поведението му не е било психотично мотивирано, но е било улеснено от приетия
алкохол, като е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, в
ясно съзнание, с алкохолно променено поведение, без данни за патологично или
усложнено опиване. Недооценъчен, с намален самоконтрол, податлив на чуждо
влияние.
- към момента на изготвяне на експертизата
му няма данни да психотично разстройство.
При изслушване на експертите изготвили
това заключение, в хода на проведеното съдебно следствие /л. 89 гръб – л. 92 от
същото/ при мотивираните отговори на множество въпроси, поставени от страните
вещите лица са посочили, че алкохолното повлияване на поведението на
подексперния е налице, дори да е изпил само литър бира, като се изразява в
отпадане на задръжките. В устна форма, както и в самото заключение, експертите
са обявили данни от проведеното психологическо интервю с подсъдимия, който им
заявил, плачейки, че не е автор на инкриминираното деяние, което бил извършил
чичо му, като подобни данни не могат да се ползват по никакъв начин от съда.
Само по себе си, обаче, с обстоятелството, че в обясненията си, дадени пред
съдебния състав в същата насока - отричане на съпричастност към инкриминираното
деяние, които може и са подложени в настоящото изложение на преценката на съда,
като са били приети за защитна версия, налага извод, че поведението на
подсъдимия, демонстрирано при депозиране на обясненията в съдебното заседание,
приети за проява на възприетата от него защитна стратегия с прехвърлянето на
отговорността за умъртвяването на пострадалия върху свидетеля Н.Л.,
демонстрирано и при други поводи, включително и по време на извършените
психиатрични и психологични изследвания в досъдебното производство, се явява в
подкрепа на приетото добро интелектуално състояние на подекспертния, което му
дава възможност да се грижи и за личните си интереси като обвиняем и подсъдим,
включително и да променя становището си
за съществени факти, за което ще стане въпрос по-късно, съобразно вижданията си
за необходимост от защита на личния интерес в един случай чрез претенция за
самонараняване на пострадалия, а в друг - чрез прехвърляне на отговорността за
стореното върху друго лице. Експертите правилно са отбелязали, че не е тяхна
задача и не могат да преценят достоверно ли е или не това, което подсъдимият им
е заявил, но съдът приемайки същите твърдения, изнесени в обясненията за
защитна версия, приема че възможността за избирателно поднасяне на
информацията, която подсъдимият намира, че е в негова полза, промяната в
заявеното преди това, също подкрепя експертните изводи, че той има
компетентност да се погрижи за себе си и да защити интересите си, което напълно
обезпечава правният извод, че е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното.
Видно от заключението на назначената на
свидетеля Н.Л. в досъдебното производство СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА експертиза /л.
73 – л. 78 от досъд. пр./, поедкспертният Н.А.Л. е регистриран на психиатричен
отчет към Центъра за психично здраве в П. през 1991 г. с диагноза лека умствена
изостаналост. Олигофренията е трайно дефинитивно състояние и е болест в тесен
смисъл, като лицето е в състояние да извършва конкретни операции, но не може да
извършва операции по обобщаване, сравнение и класификация адекватно. Осъзнава
действието от постъпките си, но в следствие на умствен дефицит преценката му от
последиците е нереалистична. Има понижен самоконтрол в следствие на което не може
за потиска желанията си. Л. няма нарушения на епизодичната памет и свободно може да възпроизвежда събития от
случилото се. Независимо от интелектуално-мнестичния дефицит има добри
умения за справяне с обичайни житейски ситуации. В състояние е да разграничи
правилното от неправилното, и незаконното от законното. Няма данни да
разстройство на възприятията /налудности и халюцинации/, при което да се
нарушава правилното отношение на Л. към външния свят. Същият не страда от
хронични душевни разстройства /шизофрения, афективни разстройства и други/ или
временно разстройство на психичната дейност, водещи до нарушаване на мозъчната
дейност. В състояние е да възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях с оглед на психофизическото си състояние към
периода 06.05.2015 – 07.05.2015 г. Към посочения период поведението му не е
било психотично мотивирано, като е могъл да възприема фактите от
действителността. Същият е в състояние
да възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Към момента на освидетелстването
подекспертният е бил психомоторно спокоен, с подредено поведение, афективно -
волево стабилизиран, не са били налице психотични болестни изживявания
/налудности и халюцинации/.
В хода на съдебното следствие са били
назначени и съдебно-психиатрична експертиза на свидетеля С.Л. /л. 400-401 от
делото/, както и съдебно-неврологична експертиза на същото лице /л. 402 от
делото/, които са обслужвали необходимостта от преценка на възможността посочената
свидетелка да бъде изслушана при условията на устност и непосредственост пред
съдебния състав, предвид нейно заболяване, настъпило след процесния случай.
Видно от заключението на вещото лице – д-р П., С.П.Л. е с преживян първи
мозъчен инсулт 15-20.05.2015 г. и втори такъв на 07.10.2015 г. Поради това, че
е получила два мозъчни исхемични инсулта през 2015 г. пациентката страда от
органично разстройство на личността. Оставена е трайно на легло към момента на
освидетелстването 30.06.2016 г., като за период поне една година няма да бъде в
състояние да участва като свидетел по делото.
В същия смисъл е и заключението на
невролога – д-р И.Т. /л. 402 от делото/ – за невъзможност в продължителен
период от време да участва като свидетел по делото след получени два исхемични
мозъчни инсулта.
Съдът кредитира при постановяване на
съдебния си акт изцяло депозираните заключения на назначените в хода на
досъдебното и съдебното производство експертизи, както и устните разяснения в
съдебно заседание пред съда, като изготвени от компетентни в съответните научни
области специалисти, съобразени с приложените към делото доказателства,
подробни и обстойно, даващи отговор на поставените задачи, кореспондиращи и с
останалите събрани по делото доказателства.
Описаната
фактическа обстановка, според състава на съда, се установява по несъмнен начин,
въз основа на комплексния анализ на свидетелските показания, депозирани от
разпитаните в хода на съдебното следствие лица – С.Т. /л. 84 – л. 85 гръб от
съдебното следствие/, М.Т. /л. 86 – л. 87 от съд. сл./, частично от тези на
свидетеля Н.Т. /л. 87 гръб – л. 89 от съдебното следствие/, както показанията
на същия свидетел Н.Т., приобщени чрез прочитане от л. 47 от досъд. пр. и
констатиране на противоречия за обстоятелствата имал ли е оплаквания от брат си за отправени закани от
представители на определен род и знаел ли кой се числи към този род, частично
от показанията на свид. Р.С. /л. 93 - 94 от съдебното следствие/, от
показанията на свид. Н.Л. /л. 94 – л. 96 от съд. сл./, от тези на свид. Б.М.
