№ 30993
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. П.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П.А Гражданско дело №
20221110107032 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „**************“ С.А. чрез
„**************“ С.А., клон България, ЕИК ******** срещу И. Т. М., ЕГН **********,
която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
ищеца писмени доказателства.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи заверено копие
от трудовия договор на юрисконсулта, което съдът намира, че е неотносимо и не
необходимо за правилното решаване на спора, поради което искането следва да бъде
оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.03.2023г. от 9.40 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 31092/2021 г. по описа на СРС, 150-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за задължаване
на ищеца да представи заверено копие от трудовия договор на юрисконсулта.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 и ал. 2
ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
1
изпълнение от 05.07.2021 г. по ч.гр.д. № 31092/2021 г. на СРС, 150-ти състав:
- 250,09 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № CREX-
*******, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК – 27.05.2021 г. до окончателно изплащане
на вземането;
- 6,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020 г. до
15.08.2020 г.;
- 19,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 16.05.2021
г.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключен на
20.02.2020 г. между „**************“ като кредитор и И. Т. М. като кредитополучател,
договор за кредит № CREX-*******. Ищецът сочи, че договорът е сключен за закупуването
на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода на сключване на
договора до 15.03.2021 г. Поддържа, че след сключване на договора, сумата за закупуване на
стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, като плащането
по този начин представлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на
кредитора 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 31,03 лева. Излага, че
месечните погасителни вноски представлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка – възнаградителна лихва, а последната се формирала съобразно приложимите по
договора ГЛП и ГПР. Поддържа, че съгласно договора за ответника е възникнало
задължение да погаси заема на 12 месечни вноски, като в чл. 3 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка
погасителна вноска. Сочи, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита
на 15.07.2020 г., към която дата били заплатени 3 броя погасителни вноски. Излага, че на
основание чл. 3 от Договора, вземането става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в случая била на 15.08.2020 г. Поддържа, че до
ответника е изпратено уведомление в този смисъл на 09.11.2020 г. Предвид тези твърдения,
ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми.
В условията на евентуалност и в случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост не е
надлежно обявена, се прави искане за осъждане на ответника да заплати процесните суми,
като в тази връзка се сочи, че осъдителният иск има характер на волеизявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба чрез назначения от
съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Сочи се, че липсват доказателства ответникът да е получил сумата по кредита. Поддържа, че
не е ясно как е определен размерът на кредита на 304,11 лева, след като общата цена на
стоката е 299 лева, неясна била разликата от 5,11 лева, също и как е изчислена общата
стойност на плащанията в размер на 392,36 лева, ако лихвеният процент е 34,39%. Излага,
че в представеното извлечение по кредита, не е отразена първоначалната вноска от 20 лева.
Сочи, че погасителният план не е подписан от кредитополучателя. Оспорва да е надлежно
обявена предсрочната изискуемост, като в тази връзка излага, че не става ясно поканата в
този смисъл на кого е връчена и обръща внимание, че на гърба на поканата е отбелязано
лицето „С.Р. собственик лицето не живее на адрес“. Счита, че клаузата от договора,
предвиждаща „покупка на застраховка“ е недействителна. Поддържа, че видно от договора
за кредит, размерът на застраховката „Сигурност на плащанията“ се заплащал директно,
като посочената сума от 25,11 лева била разделена на равен брой вноски и всяка била част
от месечната погасителна вноска. Поддържа, че към дължимата главница е включена сумата
2
от 25,11 лева, представляваща главница застрахователна премия. Излага, че с плащането на
застраховка по начина, оформен в договора, се увеличавала финансовата тежест за
потребителя, т.к. към всяка от месечните погасителни вноски се прибавяла и част от
стойността на сума за сключена застраховка, а освен това се увеличавал и размерът на
общата сума, дължима от потребителя. С оглед изложеното счита клаузата за нищожна, т.к.
целяла заобикаляне на закона и прикривала, че е надвишен допустимият процент на
разходите. Счита, че е нищожна и клаузата за включване на еднократна такса ангажимент,
т.к. тя целяла заобикаляне на изискванията на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, като развива и подробни
съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли предявените искове.
По исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните
предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото облигационно
правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит №
CREX-*******; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по
отпуснатия кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на
уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението
за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване
на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (възнаградителна лихва);
вземанията да бъдат установени и по размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е заплатил претендираните суми.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3