Р
Е Ш Е
Н И Е
№260334
гр.
Перник, 16.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия,
в открито заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година, ІІ - ри
състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. дело № 06993 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на М.М.Ч., с която иска осъждане на ЗД „Бул
Инс“ АД да заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди (болки, страдания), в резултат на ПТП от
02.05.2019 г., дължимо по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № BG/02/119000403494,
сключен между ответното дружество и Т.Б., касаеща автомобил марка „Рено“, модел
„Лагуна“, рег. № ****, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В
условията на евентуалност се предявява иск за осъждане на П.М.Б. да заплати
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (*****), в резултат на ПТП от 02.05.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се посочва, че на 02.05.2019 г. ищцата е пресичала ул. „Кракра“
в град Перник, при което е била блъсната от лек автомобил марка „Рено“, модел
„Лагуна“ с рег. № ****, управляван от П.М.Б. и собственост на Т.Б.. Твърди се
за получени травми на лявото коляно и дясното ходило. Пояснява, че собственикът
на автомобила има сключен с ответното дружество договор за застраховка
"Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/02/119000403494, със
срок на валидност от 02.02.2019 г. до 01.02.2020 г. Пояснява се, че от
получените увреждания и травми е претърпяла болки и страдания, както и
затруднения при ходене.
Ответното
дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковата
претенция. Твърди се, че на 24.07.2019 г. ищцовата страна депозирала
претенцията си пред застрахователя, но същата не съдържала точни данни за
обстоятелства, имащи значение за преценката за нейната основателност. Оспорва
се механизма на ПТП – то, както и за настъпването на вреди, включително
причинно – следствената връзка. Счита претендирания размер на обезщетението за
прекомерен. Въвежда се възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че
ищцата в нарушение на ЗДвП е предприела пресичане на улицата.
П.М.Б.
в качеството си на трето лице помагач по главния иск и ответник по евентуалния
иск, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция.
Пояснява, че е управлявал автомобила бавно и внезапно в предната дясна врата се
ударила ищцата. Акцентира, че ищцата внезапно е излезнала на пътното платно
иззад джип, паркиран под ъгъл на тротоара, поради което липсвало видимост.
Твърди за наличието на случайно деяние. Счита, че ищцата е нарушила законови
задължения по ЗДвП, отнасящи се до пресичането на улици от пешеходци.
Пернишкият районен съд,
след като прецени събраните по делото
доказателства и
посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не
се спори, а и от писмените доказателства се установява наличието на сключен между Т.Б. и ЗД „Бул Инс“ АД договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за периода от
02.02.2019 г. до 01.02.2020 г., касаещ
лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ****, за което е
издадена застрахователна полица № BG/02/119000403494.
Не
се спори, че на 02.05.2019 г. П.М.Б. е управлявал горепосочения автомобил по
ул. „Кракра“ в град Перник, където е настъпило
ПТП с участието на ищцата М.М.Ч., за което органите на МВР са съставили протокол за ПТП
№ 1679879/02.05.2019 г. (съставен в 17:40 часа през светлата част на деня). На
двамата участници е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление,
отнасящо се за нарушение на чл. 114, т. 2 ЗДвП от М.Ч. и за нарушение на чл. 5,
ал. 2, т. 1 ЗДвП от П.М.Б..
По
делото са разпитани свидетелите Р.Ч., Т.Б. и П.Б.. От техните показания по
категоричен начин се установява, че в резултат на удара при ПТП - то М.М.Ч. е
получила травма на долния десен крайник.
От
представения амбулаторен лист от 15.05.2019 г. се установява, че на М.Ч. е
извършен медицински преглед и е предписано поставянето на ортеза на крака за
срок от 2 седмици. От втория амбулаторен лист се установява, че на 28.05.2019
г. е извършен още един преглед, при който е свалена имобилизацията.
Изслушано
е заключение на съдебно – медицинска експертиза, което се кредитира от съда,
тъй като е обосновано и изготвено въз основа на медицинските документи по
делото. От същото се установява, че ищцата е получила ***на лявото коляно,
както и контузия на ***с оток и подкожни хематоми с охлузвания по ***. Вещото
лице пояснява, че е проведено лечение чрез поставяне на обездвижваща ортеза на
лява колянна става за срок от две седмици. В съдебно заседание се пояснява, че
за около 4 седмици са приключили всички болки, като за първите две същите били
с по – голям интензитет. Според вещото лице ортезата е поставена 15 дни след
инцидента, което е удължило възстановителния период. Допълва, че поставената
ортеза не нарушава основната функция на крака, тъй като колянната става не е
свързана с опорната функция. В тази връзка ищцата е можела самостоятелно да се
предвижва, но накуцвайки. Експертът съобщава за липсата на трайни последици от
уврежданията.
Свидетелките
Т.Б. (съпруга на ответника) и П.Б. (дъщеря на ответника) дават сведения, че се
намирали в автомобила, управляван от П.Б.. Първата свидетелка дава информация,
че автомобилът се е движил по ул. „Кракра“ по посока Младежкия дом, със скорост
около 30 – 40 км. ч. По улицата имало паркирани автомобили, а срещу аптека
„Феникс“ се намирал напречно паркиран джип марка „Мерцедес“. Свидетелката
уточнява, че в момента, когато отминавали джипа, изведнъж от задната му част
изскочила ищцата, която се ударила в дясната на врата на автомобила, управляван
от ответника. Дават се вяра на показанията на свидетелката Т.Б., преценени по
реда на 172 ГПК. Същата е наблюдавала пътната обстановка и детайлно описва
ситуацията.
Не
следва да се кредитират показанията на свидетелката П.Б. в частта, в която
описва механизма на ПТП – то. Налице са противоречия – от една страна твърди,
че е гледала в посока на аптеката, което е лявата страна на движението, а от
друга страна твърди, че е видяла как ищцата е излезнала от задната страна на джип
(от дясната страна на движението) и същевременно обяснява, че видяла ищцата в
момента на удара. Съдът намира, че ситуацията е протекла изключително бързо и е
трудно да се възприеме същата при положение, че се гледа в друга посока. Тези
противоречия водят до извод, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката.
Свидетелят
Р.Ч. (съпруг на ищцата) твърди, че ищцата е носила шина около 2 - 3 месеца, за
което време се възстановила походката. Обяснява, че е помагал на съпругата си
да се придвижва вкъщи. Твърди за появата на оток в коляното след лечението (при
студено време и при липса на движения около 2 – 3 дни). Не се кредитират
показанията му в тази част, тъй като същите противоречат на писмените
доказателства и експертното заключение. Видно от двата амбулаторни листа, а и
от заключението на експерта се установи, че шината е носена 2 седмици, а не 2 -
3 месеца. На следващо място според вещото лице болките са изчезнали след 4
седмици, който период съдът преценява, че е започнал да тече след поставяне на
ортезата, т. е. общо около 6 седмици. Експертът пояснява, че ищцата е могла
самостоятелно да се придвижва и за липсата на трайни последици от уврежданията
(поява на отоци при промяна във времето).
Дават
се вяра на показанията му в частта, в която неговата съпруга е споделила, че
ударът при ПТП – то е станал, когато същата се е намирала в задната част на
джипа. В тази част показанията напълно съответстват с показанията на
свидетелката Т.Б..
От
представеното платежно нареждане се установи плащането на 200 лева от
застрахователното дружество на ищцата, което е по повод инцидента. В преводното
нареждане е посочено като основание за плащане следното: „BG/02/119000403494“.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира
следното:
Предявеният
главен иск е с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно
чл. 432 ал. 1
КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл. 380
КЗ.
Съдът
намира, че ищцата по реда на чл. 380 КЗ е отправила искане до застрахователя за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Това е така, тъй като ищцата е
получила от ответното дружество сумата 200 лева във връзка с застрахователна
полица „BG/02/119000403494“.
Безсъмнено е, че плащането е извършено въз основа на направено искане от
увреденото лице.
Доколкото
прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал.
1 КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е
функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице,
отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата (така решение №
238/20.06.2008 г. по т.д. № 942/2008 г. на II т.о. на ВКС). Т. е. при пряк иск
срещу застрахователя следва да се установи противоправно поведение на
застрахованото лице, вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между
деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
По
делото се установи наличието на сключен застрахователен договор „гражданска
отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и деликвента към
момента на настъпване на процесното ПТП.
В
случая пътнотранспортното произшествие е настъпило на 02.05.2019 г. на ул.
„Кракра“ срещу аптека „Феникс“ в гр. Перник, като ответникът П.Б. при
управление на лек автомобил, движейки се с разрешена скорост около 30-40 км.
ч., е блъснал М.Ч., пресичащата от дясно на ляво, която е излезнала на пътното
платно от задната страна на паркиран джип.
Съгласно
чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. На
водача на МПС е вменено задължение да избере такава скорост на движение , която
да му позволи реакция на възникнала, но все още невъзприета от него опасност ,
в частност поради наличие на ограничена видимост. Както скоростта на
автомобила, така и преценката за опасност, подлежат на съобразяване от водача
предварително с оглед пътната обстановка и чл. 20 ал.2 от ЗДвП изисква тази
предвидимост.
Преценката
от страна на съда за виновно и противоправно поведение на участниците в ПТП не следва
да се изгражда единствено на възможността или невъзможността за обективно
предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е станала
видима за водача, но и предвид възникването на опасна ситуация в невидимата за
водача зона, когато тя е следвало да се предположи като налична. Такъв е
случаят при ограничаващи видимостта препятствия на пътното платно, зад които
водач на движещ се лек автомобил по централна градска улица (покрай търговски
обекти и жилищни блокове), е следвало да следи за възможната поява на пешеходци
между паркиралите автомобили на уличното платно, съобразявайки характера и
интензивността на движението в конкретните условия. В този смисъл е Решение №
577 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 1741 от 2009 г. на ВКС, трето гражданско
отделение. В тази връзка водачът на автомобила е бил длъжен да предвиди
внезапната поява на пешеходци измежду паркираните автомобили, което изключва
възражението за наличието на случайно деяние.
Съгласно
чл. 52
от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието "справедливост" не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и други.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
отчетено наличието на навяхване на лявото коляно, както и контузията с оток на ***и
подкожните хематоми с охлузвания по дясната подбедрица. Това е довело до
причиняване на болки и страдания от страна на ищцата за период от около 6
седмици. Същата е търпяла и неудобства от невъзможността спокойно да се
придвижва, доколкото същата накуцвала. Отчетена е преживяната от ищцата
стресова реакция от инцидента. Взе се под внимание липсата на трайни последици
от увреждането. Съдът приема, че за справедливото възмездяване на
неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП, следва да
се определи сума в размер 1500 лева, която е адекватна на претърпените вреди.
Съдът
намира за основателно възражението за съпричиняване, основаващо се на
неправилното пресичане на пътното платно. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Съгласно посочената норма, за да бъде намалено обезщетението за вреди,
увреденият трябва да е допринесъл
за тяхното настъпване. Приносът на увредения трябва да е конкретен, да се
изразява в определено действие (решение № 45 от 2009 по т. д. 525/2008 г. на
ВКС, II т. о.).
Установи
се, че ищцата е предприела пресичане на централна градска улица на място където липсва пешеходна пътека, като
същата внезапно е излезнала на пътното платно и не се е съобразила с
приближаващия автомобил, с което е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл.
114, т. 1 ЗДвП. Това обуславя извод за съпричиняване в равна степен.
Нарушенията на правилата за движение и безопасност от страна на двамата
участници в произшествието са допринесли в равна степен за това, то да не може
да бъде субективно избегнато от водача чрез спиране или маневра, предвид зоната
на пряка видимост.
Това
мотивира съда да приеме, че е налице 1/2 съпричиняване от ищцовата страна, при
което обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали до размера на
750 лева. Тази сума следва да се намали с платените от застрахователя 200 лева
за обезщетяване на ищцата, при което на последната следва да се присъди
обезщетение в размер на 550 лева, а претенцията за разликата от тази сума до
предявения размер следва да се отхвърли.
Не
следва да се разгледа възражението на ответника за съпричиняване, основано на
това, че ищцата късно е потърсила медицинска помощ за поставяне на ортеза,
което е довело до удължаване на възстановителния период, респ. претърпените
болки и страдания. Действително в съдебно заседание вещото лице пояснява тези
факти, но към исковата молба са били представени амбулаторни листове, от които
е видна датата на поставяне на шината. В този смисъл ответникът е имал
възможност да се запознае с тези факти, позволяващи му да направи на по – ранен
етап обсъжданото възражение. Освен това възражението е направено след
приключване на съдебното дирене, а именно при устните състезания.
Относно
началния момент, от който се дължи обезщетението за забава при предявен пряк
иск срещу застрахователя на делинквента съобразно създадената по реда на чл.
290 и сл. ГПК задължителна според т. 2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС
практика /Решение № 191/20.05.2013 г. по т. д. № 114/2010 г. на ВКС, ІІ
т.о., Решение № 72/30. 04.2009 г., по т.д.№ 475/2008 г. и Решение № 200 от
22.11.2010 год. по т.д.№ 84/2010 г./, поради функционалната отговорност на
застрахователя от тази на делинквента, то той отговаря за всички причинени от
последния вреди и при същите условия и затова съобразно императивната
разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена от датата на непозволеното
увреждане, а не от получаване на поканата за плащане.
Прдвид
горното и с оглед направеното искане, следва да бъде присъдена законна лихва
върху уважения размер на исковете от датата на настъпване на ПТП – 02.05.2019
г. до плащането.
Предявеният
в условията на евентуалност иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента П.Б. следва да
се остави без разглеждане до сумата от 550 лева, а за останалата част следва да
се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
упарвление гр. София, бул. „Джеймс Баучер № 87 ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Ч.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 550 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (болки, страдания), , в резултат на ПТП от 02.05.2019 г., дължимо по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/02/119000403494,
сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и Т.Б., касаеща автомобил марка „Рено“, модел
„Лагуна“, рег. № ****, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 550 лева до предявения
размер от 3000 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения в условията на евентуалност иск
по чл. 45 ЗЗД от М.М.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** за осъждане на П.М.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати сумата до размер на 550 лева и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция
за разликата от 550 лева до предявения размер от 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания), в резултат на
ПТП от 02.05.2019 г., дължимо по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна
полица № BG/02/119000403494,
сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и Т.Б., касаеща автомобил марка „Рено“, модел
„Лагуна“, рег. № ****, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието на
П.М.Б., ЕГН ********** в качеството си на трето лице помагач по предявения
главен иск от М.М.Ч. ***“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.