В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК – положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот. В исковата си молба, ищцата чрез пълномощника си Р. Х. – АК К., твърди, че през 1993 г. купила от С. Ч. следните недвижими имоти: имот, представляващ нива, с площ около 3500 (три хиляди и петстотин) кв.м., в местността „А. к.“, в землището на гр. З., общ. З., обл. С., при граници: път, имот на Т.К., река и имот, представляващ нива, с площ около 3580 (три хиляди и петстотин и осемдесет) кв.м., в местността „А. к.“, в землището на гр. З., общ.З., обл. С., при граници: път, път, имот на Т. К., река, за сумата в размер на 400 (четиристотин) лева. От тогава владее и свои тези имоти, като ги е засадила с трайни насаждения, непрекъснато ги обработвала и се грижила за тях, вложила много финансови средства и продължава да се грижи и да ги обработва и към настоящия момент. За тези двадесет и три години никой не я притеснявал или да е предявявал претенции. Бившите собственици са обработвали земята до сключването на сделката, и същата не е била включвана в ТКЗС, не са били обезщетявани по никакъв начин. Същите не са я заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а са я владели като собственици, а последствие тя владяла и владее и до настоящия момент. Сочи, че гореописаните имоти никога не са включвани в каквито и да е кооперативи, и никога за нея не са плащали обезщетение. Твърди, че след като решила да си уреди собствеността и да се снабди с нотариални актове, установила, че за процесиите имоти има съставени актове за общинска собственост, а именно: Акт № 1039/17.02.2014 г. за публична общинска собственост за поземлен имот с идентификатор № 31111.3.135 и Акт № 1038/17.02.2014 г. за поземлен имот с идентификатор № 31111.3.137 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.З., общ.З., обл.С., одобрени със Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, без да има доказателства как са съставени актовете за публична собственост, тъй като доказателства за причисляване на процесните имоти към фондовете на обработваемата земя по реда ПМС № 216/61 г. или по реда на ЗПИНМ (Закона за плановото изграждане на населените места, отм.) няма. След като процесните имоти не са били отнемани в полза на държавата или включени във фондове, няма как да са общинска собственост съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ, и след като не са включени, няма пречка същите да бъдат придобити по давност след отмяната на глава първа и втора от ЗСГ. Няма доказателства процесният имот да е бил одържавяван по реда на чл. 12 от ЗСГ. При липса на доказателства от страна на общината да е придобила имотите на друго правно основание или същите да са били включени в ТКЗС, ДЗС, или други образувани въз основа на тях селско стопански организации, следва изводът, че процесните имоти са запазили статута си на частна собственост и могат да бъдат обект на придобивна давност. Предвид изложеното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, моли, съдът да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника О. З., че ищцата В. П. В., е собственик по давност на поземлен имот с идентификатор № 31111.3.135 (тридесет и една хиляди сто и единадесет точка три точка сто тридесет и пет), по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.З., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 3578 (три хиляди петстотин седемдесет и осем) кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение, с преобладаваща категория на земята VI (шеста), с адрес на поземления имот: гр. З., общ.З., обл. С., местност „А. к.”, стар идентификатор: 31111.3.8 (тридесет и една хиляди триста сто и единадесет точка три точка осем), при съседи: ПИ с идентификатор 31111.4.1, ПИ с идентификатор 31111.3.1, ПИ с идентификатор 31111.3.136, ПИ с идентификатор 31111.3.134 и поземлен имот с идентификатор № 31111.3.137(тридесет и една хиляди сто и единадесет точка три точка сто тридесет и седем), по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.З., общ.З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 3591 (три хиляди петстотин деветдесет и едно кв.м.), с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, с преобладаваща категория на земята VI (шеста), с адрес на поземления имот: гр.З., общ.З., обл. С., местност „А. к.”, стар идентификатор: 31111.3.8 (тридесет и една хиляди триста сто и единадесет точка три точка осем), при съседи: ПИ с идентификатор 31111.3.138, ПИ с идентификатор 31111.4.1, ПИ с идентификатор 31111.3.1, ПИ с идентификатор 31111.3.136. В открито съдебно заседание, ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. Х., който поддържа изцяло предявения иск. В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил Отговор, вх. № 1298/03.06.2016 г., с който оспорва иска като недоказан. Сочи се, че с Протоколно решение от 24.07.2008 г. на Комисията по чл.19, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 32/28.07.2008 г. на Директор на ОД „З.” С., Приложение № 1 - имот № 3008 в местността „А. к.”, начин на ползване: пасище, мера, категория VI, с площ 13,103 дка, с начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници е определен като земя - общинска собственост на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. За имота е съставен Акт за публична общинска собственост № 924 от 27.03.2013 г., вписан в Служба по вписвания при Р.