№ 41275
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110109748 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [********], ЕИК: [********], уточнено с молба от
12.03.2024 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. Р. Д., ЕГН
**********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на вземанията за главница,
договорната лихва и мораторна лихва върху главницата за претендираните от заявителя
периоди.
Относно претендираните суми - административни такси за уведомления за
просрочени задължения, изпратени чрез SMS И ИЗПРАТЕНИ ПИСМЕНИ УВЕДОМЛЕНИЯ
в размер на 266 лева, дължима съгласно рамково споразумение към договора за кредит,
както и такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит
[********] в размер на 158,22 лева съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено,
като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител илида прецени
дали е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените документи съдът намира, че по
отношение на уговорените такси е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като
клаузите се явяват договорени в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването
за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребител. Според договора кредитополучателят дължи еднократна
1
такса за разглеждане на искането му за кредит. Съгласно императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Така формулирана, разпоредбата на
договора, предвиждаща заплащане на такава такса противоречи на посочената императивна
норма на закона. Обсъжданата клауза е и неравноправна съгл. ЗЗП, тъй като
облагодетелства кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от
закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение.
Що се отнася до претендираните въз основа на рамковото споразумение към
договора за кредит разходи за административно обслужване съгласно действащата Тарифа
на [********] съдът намира, че уговорената допълнителна такса е свързана изцяло със
забавата на длъжника. Отговорността му за разноски така, както е предвидена, по
съществото си представлява неустойка за забава. Тя не възмездява стойността на реални
разходи по събиране на вземането, описани в уточняващата заявлението молба. Клаузата,
според която такива такси са дължими се явяват в пряко противоречие с чл. 33 ЗПК.
Съгласно цитираната разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Също така,
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Уговорката дава възможност
на заемодателя да претендира наред с обезщетението за забава върху главницата, така и
“такса”, която отново обезщетява забавата на длъжника.
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузите, с които се уговаря в
тежест на потребителя да възникнат задължения за такси, поради което в тази част съдът
приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Със заповедта за изпълнение съдът е взел предвид съотношението на уважената и
отхвърлената част от искането, с оглед което и с настоящото разпореждане следва да
отхвърли искането за разноски, за които заповед за изпълнение не се издава.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 53721/19.02.2024 г., подадено от "[********]
[********], ЕИК: [********], а издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А.
Р. Д. ЕГН **********, по отношение на следните вземания:
- за административни такси за уведомления за просрочени задължения, изпратени
чрез SMS И ПИСМЕНИ УВЕДОМЛЕНИЯ в размер на 266 лева, дължима съгласно рамково
споразумение към договор за кредит № L 327414/23.03.2023 г.;
- за такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит
[********] в размер на 158,22 лева;
2
- за държавна такса за сумата над 21,20 лева до пълния заплатен размер от 28,88 лева
и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 36,70 лева до пълния размер от 50 лева,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8, вр. НЗПП.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба, подадена до
СГС чрез СРС в едноседмичен срок от връчване на препис, по която дължима е държавна
такса в размер на 25 лева, платима по сметка на въззивния съд.
Препис да се връчи на заявителя чрез ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3