ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 19.03.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
АДЕЛИНА ИВАНОВА
след като разгледа
докладваното от съдия Петкова ВНЧД №136 по описа на АСНС за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 22-ра и чл.270 НПК.
С протоколно определение от 10.03.2020г., постановено в с.з. от същата дата по НОХД №4015/2019г., Специализирания наказателен съд – 4-ти състав, в производство по чл.270, ал.1 от НПК, е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия М.С.С. (адв. А.П.),
за изменение на мярката му за неотклонение от ”Задържане под стража” в по-лека. Съдът е счел, че
продължават да са налице изискуемите в НПК предпоставки за изпълнението спрямо
подс. С. на най-тежката мярка за неотклонение.
Срещу определението е постъпила
частна жалба от адв. А.П. – упълномощен защитник на подс. М.С., в която се
изтъкват съображения, свързани с влошено здравословно състояние на подзащитния
й, както и с неприемливи за заболяванията му условия в следствения арест.
Изтъква се невъзможност за проследяване на здравословното му състояние и за
провеждане на адекватно лечение в СБАЛЛС при Затвора – гр. София. Посочва се в
жалбата, че са нарушени правата на подсъдимия-задържан под стража, гарантирани
му в националното законодателство и в международните актове, свързани със
защита на правата на човека. От адв. А.П. е постъпила и допълнителна частна
жалба (също в законоустановения срок, както и основната), в която се привеждат
аргументи за въведеното извънредно положение в РБългария във връзка с
епидемията от коронавирус (COVID19), която епидемична обстановка,
според защитата, допълнително би се отразила върху здравословното състояние на
подсъдимия С.. В основната частна жалба на адв. П. се поддържа, че опасността
от извършване на престъпление от страна на подсъдимия е с намалял интензитет,
предвид срока на задържането му (повече от една година), както и с оглед на
вече проведените разпити по НОХД №4015/2019г. на част от свидетелите по делото.
В жалбата и в допълнението към нея се прави искане за отмяна на определението
на СпНС от 10.03.2020г. и за изменение в по-лека на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо подс. С..
В изпълнение на процедурата по
чл. 342 ал.2 от НПК, преписи от частната жалба и от допълнеието към нея, са
били изпратени на Специализираната прокуратура, от която не e постъпило писмено възражение.
АСНС намира частната жалба за допустима, а разгледана по
същество- за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Срещу подсъдимия М.С.С. и още 13 (тринадесет) обвиняеми лица, от
страна на Специализираната прокуратура е внесен обвинителен акт на 23.10.2019г.
По отношение на М.С. в него са повдигнати обвинения, както следва: за
престъпление по чл. 321 ал.6 от НК (с формулиран в обвинението инкриминиран
период от началото на м. 01.2015г. до м. 05.2019г.); за престъпление по чл.
248а ал.5 вр. с ал.2 вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. с чл. 26 ал.1вр. с ал.3 от НК; за престъпление по чл. 248а ал.2
вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. с чл. 26 ал.1 от НК; за престъпление по чл. 248а
ал.2 от НК и за престъпление по чл. 248а ал.5 вр. с ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 вр.
с ал.3 от НК.
Настоящият въззивен състав прецени доказателствата по
делото „a la prima faciе“ („на пръв поглед“), и намери, че същите подкрепят
обосновано предположение за авторство на подсъдимия-жалбоподател в
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения (без да се дерогира
презумпцията за невинност на подсъдимото лице).
Въззивният
състав намира, че реалната опасност от извършване на престъпление, що се отнася
до подсъдимия-жалбоподател, макар да е с намалял интензитет (предвид срока на
задържане под стража), не е отпаднала. Същата е изводима, на първо място, от
броя, спецификата и характера на
инкриминираната чрез обвинението негова вероятна престъпна деятелност.
Обвиненията са за 5 (пет) умишлени
престъпления от общ характер, първото от които е и тежко по см. на чл. 93 т.7
от НК. Втората инстанция споделя доводите на първостепенния съд относно
опасността от укриване на въззивния частен жалбоподател, отразени в обжалваното
определение.
Относно срока
на задържането под стража на жалбоподателя, следва да се отчете, че задържането
му действително продължава повече от 1 (една) година към днешна дата.
Досъдебното производство обаче е било внесено в съда преди изтичането на
8-месечния срок по чл. 63 ал.4 от НПК, а продължаването на прилагането на мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ в съдебната фаза на наказателния процес
не е обвързано със срокове. Следва да се подчертае, че делото представлява
фактическа и правна сложност – с 14 (четиринадесет) подсъдими лица, множество
свидетели, експертизи и пр., като националните правораздавателни органи, видно
от интензитета и ритмичността на разследването,
не могат да бъдат упрекнати в забавяне на същото.
Видно от
приложените по НОХД № 4015/2019г. медицински документи, в последните месеци не
е настъпила промяна в здравословното състояние на подсъдимия-жалбоподател М.С.,
т.е. – този аргумент на защитата не представлява новонастъпило обстоятелство,
тъй като то е било обсъждано многократно при предходни произнасяния на
съдебните състави от двете по степен съдебни инстанции (СНС и АСНС).
Видно от
материалите по делото, за подсъдимия С. се полагат необходимите медицински
грижи. Той е настанен в СБАЛЛС при Затвора – гр. София, където на практика
изтърпява мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Нещо повече,
задържаното лице си превежда и във външни за СБАЛЛС здравни заведения периодично,
когато възникне необходимост от това – за извършване на нужните медицински
изследвания и за провеждане на лечение.
Така, през м. 01. и м. 02. 2020г. подс. С. е бил приведен в 5-та МБАЛ –
гр. София, а през м. 02. 2020г. – и в Болница „Л.“ – гр. София. От лекарския екип в последното от
горепосочените здравни заведение (проф. д-р З. – уролог, д-р А. – уролог и Р. К.–
началник на Отделение по образна диагностика при болница „Л.“), е изготвено и
постъпило по делото медицински становище по Протокол №189 от 25.02.2020г., от
което е видно, че приведеният при тях пациент – подсъдимият М.С., по време на
престоя му в това здравно заведение, е
отказал извършване на всякакви прегледи и изследвания. Въпреки това, горепосочените
медицински лица са изготвили вещо становище въз основа на представената им
медицинска документация за същия пациент, от заключението по което е видно, че
при него липсват убедителни данни за
туморен процес в простатната жлеза (за какъвто твърди защитата в частната
жалба), както и че състоянието на С. не
налага престой и лечение в здравно заведение.
Относно
изложеното в допълнението към частната жалба на адв. П., в контекста на
епидемичната обстановка в РБългария от коронавирус и обявеното в страната в
тази връзка извънредно положение, въззивният състав не счита, че тези
обстоятелства имат пряко отношение към мярката за неотклонение на подс. М.С.,
до степен, че да обусловят нейното изменение. Мярката „Задържане под стража“
предполага изолираност на задържаното лице от останалата част от обществото,
следователно, изтърпяването й не би се отразило върху здравословното състояние
на подсъдимия, в аспекта, изтъкнат от защитата в допълнението към жалбата.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, Апелативният специализиран
наказателен съд, четвърти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СНС, 4-ти
състав от 10.03.2020г., по НОХД
№4015/2019г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.