с. З. с вх. peг. № 167/28.03.2013 г., том I - 127, дело 118, партида: 3771. През юни 2013 г. с процедура за разделяне (делба) от ПИ № 31111.3.8 (имот № 3008 в местността „А. к.”) са образувани: ПИ № 31111.3.134: ПИ № 31111.3.135; ПИ № 31111.3.136 и ПИ № 31111.3.137 по КК на гр. З.. Като за ПИ № 31111.3.138 по Кадастрална карта на гр. З. с площ 3 577 кв.м. е съставен Акт за публична общинска собственост № 1038/17.02.2014 г., вписан в Служба по вписвания при Р.с. З. с вх. peг. №51/18.02.2014 г., том I - 43, дело 41, партида: 4065 и за ПИ 31111.3.127 по Кадастрална карта на гр. З., с площ 3 591 кв.м. е съставен Акт за публична общинска собственост № 1039/17.02.2014 г., вписан в Служба по вписвания при Р.с. З. с вх. peг. №52/18.02.2014 г., том I - 44, дело 42, партида: 4064. Твърди се също така, че не е спазен от ищцата чл. 18 ЗЗД, сделката да бъде извършена в нотариална форма и че в нейна полза не е налице придобиване на имота по давност, тъй като тя е прекъсната със съставяне на акта за публична общинска собственост. Претендира за разноски по делото. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от З.Ц. – лице с юридическо образование. Сочи, че предявената искова претенция е недоказана, предвид обстоятелството, че претендираните земи са от общинския фонд на О. З. по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, като поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Безспорно е, че процесните имоти се намират в м. „А. к.“, извън строителните граници на гр. З., което се установява и от представените по делото Скица № */26.02.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 31111.3.135; Удостоверение за данъчна оценка № */7.03.2016 г. на имот с идентификатор 31111.3.135; Удостоверение за характеристики на имот с идентификатор 31111.3.135 в земеделска територия; Скица № */26.02.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 31111.3.137; Удостоверение за данъчна оценка, изх. № */7.03.2016 г. за имот с идентификатор 31111.3.137; Удостоверение за характеристики на имот с идентификатор 31111.3.137 в земеделска територия. Св. Ч., * г., заяви, че покойният u съпруг закупил имота през 1978 г. от физическо лице, и оттогава започнали да го обработват за земеделски нужди до 1993 г., когато неформално го продали на ищцата. От 1993 г. до настоящия момент ищцата продължила да обработва имота, засадила го с орехи и овощни дръвчета и го ползва и до днес, без някой да u е пречил. На свидетелката не е известно този имот да е бил включван в ТКЗС или АПК, като същият не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Кадастралната карта и кадастралните регистри за общ. З. са одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Със Заповед № 32/28.07.2008 г. на Министерство на земеделието и храните, с която е одобрено решение от 24.07.2008 г. на комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 27-8/16.06.2008 г. на директора на ОД „ЗГ“ С., относно определените имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ на територията на О. З., между които и процесният имот в м. „А. к.“ с площ от 12.12 дка, землище З.. Съставен е Акт № */27.03.2013 г. за публична общинска собственост за имота с идентификатор 31111.3.8, на осн. чл.2, ал.1, т.1 от ЗОбС, чл.19, ал.1, чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, чл. 45 г от ППЗСПЗЗ и протоколното решение на комисията по чл. 19, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Имотът е разделен на самостоятелни имоти, между които и процесните. В графа „забележки“ на съставения акт е отбелязано, че за новообразуваните имоти са съставени Актове за частна общинска собственост, като за процесните това са Акт № 967/29.07.2013 г. и № 968/29.07.2013 г. В последствие за процесните имоти са съставени актове за публична общинска собственост, а именно: Акт №1038/17.02.2014 г. за имот 31111.3.135 и Акт № 1039/17.02.2014 г. за имот № 31111.3.137. Актовете са съставени на същото основание, както и предходните. Към тях са приложени скица, удостоверение за характеристики на имота и за данъчна оценка. Ответникът не ангажира други доказателства относно основанието за актуване на имотите. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на свое право, когато има интерес от това. С оглед заявените фактически твърдения в исковата молба, че ищцата е собственик на процесните имоти на основание давностно владение и оспорването на правото на собственост от ответната О., която твърди, че имотите са общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОбС, вр. с чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ е налице правен интерес от предявяване на иска, поради което искът е допустим, доколкото съществува колизия на претендирани собственически права. Разгледан по същество, съдът счита искът за основателен и доказан по следните съображения: Ищцата, която заявява право на собственост върху процесните недвижими имоти, следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от нея придобивно оригинерно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна давност, вследствие на необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху имотите с намерение за своене в продължение на повече от 10 години, с начало 1993 г. Ответната страна, която оспорва осъществяване на твърдяното придобивно основание, съгл. чл.154 ГПК, следва да докаже правоизключващите си възражения, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищцата, както и че имотите са били включени в ТКЗС или отнети, или одържавени, че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извода, че от 1993 г., която се сочи от ищцата като начало на периода, до настоящия момент, осъществяваното владение е годно за придобиване на имота по давноС. В този смисъл извършеното актуване на имота като общински, с представените по делото Акт с №924/27.03.2013 г.