РЕШЕНИЕ
Номер 1135 28.06.2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На девети май
двехиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Катя Чокоевска
като разгледа докладваното от съдията
АНД номер 1804 по описа за
2018 година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 17-1030-9349/16.01.2018г.
на Началник група към Сектор ПП-Пловдив, с което на Х.Д.Н., ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лв. и
Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1, вр. с чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП / Закон за движението по пътищата/.
Жалбоподателя Н. чрез повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в
жалбата и съдебно заседание. /Депозираната писмена защита не може да бъде
обсъждана в настоящото производство, тъй като противоречи на принципа за
устност и непосредственост залегнал в НПК, а и не дава възможност на другата
страна да вземе отношение по направените в нея доводи./
Въззиваемата страна – ПП Пловдив, не изпраща представител и
не взема становище по делото, въпреки предоставената й възможност.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 25.12.2017г. жалбоподателят Н. бил ангажиран на участие
като ди джей в заведение „Войт”, находящо се в грПловдив, кв.Капана. Партито
започнало около 22.00ч и продължило след полунощ. През това време жалбоподателят
не употребявал алкохол, а консумирал предимно минерална вода. Около 05.30ч вече
на 26.12.2017г. свид. П. Ф., който бил и организатор на партито, помолил
жалбоподателя да закара съпругата му до дома им, както и да вземе от там един
плеър. Това жалбоподателят сторил с автомобил „Нисан Джук” с рег. номер ************.
На връщане обаче около 05.50ч, както се движил по бул.Цар Борис ІІІ Обединител в
посока север –юг, на кръстовището с бул.Марица – юг ударил движещ се пред него
таксиметров автомобил управляван от свидетеля М.А.А.. Последният
позвънил на тел.112 и в рамките на минута –две дошъл екип на ЦСМП, който
откарал пострадал пътник от таксито в болница. Малко след медицинските лица
пристигнал и автопатрул на ПП Пловдив, в чийто състав влизали свидетелите И.К.
и Г.М.. Същите извършили проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARDM 0247 на двамата водачи като пробата на свид.А. била
отрицателна, а тази на жалб.Н. отчела 1.12 промила. Ето защо срещу последният
бил съставен АУАН № Д285635 от същата дата за управление на МПС след употреба
на алкохол. Междувременно на местопроизшествието пристигнала и свид.Ц.Н.И. –
позната на жалбоподателя, която започнала да го успокоява, а понеже последният
имал и имен ден по Коледа, му подала манерка с водка. Н. отпил една глътка от
нея и я върнал на свидетелката. Последната от своя страна се прибрала в колата,
тъй като времето било хладно, а тя не била с топла дреха. В последствие срещу
жалб.Н. въз основа на посочения по-горе АУАН било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свид. И.С.К. – заемащ длъжност ***** и актосъставител в
настоящия казус, Г.В.М., М.А.А., Ц.Н.И. и П. В. Ф., от писмените доказателства
представени по делото - АУАН, Заповед- 1 бр., справка за водач/нарушител, талон
за изследване на кръвна проба, разпечатка от паметта на техническото средство
Дрегер Алкотест с номер 0247, протокол за техническо изпитване на същото, които
Съдът възприема и кредитира като логични и безпротиворечиви, а първия изцяло
отговарящ на изискванията на закона и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП ползващ се
доказателстена сила. В тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен, но последното
не бе сторено. Макар по делото да остава неизяснено кога точно, какъв вид и
колко като количество алкохол е употребил жалбоподателя, то несъмнено е, че
преди пристигане на местопроизшествието на свид.И., Х.Н. е бил тестван с техническо
средство. Това е видно от показанията на свидетелите К., А. и М., които изрично
сочат, че И. пристигнала в последствие. Според първия още преди това Н. лъхал
на алкохол, а според показанията на А., жалбоподателя изглеждал неадекватен в
действията си. Възможно е последното да се дължи и на преживения шок от ПТП-то,
но мириса на алкохол за който твърди първия свидетел няма как да се дължи на
същото. Освен това самата свидетелка И. не е възприела момента на пробата
според собствените й показания. Но още при пристигането й, полицейските
служители вече са били на место. Ето защо факта, че е дала на жалбоподателя да
употреби макар и глътка алкохол, не води до промяна и опорочаване на пробата.
Още повече жалбоподателят е имал възможност и да даде кръв за изследване, но не
е сторил това. При това положение концентрацията на алкохол съдът счита за
установена по показанията на техническото средство. Последното е минало
метрологичен контрол и към датата на проверката е било годно за работа видно от
приложеното писмено доказателство. На следващо място дори полицейските
служители да са боравили с мобилни телефони и радиостанции, то според
настоящата инстанция това не е повлияло на пробата, защото и другият водач е
бил тестван при същите условия, но неговата проба е отрицателна. Ако посочените
технически средства са повлияли на резултата, то би се очаквало поне двете
проби са с близки показания, а не с такива огромни разлики от 0.00 на водача А.
до 1.12 промила на жалбоподателя.
При тези установени
факти Съдът констатира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са
ангажирали отговорността на жалбоподателя по чл.174, вр с чл.5, ал.3 от ЗДвП.
Според последната норма на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а първата посочва санкцията
– глоба в размер на 1000 лева, както и лишаване от право на управление на МПС
за срок от 1 година, при концентрация над 0.8 промила. Настоящата инстанция не
възприема възражението на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН е било
нарушено правото му на защита. По делото не е приложен връчения му екземпляр,
за да се прецени доколко е бил четлив, противно на твърдяното в жалбата. На
следващо място констативния акт носи подпис на жалбоподателя, с което се оборва твърдението , че не му е
бил предявен и връчен. Ето защо като е издал процесното НП наказващият орган
правилно е приложил закона. Съдържанието на наказателното постановление е ясно
посочено в закона – чл.57 ЗАНН. Процесното съдържа необходимите реквизити, а
съобразно установените по делото факти е правилно приложен и закона. Достатъчно
ясно и в акта, и в НП е посочено нарушението, а именно управление на автомобил
след употреба на алкохол при съставомерна концентрация. Ясно са посочени дата и
място на извършеното нарушение. Следва да се посочи, че защитата на
жалбоподателя е срещу вменените факти, а не срещу цифрите на нарушените норми.
В този смисъл не е било нарушено правото на защита на жалб.Н. в процесния
казус, противно на възражението в жалбата.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-1030-9349/16.01.2018г. на Началник група към Сектор ПП-Пловдив,
с което на Х.Д.Н., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лв. и Лишаване от право на управление на МПС
за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, вр. с чл.174, ал.1, т. 2
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.