РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Перник, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.А
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500090 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от С. Р. М. с ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетния *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН **********-
непълнолетна, действаща със съгласието на майка си С. Р. М. с ЕГН ********** и тримата с
адрес: ***, чрез адв. Б. Б. с адрес на призоваване: *** ПРОТИВ: Решение № 183/20.21.2022
година, постановено по гр.д.№ 963/2022 година по описа на РС Радомир, с което са
отхвърлени предявените от С. Р. М., като майка и законен представител на малолетния
си син *** и *** - непълнолетна, действаща със съгласието на нейната майка и законен
представител С. Р. М. срещу ответника Б. С. М. искове за изменение размера на
издръжките, платими от ответника на двете му деца, от по 200 лева на по 400 лева
месечно, за всяко едно от децата, считано от датата на предявяване на иска. Със същото
решение ищците са осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в
размер на 300 лева.
В жалбата се излагат доводи, че постановеното първоинстанционно решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на
процесуално-правните норми. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил с
необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото писмени доказателства,
като е подходил избирателно спрямо събрания по делото доказателствен материал. Не са
обсъдени доводите и възраженията на ищците, поради което са нарушени процесуално-
правните норми, визирани в разпоредбата на чл.12 и чл.235 ал.2 от ГПК. В тази връзка се
1
иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
уважени предявените искови претенции. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Б. С. М., чрез
адв. Д. П., в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Постановено при задълбочено и прецизно обсъждане на
всички събрани по делото доказателства, които са от съществено значение по повдигнатия
спор. В тази връзка моли съда да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение.
Претендира разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна, подадена против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С подадената въззивна жалба и отговора не е направено искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, изразяват
становище, че подържат така депозираната въззивна жалба, като по подробно изложени в
нея доводи молят да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено
друго, с което предявените исковете да бъдат уважени. Претендират разноски за
производството по представен списък по чл. 80 ГПК.
Настоящият състав на Пернишки окръжен съд, гражданско отделение – втори
въззивен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата С. Р. М. твърди, че тя и ответникът Б. С. М. са родители на двете деца ***, с
ЕГН **********- малолетен и ***, с ЕГН **********- непълнолетна. Не се спори и относно
това, че с постигната спогодба по гр. д. № 320/2020 г. на РС- Радомир, ответникът е осъден
да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 200 лв.- за всяко едно от децата.
Излага също, че с оглед възрастта на децата *** и *** и нарастналите им нужди от
храна, дрехи, здравни потребности, учебни пособия и допълнителни занимания,
заплащаната издръжка следва да се увеличи до претендирания размер от 800 лева месечно
общо за двете деца, които ответникът може да поеме според доходите си. Сочи като основни
обстоятелства, налагащи изменение на присъдената издръжка дългия период от време от
определянето на първоначалните издръжки, увеличаване на разходите за отглеждане на
децата, ръст на инфлацията, което води до увеличаване на обичайните нужди за храна,
облекло, отопление, осветление, лекарства, учебни пособия.
По делото са представени писмени доказателства относно здравословното състояние
на детето *** - медицински протокол № *** г., епикриза, указания за предоперативна
подготовка на пациенти за планова *** хирургия, амбулаторен лист, всичките на Клиника
по *** Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ ЕАД, видно от които детето е с диагноза
„***“.
2
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който не оспорва, че
е баща на децата, не оспорва влязлото в сила съдебно решение с твърдяното действие, не
оспорва и задължението си за издръжка на децата. Възразява обаче срещу основателността
на въззивната жалба, като оспорва нуждите на децата да са нараснали в твърдения драстичен
мащаб в сравнение с данните по предходното дело. Моли за цялостно отхвърляне на
жалбата поради прекомерност на размера и несъответствие на същия с нуждите на детето и
възможностите му.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Към настоящия момент ** е ученичка в *** клас, а
** в *** клас на СУ "***" гр. *** и от момента на присъждане на първоначалната издръжка
през месец септември 2020 г. са изминали повече от две години, което безспорно се свързва
с нарастване на възрастта на децата, а от там и с увеличаване на разходите по отглеждането
им – храна, дрехи, лекарства, обучение, учебни пособия и др. Отделно от това издръжката
на децата следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на
необходимия минимум от нуждите им, но също и такива за занимания, свързани с техните
специфични потребности съобразно възрастта и интересите им.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че ** е с установено
заболяване- ***. На детето е извършено оперативно лечение и в последствие поддържаща
терапия и рехабилитация.
С оглед изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че е налице първата
предпоставка за изменение на вече определена издръжка, а именно – изменение на
потребностите на детето **.
Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на
Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970 г. и № 5 от 31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглеждат децата. Размерът на издръжката трябва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждането им, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. Член 59, ал. 5 от СК изрично предвижда, че
размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало
преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка
родител.
Майката е представила доказателства за реализирани доходи, а именно – минималната
за страната работна заплата, получава и семейни помощи за деца по чл.7 ал.1 от ЗСПД в
размер на 165.00 лева. Има наведени доводи от ответникът, че получава доходи в размер на
1000 лв., но конкретен размер не е установен.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка, е
обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. От значение е и кой полага
непосредствените грижи на родителя за децата. При определяне на конкретния размер на
издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, за който по
делото се установява, че получава високо трудово възнаграждение – по-голямо от
минималната за страната работна заплата към настоящия момент /780 лева/ и по-голямо от
3
това на майката, която полага и непосредствените грижи за децата.
На основание чл. 150 СК размерът на вече присъдена издръжка може да бъде изменян
при променени обстоятелства. В случая по делото се установи, че от датата на
постановяване на решението, с което е определен последно размерът на дължимата
издръжка – 26.09.2020 г. до момента на входиране на исковата молба са изминали над две
години – време в което ищците са растели, развивали са се както физически, така и социално
и ежедневните им нужди са нараснали. Променил се е и жизненият стандарт в страната.
Поради тези съображения съдът намира, че действително е налице изменение на
обстоятелствата и следва размерът на издръжката да бъде изменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и
т. н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му
състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК обаче визира, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я
дължат – чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на предпоставката "ненавършило пълнолетие дете". Закрепеният в чл. 142, ал. 2
СК законодателен подход е насочен към определяне на една минимална сума за издръжката
на всяко дете, чието осигуряване е безусловно задължение на родителя, независимо дали
това ще е за сметка на неговата собствена издръжка. Липсва законово правило обаче, че при
получаването на минимален доход задълженият да издържа детето си родител следва да
заплаща тъкмо минималния размер на издръжката или сума около този минимум. По
отношение нуждите на лицата, имащи право на издръжка, по делото се установи, че ** е
ученичка в *** клас, а ** в *** клас е време, през което, както е всеобщо известно, е налице
повишаваща се нужда от средства, свързана с израстването на организма, разширяването на
социалния кръг на личността, различни образователни потребности. От друга страна по
делото бе установено, детето ** да има специални потребности. Детето е с поставена
диагноза „***“, изискваща разходи над обичайните за здраво дете на нейната възраст.
Фактът, че ** боледувала е доказан пред съда, поради което същият се явява ново
обстоятелство, което да бъде основание за промяна на издръжка.
Като взе предвид гореизложеното и след преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че за пълното задоволяване нуждите на
децата, с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, следва да се
определи издръжка в размер на 280 лева за *** и сумата от 320,00 лева за ***, или общо в
размер на 600,00 лева.
В съответствие с предписанията на ППВС № 5 от 16.11.1970 г. по-голямата част от
издръжката трябва да бъде изплащана от ответника, тъй като той не упражнява
родителските права, като освен това по делото беше доказано, че неговите доходи
значително надвишават тези на майката.
Тук следва да се посочи, че фактът, че С. Р. М. получава сумата от 165 лева – детски
надбавки е ирелевантен за предмета на делото. Същите представляват месечна социална
помощ по смисъла на Закона за социално подпомагане и по никакъв начин не изключват
задължението, на когото и да било от родителите да заплаща издръжка, нито са от значение
за нечии финансови възможности. Бащата като пълнолетен има възможност да намалява
своите разходи или да увеличава своите доходи, да промени местоработата си и т.н., докато
4
детето е непълнолетно и неговите потребности следва да се задоволяват от двамата му
родители, съобразно техните възможности. Поради това Б. С. М.. следва да заплаща на
малолетния ***, чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер
на сумата от 280 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване
на законно основание за изменение или прекратяване на същата и на *** - непълнолетна,
действаща със съгласието на майка си С. Р. М. ежемесечна издръжка в размер на сумата от
320 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на същата, поради което в тази част обжалваното
решение следва да бъде отменено, а предявените искове уважени до размера на сумата от
280 лева за *** и сумата от 320 лева за ***. Първоинстанционното решение следва да бъде и
изцяло отменено в частта за разноските, тъй като по делото от една страна разноски от
ответника в първоинстанционното производство не са претендирани, а отделно от това не са
и представени доказателства за реалното реализиране на такива. В останалата част,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателите и ищци в
първоинстанционното производство се следват разноски в размер на 150 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, видно от представения договор
за правна защита и съдействие, находящ се на стр.22 от първоинстанционното производство.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски, съобразно отхвърлената част от
исковите претенции, но тъй като не са представени доказателства за реализирането на
такива, то съдът не следва да присъжда. Видно от представения пред първоинстанционния
съд договор за правна защита и съдействие, находящ се на стр.34 от първоинстанционното
производство, ответникът не е заплатил адвокатски хонорар.
На осн.чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
Пернишки окръжен съд държавна такса в размер на 288,00 лева, определена спрямо
увеличения размер на издръжката, определен според чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК – така
Определение № 328 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4186/2015 г., IV г. о., ГК,
Определение № 383 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4288/2015 г., IV г. о., ГК, и др. –
според която искът по чл. 150 СК е граждански, оценяем и цената му се определя по
правилата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК – от сбора от платежите за три години.
С оглед предмета на делото – присъждане на издръжка, на основание чл. 242, ал. 1
ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови предварително изпълнение на решението. Така
Определение № 378 от 18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК,
Определение № 329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 183/20.12.2022г., постановено на по гражданско дело №
963 / 2022г. по описа на Радомирския районен съд, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни, предявените от С. Р. М., като майка и законен представител на малолетния й
син *** и *** - непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител С. Р. М., срещу ответника Б. С. М., за увеличаване размера на издръжката им
над 200,00 лева до 280,00 лева за *** и над 200,00 лева до 320,00 лева за ***, както и в
частта, с която С. Р. М., като майка и законен представител на малолетния си син *** и ***,
непълнолетна, действаща със съгласието на нейната майка и законен представител С. Р. М.,
са осъдени да заплатят на Б. С. М., сумата от 300 лева – разноски по делото, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.д. № 320/2020 г. по описа на РС
5
– Радомир, както следва:
ОСЪЖДА Б. С. М., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплаща на малолетното си
дете ***, с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Р. М., с ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес *** сумата от 280,00 (двеста и осемдесет) лева –
ежемесечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска – 12.10.2022 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Б. С. М., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплаща на непълнолетното си
дете ***, с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си С. Р. М. с ЕГН
**********, двете с постоянен адрес *** сумата от 320 (триста и двадесет) лева –
ежемесечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска – 12.10.2022 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/20.12.2022г., постановено на по гражданско дело
№ 963 / 2022г. по описа на Радомирския районен съд, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Б. С. М., с ЕГН ********** да заплати на *** с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Р. М., с ЕГН ********** и
на ***, с ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител С. Р. М., с ЕГН ********** сумата от 150,00 лева – сторени по делото
разноски за заплатен а9двокатски хонорар, съобразно уважената част.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК Б. С. М., с ЕГН **********, да заплати по сметка
на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 288, 00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6