№ 478
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100500152 по описа за 2022 година
Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.
С Решение № 60286 от 10.10.2022 година по гр.д. № 709/2021г. на ВКС,
Трето ГО е отменено Решение от 23.11.2020 година, по в.гр.д. № 2374/2020
година на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и
необходимостта от извършване на нови съдо производствени действия.
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, въззивно е и е
образувано по повод въззивна жалба на „Енерго Про Продажби“ АД срещу
Решение № 3207 от 16.07.2020 година, постановено по гр.д. № 19018/2019 г.
по описа на ВРС, 50-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прието за установено, че КР. М. СТ., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата
от: 8 002.02 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба
на електроенергия за потребена в обект, находящ се в *** клиентски № ***,
абонатен № *** през периода 01.12.2017г. до 30.11.2018г., но неотчетена и
неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №
**********/22.10.2019г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон.
Излага се, че са налице основание за начисляване на допълнително
количество енергия, доколкото при извършена по установен ред техническа
проверка е констатирано неправомерно неотчитане по визуализираните
1
регистри на реално доставено и потребено количество енергия. Твърди, че са
налице основанията по чл.50 ПИКЕЕ и във връзка и с чл.200 ЗЗД се дължи
заплащането на стойността на доставената и потребена ел.енергия. Моли за
отмяна на решението и отхвърляне на предявения установителен иск.
Претендират се и разноски. Доказателствени искания в жалбата не са
направени. Направено е в евентуалност възражение за прекомерност.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
К.С., с който жалбата се оспорва.Доказателствени искания не са направени.
Претендират се разноски, като е представен списък за извършени такива и
доказателства. Направено е и възражение за прекомерност в евентуалност.
Пред съда и двете страни поддържат заявените от тях процесуални
позиции, като всяка навежда аргументи в тази насока.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
В исковата си молба пред ВРС, ищецът К.С. твърди, че при проверка на
текущите си задължения е установил наличието на задължение в размер на
8 002.02лв. за обект с клиентски № *** и абонатен № *** с адрес на
потребление в обект, находящ се в ***. Сумата му е начислена след съставен
от служители на „Електроразпределение север“ КП, на база на който му е
начислена допълнителната сума за периода от 01.12.2017г. - 30.11.2018г., за
което е издадена фактура от дата 22.10.2019г.
Ищеца излага още, че не е манипулирал СТИ, и не е ползвал енергията,
която й е била начислена. Не е уведомяван, че ще бъде извършена проверка на
електромера измерващ изразходваната ел.енергия и не е присъствал на такава.
Свидетелите, посочени в протокола, не са присъствали на проверката, а само
формално са подписали протокола. Оспорва начина, методиката и
основанието на гореописаната фактура от 22.10.2019г. за сумата от 8 002.02
лв., по което е начислена сумата по посочената партида. Твърди, че всички
начислени по партидата суми за периодични месечни сметки са изцяло
изплатени в съответните срокове, въпреки,че доставчикът на ел.енергия не е
представил на ищеца конкретни данни за законно монтираните,
сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване
СТИ на процесния адрес. Оспорва констативен протокол, въз основа на който
е начислена процесната сума, като сочи, че ответната страна следва да
ангажира доказателства, че протоколът е съставен от компетентни лица,
оправомощени служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, които да имат
правомощия да извършват проверки и са надлежно упълномощени от
Министъра на икономиката и енергетиката или от Председателя на ДКЕВР,
да осъществяват подобни проверки съгласно чл.78,ал.1 вр. чл.80, ал.1 от ЗЕ.
Твърди се, че ответникът следва да докаже, че начисленото количество
ел.енергия е доставено на ищеца, поради което той дължи заплащането й.