/л. 96 – л. 99 и л. 335-336 от съд. сл./, като и показанията на същия свидетел
/Б.М./ от досъдебното производство от 07.05.2015 г., приобщени чрез прочитане
от л. 37 във връзка с констатиране на противоречия, за което ще стане изрично
въпрос по-късно, от показанията на свид. В.Г. /л. 99 - 100 от съд. сл. и л. 387
- л. 387 гръб от делото/, от тези на свидетелите П.П. /л. 387 гръб – л. 388 от
съд. сл./, Й.Х. /л. л. 388 – л. 388 гръб от съд. сл./, И. Б. /л. 452 - 454 от
досъд. пр./, от тези на свид. С.Г. /л. 482 – 482 гръб от съд. сл./, на свид.
С.Л. /л. 43 – 44 от досъд. пр., л. 46 от досъд. пр. и л. 45 от досъд. пр./,
последните приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281 ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК - за
показанията на Л., депозирани в досъдебната фаза и по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 4, предл. 2 от НПК - за показанията й дадени пред съдия в досъдебното
производство, всички инкорпорирани поради настъпилата смърт на С.Л.
/препис-извлечение от акт за смърт на С.Л. – л. 480 от делото/, частично от
дадените от подсъдимия А.Ч. обяснения в хода на съдебното следствие /л. 79 гръб
– л. 84 и л. 391 гръб от делото на съда/, преценени в контекста на съдържащата
се информация в приложените към делото писмени доказателства – протоколи за
оглед на местопрестъплението /л. 3 - 3 гръб и л. 4 - 4 гръб от досъд. пр./ и
изготвените към тях фото – албуми /респективно л. 5 - 16 от досъд. пр. и л. 16
– 19 от досъд. пр./; протокол за
доброволно предаване на нож /л. 48 от досъд. пр./; удостоверение за
наследници на пострадалия Р. Т. /л. 136 от досъд. пр./; фиш за
спешна медицинска помощ с констатации на настъпила смърт преди пристигане на
екипа /л. 125 от досъд. пр./; справка съдимост за подсъдимия /л. 35 от досъд. пр./ характеристични
справки за подсъдимия /л. 36 от досъд. пр./; както и от
приложените към делото веществени доказателства.
Според
състава на съда, в събраните по делото, посредством разпитите на свидетелите
гласни доказателства съществуват известни противоречия в посочения вече по-горе
смисъл, заради което са били констатирани такива по съответния ред. Последните
ще бъдат обсъдени изрично, но принципно тези противоречия не са непреодолими, а
гласните доказателства имат пряко отношение към установяване на релевантните
факти, включени в предмета на доказване. В този аспект, следва да се отбележи,
че единствените преки доказателства относно осъществяването на инкриминираното
престъпление са обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на свидетеля Н.Л. и свидетеля Б.М.. Всички останали
гласни доказателства са косвени доказателства и съдържат информация най – вече
за факти и обстоятелства, установяващи поведението на подсъдимия непосредствено преди и след осъществяване на
вмененото му във вина деяние, включително и начина на разкриване на
причастността му към извършването му. Обективността на депозираните показания,
които се възприемат и кредитират от съда, логическата връзка помежду им по
същите пунктове, обусловена от последователното и хронологично излагане на
фактите, имащи значение за изясняване предмета на доказване, която се
установява и от връзката им с информацията, съдържаща се в приложените към
делото писмени и веществени доказателства, дава основание на състава на съда да
ги ползва при постановяване на съдебния си акт. Така например единствената
непоследователност, констатирана в показанията на свидетеля Б.М. – очевидец,
възприел част от динамично развилите се събития на местопроизшествието пред
дома му, е заявеното в рамките на разпита му, проведен на досъдебното
производство непосредствено след деянието, че е видял ножът да проблесва в
ръката на Н.Л.. Посочените противоречия са били констатирани по надлежния ред,
като в хода на разпита си пред съда /л. 99 от делото/ свидетелят е обяснил
подробно защо не е сигурен в чии ръце е видял да проблесва нож. М. сочи, че
дори не бил сигурен, че това бил нож, но видял блясъка на нещо като острие.
Тази ситуация е намерила надлежно обяснение от страна на свид. М., че всъщност
не е разпознал веднага свидетеля Н.Л., защото не го бил виждал повече от 10
години. Разпознал със сигурност само подсъдимия А.Ч., който познавал от
гостуванията при дядо му по майчина линия в селото. За това първоначално
помислил, че са двамата братя Ч., които спорят с пострадалия, още повече, че
чул А.Ч. да крещи на пострадалия за “жалба
срещу брат му” /л. 96 от делото/. В този смисъл съдът кредитира заявеното
от свидетеля Б.М. в хода на съдебното следствие, че при първоначалния си разпит
в полицията е “бил в шок” и нямал
разумно обяснение за такова свое първоначално твърдение, че видял ножа да
проблясва в ръката на конкретно посочено измежду спорещите лице. Свидетелят
Б.М. сочи: “… С. го познах с името, за Н.
се заблудих. Когато говорих с полицията казах, че са двама братя, защото с тях имаше
спречкване Р. и след като А. е там, помислих че на мястото са двамата братя. Не
знам защо в протокола е записано името на Н., възможно е полицаите да не са ме
разбрали.“ /л. 99 от делото/, но в последствие като му “изплувала” физиономията се сетил, че е Н., който не бил виждал
отдавна, но го познавал, Н. бил по-нисък на ръст от подсъдимия А.Ч., както и
братът на подсъдимия – С.Ч. също бил по-нисък от по-големия си брат –
подсъдимия А.Ч. /л. 99 от делото/. Съдът кредитира именно заявеното в съдебно заседание
по този пункт, тъй като действително в разпита си на досъдебното производство,
проведен на 03.30 часа на 07.05.2015 г. – няколко часа след деянието /л. 37
гръб от досъд. пр./, свид. Б.М. е завил известна несигурност и колебание по
обсъжданите позиции. Пред съда изрично се е придържал към твърдението за
липсата на възможност да възприеме кой точно е държал ножа по време на
спречкването. Освен това твърдението, че ножът се намирал в ръката на Н.Л. не
намира опора в останалата доказателствена съвкупност /показанията на Л. и Л./,
че с него на местопрестъплението са си служили по предназначение само
пострадалият и подсъдимият. Отделно от това и динамиката, при която са се
развили събитията, както и обстоятелството, че са произтекли нощно време, на
оскъдно осветление от улична лампа и светлина от дома на М., също дава
основание да се приеме за по-достоверно заявеното от Б.М. в съдебно заседание
пред съда по противоречивия пункт. Както се каза вече, заявеното от досъдебното
производство не корелира с показанията на свидетеля Н.Л. и С.Л. за това кое е
било лицето, което е имало владение върху ножа на местопрестъплението и го е
предало на Л. на съхранение.
При преценката на обясненията, дадени от
подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът ги взе предвид частично и ги
анализира в тяхната взаимна връзка с всички останали доказателства.
При
съвкупния анализ на обясненията на подсъдимия и останалите данни по делото,
съдът прие за категорично установен на първо място мотивът му за извършване на
инкриминираното престъпление – респектирането по физически начин на
пострадалия, за да задоволи чувството си за мъст спрямо него, тъй като дръзнал
да се оплаче на полицията от незаконосъобразно поведение на най-малкия брат на
подсъдимия Ч., като жалбата рефлектирала и върху покойния баща на подс. Ч.,
който също присъствал по време на инцидента, за който се оплакал пострадалия.
Макар и вътрешно противоречиви, обясненията на подсъдимия са еднопосочни
относно факта на общите му действия със свид. Л., свързани с изпълнението на
предварително взетото решение за нанасяне на побой на пострадалия. Възприема се
частта от депозираните от подсъдимия обяснения, съдържащи данни за конкретно
предприетите от тях действия за догонване на пострадалия Т., насочени към
физическа саморазправа с него, тъй като намират подкрепа и в останалите
доказателства, установяващи подгонването на пострадалия, опитът да се скрие и
последвалото дърпане и бутане. В този аспект, съдът не кредитира твърденията на
подсъдимия, че поведението му било обусловено изцяло от оказано въздействие от
свидетеля Л., още повече, че подс. Ч. не е последователен в своите обяснения.
Отделно от това по делото безспорно се установи, че действително е бил налице
конфликт на пострадалия с близки на подсъдимия – с неговия покоен баща /починал на 18.01.2015 г. след спречкването
от 01.01.2015 г., за което пострадалият Т. подал и писмена жалба на 05.01.2015
г./, както и с брата на подсъдимия А.Ч. на име С. Съдът изцяло кредитира в тази
насока показанията на свид. П.П. – очевидец на инцидента от 01.01.2015 г., като
обективни и съответни на материалите по приключилото досъдебно производство №
118/2015 г. по описа на РПУ – Т., водено срещу С. Ч. за престъпление по чл.
325, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК. Производството е било прекратено с изпращане на материалите на
МКБППМН при община „****“ /л. 41 от приложеното досъд. пр. № 118/15 г. срещу
непълнолетния С. Ч./. Свидетелят П. сочи за отправени от страна на С. Ч. по
техен адрес заплахи, че ще ги “заколи”, като извадил нож от чорапа си, но
“***то” /Р. Т./ се намесил и предотвратил конфликта като бил порязан с ножа от
С. /л. 387 гръб от съдебното следствие пред настоящия съд – свид. П./.
Показанията на свид. Й.Х., допуснат до разпит във връзка с установяване на
същите обстоятелства, реално не допринасят за това, тъй като свидетелят не сочи
да е очевидец, а само че е разбрал за вадене на нож и спречкване на Р. със С..
Все в тази връзка и показанията на свидетеля В.Г. /л. 387 – л. 387 гръб от
делото/ са свързани само с отработване на материали във връзка с инцидента от
01.01.2015 г. без да се явява очевидец. Заявеното от свидетеля П. се подкрепя
по косвен начин и от показанията на свидетеля Н.Т., приобщени чрез прочитане от
досъдебното производство, че пострадалият е имал инцидент с „***“, оплакал му
се за него и от това, че „…едно от тези
момчета ***, но не знам кое точно, му казало, че рано или късно ще му видят
сметката.“ /л. 47 гръб от досъд. пр./. Съдът кредитира заявеното от
свидетеля Н.Т. от досъдебното производство по този въпрос. От една страна Н.Т.
добросъвестно посочва, че при разпита си пред съда просто не си е спомнил за
това обстоятелство. От друга - заявеното от свидетеля в рамките на досъдебното
производство намира опора в приложеното към настоящото дело досъд. производство
№ 118/2015 г. по описа на РУ на МВР Т., водено срещу С. Ч. /приложено
първоначално в копие на материалите, а в последствие и в оригинал/, както и с
показанията на други свидетели, пред които пострадалият също е споделял
опасенията си от евентуално посегателството на „***“ върху него. Пряко засегнат
от воденото досъдебно производство е бил най-малкият брат на подсъдимия.
Подобни данни - за спречкване с по-малкия брат на подсъдимия, се съдържат и в
показанията на свид. Б.М. /л. 97 от делото/, като обстоятелство споделено и
пред него от пострадалия /л. 97 от делото/. Все в същата насока /за
обстоятелството имало ли е предходен конфликт между пострадалия и близки на
подсъдимия Ч. и притеснения на пострадалия в тази връзка/, от значение се явява
и посоченото от свид. М.Т., че на сбора въпросната вечер пострадалият, бил
запасал нож /л. 86 гръб от делото/, макар да не носел със себе си постоянно
такова оръдие на Т.а, а само когато отивал да коли животни. Така сочат
свидетелите Н.Т. /л. 87 гръб/, Б.М. /л. 97 от делото/ и М.Т. /л. 86 гръб от
делото/ за навиците на пострадалия. Наличието на опасения от страна на
пострадалия, че С. Ч. или някой от близките му, може да изпълни заканите, на
родова основа, е било обективирано и в телефонното обаждане на пострадалия до
свид. С.Т., преди да си тръгне от празненството чрез молбата да го откарат с
автомобила на нейния приятел до дома им, тъй като се страхувал от някакво лице,
което било там „да не стане беля“ /л.
