№ 614
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330208388 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. 2012 ЕООД , седалище и адрес
на управление *** против Наказателно постановление № 617757-
F633664/09.12.2021 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейност“-
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ Фискален контрол“ , с
което на дружеството за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 т.1 от Закона за ДДС ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
С жалбата се моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат съборажения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.Ас.А. от АК-Пловдив, който поддържа жалбата по
направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск.
Д.П. с приложено пълномощно, която счита, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При извършена проверка на 19.10.2021 г. с начален час 13:00 ч. на обект
1
– склад за търговия на дребно с дърва за огрев, находящ се в обл.Пловдив,
***, стопанисван от Б. 2012 ЕООД, било констатирано, че същото в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ,
извършва продажби на стоки, без функциониращо ФУ в обекта.
При проверката се установило, че на 02.10.2021 г. била извършена
продажба на дърва за огрев 6 куб.м. на обща стойност 600 лв. по превозен
билет № 2 115 980/ 02.10.2021 г., платени в брой от С.С. от ***, като същата
не е регистрирана и отчетена от функциониращо фискално устройство.
Във връзка с направените констатации бил съставен Протокол за
извършена проверка № 0067594/19.10.2021 г.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител М. Н. Д., копие на
протокол за извършена проверка № 0067594/19.10.2021 г., превозен билет.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят М. Н. Д.
потвърди направените в съставения от него акт констатации. Същият заяви,
че при проверката не е установено наличието на фискално устройство, както и
че при извършване на продажба на дърва за огрев 6 куб.м. на обща стойност
600 лв., платени в брой, за което е съставен превозен билет, същата не е
регистрирана и отчетена от функциониращо фискално устройство.
В потвърждение с казаното от свидетеля е и съставеният Протокол за
извършена проверка № 0067594/19.10.2021 г. и превозен билет № 2 115 980
02.10.2021 г.
Съдът приема, че описаната в АУАН, възпроизведена и в наказателното
постановление, фактическа обстановка е обективно и правилно установена.
Жалбоподателят е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г. на
МФ.
Съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. По делото е постъпила информация с писмо от ТД на
НАП Пловдив изх.№ 11-01-72/08.02.2022 г. за подавани ГДД от името на
дружеството. Независимо че през процесния период няма данни лицето да е
осъществявало стопанска дейност, качеството на задължено лице по см. на
чл.3 от Наредбата не е отпаднало.
По чл.118, ал.1, изр.1 ЗДДС всяко (не) регистрирано по ЗДДС лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
2
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален
обем) или касова бележка (системен бон) от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) независимо дали е
поискан друг данъчен документ. По чл.118, ал.1, изр.1 ЗДДС всяко (не)
регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ (фискален обем) или касова бележка (системен бон) от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД) независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Безспорно е, че задълженото лице е реализирало продажба предвид
приложения превозен билет № 2 115 980 02.10.2021 г.
В хода на административнонаказателното производство няма данни
лицето да е имало монтирано и функциониращо фискално устройство.
Проверяваният обект съставлява търговски обект по смисъла на § 1, т.
41 от ДРЗДДС, според който „търговски обект“ е всяко място, помещение
или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или
под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно
и за други цели. По делото е приложен договор за наем от 01.01.2021 г.
според който дружеството е наело недвижимия имот, на който е осъществена
проверката.
Налице е извършена продажба от данъчнозадълженото лице без да е
издадена фискална касова бележка.
Съгласно чл.7, ал. 1 от наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл.7, ал. 2 от наредбата не се допуска извършване на
продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи
ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.
Ал.1 от Наредбата урежда случаите на общественоопасно бездействие,
изразяващо се в липсата на регистрирано ФУ.
Ал.2 от Наредбата санкционира общественоопасно действие,
изразяващо се в реализиране на продажба без издаване на фискална касова
бележка.
Двете алинеи на чл.7 от Наредбата имат предвид различни
адм.нарушения.
Ал.1 урежда случаите на липса на регистрирано ФУ.
Ал.2 урежда случаите, при които продажбата не е отчетена.
Двете алинеи уреждат и различен момент на осъществяване на
нарушенията по ал.1, според наредбата това е датата на започване на
дейността в обекта, а според ал.2 - датата на съответната продажба
В случая като факт в съдържанието на наказателното постановление и
3
предхождащия го акт за установяване на административно нарушение е
отчетена реализираната продажба предвид съдържащите се данни за издаден
превозен билет. От извършване на продажбата е било необходимо и
отчитането й чрез ФУ. Наредбата не въвежда като изискване да се изложат
или да са налице причини, поради коеито продажбите не се отчитат
посредством функциониращо ФУ /повреда на устройството или отсъствие на
ФУ, /,т.е. нарушението на чл.7, ал.2 от Наредбата не е предпоставено от
приложението на чл.7, ал.1 от нея.
Възражението, изложено в жалбата, че спрямо жалбоподателя е била
издадена Заповед за налагане на принудителна адм. мярка за нарушение на
чл.7, ал.1 от Наредбата , а в НП нарушителят бил санкциониран за нарушение
на чл.7, ал.2 от същата наредба, също не може да доведе до извод, че
материалният закон в обжалваното НП не е приложен правилно. Двете
проведени производства имат различна цел – налагане на принудителна
административна мярка, съответно налагане на имуществена санкция, които
са различни по съдържание. Не винаги воденото производство, приключващо
с налагане на принудителна административна мярка е свързано с
производството по ангажиране административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя. Съгласно чл.186, ал.1 т.1 от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
издаде съответен документ по чл.118. Никакво правно значение няма дали
фактическият състав на мярката, чието съществуване е установено или прието
за установено от страна на органа, представлява и основание за ангажиране на
административно наказателната отговорност. В този смисъл е Решение по
адм. д. № 982 / 2019 г. на IV състав на Административен съд - Стара Загора.
В случая според установените факти в хода на
административнонаказателното производство, във връзка с което е съставен
процесният АУАН и НП – отчетената продажба без фискален касов бон е
налице осъществен състав на нарушение по ал.2. Липсата на ФУ е отчетено
също като факт и в АУАН и НП, но не заради него е санкциониран
жалбоподателят, а заради неиздаването на фискален бон. Посочената липса на
фиск.устройство е за пълнота на изложената фактическа обстановка, като е
посочена причината, заради която не е издадена фиск. бележка. За
нарушението по чл.7, ал.2 от Наредбата при описание на нарушението са
въведени всички съставомерни за нарушението факти – реализиране на
продажба, неиздаване на фиск.касов бон.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от
ЗДДС. Разграничителният критерий при приложението на ал. 1 и ал.2 на
чл.185 е дали нарушението води или не до неотразяване на приходи. В случая
е изрично отбелязано в наказателното постановление, че нарушението води
до неотразяване на приходи. При определяне на наложената санкция е
отчетено, че нарушението е първо и това обстоятелство е рефлектирало при
определяне на размера на санкцията, а именно 3000 лв., който размер е
минималният, предвиден в закона.
4
Неприложима в случая е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска
такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и при издаването на наказателното постановление не се констатират
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени.
Както съставеният акт за установяване на административно нарушение, така
и издаденото наказателно постановление, са съставени от компетентни лица -
материалната компетентност на началник отдел Оперативни дейности е
предвидена в т. 1.1 от приложеното към административнонаказателната
преписка копие на Заповед № ЗЦУ -1149/25.08.2020 г., а тази на органите по
приходите да съставят актове за установяване на адмиинстративни
нарушения по ЗДДС е предвидена в т. 2.1 от същата заповед. Спазени са
сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно.
Поради изложеното наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски – представляващи юрисконсултско
възражение, съдът, като съобрази разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН
намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП), предвид обстоятелството,че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 617757-
F633664/09.12.2021 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейност“-
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което на Б. 2012 ЕООД, седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,
представлявано от Л.П.Б. за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал. 4 т.1 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА Б. 2012 ЕООД, седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, представлявано от Л.П.Б. да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6