Сочи се, че ел.енергията е движима вещ и в тази връзка се подчинява на
общите правила за договора за продажба и в частност на договора за
търговска продажба-съотвено купувачът дължи заплащане на продажната
цена винаги. Твърди, че СТИ може да бъде манипулиран дистанционно
2
именно от служители на ответното дружество. Твърди, че СТИ не е
предоставено за проверка БИМ в състоянието и при показателите, при които е
демонтирано.Моли да бъде прието за установено, че не дължи процесната
сума.
Ответникът в дадения срок по чл.131 от ГПК е изразил становище по
спора в отговор на исковата молба. Твърди, че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право-предмет на отрицателния
установителен иск, а именно вземането на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД към
ищеца за потребена ел.енергия на стойност 8 002.02 лв. Сочи, че процесната
сума представлява цената на реално доставена и потребена ел.енергия от
абоната в размер на и се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр.
чл.200,ал.1, предл.1 от ЗЗД. Не се оспорва, че между ищцата и ответното
дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на
което ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия.
Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка за изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес. Сочи се, че за извършената
проверка е съставен КП от 30.11.2018 г. При проверката са извършени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3.
има показания в размер на 41914 кВТч. Потребената ел.енергия в регистър
1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от
абоната. Процесният електромер е демонтиран и заменен с нов такъв,
поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба. Извършената
проверка на електромера, на неговата цялост и функционалност, притежава
съответната юридическа стойност. Експертизата е извършена от Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, 2
Регионален отдел-Варна. За извършената експертиза е съставен КП. На
21.10.2019г. „ЕРП Север“ АД съставя Становище за начисляване на
ел.енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Моли и за
присъждане на сторените в производството съдебно[1]деловодни разноски,
вкл. и адвокатско възнаграждение. ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа страна следното
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е
проведена нова СТЕ, съобразно указанията на ВКС, с участието на вещо лице
софтуерен специалист, в заключението на която се установява следното:
първоначалната параметризация на електромера в обекта на потребление е
извършена през 2015 година. Количеството ел. енергия, натрупано в
невизуализиран регистър 1.8.3 е доставено до обекта и съответно потребено.
Ел. енергия, която е преминала през измервателната система на електромера е
доставена до обекта – когато има включени електроуреди в ел. инсталацията
на обекта има и доставена ел. енергия, а при липса на включени ел. уреди в
инсталацията на обекта – липсва и доставка на ел. енергия. Отчетена
електроенергия и определената за доплащане за исковия период е в рамките
на допустимото количество, т.е. може да се достави, съответно потреби.
Установеното от БИМ, че електромерът отговаря на изискванията за точност
при измерване на електроенергия, означава, че измервателният уред измерва
3
консумираната ел. енергия с точност +-1, т.е. цялата преминала ел. енергия
през СТИ е измерена точно, в т.ч. и на потребената и неотчетена ел. енергия
натрупана в невизуализиран регистър 1.8.3 . Това количество се съдържа и в
сумарния регистър. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде
извършено във време - интервала от монтирането на СТИ на обекта до датата
на демонтажа му. Това е станало възможно в резултат на софтуерна настройка
на СТИ, позволена от производителя при въвеждането на определена парола
за достъп, която е довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ
с вътрешните правила на „Енерго-Про Продажби“ АД.Софтуерната намеса в
случая е осъществена с помощта на комуникация през инфрачервения порт на
електромера и резултат от волеви човешки действия с определена цел, а не
резултат от техническа грешка.От основно значение е и обстоятелството, че
СТИ е монтирано ново, т.е. с нулеви показания по всички Тарифи, както и че
за посочения период от време - 01.12.2017 година до 30.11.2018 година, това
количество може да се потреби от абоната.
При тези данни виждането на съда е следното:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в
процеса и да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е
породено и съществува в отричания от ищеца размер. Прието е в съдебната
практика, че правоотношенията между енерго - снабдителното предприятие и
крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка
/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи,
следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД,
съответно гл. XXII от ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия,
на основание чл. 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е
отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по - малка цена
от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му
електроенергия /в този см. Решение № 107/26.11.2020г. по гр.д. № 1096/2020г.
на ВКС, III ГО/. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за
неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия,
важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за
цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на
което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално
доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради
разликата между измереното и реално доставеното количество
електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ/
задължението на потребителя да заплати реално доставено количество
електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-
продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи
ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях /в
този смисъл решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I ГО,
решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III ГО, решение
№ 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, III ГО, решение №
160/31.12.2020г. по гр.д. № 1174/2020г. на ВКС, IV ГО и др./. Правилно ВРС в
4
конкретния случай е приел, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия,
регламентирано от ЗE. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът –
потребител на ел. енергия за битови нужди, присъединен към
електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е битов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи да заплаща на ответника само
цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен между
страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за
ищеца е възникнало задължението за плащане на сумата 8002.02 лева –
разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода
01.12.2017г. до 30.11.2018г.
Също в тежест на ответното дружество е да докаже тази количествена
разлика, респ. възникналото вземане от разликата в стойността на
доставеното и начисленото в задължение на ищеца битов потребител. От
писмените доказателства по делото, както и от заключението на новата СТЕ
приета пред ВОС, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено
и неоспорено от страните, е установено, че в конкретния случай в обекта на
потребление на ищеца е монтиран електромер, със нулеви показания по
дневната и нощна тарифи, отчетена е била също така и Третата тарифа,
която е показала нулеви показания /вж.л.17/. При това положение, СТИ е
монтирано ново, то следва, да се приеме, че към датата на монтажа
невизуализирания регистър т.нар. Тарифа № 3 е имала нулеви показания,
т.е. натрупването в нея се е състояло след монтиране на СТИ в процесния
обект. При метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред
измерва консумираната ел. енергия с точност +-1, т.е. цялата преминала ел.
енергия през СТИ е измерена точно, в т.ч. и на потребената и неотчетена ел.
енергия натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3, като това количество
се съдържа и в сумарния регистър. При контролна проверка и софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, вследствие на
която действително потребената енергия се разпределя и в невизуализираната
за редовен отчет тарифа 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е
могло да бъде извършено във време-интервала от монтирането на СТИ на
обекта до датата на демонтажа му. Това е станало възможно в резултат на
софтуерна настройка на СТИ, позволена от производителя при въвеждането
на определена парола за достъп, която е довела до режим на работа на СТИ,
който е несъответстващ с вътрешните правила на „Енерго-Про Продажби“
АД. Софтуерната намеса в случая е осъществена с помощта на комуникация
през инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви човешки
действия с определена цел, а не плод на техническа грешка. Установено е
от друга страна, че количеството ел. енергия, представляващо разлика между
доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 01.12.2017г. до
30.11.2018 година определена за доплащане е в рамките на допустимото
количество, т.е. може да се достави, съответно потреби в този период с оглед
техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния
допустим продължителен ток на захранващите проводници съгласно
експертното заключение, прието по делото, като количеството ел. енергия,
5
натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 е реално преминало през
измервателната система на СТИ, същото количество е доставено до обекта и
съответно действително потребено от потребителя. Следователно, при
валидно обвързващо страните продажбено правоотношение, по силата на
което доставчикът реално е доставил количества ел. енергия, натрупани в
невидими за редовен отчет регистри на СТИ, които количества доставими и
потребими в сочения период са и реално доставени и потребени от
потребителя, то за доставчика е възникнало вземане под формата на цена на
разликата между редовно отчетеното количество ел. енергия и реално
преминалите и използвани от ищеца количества ел. енергия за същия
периода. Преминалите и реално потребени количества ел. енергия в
невидимия регистър е установено от заключението на метрологичната
експертиза, а съгласно заключението на първата СТЕ и новата пред ВОС,
стойността им е оценена по приравнени цени, определени за технологични
разходи. Ето защо е ирелевантно каква част от тези количества следва да се
причислят към дневно, съответно каква – към нощно потребление.
В практиката си ВКС приема, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД,
когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по -
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.
Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013
г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с №
2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г. /,
този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба
дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип
за недопускане на неоснователно обогатяване. Възприета е константната
практика на ВКС, изразена в решения на състави, постановени по чл. 290
ГПК, според която при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа
енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния
му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово
регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при
което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от
действително потребената електрическа енергия, влече като последица
ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.При липса на
специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в
горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят
исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради
отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на
потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 - чл. 51
ПИКЕЕ от 2013 г.
Според правилото на чл. 55 ПИКЕЕ от 2019 година, натрупаното
6
количество електроенергия в невизуализирания регистър ТЗ е разпределено
за периода от монтажа на СТИ –2015 - 2018 година, до демонтажа му при
извършената проверка от ответното дружество – 30.11.2018 година, същото е
остойностено съобразно действащите за съответните подпериоди цени на
КЕВР, при приспадане на признатите от КЕВР технологични разходи.Няма
данни процесното СТИ да е обслужвало друг адрес, напротив – налице са
доказателства, че то е монтирано ново, с нулеви показания по всички
тарифи, следователно цялата консумирана ел енергия е редно да бъде
заплатена.В тази връзка неоснователни се явява възраженията на
процесуалния представител на ищцовата страна, че е редно да се заплати
единствено сумата от 2 136.51 лева.Отделно от горното, съобразно
заключението на в.л. цялото претендирано количество енергия може да
премине през процесния период от една година през СТИ.
По изложените съображения съдебният състав приема, че
претендираната от въззивното дружество цена за ползвана в обекта на ищеца
ел. енергия, като разлика между отчетено количество и такова, което не е
отчетено при редовен отчет, но е реално потребено от потребителя в исковия
период, е дължима на основание договорното правоотношение между
страните, а предявеният отрицателен установителен иск като недоказан по
основание следва да се отхвърли. Решението на ВРС, с което искът е уважен
следва да се отмени. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК въззивникът има право на поискани разноски.
По разноските, и с оглед стореното възражение за прекомерност:
Пред ВРС и с оглед направеното възражение за прекомерност се дължи
сумата от общо 1 036.12 лева /с ДДС/, която включва сумата от хонорар и
експертно заключение.
Пред ВОС, при първото разглеждане на делото се дължи сумата от
1 036.16 лева /с ДДС/.
Пред ВКС на Р България се дължи сумата от 1 066.16 лева /с ДДС/.
Пред ВОС при повторното гледане на делото се дължи сумата от
1 276.12 лева – която включва хонорар в размер на 876.12 лева с ДДС /чл.7
ал.1, т.3 Наредбата МРАВ/ и сумата от 400 лева, за експертно
заключение.Или общо въззиваемия следва да заплати в полза на „Енерго Про
Продажби“ АД сумата от 4 414.56 лева /с включено ДДС за всички
хонорари/.
По тези съображения, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3207 от 16.07.2020 година, постановено по гр.д.
№ 19 018/2019 година, по описа на ВРС, втори състав, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявеният от КР. М.
СТ., ЕГН ********** иск против “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК
7
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс –
Г“, бул. Владислав Варненчик №258, иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че КР. М. СТ., ЕГН ********** не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* сума в размер на 8 002.02 лева,
представляваща корекция по силата на договор за продажба на
електроенергия за потребена в обект, находящ се в *** клиентски № ***,
абонатен № *** през периода 01.12.2017г. до 30.11.2018г., но неотчетена и
неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № **********
от 22.10.2019 година, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА КР. М. СТ., ЕГН ********** да заплати в полза на “Енерго-
Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258 сумата от 4 414.56
лева /четири хиляди четиристотин и четиринадесет и петдесет и шест / лева,
представляващи съдебно деловодни разноски, пред ВРС, ВОС, ВКС и отново
пред ВОС, с включено ДДС, на основание чл.78 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8