85 – показания С.Т. в хода на съдебното следствие/. Подобна услуга в крайна
сметка била отклонена. Отделно от всичко изложено, тук от значение се явява и
установеното по делото, че подсъдимият Ч. е викал “жалба срещу брат ми” /в този смисъл свид. Б.М./. Тази реплика се
приема за изяснена по безспорен начин от показанията на свид. Б.М., като свид.
Н.Л. също е посочил че подсъдимият или бащата на подсъдимия имали някаква
история с пострадалия /л. 94 от делото/. Действително е налице образувано
досъдебно производство по жалба на пострадалия
Р. Т. срещу С. Ч. по повод инцидент, на който е присъствал и бащата на
подсъдимия. Освен това, както сочи майката на подсъдимия – свид. Р.С., между
тримата братя са били налице „добри
отношения“, „близки контакти“, а
подсъдимият е бил най-голям - „баткото“
/л. 93 гръб – л. 94 от делото, показания С./. Действително в своите обяснения
подсъдимият А.Ч. посочва, че не той е отправил предложението за нанасяне на
побой над Т., а това било сторено по настояване свидетеля Н.Л.. Според състава
на съда, при все да е ирелевантно обстоятелството дали някой измежду подсъдимия
и свидетеля Л. е проявил инициативност за мотивиране на другия преди
предприемане на действията по проследяване на пострадалия и респектирането му с
физическа сила, обективно такива са били предприети от двамата и за последното
не се спори и в обясненията на подсъдимия. Освен твърдението в обясненията на
А.Ч. за оказано психическо въздействие върху него от страна на свидетеля Н.Л.,
което го мотивирало да участва в нанасяното на побой, е налице и твърдението в
показанията на свидетеля Н.Л. за обратното. Показанията на Н.Л. се възприемат
изцяло от съда, тъй като са последователни, устойчиви, неизменни и подкрепени
от други доказателства, включително и за позицията, че инициативата за
проследяване и побой над пострадалия е изхождала от подсъдимия Ч., за когото
единствено се установи, в посочения по-горе смисъл, че е имал мотивация
да търси саморазправа с пострадалия като по-близък на „засегнало се“ лице /С.
Ч./ - последното призовано да отговаря по жалбата на пострадалия. Както бе
посочено по-горе, заведената от
пострадалия жалба срещу брата на подсъдимия е провокирала недоволството на
близките на А.Ч., а пострадалият
споделил, че получил закана от тези лица, че рано или късно ще му „видят сметката“. Освен това в хода на
спречкването свидетелят Б. М. е възприел ясно да се крещи за „жалба срещу брат ми“ от подсъдимия Ч.,
което очевидно визира именно посоченото събитие /подаване на жалба/, довела до
притеснението на пострадалия за собствената му сигурност, така и до изричането
от страна на подсъдимия Ч. на тази реплика в хода на конфликта.
Действително нито един от свидетелите –
очевидци на инкриминираното деяние не сочи да е възприел нанасянето на
продобната рана от страна на подсъдимия Ч., но съвкупността от наличните към
момента доказателства мотивират извода за извършване на престъплението от подс.
Ч.. В тази връзка ще бъде отчетено, че в показанията си свидетелите Н.Л. и Б.М.
сочат на участие на подсъдимия в инцидента и нанасянето на побой над
пострадалия, за което не спори и самият Ч. в своите обяснения, но инцидентът
завършил с нанасянето на фатална прободна рана на пострадалия Т.. От своя
страна свидетелите Н.Л. и С.Л. сочат, че ножът върху който е имало следи от
кръв се е намирал именно у подсъдимия А.Ч. непосредствено след деянието, който
им заявил, че е намушкал и убил пострадалия.
Участието на подсъдимия А.Ч. при
причиняване на прободното нараняване на пострадалия Р. Т., използваното от него
средство - нож, както и начина на причиняването му, според състава на съда, се
установява категорично при комплексния анализ на показанията на свидетелите
Н.Л. и свид. Б.М., частично от обясненията на подсъдимия А.Ч., заключенията на
назначените съдебно медицински експертизи на труп и допълнителната експертиза
по писмени данни на същото вещо лице, както и от приложените към делото
веществени доказателства, включително и от информацията, съдържаща се в
протоколите за оглед на местопрестъплението и изготвените към тях фото –
албуми. По категоричен начин от заключението на съдебно медицинската
експертиза, изготвено по писмени данни, след изследване на приложените по
делото веществени доказателства – нож, се установява, че единственото
прободно-порезно нараняване в коремната област на пострадалия, причинило
описаното в заключението като рана № 1 увреждания, които са в пряка причинно
следствена връзка с настъпването на остра кръвозагуба в резултат на срязване на
коремната аорта, е довело до смъртта на пострадалия, като нараняването е
резултат от използването на предмет с остър връх и един режещ ръб – нож.
Преценката на тези данни, в контекста на заявеното в показанията на свидетелите
Л. и М. даде основание на съда да възприеме за логични и достоверни твърденията
на свидетеля Л., че след като той е имал физическо съприкосновение с
пострадалия Т., който е извадил нож, докато се биел с него, подсъдимият А.Ч.
успял да вземе ножа от свидетеля Т., с който нанесъл удар в корема на
пострадалия, викайки за жалбата срещу брат му, като самият Л. не видял
намушкването. Ударът довел до загуба на равновесие и падане на тялото на
ранения на земята, което било улеснено от бутането му от подсъдимия и свидетеля
Л.. Свидетелят Н.Л. сочи в хода на съдебното следствие, че блъснал вратата,
която пострадалият затискал, тя се отворила, ударил го с юмрук по лицето, от
което Т. залитнал, искал да го изкара извън двора, но не могъл да го издърпа,
като подсъдимият и свидетелят започнали да го дърпат, Р. искал да намушка с
ножа свидетеля, който го хванал и ударил, като подсъдимият взел ножа на
пострадалия, но свидетелят не могъл да разбере какво точно станало с хладното
оръжие, докато подсъдимият не казал: „Чичо,
аз то утрепах, май…“ /л. 94 - л.96 от съдебното следствие/.
В допълнителния си разпит пред съда свид.
Б.М. посочва – „ ….Вярно е това, което казах при предишния
разпит, че аз виждам въпросния инцидент с боричкането да се случва от
вътрешната страна на двора ми до портата ….видях че се боричкаха три лица,
които са застанали един до друг, а не един зад друг…”, като от дясната му
страна се намирали А.Ч. и Н.Л., който
бил по-нисък от Ч., а срещу тях в ляво от гледната точка на свидетеля /“..ляво и дясно от моя гледна точка- л.
335 от съд. следствие/ се намирал пострадалия Р. Т., т. е. срещу пострадалия с
лице са били застанали един до друг подсъдимия и неговия чичо, като по-близко
до свид. Б.М. е бил по-ниския от тях – свид. Н.Л. /“По-близо до мен мисля, че беше по-ниският, който в последствие
разбрах, че е Н.Л.. Тогава чува
репликите „жалба срещу брат ми“ и за около 10-15 секунди не наблюдавал
инцидента, тъй като влязъл в дома си и
излязъл, като видял пострадалият, който извиква че е надупчен, вече
проснат на земята, като тогава свидетелят си спомня, че е забелязал да
проблесва преди това и острие /л. 335 – л. 335 гръб от делото/. При тази
конфигурация на разположението на участниците в конфликта при изричането на
репликата и възприятието на проблеснало острие от свидетеля Б.М., следва се
посочи, че ударът на пострадалия е бил нанесен със значителна сила в посока
отпред назад, от ляво на дясно и леко отгоре надолу с дясната ръка на дееца,
като режещият ръб е бил ориентиран в посока надолу /л. 362 от делото,
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни/. Горното дава основание да се
приеме, че след като разположението на биещите се е било във фиксираното от
страна на свид. Б.М. положение при викането на Ч. за „жалба срещу брат ми”,
когато проблесва острие, след което Р. Т. извиква, че са го надупчили, именно
подсъдимият Ч., който е бил застанал от дясно до свидетеля Л., а последните
двамата били с лице към пострадалия, именно подсъдимият Ч. е имал възможността
да замахне с дясна ръка и да нанесе фаталното нараняване на пострадалия. По
описания начин именно той е бил в позиция, подходяща да нанесе рана № 1 на
пострадалия, намираща се на предната коремна стена в ляво, като при проследяване
на раневия канал на кожна рана № 1 до коремната аорта, вещото лице е
установило, че същият е с посока от ляво на дясно, леко отгоре надолу и отпред
назад с дължина около 12-13 сантиметра. /л. 357-358 от експертизата/. Това
съответства на посоченото по-горе за заявеното от свидетеля Н.Л., че самият той
не е пипал ножа на местопроизшествието, нито след това, като ножът на
пострадалия е бил отнет от подсъдимия Ч., който в даден момент обявил пред
него, че е надупчил и убил пострадалия. На л. 94 гръб от съдебното следствие
Н.Л. е посочил – „С. вика: „Аз го
утрепах!” и получава въпрос от Л.: „Как
го утрепа?!“, „Виж виж!” и аз видях, че е дупнат. Като каза:
„Утрепаха ме ***, ние тръгнахме, ножът беше в С., аз нож не към барал.” /л.
95 гръб/. Свидетелят Л. допълва, че пострадалият извикал „Оле, *** ме утрепаха“ /л. 95 гръб от делото/, което кореспондира с
твърденията на свидетеля Б.М. за хронологията на събитията и подобна реплика на
пострадалия.
По отношение на останалите травматични
увреждания, констатирани при аутопсията на пострадалия, които нямат пряка
връзка с настъпването на смъртта, съдът счете, че травматичните увреждания,
описани в областта на лицето и горните крайници - са резултат от описания в
заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни механизъм – на
притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да
са възникнали към момента на инцидента по време на боя и нанасяне на удари с
ръце, за да се предотврати възможността на пострадалия да се скрие в двора на
свидетеля Б.М., осъществени от свидетеля Н.Л. и подсъдимия преди наръгването на
пострадалия от Ч., а охлузванията в областта на гърба и поясната област е
възможно да са получени в резултат на влачене на тялото на пострадалия Т. по
земната повърхност. Всъщност свидетелят Б.М. има възприятия за подобни
действия, осъществени от страна на двамата подсъдими, като сочи, че не може да
си спомни как точно тялото на пострадалия, който бил паднал в двора му,
когато извикал, че е надупчен, се е
отзовало пред портата. „По някакъв начин
мисля, че Ч. и Л. се опитваха да го дръпнат навън, докато е бил паднал, но беше
паднал вътре.“/л. 97 – л. 97 гръб от съдебното следствие, свид. Б.М./.
Становището
на експерта, изготвил заключението на съдебно медицинската експертиза на трупа
на пострадалия и допълнителното заключение по писмени данни е категорично, че
смъртта на пострадалия Р. Т. е настъпила в резултат на проникващото в коремната
кухина прободно-порезно нараняване на коремната аорта, довело до остра кръвозагуба.
Смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна, пострадалият не е
изпитвал интензивни болки и страдания /л. 362 от делото, съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни/.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля С.Л. от досъдебното производство от
разпита й пред съдия, както и тези от
втория й разпит, поведен от разследващ полицай, инкорпорирани чрез прочитане,
тъй като са обективни, последователни и корелират със заявеното от свидетеля
Н.Л.. Като сочи свидетеля С.Л. – л. 44 от досъдебното производство – разпит
пред съдия: „С. се върна заедно с Н.. На
Н. му стана лошо, а С. ми каза: „Бабо, аз го убих, аз го наръгах! … С. беше
разтревожен, плачеше, блъскаше си главата в стената, навсякъде се блъскаше…Аз
го видях този нож в на С. ръцете и имаше малко кръв по ножа. Вземах ножа и
имаше в една кофа вода, взех го ножа и го измих, за да може да се махне кръвта.
