ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 17.08.2020г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 17.08.2020г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: И. Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 473/2020г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
И.С.И. *** и В.Т.Н. *** са предявили иск по чл. 439 от ГПК срещу „О.ф.Б.“ ЕАД. Исковата молба е била адресирана до Софийския районен съд, който е извършил служебна справка за адресите на ищците, и, въз основа на данните от нея, е на приел, че не е местно компетентен да разгледа така предявения иск, поради това, че тези адреси са в съдебния район на Б.ския районен съд. С мотиви в този смисъл и позовавайки се на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, както и на служебното си правомощие по чл. 119, ал. 3 от ГПК да следи за местната подсъдност по чл. 113 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС – гр. Б., където същото е било образувано под № 921/2020г.
С Определение № 3242 от 28.07.2020г., постановено по гр. д. № 921/2020 г. на Районен съд - гр. Б., този съд е прекратил производството по образуваното пред него дело, и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че предявеният иск не е такъв на потребители по смисъла на чл. 113 от ГПК, тъй като в производството по чл. 439 от ГПК ищците нямали такова качество, а качество на длъжници по изпълнението; те не защитавали свои потребителски права по договор за банков кредит, а оспорвали качеството си на длъжници поради изтекла погасителна давност. Поради това съдът е направил извод, че за подсъдността по чл. 439 от ГПК се прилагат правилата на общата местна подсъдност по чл. 105 и чл. 108 от ГПК. Подчертал е, че предмет на иска по чл. 439 от ГПК не е правоотношението, в което едната страна има качеството на потребител, тъй като, съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, в този случай искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият
съдебен състав взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и 2 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство
може да оспорва изпълнението чрез иск, който се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
От друга страна, съгласно чл. 113, изречение първо от ГПК, „исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния“.
Видно от изявленията на ищците в исковата молба и приложените към нея документи, те оспорват дължимостта на свое задължение по договор за банков кредит, за което има издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Видно от служебно изисканите от СРС справки, постоянните и настоящи адреси на ищците са съответно в гр. Б. и в с. Т..
Освен това, настоящият съдебен състав взе предвид, че, съгласно трайната съдебна практика (Определение № 172 от 8.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1143/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 607 от 23.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2314/2015 г., I т. о., ТК и Определение № 18 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2502/2019 г., II т. о., ТК), подсъдността по чл. 113 от ГПК е приложима не само към потребителските спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а и към всички спорове с участие на потребители, като при това „само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице“, а в производството по чл. 439 от ГПК релевираните новонастъпили правопогасяващи факти са именно по отношение на вземането на взискателя, произтичащо от отношенията му с потребителя.
В същия смисъл е и Определение № 2103 от 7.06.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 832/2019 г., постановено по напълно идентичен случай по иск по чл. 439 от ГПК, предявен срещу същия ответник. В него е прието, че „ищецът упражнява последваща защита на правото си, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението, основано именно на задължение по договора за финансова услуга. В това правоотношение ищецът безспорно има качество потребител по см. на пар. 13 от ДР на ЗЗП“. Направен е извод,че, независимо от избрания способ на защита (вкл. чрез отрицателен установителен иск), потребителят може да се ползва от особената местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, като в случай на съмнение, съгласно § 1 от ДР на ЗЗП, следва да се прилага тази разпоредба, която осигурява по-висока степен на защита на потребителите. В разглеждания в определението случай, както и в настоящия, безспорно, по- високата защита за потребителя е свързана с разглеждане на иска от по- удобния за него съд по собствения му адрес, вместо от съда по седалището на ответника.
В същото определение са разгледани и последиците от прехвърляне на вземането по договора за кредит на трето лице - небанкова институция (както и в настоящия случай). Направен е извод, че този факт „..не променя основанието, респ. качеството на длъжника по него“, както и че „… при липса на изрично посочени в чл. 113 от ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Независимо от характера на иска, интереса на ищеца по същия е отричане на вземането на ответника, основано на заповедта за незабавно изпълнение и договора за кредит“.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че независимо от вида и спецификите на предявения иск, ищците И. и Н. имат качеството на потребители, с оглед първоизточника на задължението им, което оспорват по исков ред в настоящото производство. Поради това местната му подсъдност се определя по реда на чл. 113 от ГПК – съобразно настоящия или постоянния адрес на ищците, а за нея съдът може да следи и служебно, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК.
С оглед гореизложеното и поради факта, че адресите на ищците с в гр. Б. и с. Т., надлежният съд, който следва да разгледа иска по чл. 439 от ГПК, предявен от И.С.И. *** и В.Т.Н. *** срещу „О.ф.Б.“ ЕАД, е Б.ският районен съд.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска по чл. 439 от ГПК, предявен с искова молба вх. № 2002282/04.02.2020г. в Софийския районен съд, респ. вх. № 4112/27.07.2020г. в Б.ския районен съд, от И.С.И. и В.Т.Н. срещу „О.ф.Б.“ ЕАД, е Б.ският районен съд.
ИЗПРАЩА делото на Б.ския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от определението да се изпрати на Софийския районен съд – за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.