№ 26235
гр. София, 06.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110119837 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. В. Ч. срещу (ФИРМА).
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т.4 и т. 5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно константната съдебна практика производството по гражданското
дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му
и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - в хипотезата
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за
съществуването на престъпни обстоятелства - в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Обстоятелството, че е налице образувано досъдебно производство, не е основание за
спиране на гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Наличието на
сключен между страните договор, както и изпълнението или неизпълнение на задълженията
по него от двете страни, може да се установи от гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправния спор, поради което не е налице и основание по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК
за спиране на настоящето дело.
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба и отговора са приложени писмени доказателства, които съдът
намира за относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради
което следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, което
съдът намира за основателно, с изключение на частта от въпрос № 4 относно на кого е този
телефонен номер, както и въпроси № 7 и 11, а относно въпрос № 8 – на вещото лице следва
да се укаже, че следва да възпроизведе съдържанието на проведените разговори на хартиен
носител. Ответникът също е направил искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза по поставените в отговора на исковата молба въпроси, като съдът намира
искането за основателно.
Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза с въпросите, формулирани в отговора на исковата молба.
Ищецът е поискал един свидетел при режим на довеждане, а ответникът двама
свидетели при режим на довеждане. На всяка от страните при условията на
равнопоставеност следва да бъде допуснат по един свидетел за установяване на сочените от
тях обстоятелства, като исканията в останалата част следва да бъдат отхвърлени, доколкото
не са необходими на този етап от производството.
Съдът намира предявените искове за допустими, като по делото следва да бъде
1
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.12.2022 г. от 15:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна спиране на производството
по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т.5 ГПК.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца и
ответника документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза по която вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки при
ответното дружество, даде отговор на поставените в исковата молба въпроси -
№ 1, 2, 3, 4 (с изключение на частта относно на кого е телефонния номер), 5, 6, 8, 9 и 10,
както и на поставените въпроси в отговора на исковата молба, при депозит в общ размер на
1000 лв., вносим какво следва: 500 лв. от ищеца и 500 лв. от ответника, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. С. Т. - **********.
УКАЗВА на вещото лицето по съдебно-техническата експертиза, по поставения от
ищеца въпрос № 8 да възпроизведе съдържанието на проведените разговори на хартиен
носител.
ДА СЕ УВЕДОМИ ВЕЩОТО ЛИЦЕ ЗА ПОСТАВЕНИТЕ ЗАДАЧИ СЛЕД
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЗАПЛАТЕН ДЕПОЗИТ!
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по която вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки при
ответното дружество, даде отговор на поставените в отговора на исковата молба въпроси,
при депозит в размер на 400 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване
на съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане за установяване на фактите, посочени от ищеца.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на фактите, посочени от ответника в отговора на
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от М. В. Ч. срещу (ФИРМА), обективно
кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника, да
заплати на ищеца сумата от 6 883,92 лева, представляваща парична стойност на наредената
на 05.02.2022 г. неразрешена платежна операция, изпълнена от Банката на 08.02.2022 г. към
държавата С., гр. К. Л., сумата от 122,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от
08.02.2022 г. до 12.04.2022 г., и сумата от 34,42 лева, представляваща начислени такси и
комисионни от банката във връзка с извършване на неразрешената операция.
В исковата молба се твърди, че на 07.08.2020 г. страните сключили Договор за
предоставяне на банкови услуги на физически лица по програма „Моето семейство“,
съгласно който банката се задължила да открие и води безсрочна разплащателна сметка в
2
лева IBAN BG ********************, както и да издаде на ищеца дебитна карта Виза
Класик; Договор за разплащателна сметка на физически лица, съгласно който банката
открила на ищеца разплащателна сметка в лева IBAN BG 89BPBI79401089417901; Договор
за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“, по силата на който страните
се уговорили ищецът да ползва услугата „интернет банкиране“ като средство за отдалечен
достъп и по-конкретно до разкритата му банкова сметка IBAN BG ********************.
За ползване на последната услуга, ищецът декларирал и посочил мобилен телефон
*********, като абонат на този мобилен телефон се сочи, че е майката на ищеца, която му го
предоставила за самостоятелно ползване, предоставил също и електронен адрес –
******************@*****.***. На 26.08.2020 г. с Анекс към Договора за предоставяне и
ползване на услугата „Интернет банкиране“, страните уговорили за втори упълномощен
държател майката на ищеца – Р. Д. Ч.а, с мобилен телефон ********** и електронен адрес -
**************@***.**. Излага, че след продължително получаване на електронни писма –
имейли от банката за актуализация на мобилните токени за неговата дебитна карта, на
05.02.2022 г., около 13:00 ч., влязъл в имейла на Банката с цел да ги актуализира. Отворил
имейл за актуализация на м-токаните на Пощенска банка, който имейл изглеждал визуално
като всички предходни имейли, получавани от банката. Твърди, че е натиснал бутон
„щракни тук“, след което се отворил прозорец за неговото електронно банкиране. Ищецът
въвел своето име и парола, след което влязъл в електронната система на банката, попълнил
данните, които са изискуеми - № на карта, валидност, имена и на екрана се изписал текст –
да очаква от банката код за потвърждение. Две-три минути по-късно ищецът получил
съобщение на вайбър с код за потвърждение. Изпълнил инструкциите, посочени във
вайбъра, изчакал да му бъде изпратен втори код на имейла, след което въвел двата кода.
След изпълнение на описаното, ищецът изключил компютъра си. Около 13:50 ч. на
05.02.2022 г. получил телефонно обаждане от служител на банката, който го уведомил, че е
станал жертва на хакерска атака и фишинг измама, поради което банковата сметка на ищеца,
дебитната карта и онлайн банкирането служебно били блокирани. Служителят от банката
попитал ищеца, дали в същия ден е извършвал превод от дебитната си карта чрез М-токен
приложение към държавата С. на сума в размер на 6 883,92 лева, на който въпрос ищецът
отговорил отрицателно. По време на разговора на ищеца му било указано, че за да оспори
превода, трябва да посети офис на банката и да попълни нарочен формуляр за оспорване на
плащания с банкова карта. Ищецът незабавно посетил клон С. П. Ц. на банката и оспорил
процесното плащане. На ищеца му било потвърдено, че сумата е все още налична по
сметката и е със статут блокирана. На 07.02.2022 г. ищецът посетил офис „Л. - Б. И.“ на
банката, където служител отново потвърдил, че сумата е в секция „блокировки“, но е
налична по банковата му сметка. Същата служителка го уведомила, че следва да очаква
разрешаването на проблема. През същия ден ищецът си проверявал приложението и сумата
си била блокирана, но била по неговата банкова сметка. На 08.02.2022 г. 09:00 и 11:00 ч.
ищецът отново извършил проверки и сумата отново била налична по сметката му, но
блокирана. В 13:00 ч. на същия ден сумата вече липсвала по сметката му и по информация
от банката била осчетоводена и преведена по валутна сметка в К. Л.. Ищецът подал жалба в
банката с вх. № 076102/0002 от 09.02.2022 г. и Жалба с вх. № 076102/0003 от 11.02.2022 г., в
които изискал случаят с извършената фишинг измама да бъде разгледан спешно, банката да
изрази становище и да му бъде предоставен оперативен протокол, вследствие на подаденото
оспорване, както и да му се възстанови сумата. В жалбите ищецът задал и следните въпроси
„защо след като е подал оспорване на трансакция, парите са преведени в К. Л. при
положение, че банката го е известила, че е обект на фишинг измама; как би могъл да
плати с дебитна карта на пост-устройство, като картата е в него, а и такава сума не
може да се плати на пост-устройство без парола, а и всъщност картата нямала такъв
лимит на плащане за 24 часа, защото лимита по договора бил 5 000 лева; защо служител
на банката не се е обадил по телефона за да го попита дали този нов за банката
телефонен номер, е в притежание на ищеца; защо от този непознат телефонен номер, се
извършва авторизацията; защо преди да провери на кого е в притежание номера, банката
изпратила код за авторизация на неизвестен за нея и за клиента номер; и изобщо кой е
3
въвел номера в системата“. В резултат на подадените жалби, получил уведомително писмо
от банката с изх. № 9300/0114 от 17.02.2022 г. и с изх. № 9300/0115 от 17.02.2022 г., в които
банката отговорила, че не може да възстанови сумите, т.к. извършвайки електронно
банкиране е проявил груба небрежност. Срещу тези уведомителни писма, ищецът подал
възражения с вх. № 129/22.02.2022 г. и второ от 07.03.2022 г. Твърди, че с подаването на
формуляр за оспорване на плащания с банкова карта, е изпълнил задължението си съгласно
чл. 75, т.2 ЗПУПС и оспорената от него трансакция, ставала неразрешена. Излага също и че
дори ползваното от него устройство, да е имало висока степен на сигурност и защита, може
да бъде получен фишинг имейл, както и че антивирусните програми също не са достатъчни
за да преодолеят атаки от такъв вид. Развива съображения, че човек без специални знания,
не може да противодейства на такива измами. Оспорва да е проявил небрежност, както и
груба такава, защото в рамките на 1 час от обаждането от страна на банката, входирал
оспорване на трансакция. Сочи също и че служители на банката са посочили като причина
за осчетоводяването на превода, че договорните отношения между банката и „Борика“ и
„Визакард“ задължавали извършването на това осчетоводяване и излъчването на превода,
като не допускали обратното, което обаче ищецът счита, че не е основание за понасяне на
негативните последствия. Поддържа и че банката е била длъжна до края на деня на
07.02.2022 г. да възстанови процесната сума. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че ищецът е
титуляр на банкова сметка - BG ********************. Сочи, че като средство за отдалечен
достъп до сметката, е била издадена дебитна карта с картодържател ищецът. Излага, че
последният е ползвал услугата интернет банкиране, за което е имал уникално потребителски
име и парола и задължение да не ги разкрива на никого. Поддържа, че услугата може да се
използва от различни устройство и IP адреси, както и че банката изпраща всеки път
съобщение при вход от нов IP адрес с цел сигурност и защита на клиента. За ползване на
услугата, сочи, че ищецът е заявил телефонен номер и адрес на електронна поща. Излага, че
към сключените договори страните са се съгласили да се прилагат Общи условия на
(ФИРМА) за издаване и използване на дебитни карти и Общи условия на (ФИРМА) за
електронно банково обслужване „Интернет банкиране“ за индивидуални и корпоративни
клиент. Сочи, че оспорваната от ищеца операция е осъществена с дебитната карта, а не чрез
интернет банкирането, както и че се касае за картова транзакция, а не за валутен превод.
Поддържа и че сумата на операцията е в рамките на дневния лимит на картата за операция
на ПОС терминал. Развива съображения в насока, че операцията е извършена онлайн в
интернет, т.е. на виртуален ПОС терминал, както и че е протекла посредством въвеждане на
персонализираните защитни характеристики на дебитната карта и с метод на задълбочено
установяване идентичността на платеца. Излага, че последното е извършено чрез софтуерен
токън – приложение „m-token Postbank“, на който била изпратена „PUSH“ нотификация за
потвърждение на операцията. Аргументира, че софтуерният тоукън представлява софтуерно
приложение, което може да бъде инсталирано само на едно устройство, както и че се
инсталира на хардуерно устройство и не се свързва или асоциира с конкретен телефонен
номер. Пояснява, че приложението може да бъде инсталирано само на едно устройство,
както и че всеки клиент може да има по едно и също време само един активен софтуерен
тоукън, който да използва за потвърждаване на платежни операции. Излага, че за да бъде
активиран софтуерният тоукън е необходимо от клиента да бъдат въведени два кода, като
първият се изпращал от банката на телефона, посочен при регистрацията, а вторият – на
адреса на ел. поща, посочен при регистрацията на услугата. Твърди, че в случая
софтуерният тоукън е бил заявен през услугата интернет банкиране, достъп до която се
осъществявал с въвеждане на потребителско име и парола. Активирането, с което
впоследствие била извършена оспорваната операция, било извършено на 05.02.2022 г., като
за целта от банката били изпратени два кода – един чрез SMS/Viber и втори чрез имейл.
Кодовете били надлежно въведени, след което активирането на софтуерния тоукън било
успешно проведено. На датата на заявяване на тоукъна, банката изпратила съобщение за
4
вход в системата за интернет банкиране от нов IP адрес, но ищецът не реагирал на
съобщенията. Оспорва да е въвеждан друг телефонен номер, освен соченият от ищеца, като
сочи, че съобщенията са изпращани единствено към този телефонен номер. Излага, че след
активирането на софтуерния тоукън, същият се използва за потвърждаване на транзакции,
наредени онлайн от ищеца, като за всяка се използвал PIN код, въвеждан чрез софтуерния
тоукън. Излага, че механизмът на извършване на транзакции в интернет с картата е
следният: въвеждане в интернет сайта, от който се прави транзакция на номер на картата,
име на картодържател, дата на валидност, CVC код, получаване на нотификация на
устройството, на което е инсталиран софтуерният тоукън, че има картова транзакция за
потвърждение, въвеждане на PIN код за тоукъна, потвърждаване на транзакция. Поддържа,
че клиентите са запознати с техническите характеристики на услугата, които били подробно
описани и в общите условия. Подчертава, че оспорваната транзакция е извършена в
интернет с дебитна карта и представлява транзакция на виртуален ПОС терминал с картата,
че е извършена чрез въвеждане в съответния интернет сайт на номер на картата, дата на
валидност, CVC код, изписан на гърба на пластиката, както и потвърждаване чрез
софтуерния тоукън. Твърди, че оспорваната транзакция е извършена от лице, което е имало
знание за потребителско име и парола за влизане в профила на ищеца до интернет
банкирането, физически достъп до телефонен номер *********, на който бил получен
първият код за софтуерен тоукън, както и съобщения за вход от нов IP адрес, достъп до
електронната поща, включително и знание за паролата на тази поща, както и достъп до
данните, изписани върху пластиката на банковата карта на ищеца. Ответникът развива
подробни съображения в насока, че служителите на банката нямат достъп до горепосочената
информация, както и че банката е положила всички усилия за да разясни на клиентите си да
не разкриват на никой персонализираните защитни характеристики на ползваната от тях
услуга. Излага подробни съображения и в насока, че ищецът е проявил груба небрежност,
като подчертава, че самият ищец признава, че е получил имейл, който си помислил, че е от
банката, в отговор на който предоставил данните си. Поддържа, че ищецът е въвел всички
свои данни, както и кодовете за тоукъна във фалшив сайт, с което предоставил защитните
характеристики на трети лица и така последните, имайки всички негови данни – извършвали
транзакции от името на ищеца. Твърди, че на 05.02.2022 г., служител на банката се е свързал
с ищеца за да поиска от ищеца потвърждение относно последно извършените действия в
системата, в отговор на което ищецът посочил, че получил имейл, който счел, че е от
банката, както и че е въвел всичките си данни. По време на разговора, ответникът твърди, че
служител на банката слушайки ищеца, незабавно е извършил блокировки на платежните
инструменти, като е обяснил, че блокирането предотвратява бъдещи измамни транзакции и
че не може да спре вече извършени операции. Излага съображения в насока, че извършената
и потвърдена от ищеца операция е неотменима по смисъла на чл. 85 ЗПУПС, както и това,
че операцията не е била осчетоводена /към момента на разговора/ не означава, че банката е
имала възможност да я спре или осуети. С оглед изложеното ответникът излага подробно, че
в случая не следва да се ангажира отговорността на банката, както и че оспорената сума не
подлежи на възстановяване. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между страните е
съществувало облигационно отношение по Договор за предоставяне на банкови услуги на
физически лица по програма „Моето семейство“ и Договор за предоставяне и ползване на
услугата „Интернет банкиране“; че в срока на действие на договора е извършена платежна
операция, която не е била заявена от ищеца, както и нейната стойност; че е уведомил
ответника незабавно след узнаването; че ответникът е изпаднал в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи, че платежната операция е извършена чрез
използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато
платецът поради небрежност не е успял да запази персонализираните защитни
характеристики на инструмента.
5
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: между страните е сключен Договор за предоставяне на банкови услуги
на физически лица по програма „Моето семейство“ и Договор за предоставяне и ползване на
услугата „Интернет банкиране“.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6