/л. 44 от досъд. пр./. „С. ми каза:
„Виж, Р. какво направи, скъса му бабо фанелата.“. Свидетелката С.Л. е била
разпитана на 07.05.2015 г. на два пъти от разследващ полицай – респективно в
04.30 часа и в 14.10 часа, като в разпита
й, проведен по-късно през деня е заявила – „В разговора с мен той сподели че е наръгал Р. в корема, притесняваше
се, че може да го е убил. С. каза, че наръгал Р. с ножа, който Р. държал в
ръката си, когато са го гонели към една къща, където Р. се опитал да се скрие,
но те с Н. са го изкарали на улицата, където Р. изпуснал ножа си от ръката си,
в която го държал и С. успял да го вземе от земята преди Р. да успее да вземе
ножа след което замахнал и забил ножа в корема на Р., уплашил се и избягал,
тръгнал с Н. към къщата на майка му. Взех ножа от С. и му казах, че ще го
скрия, изплакнах ножа на чешмата, защото видях, че има кръв …“ / л. 45 гръб
от досъд. пр./.
Видно от първия по време разпит на С.Л.,
проведен от разследващ полицай на 07.05.2015 г. в 04.30 часа /л. 46 от досъд.
пр./ същата я е заявила: „Не мина много
време, може би около един час в къщата дойдоха Н. и С., С. носеше един нож,
беше много уплашен и двамата започнаха да говорят че С. и Р. са се боричкали и
Р. е паднал и се е самонаранил. Взех ножа от С. и го измих на чешмата, защото
имаше кръв по него. Завих ножа в един вестник и го сложих под блузата. С. се
вайкаше и плачеше, удряше се с юмруци по главата, говореше, че ще влезе в
затвора. Н. го упрекваше, че покрай него ще загази той. Н. и С. си бяха през
цялото време с дрехите, с които тръгнала от П.“ /л. 46 гръб от досъд.
производство/. Следва да се посочи, че в последния от цитираните разпити на Л.,
който се явява и първи по време, същата твърди, че ножът й е бил предаден
именно от подсъдимия, като по оръжието имало кръв, а самият Ч. изразил опасения
че „ще влезе в затвора”, като сочи именно подсъдимия като лицето, което й е
предало кървавия нож. Показанията на свидетеля Л. се възприемат с кредит на
доверие, като обективни и последователни, независило от известната им непълнота
при първия разпит, като по въпроса кой е носил кървавия нож след инцидента и й
го е предал, те са неизменни от началото до края на нейните разпити. Същото
може да се каже и по въпроса, че подсъдимият е бил притеснен след инцидента.
Действително единствено в своя първоначален разпит Л. е обявила, че разбрала,
че пострадалият се е самонаранил, но последното е теза, застъпвана в ранния етап
на разследването с цел обслужване на тогавашната защитната позиция на самия
подсъдим за самонараняване на пострадалия. Ето защо, по този пункт не кредитира
заявеното от Л., още повече, че тази версия в подкрепа на подсъдимия Ч. е била
изоставена в последствие от свидетелката, а и от самия подсъдим със засилване
на инкриминиращите доказателства. Всъщност версията за самонараняване е била
застъпена от подсъдимия в този момент, близък до инцидента и в хода на
разговора на подсъдимия с оператора от спешен номер 112. В хода на съдебното следствие е бил използван
запис от създадено веществено доказателство, производно на специална нормативна
уредба, свързана с повикванията при спешна помощ. Създаването на този запис на телефонни
разговори не е пряко свързано и не обслужва непосредствено конкретно
наказателно производство, но е веществено доказателство по смисъла на чл. 109 НПК заради качеството си на предмет, който служи за изясняване на
обстоятелствата от престъплението. То може се ползва за нуждите на доказването,
тъй като не са възникнали съмнения за неговата достоверност. Записът съдържа
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК,
като не се явява веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 125, ал. 1 НПК. Във връзка с
данните от обажданията на телефон № 112 е налице разминаване във времето, в
което е подаден сигналът от страна на Б.М. /23.06.33 часа/ съгласно данните от
центъра и обаждането на подсъдимия Ч., което след около 40 минути, в рамките на
които е имал възможност да помисли. В разговора, проведен на 06.05.2015 г. в
23.45.13 с продължителност 4.08 минути с център 112 подсъдимият казва, че един
човек го е нападнал, изкарал нож и
те го бутнали и той паднал върху ножа и се наръгал /л. 389 гръб от съдебното следствие/.
После допълва, че пострадалият нападнал него и чичо му, почнал да му посяга
и изкарал ножа. Те само го бутнали и той паднал върху ножа /л. 390 от съдебното
следствие/. Пред съда подсъдимият потвърждава, в своите обяснения, че
действително разговорът е провел той, като е заявил, че пострадалият е паднал
на ножа си /л. 391 гръб от делото, обяснения на подсъдимия Ч./. Последното
отново се явява в подкрепа на приетото по-горе за пряко съприкосновение на
подсъдимия с пострадалия и боравенето с нож на местопроизшествието. Следва да
се посочи, че в насока съпричастност на подсъдимия Ч. към инкриминираното
деяние се явява и обстоятелството, че в крайна сметка той е възнамерявал да
напусне населеното място в спешен порядък, като се е обадил за помощ на свидетеля
И.Б. /л. 452 – л. 454 от делото/, който е следвало да го прибере с автомобил от
село М. Ч. в К.. Видно от разпита на свидетеля В.Г. /л. 99 гръб – л. 100 от
делото/, уведомен за намушкването от Б.М., в качеството си на полицейски
служител, при срещата си с него в селото, подсъдимият и свидетелите дали
объркани разяснения по въпроса дали имали нещо общо със станалото и не казали
нищо по същество, като явно не очаквали да срещнат полицейска кола наместо тези
които очакват да ги вземат. В този смисъл по един индиректен начин се
установява, че подсъдимият А.Ч. не е имал никакво намерение да се предава на
полицията, а напротив – възнамерявал е и е организирал напускането на
местопроизшествието с ножа от местопрестъплението, който предал на Л., която го
измила и скрила. В този смисъл в никакъв случай не е демонстрирал
безпристрастно и индиферентно отношение към произтеклите събития. Следва да се
посочи, че разпитът на свидетел М.Й. – полицейски служител, който възпроизвежда
самопризнания на подсъдимия Ч., се изключват от доказателствената маса, тъй
като е налице фактическо задържане и беседата с полицейския служител се явява разпит на задържано лице във връзка с
подозренията за съпричастност към инкриминираното деяние, без да са му
разяснени права, особено да не дава обяснения, с които се самоинкриминира.
Следва да се посочи, че показанията на свидетеля С. в частта им, в който
заявява, че когато й се е обадил подсъдимият по телефона след деянието, й бил
заявил по телефона, че свидетелят Н.Л. „ръгнал“ пострадалия, не се кредитират
от съда, тъй като се приемат за пълно проявление на разпоредбата на чл. 121,
ал. 1 от НПК. От друга страна подобно твърдение е изолирано от останалата
доказателствена съвкупност и данните за заявеното от подсъдимия на майка му по
телефона, получени чрез разпита на свидетелите Л. Твърдението на С. не намира
опора и в показанията на свидетеля И.Б., с когото подсъдимият провел разговор в
близък план с този със С., като също информирал за проблеми, на говорел само за
свои собствени проблеми с пострадалия, който му изкарал нож, което наложило Б.
да се поинтересува сам дали подсъдимият е бил и с друго лице, а когато разбрал,
че там е бил и чичо му, се зачудил, че подсъдимият е бил оставен да се замеси в
инцидент с нож, на който присъства по-голямо от него лице. Показанията на
свидетеля Г. не са релевантни към предмета на делото, тъй като същата е била
допусната и изслушана като свидетел единствено във връзка със здравословното
състояние на майка си – свид. С.Л. и възможностите да бъде изслушана пред съда.
Следва да бъде посочено, че експертните изводи на вещото лице от съдебно
медицинската експертиза на веществени доказателства също не влизат в
противоречие с доказателствената съвкупност, анализирана комплексно за
авторството на деянието, тъй като само по себе си обстоятелството, че по
дрехите на подсъдимия Ч. не са били открити следи от кръв, а от друга страна по
отношение на същия се приема за установено, че е предал на баба си – свид. С.Л.
кървав нож, не е несъответствие на данните. Това е така, тъй като от една
страна е налице разлика в дължината на ръкавите на връхните дрехи, с които са
били облечени свидетеля Л. /дреха с дълги ръкави/ и дрехата на подсъдимия Ч. –
тениска с къс ръкав, като по ръкавите на свидетеля Л. не са били открити никакви
следи от кръв. Освен това, както е посочило в заключението си вещото лице в
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни /л. 355-364 от делото/,
предвид медико-биологичните характеристиките на нараняването на пострадалия,
нито на местопроизшествието има обилно
количество кръв, нито е задължително авторът на деянието да изцапа ръката си с
кръв.
Въз основа на така установените по
несъмнен и категоричен начин релевантни факти, включени в предмета на
доказване, съдът прие, че подсъдимият е осъществил съставомерните елементи на
вмененото му във вина престъпление и го призна за виновен по повдигнатото му
обвинение – по чл. 115 от НК
затова, че на 06.05.2015 год. в с. М. Ч., Пловдивска област умишлено е умъртвил
Р. С.Т. ***.
В конкретния случай предвид данните по
делото за лека форма на умствена изостаналост на подсъдимия и употреба на
алкохол и преценка на обстоятелството дали подсъдимият се явява годен субект на
наказателното право, следва да се направи позитивен извод въз основа на заключението
на изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която
след като е провела медицински преглед и психологическо изследване на
подекспертния, като е преценила и данните по делото, е достигнала до извод за
неговата вменяемост към инкриминирания момент.
Умъртвяването е било извършено чрез пряко
и непосредствено въздействие върху организма на жертвата, довело до увреждане
на жизненоважна функция на организма чрез нанасяне на удар с остър предмет
/нож/ и причиняване на продобно-прорезна рана с раневи канал от порядъка на
12-13 сантиметра, проникващо в коремната кухина, предизвикало остра кръвозагуба
поради нараняване на коремната аорта, довело до биологичната смърт на Р. Т..
Видно от съдебно-медицинската експертиза, назначена в досъдебното производство
и допълнителната съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, назначена в
съдебното производство, смъртта на пострадалия се намира в пряка
причинно-следствена връзка с причиненото му от подсъдимия травматично
увреждане.
От субективна страна подсъдимият е
извършил престъплението с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния
характер на своето деяние. Съзнавал е, че с нанасяне на удар с използваното
оръдие /остър нож с дълго острие/, пробождайки тялото на пострадалия в областта
на лявата част на гръдния кош отпред – продобно-порезно нараняване проникващо в
коремната кухина с цялата дължина на острието на ножа, може да причини неговата
смърт и е целял настъпването на този престъпен резултат. Интелектуалният момент
на умисъла при подсъдимия Ч. е включвал освен представите за обществено опасния
характер на деянието и резултата, и представа относно начина и метода чрез
който се причинява смъртта на жертвата. За наличния пряк умисъл за убийство се
съди от характеристиките на удара, нанесен
на жертвата отпред в областта на лявата част на гръдния кош, при замахване със
значителна сила от страна на дееца да осигури пълното проникване на острието на
ножа в коремната кухина, така че да нарани коремната аорта и тънките черва и
опоръка и да предизвика остра кръвозагуба в резултат на прободно-порезното
нараняване на коремната аорта. Ползването на предмет с остър режещ ръб, от
близко разстояние, с висока кинетична енергия на удара, областта от тялото на
жертвата, към която е бил насочен, където се намират жизненоважни органи,
поради което лесно и бързо нараняването на човешкото тяло може да доведе до
смърт, пробождането на тялото на жертвата и забиването на острието със
значителна кинетична енергия, говорят за това че деецът е съзнавал, че е възможно
/вероятно/ да умъртви пострадалия и
е извършил деянието си с цел да предизвика този престъпен резултат – смъртта на
жертвата. Подсъдимият е съзнавал, че действайки по описания начин, е съзнавал,
че ще причини смъртта на пострадалия и е
целял именно това без да може да разчита на неутрализиращи фактори.
Прие се също така, че подсъдимият е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, а посочените обстоятелства са били
съзнавани от него предвид ненарушените му интелектуални и психически годности да
разбира свойството и значението на извършеното поради неговия пълноценен
мисловен и волеви капацитет, установен от комплексната експертиза, която не е
поставила под съмнение възможността на подсъдимия да разбира свойството и
значението на деянието и и да ръководи постъпките си. Алкохолното опиване,
въпреки че е снижило прага на задръжките, също така не е рефлектирало върху
тези годности. В случая няма данни деянието да е било извършено в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или
клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, с което да
намери приложения разпоредбата на чл. 118 от НК. С това се приема, че подсъдимият
Ч. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил
като пълнолетен в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – изводимо от
посочената СППЕ. Подобен правен извод за обстоятелството, че Ч. към момента на
инкриминираното деяние, е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си се основава, както на експертното
заключение, така и на материалите по делото, които обезпечават извод, че
подсъдимият има ясен и точен спомен за извършеното, ясна представа за своите
действия, причинно-следствените връзки между тях и отражението им върху
другите, като в своите обяснения е описал действията си, съблюдавайки времевата
и пространствената им последователност, като е осъзнавал личната си деятелност
и е действал без външни въздействия - натиск или заплаха, т. е . без външна
принуда и е контролирал действията си съзнателно и адекватно. Поради изложеното
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководите постъпките си, като само е бил улеснен от особеностите на
личностовата си структура и употребеното количество алкохол.
Деянието е било провокирано от моментното
развитие на конфронтацията на подсъдимия и неговия чичо с пострадалия, наложило
размахване на нож от страна на жертвата в хода на спора, иницииран от
подсъдимия, който е бил под въздействието на алкохол, негативно настроен към
жертвата, поради което като резултат е обективирал поведение с недопустим
морален и правен ефект, насочено към засягане на чужда правна сфера чрез
посегателство върху правото на живот. Като подбуди за престъпната дейност
следва да се посочи враждебните преживявания, желание за разправа, намерили
отражение в несъразмерна и недопустима престъпна проява.
При определяне на вида и размера на
наказанието следва да се отчете степента на обществена опасност на деянието и
дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като в
случая законодателно е предвидена санкционна рамка от 10 до 20 години лишаване
от свобода. В съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 2 и ал. 1 от НК, съдът
е намира, че е налице висока степен на обществена опасност на деянието от една
страна и невисока на подсъдимия - от друга. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени ниският социален статус на подсъдимия и
липсата на преки възпитателни грижи от семейството при отглеждането му, тъй
като е израснал по социални институции и завършил помощно училище, обусловили в
значителна степен последващия му начин на живот – издържащ се преимуществено
като временно наеман работник, без възможност за постоянно трудово ангажиране; сравнително младата му възраст. В
противовес на така отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът взе предвид като отегчаващо – данните за предходното му
осъждане, което не обуславя квалификацията на вмененото му във вина
престъпление. Въз основа на така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът счете, че е налице пълен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и най – справедливо и
съответно на степента на личната му обществена опасност, както и на
обществената опасност на извършеното от него престъпление, е да му бъде
определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минималния предвиден в санкционната
рамка размер – ДЕСЕТ ГОДИНИ. Именно с такова наказание, според състава на съда,
може да се въздейства от една страна поправително – възпиращо върху бъдещото
поведение на подсъдимия, включително и на останалите граждани на обществото, а
от друга – би му се осигурило възможност, с оглед сравнително младата му
възраст, за последваща социална адаптация. Съобразно разпоредбата на чл. 57 ал.
1 във вр. с чл. 60 ал. 1 във вр. с чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия А.Ч.
наказание ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като постанови същото да се изтърпи
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 59 ал. 1 т.
1 във вр. с ал. 2 от НК ПРИСПАДНА периода на предварителното му задържане, считано от 07.05.2015 год. до влизане
на присъдата в законна сила.
Приложените като веществени доказателства
по делото – ножове с розова дръжка, борсета, нокти, остатък от суха кръв, като
вещи без стойност, съдът ПОСТАНОВИ да
бъдат УНИЩОЖЕНИ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна
сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ доказателства, приложени по
делото – дрехи обувки на свидетеля Л.
/син дънков панталон, лилава блуза и чифт плетени обувки/, съдът разпореди ДА
МУ БЪДАТ ВЪРНАТИ, след влизане на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ доказателства, приложени по
делото – дрехи и обувки – дънков панталон, светлосива тениска и чифт черни
спортни обувки, собственост на подсъдимия Ч., съдът ПОСТАНОВИ да му БЪДАТ
ВЪРНАТИ, след влизане на присъдата в законна сила.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Приетият за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от законната наследница на пострадалия Р. Т.
против подсъдимия е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
С оглед на установената по категоричен
начин фактическа обстановка, съдът прие за доказан по основание гражданския
иск, а досежно размера му, взе предвид следното:
По отношение на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, съдът отчете от една страна – значителните болки и
страдания, които гражданската ищца С.Т. като дъщеря на пострадалия Р. Т. е
изпитала, в резултат на нелепата му и трагична смърт, която я е лишила от нейния баща, който я е отгледал като самотен
родител, оказвал й е морална и материална подкрепа, като наследницата на
жертвата е била непълнолетна към момента на деянието, поради което от раждането
си до извършване на престъплението е живяла при баща си и родните си по бащина
линия, а възходящият е осигурявал необходимите й условия, включително и
материални средства за живот. Отделно от това се събраха данни, че при
отглеждането на наследницата на починалия са имали участие и нейната баба по
бащина линия, както и сестрата на баща й, а пострадалата поддържа топла
доверителна връзка и с леля си. В този аспект, според състава на съда искът се
явява основателен и доказан, в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева,
в какъвто именно, съдът определи обезщетението, което подсъдимият А.П.Ч.,
следва да заплати на С.Т. /която междувременно е навършила пълнолетие в хода на
производството по делото/, за причинените й болки и страдания, в резултат на
инкриминираното престъпление, а в останалата част – до пълния предявен размер
от 120 000 лева – го ОТХВЪРЛИ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия заплащането на направените в хода на
наказателното производство разноски, както и дължимата държавна такса върху
уважените размер на гражданския иск като го ОСЪДИ да заплати по сметка на
Пловдивския окръжен съд, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 706,10
лева /седемстотин и шест лева и десет стотинки/ – разноски и 2 800 /две хиляди
и осемстотин/ лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 349 лева – разноски в досъдебното
производство. Налице е писмо от НБПП за определено възнаграждение на участвалия
в досъдебното производство служебен защитник на подсъдимия в размер на 400
лева, които с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, също
бяха възложени за заплащане в тежест на подсъдимия Ч. по сметка на НБПП в полза
на Републиканския бюджет.
Причините за извършване на престъплението
са желанието на подсъдимия за саморазправа и незачитане на телесната неприкосновеност на останалите граждани на
обществото.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: