Решение по дело №1804/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1135
Дата: 28 юни 2018 г. (в сила от 14 ноември 2018 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20185330201804
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер   1135                               28.06.2018г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На девети май                                     двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер     1804  по описа за    2018   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 17-1030-9349/16.01.2018г. на Началник група към Сектор ПП-Пловдив, с което на Х.Д.Н., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лв. и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, вр. с чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП / Закон за движението по пътищата/.

 

          Жалбоподателя Н. чрез повереник  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание. /Депозираната писмена защита не може да бъде обсъждана в настоящото производство, тъй като противоречи на принципа за устност и непосредственост залегнал в НПК, а и не дава възможност на другата страна да вземе отношение по направените в нея доводи./

 

          Въззиваемата страна – ПП Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по делото, въпреки предоставената й възможност.

 

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

 

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 25.12.2017г. жалбоподателят Н. бил ангажиран на участие като ди джей в заведение „Войт”, находящо се в грПловдив, кв.Капана. Партито започнало около 22.00ч и продължило след полунощ. През това време жалбоподателят не употребявал алкохол, а консумирал предимно минерална вода. Около 05.30ч вече на 26.12.2017г. свид. П. Ф., който бил и организатор на партито, помолил жалбоподателя да закара съпругата му до дома им, както и да вземе от там един плеър. Това жалбоподателят сторил с автомобил „Нисан Джук” с рег. номер ************. На връщане обаче около 05.50ч, както се движил по бул.Цар Борис ІІІ Обединител в посока север –юг, на кръстовището с бул.Марица – юг ударил движещ се пред него таксиметров автомобил управляван от свидетеля М.А.А..   Последният позвънил на тел.112 и в рамките на минута –две дошъл екип на ЦСМП, който откарал пострадал пътник от таксито в болница. Малко след медицинските лица пристигнал и автопатрул на ПП Пловдив, в чийто състав влизали свидетелите И.К. и Г.М.. Същите извършили проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARDM 0247 на двамата водачи като пробата на свид.А. била отрицателна, а тази на жалб.Н. отчела 1.12 промила. Ето защо срещу последният бил съставен АУАН № Д285635 от същата дата за управление на МПС след употреба на алкохол. Междувременно на местопроизшествието пристигнала и свид.Ц.Н.И. – позната на жалбоподателя, която започнала да го успокоява, а понеже последният имал и имен ден по Коледа, му подала манерка с водка. Н. отпил една глътка от нея и я върнал на свидетелката. Последната от своя страна се прибрала в колата, тъй като времето било хладно, а тя не била с топла дреха. В последствие срещу жалб.Н. въз основа на посочения по-горе АУАН било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свид. И.С.К. – заемащ длъжност ***** и актосъставител в настоящия казус, Г.В.М., М.А.А., Ц.Н.И. и П. В. Ф., от писмените доказателства представени по делото - АУАН, Заповед- 1 бр., справка за водач/нарушител, талон за изследване на кръвна проба, разпечатка от паметта на техническото средство Дрегер Алкотест с номер 0247, протокол за техническо изпитване на същото, които Съдът възприема и кредитира като логични и безпротиворечиви, а първия изцяло отговарящ на изискванията на закона и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП ползващ се доказателстена сила. В тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен, но последното не бе сторено. Макар по делото да остава неизяснено кога точно, какъв вид и колко като количество алкохол е употребил жалбоподателя, то несъмнено е, че преди пристигане на местопроизшествието на свид.И., Х.Н. е бил тестван с техническо средство. Това е видно от показанията на свидетелите К., А. и М., които изрично сочат, че И. пристигнала в последствие. Според първия още преди това Н. лъхал на алкохол, а според показанията на А., жалбоподателя изглеждал неадекватен в действията си. Възможно е последното да се дължи и на преживения шок от ПТП-то, но мириса на алкохол за който твърди първия свидетел няма как да се дължи на същото. Освен това самата свидетелка И. не е възприела момента на пробата според собствените й показания. Но още при пристигането й, полицейските служители вече са били на место. Ето защо факта, че е дала на жалбоподателя да употреби макар и глътка алкохол, не води до промяна и опорочаване на пробата. Още повече жалбоподателят е имал възможност и да даде кръв за изследване, но не е сторил това. При това положение концентрацията на алкохол съдът счита за установена по показанията на техническото средство. Последното е минало метрологичен контрол и към датата на проверката е било годно за работа видно от приложеното писмено доказателство. На следващо място дори полицейските служители да са боравили с мобилни телефони и радиостанции, то според настоящата инстанция това не е повлияло на пробата, защото и другият водач е бил тестван при същите условия, но неговата проба е отрицателна. Ако посочените технически средства са повлияли на резултата, то би се очаквало поне двете проби са с близки показания, а не с такива огромни разлики от 0.00 на водача А. до 1.12 промила на жалбоподателя.

При тези установени факти Съдът констатира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя по чл.174, вр с чл.5, ал.3 от ЗДвП. Според последната норма на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а първата посочва санкцията – глоба в размер на 1000 лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 година, при концентрация над 0.8 промила. Настоящата инстанция не възприема възражението на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН е било нарушено правото му на защита. По делото не е приложен връчения му екземпляр, за да се прецени доколко е бил четлив, противно на твърдяното в жалбата. На следващо място констативния акт носи подпис на жалбоподателя,  с което се оборва твърдението , че не му е бил предявен и връчен. Ето защо като е издал процесното НП наказващият орган правилно е приложил закона. Съдържанието на наказателното постановление е ясно посочено в закона – чл.57 ЗАНН. Процесното съдържа необходимите реквизити, а съобразно установените по делото факти е правилно приложен и закона. Достатъчно ясно и в акта, и в НП е посочено нарушението, а именно управление на автомобил след употреба на алкохол при съставомерна концентрация. Ясно са посочени дата и място на извършеното нарушение. Следва да се посочи, че защитата на жалбоподателя е срещу вменените факти, а не срещу цифрите на нарушените норми. В този смисъл не е било нарушено правото на защита на жалб.Н. в процесния казус, противно на възражението в жалбата.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-1030-9349/16.01.2018г. на Началник група към Сектор ПП-Пловдив, с което на Х.Д.Н., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лв. и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, вр. с чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.