( за общия имот), Акт № 1038/17.02.2014 г. за имот 31111.3.135 и Акт № 1039/17.02.2014 г. за имот № 31111.3.137, се явява без правно основание. Актовете за общинска собственост имат констативен, а не коститутивен характер. Като официални свидетелстващи документи тези актове констатират собствеността, без да я пораждат. Описаните в тях обстоятелства имат доказателствена сила до доказване на противното относно съществуването на правото на собственост. Съдът не е обвързан да приеме, че общината е собственик на актувания имот, а преценява материалната u легитимация с оглед доказателствата по делото и разпоредбите на закона. Актовете за общинска собственост имат доказателствена сила за правото на собственост, когато в тях е посочено конкретно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на общината. Такава доказателствена сила липсва, когато вместо основание за актуване е посочен не конкретен факт, а правна норма. Поради това актовете, в които за правно основание е посочен чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОбС вр. с чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, не може да удостовери възникването на правото на собственост в патримониума на общината. По тази причина и предвид процесуалната позиция на ответника, в случая не се установяват противопоставими спрямо ищцата права на О. З. по отношение на процесния имот. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (Решение № 79/10.04.2013 г. по гр.д.№ 612/2012 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и др., постановени по чл. 290 от ГПК). Тъй като процесните имоти не попадат в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, са запазили статута си на частна собственост и са владени от ищцата в реални граници, то не се прилагат нито разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, поради което общината не е станала негов собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за землището на Г.З. на основание чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОбС във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ. Ответникът не е навел твърдения и не е представил доказателства, че е придобил имота на друго правно основание. За процесните имоти не са били налице пречки и забрани да бъдат придобити по давностно владение за проце±ния период от 1993 г. до настоящия момент. Съгл. Тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.4/2012 г. на ОСГК на ВКС, до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собстовеност. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал.2 ЗС. Със завеждане на иска ищцата е потвърдила намерението си за своене на имотите, като десет годишната придобивна давност е изтекла още през 2003 г. и с оглед липсата на пречки за придобиване по давност на процесните имоти, то към онзи момент ищцата е станала техен собственик. С оглед на изложеното не може да се приеме, че процесните имоти са общинска собственост и че по отношение на тях е приложима разпоредбата на §1 от ЗИД на ЗС за спиране на придобивната давност. При така установеното от фактическа страна и формираните правни изводи, съдът приема за установено по безспорен начин, че ищцата се легитимира като собственик на процесните имоти на соченото придобивно основание, поради което предявеният от нея положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен. Искане за разноски не е направено и такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено по отношение на О.З., с БУЛСТАТ *, с адрес: гр. З., обл. С., ул. „С.С.“ №*, представлявана от М.М.Я. – к. на О.З., че В.П.В. с ЕГН *, с постоянен адрес: гр. З., обл. С., ул. „С.С.“ № *, чрез адвокат Р.Х. – АК К., с адрес на призоваване: гр. М., ул. „Г.“ № *, е собственик на основание давностно владение, на следните недвижими земеделски имоти в землището на гр. З., м. „А.к.“, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Златоград, общ. Златоград, обл. Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, а именно: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТс идентификатор № 31111.3.135 (тридесет и една хиляди сто и единадесет точка три точка сто тридесет и пет) - (със стар идентификатор: 31111.3.8), с площ 3578 (три хиляди петстотин седемдесет и осем) кв.м., при граници: ПИ с идентификатор 31111.4.1, ПИ с идентификатор 31111.3.1, ПИ с идентификатор 31111.3.136, ПИ с идентификатор 31111.3.134 и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 31111.3.137 (тридесет и една хиляди сто и единадесет точка три точка сто тридесет и седем)- (със стар идентификатор: 31111.3.8), с площ 3591 (три хиляди петстотин деветдесет и едно кв.м.), при граници: ПИ с идентификатор 31111.3.138, ПИ с идентификатор 31111.4.1, ПИ с идентификатор 31111.3.1, ПИ с идентификатор 31111.3.136.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред О. с. С., в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |