Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град Шумен, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове:
Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Св. А.
и с участие на прокурор Я. Николова при ШОП
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №56 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на
касационна жалба от Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/ град София, чрез пълномощник юрисконсулт В. П., срещу
Решение №94/13.12.2022 г. на Районен съд град Нови пазар, постановено по АНД №377/2022
г. по описа на същия съд.
Касационният
жалбоподател излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното съдебно
решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Касаторът твърди, че решаващият съд неправилно е ценил
събраните по делото доказателства, въз основа на което е достигнал до
незаконосъобразен извод по отношение авторството на нарушението. Според
касаторът са налице достатъчно доказателство, установяващи по безспорен начин,
че санкционираното лице е управлявало ППС, за което не е била заплатена
дължимата тол такса. Излагат се и доводи по отношение извършеното нарушение от
обективна и субективна страна, както и че правилно е посочена както нарушената,
така и санкционната норма. С оглед на това касаторът моли съда да бъде отменено
атакуваното Решение на РС град Нови пазар и съответно да бъде постановено друго
такова по съществото на спора, с което да бъде потвърдено Наказателно
постановление №BG16032022/4000/Р8-240/31.08.2022 г. на Директора НТУ към АПИ град София, както и да
присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния
представител на касатора прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Ответникът по
касационната жалба С.Ю., редовно призован, не се явява, но е представен писмен
отговор по депозираната касационна жалба, чрез пълномощник адвокат К. А. при АК
Хасково, в който са изложени подробни аргументи за неоснователност на
касационната жалба и законосъобразност и правилност на атакуваното решение на
РС град Нови пазар. Отправено е искане към касационната инстанция да остави в
сила обжалваното Решение и да присъди направените по делото разноски в размер
на 720.00 лв., представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на Районния съд да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
аргументи:
С процесното
решение съдът е отменил Наказателно постановление
№BG16032022/4000/Р8-240/31.08.2022 г. на Директора НТУ към АПИ град София, с
което на ответната страна на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1800.00 лв., за това че, на 23.02.2022 г., в 11:05:37 ч., на
Каспичан, път №А-2, отсечка 361+581, засечен с терминално устройство 20412 и
извършена проверка за заплатена такса чрез справка в електронната система на
събиране на пътни такси, на 16.03.2022 г., в направление излизане от
територията на Р България, ГКПП Русе – Дунав мост, С.Ю. управлявал ППС с рег. №***,
вид влекач, марка ***, с обща техническа допустима максимална маса на пътния
състав над 12 т., 5 оси, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, с което е
извършил административно нарушение по смисъла на чл.179 ал.3а от ЗДвП.
За да отмени
атакуваното пред него НП, решаващият съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство и в хода на съдебното производство не
са събрани доказателства и не се установява по несъмнен начин, че
санкционираното лице е управлявало процесното ППС на посочената дата. Направен
е обстоен анализ на събраните по делото доказателства, а имено представен
трудов договор, командировъчно и разпечатка от тахографа на автомобила, въз
основа на които решаващият съд е извел извода, че на посочената дата – 23.02.2022
г., когато е заснето ППС, същото е било управлявано от друго лице – шофьора Х. Х.,
поради което е разколебана тезата за авторството на процесното нарушение. Съдът
е изложил и аргументи, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП не е посочена правната квалификация на нарушението, а само санкционната
норма. С тези аргументи съдът е отменил НП.
Настоящата
касационна инстанция приема, че решаващият съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел и законосъобразни
правни изводи. Противно на твърдението в касационната жалба, районният съд е
преценил доказателствата по делото както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, и въз основа на тях и извършен подробен анализ е извел
законосъобразен извод за липса на доказателства, че санкционираното лице е
управлявало ППС на процесната дата. Законосъобразно съдът е посочил, че
субективната страна на нарушението следва да бъде установена от
административнонаказващия орган по несъмнен начин, което не е сторено в
настоящия случай. С оглед събраните по делото доказателства правилен е извода
на съда, че доказателствата разколебават приетото от наказващия орган авторство
на нарушението, поради което е налице достатъчно основание да бъде отменено
процесното НП.
Независимо от
това следва да се посочи, че законосъобразно решаващият съд е приел, че не е
посочена правната квалификация на нарушението, а само санкционната норма на
чл.179 ал.3а от ЗДвП. С оглед описаната фактическа обстановка и приета от
наказващия орган в процесното НП, явно се касае за нарушение по чл.139 ал.7 от ЗДвП, но нито в АУАН, нито в НП е посочена тази правна норма.
Касационната
инстанция констатира, че в НП не е посочено и по категоричен начин датата на
извършване на нарушението. Подробно са изброени и цитирани правни норми, както
и е налице подробно описание на фактическата обстановка, но никъде не е
посочено на коя дата наказващият орган приема, че е извършено нарушението. Изброени
са две дати – датата, на която е заснето ППС или датата на която е извършена
проверката и съответно е пристигнало ППС на ГПКК Русе – Дунав мост. Конкретно
посочване на дата на нарушението е задължително, тъй като е обвързано с
приложение на чл.34 от ЗАНН.
По тези
съображения, касационният състав счита, че решението на районния съд, като правилно
и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява
неоснователна.
С оглед изхода
на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, в полза
на ответната страна се дължат такива до размера от 480.00 лв., съобразно новата
разпоредба на чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото е налице
упълномощаване след влизане в сила на изменението на Наредбата. Следва обаче да
се присъди адвокатско възнаграждение към посочения по-горе минимум, а не
претендирания в размер на 720.00 лв., тъй като делото не се откроява с
фактическа и правна сложност. С оглед на това АПИ следва да бъде осъдена да
заплати на С.И.Ю. направените по делото разноски в размер на 480.00 лв. за
настоящата касационна инстанция.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №94/13.12.2022 г. на Районен
съд град Нови пазар, постановено по АНД №377/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“
град София да заплати на С.И.Ю., с ЕГН **********,***, сумата в размер на
480.00 /четиристотин и осемдесет лева/ лв., представляваща направените по
делото разноски за настоящата касационна инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 28.03.2023г.